О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
542 10.06.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на десети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 632 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД от К.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител С.Д.К., чрез Адвокатско дружество „Ч.,***, БУЛСТАТ *********, регистрирано в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4, представлявано от адв. С.С.Ч. *** против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, както и против С.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 900 000 лева, настъпили в следствие на виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.07.2019 г. и причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/06/119001580756, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на втория ответника да заплати на ищеца 2000 лева – част от дължимите общо 30 000 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 900 000 лева за периода от датата на ПТП – 25.07.2019 г., до датата на исковата молба -25.11.2019 г.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, като им е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В определения от съда двуседмичен срок, ответниците „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и С.М.А. са депозирали писмени отговори на исковата молба.
Отговорите на двамата ответници са изпратени на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
В указания срок според чл.373 от ГПК, са постъпили отговори на допълнителната искова молба от ответниците – застраховател и деликвент.
При това положение съдът приема, че книжата по делото са разменени
редовно.
Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. И двамата ответници са направили възражения, относно допустимостта на исковете.
Ответникът С.М.А. е навел възражения за липса на надлежна пасивна процесуална легитимация по отношение на него, което съдът приема за неоснователно. Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното материално право. Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В случая ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, в резултат на действия на ответника, с които го е увредил. Дали твърденията отговарят на действителното фактическо положение, ще бъде установено в хода на процеса, с оглед на събраните по делото доказателства. Ето защо, с оглед твърденията на ищеца е налице пасивна легитимация за ответника С.А..
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е направил възражения за недопустимост на иска, поради наличието на друго по – рано образувано висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което е отправил искане настоящото производство като по – късно заведено да бъде прекратено. Навел е възражения за недопустимост на иска и поради незавършена административна процедура по чл.380, ал. 1 от КЗ, поради което счита, че не е налице основанието на чл. 498 ал. 3 от КЗ. Възражението за наличието на друго по – рано образувано висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане е неоснователно, тъй като от служебна справка извършена от съда се установи, че към настоящия момент производството по т.д. № 431/2019 по описа на Окръжен съд Бургас е прекратено поради оттегляне на иска. Определението на съда, с което производството по посоченото дело е прекратено, е постановено на 14.01.2020 г. и е влязло в сила. По отношение на възражението за недопустимост на иска и поради незавършена административна процедура по чл.380, ал. 1 от КЗ, съдът счита същото за неоснователно. Допустимостта на прекия иск по чл. 432 от КЗ е предпоставена от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, с който се цели предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В разпоредбата на чл. 378 ал. 9 от КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл. 378 ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл. 432 от КЗ. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При проверка на предпоставките обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на специалните предпоставки – в конкретния случай започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. От данните по делото е видно, че процедурата по чл. 380 от КЗ е започнала с предявена пред застрахователя претенция на 27.07.2019 г., от който момент е започнал да тече и срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ (към този момент пълномощията на адв. Сандулов не са оттеглени и сезирането на застрахователя е валидно), поради което към момента на предявяване на настоящата претенция - 25.11.2019 г., същия е изтекъл. Дори да се приеме, чу претенцията е предявена на 27.08.2019 г., то към момента тримесечния срок е изтекъл и няма данни за произнасяне от застрахователното дружество, поради което исковете са допустими. Неоснователни са доводите на ответника, че посоченият срок не е започнал да тече, тъй като не е налице редовна застрахователна претенция, поради неизпълнение на задължението на увреденото лице по чл. 498 ал. 1 и 2 вр. чл. 380 ал. 1, изр. 2 от кодекса. Съгласно тези текстове, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите. Съдът счита, че в случая тези изисквания са изпълнени. В разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от КЗ изрично е посочено, че срокът започва да тече от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя, като липсват каквито и да е други предпоставки. Непредставянето на документите поискани от застрахователя с писмо от 31.10.2019 г., не води до нередовност на претенцията на увреденото лице и не може да обоснове липсата на произнасяне в тримесечния срок. В посоченото писмо, застрахователното дружеството само се е позовало на предстоящото изтичане на този срок, поради което доводите му, че същия не е започнал да тече, са неоснователни.
Неоснователно е и искането на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за оставяне на исковата молба без движение, поради липса на конкретизация на твърдените от ищеца факти, относно механизма на настъпване на произшествието и какво противоправно деяние е извършено от ответника А., както и какви са конкретните нарушения в ЗДвП. В обстоятелствената част на исковата молба е описан твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като наред с това са направени и доказателствени искания за установяването му. Налице са и фактически твърдения по отношение на извършеното от ответника А. деяние - ударил с предната си дясна част ищеца и неговата майка, като ги отхвърлил напред и настрани, а като нарушение на ЗДвП се твърди - управление с несъобразена скорост на лек автомобил, като не намалил скоростта и не спрял на пешеходна пътека при наличието на пешеходци.
Не са направени от страните други възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е допустим.
И двамата ответници са отправили искане до съда за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229 ал. 1 от ГПК до приключване на ДП № 99/2019 г. по описа на РУ на МВР – Руен, като ответникът А. се е позовал на т. 5, а застрахователната дружество на т. 4 и т. 5 от разпоредбата. Така направеното искане е неоснователно. Съгласно практиката на ВКС, съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство, спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229 ал. 1, т. 4 от ГПК. В настоящия случай се твърди, че наказателното производство се намира в досъдебната си фаза, поради което тази разпоредба се явява неприложима. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229 ал. 1, т. 5 от ГПК, но в този случай е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Настоящия съд счита, че няма пречка да се произнесе по въпроса за предпоставките за ангажиране на отговорността на деликвента за причинените противоправни вреди, тъй като едно деяние дори и да не бъде престъпление, може да бъде деликт, поради което не е налице основание за спиране на производството по делото. Съгласно чл. 300 от ГПК, гражданският съд е длъжен да се съобрази с влязлата в сила присъда на наказателния съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но това не означава, че при липса на постановена такава присъда, той не може да изследва и да се произнесе за тези обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съдът счита, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е пострадал при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019 г., когато около 15:00 часа, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР - С.М.А., управлявал с несъобразена скорост превозното средство по пътя между гр. Айтос и село Дъскотна – път III-208, км 78+100 м., не намалил скоростта и не спрял на пешеходна пътека при наличието на пешеходци, в следствие на което ударил с предната си дясна част ищеца и неговата майка, като ги отхвърлил напред и настрани. В резултата от удара и в непосредствена причинна връзка с него, на ищеца са причинени тежки телесни увреждания. Твърди се от последния, че към момента на произшествието, пътното платно за движение било сухо, с асфалтово покритие, без наличие на съществени неравности, но водачът не забелязал своевременно пешеходците и не осигурил достатъчна странична дистанция при наближаването им. Сочи се, че за случая било образувано досъдебно производство № 99/2019 г. по описа на РУ на МВР – Руен и прокурорска преписка вх. № 691/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, което се намира на етап „извършване на действия по разследването“ в досъдебната фаза.
В исковата молба се твърди, че в резултата на произшествието, на пострадалото дете били причинени травматични увреждания, изразяващи се в съчетана травма, тежка черепно-мозъчна травма, мозъчен едм, контузия на гръден кош, контузия на бял дроб. Подробно са описани състоянието на детето, през какви етапи на лечение е преминало и проведените медицински манипулации. Твърди се, че към момента на инцидента, ищецът е бил в състояние на кома, неконтактен и откаран за лечение в УМБАЛ Бургас АД, от където след повече от месец е изписан в състояние на кома, но със стабилни жизнени показатели. В последствие неколкократно, поради влошаване на състоянието му, са му провеждани спешни манипулации и медикаментозни лечения, но общото му състояние не се е подобрило осезаемо. Твърди се, че към настоящия момент детето е в увредено общо състояние, което изисква за него да бъдат полагани постоянни грижи от медицински лица, поради което не може да бъде прибрано в дома си. Състоянието му е хронично увредено, но не е възможно продължаването на лечението му в болнично заведение, тъй като липсва такава клинична пътека и предлагане на такава услуга. Наложително е провеждането на продължителна рехабилитация, но за да бъде проведена, е необходимо да се стабилизира състоянието му, тъй като в момента то периодично се влошава.
На следващо място са изложени съображения, относно основанията за предявяване на иска против застрахователното дружество, а именно – наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР по полица № BG/06/119001580756, валидна за периода от 10.06.2019 г. до 09.06.2020 г., както и отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение. Обосновава се и претенцията лихви спрямо него.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции, като ги счита за недопустими и неоснователни. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Наред с това оспорва механизма на описаното от ищеца ПТП, причината за настъпването му, наличието на причинна връзка между произшествието и причинените на ищеца вреди. Заявява, че вина за настъпване на процесното произшествие е изцяло на ищеца, който излязъл на пътното платно внезапно, като водачът на лекия автомобил не е могъл да предвиди и предотврати събитието.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед обществените критерий за справедливост. На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което не е изпълнило задълженията си по чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Оспорва се и претенцията за лихви, като се позовава на разпоредбата на чл. 497 ал. 1 от КЗ и в тази връзка сочи, че ищецът не е представил всички доказателства по чл. 106 ал. 3 от КЗ, поради което счита, че дружеството не ги дължи.
Ответникът С.М.А. с депозирания отговор на исковата молба, оспорва претенциите на ищеца, счита същите за недопустими и неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че той като водач на МПС е причинил произшествието, като заявява, че до настоящия момент не е бил привлечен като обвиняем в посоченото от ищеца досъдебно производство. Счита, че описания в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действителността. Оспорва твърдението, че майката е държала детето за ръка, като заявява, че то било оставено без надзор от своите родители и изскочило на пътното платно внезапно. В тази връзка твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Освен по основание, претенцията на ищеца се оспорва и по размер. Ответникът сочи, че в случая не е налице валидно възникнал паричен дълг на ищеца против него, върху който да се дължи лихва. Изтъква и обстоятелството, че главницата по иска се претендира единствено от другия ответник, поради което иска спрямо него е неоснователен.
Ищецът с допълнителната си искова молба излага становище относно направените с отговорите на исковата молба доводи на ответните страни. Оспорва всички наведени от тях възражения, като не са въвежда нови фактически твърдения.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е депозирал отговор на допълнителната искова молба. Сочи, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 4 от ГПК, поради което счита, че ищецът е в забава по отношение на плащането на застрахователното обезщетение. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като се касае за случайно събитие, а вината за настъпването му е изцяло на пострадалото лице. Поддържа и оставалите си първоначално направени възражения.
Ответникът С.М.А. също е подал отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.373 от ГПК, с който поддържа всички направени оспорвания и възражения. Взема отношение по представените доказателства и направените доказателствени искания.
Правна квалификация
Претенцията има правното си основание в 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Относно въведените искания по доказателствата:
Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. Следва да бъдат приети и представените от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с отговора на исковата молба писмени доказателства, като относими към спора.
Ищецът е направил доказателствени искания за назначаване на съдебно – медицинска и съдебно – техническа експертизи, които следва да бъдат уважени, тъй като посредством тях ще бъдат установени обстоятелства, за които са необходими специални знания и за които той носи доказателствена тежест, като в тази връзка съдът счита, че следва да бъде назначена комплексна експертиза. Вещите лица следва да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, както и на въпросите поставени от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на л. 210 от делото и на последния лист от отговора на допълнителното искова молба.
Съдът приема за допустимо искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел, с показанията на който да се установят посочените в исковата молба обстоятелства.
Следва да бъде издадено и поисканото от ищцовата страна съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с документи от пр.пр. вх. № 691/2019 г., след заплащане на държавна такса от 5 лева и представяне на проект на удостоверение.
Не следва да бъде уважено искането на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за прилагане по делото на ДП № 1335-ЗМ-99/ 25.07.2019 г.по описа на РУ на МВР – гр. Айтос, тъй като няма данни, същото да е приключило. Що се отнася до алтернативните му искания, за посочените документи, ищецът е поискал издаването на съдебно удостоверение, което искане е уважено, поради което исканията на ответника не следва да се уважават.
Недопустимо е искането на ответното застрахователно дружество за допускане до разпит при режим на призоваване на С. Мехмед А. (явно става дума за ответника С.М.А., видно от описанието му като водач на л.а. с ДК № А 62 22 КР) в качеството му на свидетел, тъй като същият е ответник в настоящото производство. По отношение на искането за допускане до разпит на другите двама свидетели – Халид Ереджеб Нязми и Руси Христозов, същото като допустимо и относимо следва да бъде уважено, тъй като лицата са отразили констатациите си във връзка с процесното ПТП и в представените по делото протоколи от 25.07.2019 г.
Искането на ответника С.А. за допускане до разпит на двама свидетели, следва да бъде уважено частично, като се допусне един от исканите двама свидетели, тъй като не се заявява установяването на различни обстоятелства.
Необходимо е да се дадат указания на ищеца, на основание чл. 127 ал. 4 от ГПК, да посочи банкова сметка/***, че ответниците решат да заплатят претендираните от него суми.
По доказателствената тежест
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
Съдът, с оглед изразените от страните становища, счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: налице е на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с ДК № А6222КР по полица № BG/06/119001580756, валидна за периода от 10.06.2019 г. до 09.06.2020 г.
На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях. Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, причиняването на деликта от ответника С.М.А., неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответниците носят тежестта да докажат своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установят своите твърдения, въведени в процеса с отговорите на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против тях претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да проведат пълно и главно доказване на възраженията си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответниците „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева и С.М.А. за нередовност и недопустимост на исковата молба.
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА
извършването на комплексна съдебно - техническа и съдебно – медицинска експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата молба
въпроси, както и от поставените от ответника
такива, находящи
се на л. 210 от делото и на последния лист от отговора на допълнителното искова
молба, като определя депозит
за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева, вносим по депозитната сметка на Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, от които 300 лева от бюджета на съда и 300 лв. вносими от
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселин Гяуров, който да се уведоми след внасяне на определения
депозит.
ДА СЕ изпрати служебно писмо до МБАЛ Бургас за вещо лице травматолог с препис от поставените задачи.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане на един свидетел на ищцовата страна.
ДА СЕ издаде на ищцовата страна поисканото от нея съдебно удостоверение след внасяне на такса от по 5 лв. и прилагане на проект за удостоверение в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за прилагане по делото на ДП № 1335-ЗМ-99/ 25.07.2019 г.по описа на РУ на МВР – гр. Айтос, както и алтернативните му искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за допускане до разпит като свидетел на С. Мехмед А., като недопустимо.
ДОПУСКА до разпит исканите от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД свидетели Халид Ереджеб Нязми и Руси Христозов, които да бъдат призовани по месторабота.
ЗАДЪЛЖАВА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да внесе по депозитна сметка на ОС-Бургас сумите от по 20 лв. като разноски за всеки един от свидетелите Халид Ереджеб Нязми и Руси Христозов.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане на един свидетел на ответника С.М.А., като в останалата му част, искането се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
УКАЗВА на ищеца, най – късно в първото
по делото заседание да посочи писмено по
делото банкова сметка/***, че ответниците решат да заплатят претендираните от
тях сума.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за спиране на делото на основание чл.229 ал.1, т. 4 и т.5 от ГПК, като неоснователно.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 13.08.2020 г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като съдът им обявява и проекта си за доклад по делото, а на ищеца да се връчат и преписи от допълните отговори на ответниците и приложенията.
Определението в частта, в която се отказва спиране на делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд, в седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: