№ 30271
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110140936 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Стик Кредит” АД срещу В. А. М..
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в указания
законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
При извършена проверка за редовност и допустимост на предявените искове по
реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът констатира, че исковата молба е нередовна в частта
относно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Независимо от това, предвид
датата на образуване на производството по делото – 28.08.2020 г., и с оглед
постигането на процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като на ищеца бъдат дадени указания за
отстраняване на констатираната нередовност.
По направените доказателствени искания:
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 63515/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 161 състав.
Съдът намира, че доколкото са необходими специални знания за установяване
размера на задължението по претенцията на ищеца и предвид липсата на направени
искания от страните в тази насока, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, следва служебно да
назначи съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на
поставени от съда въпроси.
С оглед изложеното, доколкото исковата молба е допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба, с препис за ответника, да изложи конкретни фактически твърдения във
връзка с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за сума в размер на
718,19 лв.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба
ще бъде върната, а производството по делото прекратено в частта, касаеща предявената
осъдителна искова претенция.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 63515/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 161 състав.
ДОПУСКА служебно изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите
справки в счетоводството на дружеството-ищец, да отговори на следните въпроси:
1.) Какъв е размера на усвоената сума и на извършените погасителни вноски по
процесния договор за потребителски кредит?
2.) За погасяване на какви суми са отнесени извършените от заемателя
плащания?
3.) Какъв е размера на неплатени суми за главница, договорна лихва и законна
лихва за забава върху главницата за периодите, посочени в исковата молба /виж л. 5 –
петитум и молба-уточнение от 14.08.2023 г./, като вземе предвид извършените от
заемателя плащания, без да взема предвид начислените допълнителни суми за
неустойки, разходи за събиране на вземането и други?.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И. Н., тел. **********.
ОБЯВЯВА на страните, че в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 3
ГПК, с решението си съдът ще се произнесе по действителността на клаузи в договора
за потребителски кредит с оглед установяване на техния неравноправен характер,
и/или противоречие със закона, досежно клаузите от договора и неговите приложения,
въз основа на които са начислени договорна неустойка за непредставено обезпечение,
разноски за извънсъдебно събиране на вземането и такса за смс извествяване.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становището си относно
действителността на посочените клаузи в срок до датата на заседанието.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
посочи какви разходи включва начислената сума в размер на 375,57 лв. за извършени
разходи за извънсъдебно събиране на вземането и плащания в какъв размер и на кои
дати твърди да са извършени от ответника за погасяване на процесните суми.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.11.2023 г. от 11:20 часа, за
когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
2
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба са изложени доводи, че на 30.07.2018 г. между „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, в качеството си на кредитор, и В. А. М., в качеството на заемател, е
сключен Договор за потребителски кредит № 529437/30.07.2018., по силата на който,
ищецът е предоставил на ответницата заемна сума в размер от 800 лв., а тя се е
задължила да върне същата, заедно с дължимото възнаграждение за нейното ползване..
Посочено е, че съгласно изготвения погасителен план, кредитът се предоставя за срок
от 12 месеца, при краен срок за погасване 02.08.2019 г., при общ размер на
задължението от 1000.47 лв, от които 800лв. главница, възнаградителна лихва от 200.47
лв., с годишен лихвен процент от 36.00%. и годишен процент на разходите (ГПР) 42.57
%, както и неустойка в размер на 1 002.33лв. при хипотезата на чл.20 от Договора, а
именно при непредоставено обезпечение на кредита в 3-дневен срок от отпускане на
заемната сума, което обезпечение може да бъде под формата на поръчителство или
неотменяема банкова гаранция. Твърди се, че потребителят се е задължил да погаси
кредита на 12 равни месечни вноски от 166.90 лв. всяка, включваща главница,
възнаградителна лихва и неустойка, с падеж на първата вноска 30.08.2018г. Сочи се, че
въпреки многократно отправените покани към ответницата да заплати доброволно
задължението си, е извършено единствено частично плащане, недостатъчно за пълното
погасяване на вземанията на ищеца, които към датата на депозиране а исковата молба
се твърди да са в общ размер на 1941,55 лв., от които: 718,19 лв . - незаплатена
главница по Договора за потребителски кредит № 529437/30.07.2018г.; 130,66 лв. –
възнаградителна лихва, начислена върху ползваната главница за периода от
30.11.2018г. до 30.07.2018 г.; 623,25 лв. – договорна неустойка за непредоставено
обезпечение; 375,57 лв. разноски за извънсъдебно събиране на вземането; 25 лв. –
дължима такса за CMC известяване, и 60,85 лв. – законна лихва за забава върху
дължимата главница за периода от 30.11.2018г. до 30.09.2019г. Съобразно изложеното,
е направено искане съда да признае за установено по отношение на ищеца, че
ответницата му дължи следните суми по горепосочения договор за потребителски
кредит: 718.19 лв. – незаплатена главница; 130,66 лв. – възнаградителна лихва,
начислена върху ползваната главница за периода от 30.11.2018г. до 30.07.2018 г., и
60,85 лв. законна лихва за забава върху дължимата главница за периода от 30.11.2018
г. до 30.09.2019 г. При условията на евентуалност е направено искане, в случай че
съдът отхвърли предявената установителна искова претенция, да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му плати сума в размер на 718,19 лв., с която
неоснователно се е обогатила за негова сметка.
Ответникът В. А. М. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не
е подала отговор на исковата молба.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с
правно основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
3
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валидно възникнало
договорно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 529437/30.07.2018
г., с параметри, посочените в исковата молба, между него в качеството на заемодател, и
ответника, в качеството на заемател; 2) предаване на договорената сума на заемателя;
3) основание и размер на претендираната възнаградителна лихва, 4) изискуемост на
претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва, 5) индивидуално
уговаряне на договорните клаузи, предвиждащи заплащането на неустойка за
непредставяне на обезпечение и заплащането на разходи за събиране на вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг на
ответника и изпадането му в забава за плащане на същия, а в тежест на ответника е да
установи плащане на падежа.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
4
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5