РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в открито заседание на втори юли през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 3915 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ***Л.Б. с ЕГН ********** срещу
А.Ю.У. с ЕГН **********, Б.Л.Р. ********** и Т.Л.С. с ЕГН **********. Твърди
се, че ищеца и ответниците са наследници на ***Б.Р.,***, починал на
01.04.1995г. Твърди се още, че наследодателят притежавал имот №*** по плана на ***,
одобрен със Заповед №***., представляващ застроено дворно място от 550 кв.м., с
административен адрес: ***, общ.***, ***. Твърди се, че имота се ползвал от
наследодателя и цялото му семейство повече от 50 години. Твърди се, че след
смъртта на наследодателя през 1995г. само ищеца започнал да упражнява владение
върху процесния имот, което противопоставил на останалите наследници. При тези обстоятелства се навеждат доводи, че
ищеца е придобил собствеността върху целия имот на основание изтекла в негова
полза придобивна давност.
Излага се, че около 4-5 месеца преди завеждане на исковата
молба ищеца направил справка в Техническа служба на Община *** и установил, че
процесния имот бил изключен от регулация и понастоящем попадал в КВС за
землището на ***, местност ***, като част от поземлен имот *** по кадастралната
карта, одобрена със Заповед №РД 18-1306/16.07.2018г. на Изпълнителния директор
на АГКК и актуван като общинска собственост.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищеца е собственик на основание давностно владение по отношение
на следния имот: поземлен имот №*** по плана на ***, одобрен със Заповед №***.,
представляващ застроено дворно място от
550 кв.м., с адрес: ***, ***, а по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри, представляващ част от поземлен имот ***.
Ответниците А.Ю.У. и Б.Л.Р. не са депозирали писмени
отговори в срока по чл.131 от ГПК.
Ответницата
Т.Л.С. е депозирала изявление, според което не оспорва претенцията на ищеца за
собственост.
Ответницата А. ***У. се явява в съдебно заседание и
ангажира становище, според което иска е основателен.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените
по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От представената скица на процесния имот, издадена
от Община *** се установява, че същия по
кадастралния план на *** съставлява Поземлен имот №*** с площ от 550 кв.м. и
попада извън строителните граници, определени с регулационния план, одобрен със
заповед №***. Отразено е в скицата, че по разписен лист имота е бил записан на
името на ***Б.Р., като това е видно и от приложеното копие на разписния лист, в
частта му, съдържаща данни за този имот.
Видно е от отразеното в същата скица, както и от
постъпилата справка от Община *** и копия на актове за публична общинска собственост
№***., че с регулационния план на ***, одобрен със Заповед ***. имот с
кадастрален №*** попада извън строителните граници на населеното място и поради
това се третирал като попадащ в земеделска земя и заедно с много други съседни
имоти към момента попада в ПИ с идентификатор ***– публична общинска
собственост, който по данни от кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със Заповед № ***. на *** е с обща площ 114 844 кв.м. и начин на
трайно ползване ***”. В съответствие с проведена процедура, извършена от ***,
касаеща открито административно производство за изменение на одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на *** описания по-горе имот бил
образуван от ПИ с идентификатор ***.
Установява
се от приложеното удостоверение за наследници с изх.№***., изд. от Община ***,
че ******Р. е починал на 01.04.1995г. и е оставил за свои наследници по закон
съпруга – ответницата А. ***У. и три деца – ищеца Ю.Л.Б. и ответниците Б.Л.Р. и
Т.Л.С..
В о.с.з. на 02.07.2020г. са събрани
допуснати по искане на ищеца гласни доказателства. Свидетелката ***излага в показанията
си, че от раждането си, т.е. от 44 години, живеела в съседство на имота на
ответника, намиращ се в ***, ***. Твърди, че до смъртта на ***Р. през 1995г.
той живеел в имота заедно с цялото семейство. Твърди, че след като
наследодателя на страните починал, преживялата му съпруга А.У. напуснала имота
и създала семейство на друго място. Сестрата на ищеца – Т.С. също напуснала
имота и се била установила да живее в ***преди повече от 15 – 20години. След
това и брата на ищеца - ответника ***Р., също напуснал къщата преди повече от
15 години и заминал да живее с жена си и детето си в ***. Св.***твърди също, че
през последните повече от десет години единствено ищеца живеел в имота със семейството
си и се грижел за поддръжката на двора и къщата, а ответниците не били идвали
по никакъв повод.
Свидетелят Ю. ***излага в показанията си, че от осем години
живеел в съседство на имота на ищеца, който се намирал в ***, на ***. Твърди,
че ищеца живеел там със семейството си, а майка му, брат му и сестра му не били
идвали през това време в имота и не бил чувал да са заявявали някакви претенции
по отношение на него.
Съдът
изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат
лични възприятия, напълно кореспондират по между си и не противоречат на други
събрани в производството доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се от обсъдените писмени и гласни доказателства, че по
отношение на процесния имот е било осъществявано необезпокоявано владение от бащата на
страните ***Б.Р. още към 1972г., към който момент се е водел на негово име по
разписен лист и до смъртта му през 1995г.
Установи се също така, че след смъртта
на наследодателя ***Р., ответниците А.У., Б.Р. и Т.С. са напуснали имота и са
се установили да живеят на друго място, като през последните повече от десет
години преди завеждане на делото не са го посещавали. Установи се още, че ищеца
Ю.Б. през същия този период след смъртта на наследодателя е живял в имота със
семейството си, както и го е поддържал. Стана ясно, че всички са възприемали вече
него като собственик, в това число според признанието на ответниците А.У. и Т.С..
Предвид горното, съдът приема, че ищеца
доказа в настоящото производство всички елементи от твърдяния от него
придобивен способ – необезпокоявано давностно владение, осъществявано повече от
десет години.
Не се установи в настоящото
производство имота да е бил включван в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Поради това, съдът приема, че
не попада в приложното поле на чл.19 от
ЗСПЗЗ и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това,
ирелевантен е факта на актуването му като публична общинска собственост по реда
на този закон.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение
на ответниците, че ищеца е собственик на процесния имот.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение на А.Ю.У. с ЕГН **********, Б.Л.Р. с ЕГН ********** и Т.Л.С. с ЕГН **********, че ***Л.Б. с ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №*** по кадастралния план на ***, попадащ извън строителните граници, определени с регулационния план, одобрен със заповед №***., представляващ застроено дворно място с площ от 550 кв.м., с административен адрес: ***, ***, който имот по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на *** попада в ПИ ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: