МОТИВИ
по н.о.х.д. № 116/2008 г. по описа
на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е внесъл обвинителен акт срещу:
1) А.Д.А., роден на *** ***, с постоянен
адрес: гр. Несебър, кв. “Стадиона”, вила С.,***, български гражданин, неженен,
осъждан, безработен, с основно образование, ЕГН **********,*** 2002 г. в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, в агрегатно помещение на градския стадион в
гр.Несебър, при условията на опасен рецидив, в съучастие с Д. А.С.
и М.Д.С., като извършител, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот (счупване катинара на входната врата и разрязване корпуса на
агрегата) и използване на техническо средство- газов резач, е отнел чужда
движима вещ: генератор за агрегат марка „Денис”, 60 киловатов, 380 волтов, 50
херца, 45 ватампера за промишлен ток, на стойност 8700 лева, от владението на Я.И.Т.
***, собственост на „А. С. Х.” ЕООД-
гр.София, без неговото съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата
е в големи размери- престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
4 и 5, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр. чл.20, ал.2 от НК.
2)
М.Д.С., роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Несебър, кв. “С.”, вила “С.”***, български гражданин, неженен,
осъждан, с месторабота “К.”- Пловдив,
строител, със средно образование, ЕГН **********, за това, че при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 9082.00
(девет хиляди и осемдесет и два лева), както следва:
- през м. февруари 2002 г. в курортен
комплекс „Слънчев бряг”, в агрегатно помещение на градския стадион в
гр.Несебър, в съучастие с А.Д.А. и Д.А.С., като помагач, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот (счупване катинара на входната
врата и разрязване корпуса на агрегата) и използване на техническо средство-
газов резач, е отнел чужда движима вещ: генератор за агрегат марка „Денис”, 60
киловатов, 380 волтов, 50 херца, 45 ватампера за промишлен ток, на стойност
8700 лева, от владението на Я.И.Т. ***, собственост на „A.с.х.” ЕООД- гр.София,
без неговото съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата
е в големи размери;
- на 15/16.03.2002г. в курортен комплекс
„Слънчев бряг”, на паркинг пред къмпинг „Емона”, след предварителен сговор и в
съучастие с Даниел А.С., като извършител, чрез използване на МПС- „ВАЗ 1500”, с
ДК № *******, е отнел чужда движима вещ- л.а. марка „Москвич 2140”, с ДК № ********,
двигател № *******, рама № ******** на стойност 382 лева, от владението на П. С.
*** Търново, без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1,
т.3, 4 и 5, вр. чл.20, ал.4 и ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
3) Д.А.С., роден на *** ***, с постоянен
адрес: гр. Несебър, кв. “Стадиона”, вила “С.”***, български гражданин, женен,
осъждан, безработен, с основно образование, ЕГН **********, за това, че при
условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 9082.00 (девет хиляди и осемдесет и два лева), както следва:
- през м. февруари 2002 г. в курортен
комплекс „Слънчев бряг”, в агрегатно помещение на градския стадион в
гр.Несебър, в съучастие с А.Д.А. и М.Д.С. (С.), като помагач, чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване катинара на входната
врата и разрязване корпуса на агрегата) и използване на техническо средство-
газов резач, е отнел чужда движима вещ: генератор за агрегат марка „Денис”, 60
киловатов, 380 волтов, 50 херца, 45 ватампера за промишлен ток на стойност 8700
лева, от владението на Я.И.Т. ***, собственост на „A.с.х.” ЕООД- гр.София, без
неговото съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е в
големи размери;
-
на 15/16.03.2002г. в курортен
комплекс „Слънчев бряг”, на паркинг пред къмпинг „Емона”, след предварителен
сговор и в съучастие с М.Д. (С.), като извършител, чрез използване на МПС- „ВАЗ
1500”, с ДК № ******, е отнел чужда движима вещ- л.а. марка „Москвич 2140”, с
ДК № ******, двигател № ************, рама № ******, на стойност 382 лева, от
владението на П. С. *** Търново, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да я присвои,
- престъпление по чл.195, ал.2, вр.
ал.1, т.3, 4 и 5, вр. чл.20, ал.4 и ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебното заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, така както е формулирано в обвинителния акт.
Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед събраните
писмени и гласни доказателства по делото. Моли да бъдат признати подсъдимите за
виновни по повдигнатите им обвинения, като предлага да бъде определено за
подсъдимите Д.С. и М.С. наказание около минималния размер, предвиден от законодателя,
изпълнението на което по отношение на подсъдимия М.С. да бъде отложено за срок
от пет години. Относно подсъдимия Д.С. изтъква, че деянието е извършено в
изпитателен срок и с оглед на това следва да се приложи чл.68 от НК, като се
приведе в изпълнение отложеното наказание. Относно подсъдимия А.А. предлага да
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да
бъде изтърпяно ефективно, тъй като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив. Относно режима на изтърпяване на наказанията, счита, че по отношение
на подсъдимите А. и Д.С. следва да бъде определен строг режим, като наказанието
се изтърпи в Затвор.
Подсъдимите дават подробни обяснения,
във връзка с повдигнатите им обвинения. Молят да бъде постановена присъда, с
която да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.
Защитниците на подсъдимите пледират за
оправдателна присъда. Считат, че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, като излагат подробни съображения за това.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
На 15.03.2002 г., около
7.00 часа свид. П. П. *** управлявал лек автомобил марка Москвич 2140 с ДК№*******,
собственост на баща му- свид. С.. В района на хотел “Еврика” в курортен
комплекс “Слънчев бряг” автомобилът се повредил и поради това свидетелят решил
да го остави на място, за да го отремонтира по-късно. Свалил акумулатора и го
взел със себе си, и заключил вратите. През следващия ден посетил мястото,
където оставил автомобила и констатирал, че същият липсва, за което сезирал
РПУ- Несебър. В жалбата посочил отличителните белези на автомобила- син на
цвят, боядисани със светлоотразителна боя джанти.
В средата на месец март
2002 г. подс. М.С. и свид. А. М. посетили пункт за изкупуване на метали в с.
Рудник, собственост на свид. П.Х.. Там те предали л.а. “Москвич” без
регистрационни номера. Предварително свалили гумите му, като оставили за
продажба една от тях (впоследствие предадена от свид. Х. на водещия
разследването), а останалите свид. М.взел със себе си. Било извършено
разпознаване на оставената в пункта гума, за която свид. П. с категоричност
заявил, че е от отнетия му л.а. “Москвич”, собственост на баща му.
В двора на градския
стадион в гр.Несебър се намирал хотел “Стадиона”, собственост на “A.с.х.” ЕООД-
гр. Несебър, който работел целогодишно. В близост до сградата на хотела имало
агрегатно помещение, в което се съхранявал агрегат за захранване на хотела с
електроенергия, в случай на нужда. Същият бил закрепен с болтове за метална
шина, циментирана в постройката.
На 08.05.2002год. при
обход на района свид. Я.Т.- на длъжност “домакин” в хотела констатирал, че катинарът
на бараката, в която се намирал агрегатът, е счупен и се намира на земята. Влязъл
в помещението и видял, че динамомашината (генераторът) липсва. Разрязани били
шините и кабелите, без да са демонтирани болтовете, като липсвали генераторът и
металният му корпус. За тези констатации уведомил незабавно РПУ- Несебър. Бил
извършен оглед на местопроизшествието, при който били намерени, фиксирани и
иззети дактилоскопни следи от вътрешната страна на вдигнатия капак на агрегата.
Били намерени също метален катинар, неустановена марка, с надпис в долната му
част, с повредено заключващо устройство.
В хода на досъдебното
производство е била назначена дактилоскопна експертиза, която дава заключение
(експертна справка №235/10.12.07год.), че иззетите при огледа следи са негодни
за идентификация.
Изложените факти се
установяват от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,
както и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283
от НПК.
Съдът счита, че в хода
на съдебното следствие не се установи с категоричност авторството на деянията.
Няма доказателства, които пряко да сочат подсъдимите като техни извършители.
Относно първото деяние-
отнемането на лекия автомобил се установява единствено, че подс. М.С. и свид. А.
М. са предали същия в пункта за изкупуване на желязо, но този факт сам по себе
си не сочи отнемане на автомобила от този подсъдим. Наред с това, в показанията
си пред съда свид. Х. заявява “А. си взе
от него трите гуми”, което би могло да обоснове извод, че това е лицето, предало
автомобила в пункта. Други доказателства във връзка с това обвинение не са
ангажирани по делото, поради което съдът приема, че твърдението за
противозаконно отнемане е останало недоказано в проведеното наказателно
производство.
Относно второто деяние.
Обвинението се основава
на показанията на свид. Асен Митков, дадени пред водещия разследването,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281,
ал.1, т.2 от НПК. Същият е посочил, че на 14.02.2002
г. е излязъл от затвора и се прибрал в с.Кошарица, след което заедно с съпругата
си посетили дома на тъста му- подс. Д.С.. Заявил е, че същата вечер около 21.00
ч. тримата подсъдими са излезли от къщата и се върнали след няколко часа, като
били опушени. На следващата сутрин тримата рязали в двора на къщата си агрегат,
като извадили медта от него, след което предали корпуса му, нарязан на няколко
части, в пункт за изкупуване на метали, собственост на свид.С.С.. Тези
показания касаят период, значително отдалечен от датата на извършване на
деянието- 08.05.2002 г. В тази връзка
в показанията си пред съда свид. Я.Т. заявява, че ежедневно е правел обход на
района, като два-три дни преди установяването на кражбата катинарът, поставен
на входната врата на помещението, е бил на мястото си. Същият е категоричен, че
не е възможно кражбата да е била извършена три месеца по-рано и да не е била
констатирана. В този смисъл са и показанията на свид. Й.. При тези данни не би
могло да се приеме, че изнесените от свидетеля М. факти касаят деянието,
описано в обвинителния акт.
Наред с това, свид.
Митков е осъждан, а и са налице данни, че именно той е предал л.а. “Москвич” в
пункта за изкупуване на метали. Тези данни го правят ненадлежен свидетел, чиито
показания не могат да се приемат като обективни и безпристрастни. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че към момента на деянията, а и понастоящем
съществува конфликт между този свидетел и подс. Д.С., който запалил фургона му.
С оглед на това съдът счита, че показанията на посочения свидетел не могат да
бъдат кредитирани.
Останалите гласни
доказателства по делото- показанията на свид. С.С., О. и Х. не са достатъчни,
за да обосноват извод, че тримата подсъдими са извършили деянието. Първият от
тях- свид. С. е предоставил резач, заедно с газова и кислородна бутилка, на
подс. А.А., за да реже бракувани седалки от стадиона. По делото обаче няма
данни дали с него е извършено деянието, а и същият многократно е бил
предоставян на подсъдимия от посочения свидетел, като не се установява къде се
е намирал към момента на деянието. Показанията на свид. О. касаят действия,
извършени от двама от подсъдимите през м. февруари 2002 г.- няколко месеца
преди деянието, поради което съдът ги намира за неотносими към предмета на
доказване. Такива са и показанията на свид. М.Х.- същият заявява, че през
посочения период е извършвал таксиметрови услуги и бил нает от подс. Д.С., за
да превози няколко чувала с вторични суровини до с.Рудник, обл.Бургас, в които
имало алуминиеви тенджери и тигани, имало и тел, но не и проводници.
Събраните доказателства
са косвени- от тях се установява единствено фактът, че подсъдимите А.А. и М.С. са
участвали при предаването на част от инкриминираните вещи в пунктове за
изкупуване на метали. Те обаче в своята съвкупност не са достатъчни, за да се
формира извод, че деянията, описани в обвинителния акт, са извършени именно от
подсъдимите, а осъдителна присъда би могла да се постанови само в случай, че
направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. В случая липсват
безспорни доказателства, обосноваващи обвинението, а наличието и на най-малко
съмнение, е основание за неговото отхвърляне.
По тези съображения
съдът призна подсъдимите за невиновни и на основание чл. 304 от НПК ги оправда
по повдигнатите им обвинения.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: