№ 8400
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110141725 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от Т. С.
К. против МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, както и при условията на
евентуалност против „Т****************-Разград“ / против когото същите
искове да бъдат разгледани, в случай на неоснователност на предявените
против предпочитания ответник Министерство на културата искове, с оглед
качеството работодател/, както следва:
- по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване незаконност и отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № РД12-443/31.05.2024 г., издадена от
служебния министър на културата, с която трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024
г., и на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ /„поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст“/;
-по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор на Театрално-музикален център - Разград“
/сега „Т**************** - Разград“/;
- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение
в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за периода от
01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба /11.07.2024 г./
до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работила на длъжност
1
„Директор на Театрално-музикален център-Разград“ / ТМЦ-Разград/ по силата
на Споразумение от 23.12.2021 г., сключено между ищеца и първия ответник –
Министерство на културата /споразумение № РД12- 1038/23.12.2021 г./ - на
основание чл.107, във вр. с чл.96 от КТ и чл.5, ал. 3 от Закона за закрила и
развитие на културата - след успешно проведен конкурс, на който ищецът е
била класирана на първо място;- на 31.05.2024 г. и във връзка с
организационни дейности в ТМЦ Разград ищецът К. е била извикана в
министерството, където й е била връчена процесната заповед № РД12-
443/31.05.2024 г., подписана от служебния министър на културата Найден
Тодоров;- според заповедта, трудовото правоотношение се прекратява,
считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г„ с посочено
основание — чл.328, ал.1 т. 10 КТ /„поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст“/;- становище, че към датата на прекратяване
не са били налице предпоставките на чл.328. ал.1. т.10 от КТ, тъй като към
тази дата за ищеца не са били изпълнени изискванията на закона за минимално
изискуем осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, поради което не е
била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно:-
ищецът не е имала минимално необходимия осигурителен стаж от 37 години
за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;;- към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2024 г. ищецът е
имала навършени 66 години и 4 месеца, а не 67 години,;- не е имала и
изискуемия 15- годишен действителен осигурителен стаж, което се счита, че е
било известно на работодателя, видно от издадените фишове за заплата за
месеците април и май 2024 г., а именно 11 години, 4 месеца и 19 дни към
месец април 2024 г. и съответно 11 години, 5 месеца и 19 дни към месец май
2024 година;- оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца;-
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
прекратено трудовото правоотношение, е за месец април 2024 година– 2
871,57 лева;- становище, че Министерство на културата е надлежен ответник,
тъй като:- процесната заповед № РД 12-443/31.05.2024 г. е издадена от
Министъра на културата, в която изрично е посочено, че той прекратява /като
работодател/, считано от датата на връчване на заповедта /31.05.2024 г./
трудовото правоотношение, докато Театрално-музикален център Разград е
посочен в заповедта като място на работа, а не като работодател;- чл.61, ал.2
от КТ е неприложим за възникналото въз основа на конкурс трудово
правоотношение, каквото е ТПО с ищеца;;- на основание чл.5, ал. 3 от Закон за
закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ процесното трудово правоотношение е
възникнало въз основа на конкурс съгласно КТ, а съгласно чл. 107 от КТ,
когато трудовото правоотношение е възникнало от конкурс, преди
постъпването на работа работодателят и служителят уговарят размера на
трудовото възнаграждение, поради което и тъй като споразумението № Р,ГП2-
2
1038/23.12.2021 г., по силата на което ищецът е изпълнявала длъжността е
сключено с Министерство на културата, представлявано от министъра на
културата Атанас Атанасов, а не с Театъра;- разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ
е неприложима, съответно са неприложими задължителните указания, дадени
в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС /за длъжности,
определени в закон или акт на МС, за които съществува изискване по чл.61,
ал.2 от КТ трудовият договор да се сключи от по- горестоящия спрямо
работодателя орган/, тъй като длъжността на ищеца не е такава.-ответникът -
Министерство на културата отговаря на критериите по § 1, т. 1 от ДР на КТ-
със Становище от 10.09.2024 г. е направено искане по чл. 228, ал. 1 ГПК за
конституиране на „Т**************** Разград“ като втори ответник, против
когото ищецът предявява същите искове при условията на евентуалност /в
случай че съдът намери, че първоначалният ответник Министерство на
културата не е материално правно легитимиран да отговаря като работодател
От страна на главния ответник МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
исковете се оспорват с възражение, че тъй като трудовият договор е сключен
при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, то работодателя, който и е
надлежен ответник, е предприятието, в което е съответната длъжност и където
се полага наемният труд, т. е. работодател е Т**************** Разград,
който е самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, преобразуван съгласно ПМС № 45/2014 г., изменено с
ПМС № 89/2023 г. При евентуалност – оспорва исковата молба по основание и
размер. Твърди, че съгласно докладна записка № 24-11-37/30.05.2024 г. от
директора на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“,
одобрена от министъра, е предложено трудовото правоотношение на ищцата
да бъде прекратено във връзка е навършена пенсионна възраст, като
поддържа, че изискванията за стаж и възраст са били изпълнени, за което
позовава на представена от ищеца, във връзка е участието й в конкурса
по чл. 90 от КТ във връзка с чл. 5, ал. 3 от ЗЗРК, подробна професионална
автобиография, която съдържа данни за трудовия стаж - трудов стаж с
начало 1976 г. и продължава до момента на кандидатстването й за
процесната длъжност „директор“ през 2021 г., и в последствие до
освобождаването й на 31.05.2024 г.
От страна на „Т****************-Разград“ не е подаден Отговор на
исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за установяване на
незаконност и отмяна на уволнение
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
3
следните обстоятелства – че ищецът Т. К. е подписала с министъра на
културата като горестоящ орган по чл. 61, ал. 2 от КТ Споразумение № РД12-
1038/23.12.2021 г. за заемане след проведен конкурс на длъжността Директора
на Тетрално-музикален център Разград за срок от 4 г.; Споразумение съгласно
чл. 107 във връзка е чл. 96 от Кодекса на труда; ищецът е освободена от
заеманата длъжност по силата на заповед № РД12- 443/31.05.2024 г., издадена
от министъра на културата на основание чл. 328, aл. 1, т. 10 от КТ.
Относно спора за надлежния материално правно легитимиран да
отговоря по исковете ответник:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно, като обуславя допустимостта на иска. В случая процесуалната
легитимация е налице по отношение на двамата посочени ответника – както
по отношение на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА искове, така и по
отношение на „Т****************-Разград“, тъй като за обосноваване на
процесуалната легитимация е достатъчно да има твърдения, дори само
твърдения за вероятно основание за отговорност по предявения иск.
За разлика от процесуалната легитимация, материално правно
легитимирани са страните по спорното правоотношение и затова подлежи
на доказване като част от правнорелевантните факти, от установяването на
които следва основателност на иска. Поради това, в случай че се установи, че
посочен като ответник субект не е страна по спорното правоотношение, то
предявеният против този ответник иск подлежи на отхвърляне, независимо от
това, че процесуална легитимация е била налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови
спорове относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово
правоотношение са работникът /служителят/ и работодателят. Надлежната
пасивна материално правна легитимация принадлежи на работодателя, с
когото е създадено трудовото правоотношение. В § 1, т. 1 от ДР на КТ се
съдържа дефиниция на понятието „работодател“ и това е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. Според чл. 61, ал. 2 КТ, за длъжности,
определени в закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната
длъжност. Разпоредбата регламентира специфични хипотези на делегиране по
закон на работодателска власт, при които волеизявлението по възникването
4
или прекратяването на трудово правоотношение изхожда от различен от
работодателя орган, като изключение от общото правило на чл. 61, ал. 1 КТ,
но обвързващо самия работодател, т.е. този, в предприятието на който
работникът или служителят полага труд.
Със задължителното за съобразяване Тълкувателно решение № 1 от
30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, е прието следното:
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт
на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия
спрямо работодателя орган. Такива са например предвидените в чл. 37 от
Закона за народната просвета /ЗНП/ случаи на сключване на трудови договори:
с директорите на държавни детски градини, училища и обслужващи звена - от
министъра на образованието, младежта и науката; с директорите на
държавните спортни училища - от министъра на физическото възпитание и
спорта; с директорите на детските градини по чл. 10, ал. 3 ЗНП - от министъра
на отбраната; с директорите на общинските училища и обслужващи звена - от
началника на регионалния инспекторат по образованието; с директорите на
общинските детски градини - от кмета на общината. От министъра на
здравеопазването се сключват трудови договори например с директора на
регионална здравна инспекция /чл. 9 от Закона за здравето /ЗЗ/, с директорите
на националните центрове по проблемите на общественото здраве /чл. 22 ЗЗ/,
с директора на Центъра за спешна медицинска помощ /чл. 3 ПУДЦСМП/, с
директора на Националния медицински координационен център /чл. 7
ПУДНМКЦ/, с директора на Националния онкологичен център /чл. 8
ПУДНОЦ/, с директорите на домовете за медико-социални грижи за децата
/чл. 24 ПУДДМСГД/ и други. От министъра на труда и социалната политика се
сключва например трудов договор с директора на Националния институт за
помирение и арбитраж /ПУДНИПА/. Систематическото и логическото
тълкуване на посочените норми налага изводи, че, първо, длъжностите,
трудовият договор за които се сключва при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, са
предвидени за заемане при работодатели, характерът на дейността на които ги
определя като държавни или общински институции за задоволяване на
обществени потребности в различни сфери - на образованието, на
здравеопазването, на социалната политика и други, и, второ, че в тези случаи
законът овластява /възлага на/ висшестоящият спрямо работодателя
/юридическо лице/ едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла
на чл. 19 Закона за администрацията /ЗА/ а не администрацията, която той
ръководи/, на който са предоставени правомощия за упражняване на
управление, ръководство, координиране и/или контролиране на такива
институции при осъществяване на държавната или общинската политика в
съответната сфера, да сключва трудовите договори за длъжности, в чиито
5
трудови функции се включва и представляването на работодателя по
трудовите правоотношения с него, т. е. упражняването на работодателска
власт. Сключването на трудов договор по този ред, обаче, не води до
изключение от правилото по чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на
закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ - и в този случай трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност,
на което се предоставя работната сила, където се полага наемният труд, т. е. с
работодателя. Уреденото по този начин настъпване на правните последици от
изрично предвиденото юридическо действие направо в правната сфера на
работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като
негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ като негов представителен орган/ при създаването на
трудово правоотношение за заемането на определени с нормативен акт
ръководни длъжности. Такъв е правният статут на този орган и при
прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, каквато
компетентност му е изрично предоставена в посочените по-горе
/неизчерпателно/ случаи и каквато следва по аргумент от чл. 192, ал. 2 КТ.
Този извод следва и от обстоятелството, че субективното право за
прекратяване на трудовия договор, предвидено в Глава шестнадесета на КТ, в
т. ч. и чрез налагането на дисциплинарно наказание уволнение, принадлежи
на работодателя във всички случаи на възникване на правоотношението въз
основа на такъв договор, независимо дали той е сключен по реда на чл. 61, ал.
2 КТ /с оглед липсата на предвидено изключение в този смисъл/. За
осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с
работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова
функция не може да го упражни по отношение на себе си, то
/волеизявлението/ и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо
работодателя орган. Последиците от него също засягат работодателя, само
който поради това е засегнат и от споровете по исковете по чл. 344, ал. 1
КТ във връзка със законността на уволнението, което го определя като
надлежна /процесуално легитимирана/ страна - ответник по тях.
В задължителната за съобразяване съдебна практика, формирана
с Решение № 301 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 966/2009 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК е разяснено, че възприетата в
Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. постановка е приложима в
случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо
лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган, който
висшестоящ орган обаче е извън системата му.
Различен е случаят /също според Решение № 301 от 12.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 966/2009 г., IV г. о., ГК/, когато трудовият договор на
6
служителя по силата на закона е сключен с представляващия юридическото
лице за изпълнение на работа в негова организационно обособена
структура, то трудовото правоотношение възниква с юридическото лице. В
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно
обособената структура притежава специална правоспособност да участвува
като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея
решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура
тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да
участват както организационно обособената структура, поради призната
и от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в
чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици
на решението.
С оглед така изложените разяснения и като се има предвид, че
„Т****************-Разград“ представлява държавен културен институт и
юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла на чл.5, ал. от Закона за
закрила и развитие на културата, като този културен институт е извън
организационната структура на Министерство на културата /т.е. не е
организационно обособена структура на министерството/, следва, че в
разглежданата хипотеза на прекратен от министъра на културата трудов
договор с директор за „Т****************-Разград“ приложими са дадените
с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. разяснения и материално правно
легитимиран да отговаря като работодател е само ТМЦ-Разград, а не
Министерство на културата. Само на това основание предявените против
посочения предпочитан ответник Министерство на културата искове се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Така направеният извод не се променя от обстоятелството, че трудовото
правоотношение между Т. К. и ТМЦ-Разград е възникнало при условията на
чл. 96 КТ, след спечелен от ищеца конкурс за длъжността “Директор“ на
ТМЦ-Разград. Подписаното споразумение от министъра е в качеството му на
представляващия работодателя министър Законът за закрила и развитие на
културата /ЗЗРК/ регламентира различните видове културни институти, а
именно: държавни – чл. 5, регионални – чл. 9 и общински – чл. 8. 3
Държавните културни институти са: държавни културни институти във
ведомства извън Министерство на културата – чл. 6 ЗЗРК; държавни
културни институти с национално значение – чл. 7 ЗЗРК; училища по
изкуствата и училища по културата – чл. 13 ЗЗРК и български културни
институти в чужбина – чл. 17 ЗЗРК. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЗРК, всички
държавни културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка,
какъвто статут има и ТМЦ-Разград. Според чл. 5, ал. 1, т. 22 от Устройствения
правилник на Министерство на културата /действал към момента, в който се
7
твърди, че е възникнало трудовото правоотношение между страните/,
министърът на културата сключва договори с директорите на държавни
културни институти за осъществяване на творческата им дейност, при условие
че необходимите за това средства са в рамките на разходите по бюджета на
културния институт за съответната година. Гореизложеното дава основание на
СРС да приеме, че „Т****************-Разград“ има качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, а отделно от това е и
самостоятелен правен субект. Сключването на трудовия договор с ищеца от
министъра на културата е в изпълнение на предоставеното му правомощие, но
при условията на чл. 61, ал. 2 КТ трудовото правоотношение е създадено с
ТМЦ-Разград.
Относно спора дали е било осъществено от фактическа и правна страна
основанието по чл.328, ал.1 т.10 КТ - прекратяване на трудовото
правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст:
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, п раво на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на
възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете
и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца
за мъжете, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, както е посочено в същата разпоредба.
Съгласно по-конкретната разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2024 г. правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива- при възраст 62
години и 2 месеца за жените и 64 години и 7 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и
6 месеца за жените и 39 години и 6 месеца за мъжете;
Хипотезата на чл. 68а КСО за пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер не подлежи на разглеждане, тъй като е приложима само при
желание на служителя за ранно пенсиониране, което не е настоящият случай.
На преценка подлежат възрастта и осигурителния стаж на ищеца Т. К.
към датата на издаване на заповедта за прекратяване на ТПО 31.05.2024 г. –
като дата, към която е формирана преценката на работодателя, и към която
дата в случая е предвидено и прекратяването на ТПО. Ищецът Т. К. е родена
на 17.01.1958 г. и до 31.05.24 г. е имала навършени 66 г. и 4 месеца, от което
следва, че изискуемата за пенсиониране според Наредбата възраст е била
налице
От събраните по делото доказателства обаче не се доказва убедително
за съда, че към 31.05.24 г. Ищецът Т. К. да е имала осигурителен стаж най-
малко 36 години и 6 месеца, каквото е изискването на чл. 15, ал. 1, т. 5 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според неоспорените от
8
ответника работодател ТМЦ-Разград документи на фишове за заплати,
осигурителният стаж на ищеца е 11 години, 5 месеца и 19 дни, а в
трудовата книжка съдържа официално удостоверително изявление на
работодателя, че осигурителният стаж е равен на трудовия стаж. От
страна на работодателя ТМЦ-Разград, чиято е доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникнало право на пенсия, не са
ангажирани каквито и да било доказателства за осигурителния стаж на
ищеца, не се представя форма образец УПИ-3, в която да е отразен
осигурителен стаж на служителя, който осигурителен стаж да е различен от
вписания в трудовата книжка трудов стаж /осигурителят е длъжен да издава
удостоверение обр. УП-3 в случаите, когато осигурителният стаж на лицето не
е равен на трудовия /служебен/ стаж и когато има положен извънреден труд/.
Събраните по почин на другия ответник -Министерство на културата
документи, са противоречиви, поради което и с оглед разпределената
доказателствена тежест съдът намира за недоказано към датата на
прекратяване ТПО да е възникнало по отношение на ищеца право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съответно не е успешно доказано основание за
прекратяване по по чл.328, ал.1 т.10 КТ и предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ - за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със
Заповед № РД12-443/31.05.2024 г., подписана от служебния министър на
културата, се явява основателен.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „Директор“ на „Т**************** - Разград“/
Съгласно последно действащото изменение на трудовото
правоотношение, оформено със Споразумение № РД12- 1038/23.12.2021 г.,
срокът на трудовото правоотношение е до 29.12.2025 г.
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното
трудово правоотношение е било с краен срок, който не е бил настъпил,
представляват основание за уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2
КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“
на Т**************** - Разград“/..
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на
обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за
периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г.:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Въз основа на извършена в съдебно заседание на 26.02.2025 г.
9
констатация от трудовата книжка на ищеца, при която е установено, че след
датата 31.05.2024 г. (която е вписана като дата на прекратяване на трудовия
договор с ответника) липсва отбелязване за започване на работа по следващ
трудов договор за период до констатацията, който включва и процесния 6-
месечен период, за който се претендира обезщетение, и с оглед неоспореното
заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира
предявения иск по чл.225, ал.1 КТ за изцяло основателен – на ищеца се дължи
обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за
периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се
следва присъждане на сторените в размер на 1250 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение. Като има предвид, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 2 325 лв. (съгласно чл. 7, ал. 1, т.1 и т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), съдът намира, че претендираното от ищеца за присъждане
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като дори не е близо до
минималния предвиден по наредбата размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Т****************-
Разград“ следва да заплати в полза на съда сумата лв. – държавни такси /80
лв., 80 лв., 689,18 лв./, както и 250 лв. – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, или общо 1099,18 лв.
Ответникът „Т****************-Разград“следва да заплати на адв. В.
Т. Б. за предоставена на ищеца безплатна правна помощ сумата 2 885 лв. – на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и определено от съда на основание чл.38,ал.2
ЗАдв, като се има предвид фактическата и правна сложност на спора и че
съгласно чл. 7, ал. 1, Т. 1 Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ
(933лв.) и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За
минималните размери на адвокатските възнаграждения относно оценяемия
иск обезщетение за оставане без работа -1 950,65 лв., съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение.
С оглед неоснователността на предявените против МИНИСТЕРСТВО
НА КУЛТУРАТА искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на този ответник сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
10
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. К. против МИНИСТЕРСТВО НА
КУЛТУРАТА, като предпочитан ответник, искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ -
за установяване незаконност и отмяна на уволнение, извършено със Заповед
№ РД12-443/31.05.2024 г., подписана от служебния министър на културата, с
която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328,
ал.1 т.10 КТ, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г.; по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Директор на Театрално-музикален център - Разград“ /сега
„Т**************** - Разград“/; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за
заплащане на обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без
работа за периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата
молба /11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по предявения против
„Т****************-Разград“ иск и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Т. С. К. с ЕГН **********, извършено със Заповед № РД12-
443/31.05.2024 г., издадена от служебния министър на културата.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Т. С. К. с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на
Театрално-музикален център-Разград“ /сега „Т**************** - РАЗГРАД“
с БУЛСТАТ *********/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
„Т**************** - РАЗГРАД“/ С БУЛСТАТ ********* да заплати на Т. С.
К. с ЕГН ********** сумата на 17 229,42 лв. /бруто/ като обезщетение за
оставане без работа поради уволнението и за периода от 01.06.2024 г. до
01.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Т**************** - РАЗГРАД“ С БУЛСТАТ *********
да заплати на адвокат В. Т. Б. сумата 2 885 лв. – определено от съда
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Т**************** -
РАЗГРАД“/ С БУЛСТАТ ********* да заплати в полза на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата 1099,18 лв. – общо държавни такси и възнаграждение
на вещо лице.
11
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т. С. К. с ЕГН **********
да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА сумата 100 лв. – съдебни
разноски.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение в размер на
17 229,42 лв.
БАНКОВА СМЕТКА на ищеца Т. С. К., по която могат да бъдат
заплатени присъдените й суми:
BG 61 STSA 93 0000 2464 8050
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12