О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1271 Година 2019,18.10. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На осемнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 548 по описа
за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез пълномощника адв. С.З., с адрес *** е предявил обективно кумулативно съединени
искове против Г.Х.А. с посочен адрес ***
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
52 780,66 CHF, представляваща
част от общо дължима главница, възлизаща на 59 645,03 CHF по Договор за рефинансиране на
потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 496,17 CHF, представляваща такси по
договора за периода 19.02.2016 г. до 14.10.2018 г.; сумата от 88,37 CHF, представляваща обезщетение за
платени застрахователни премии за периода 17.02.2016 до 14.10.2017 г. и сумата
от 446,28 лева, представляваща направени от ищеца разноски за нотариални такси.
Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им-
осъдителни искове за вземания въз основа договор за кредит, представляващ абсолютна
търговска сделка, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и
следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков
процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за
предявяването й, е станала редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК след своевременно
изпълнение на дадени указания от докладчика.В срок е депозиран писмен отговор.
Изпълнена е процедурата по осъществяване на двойна размяна на книжа по чл.367 и
сл. от ГПК, като в законоустановените срокове не са депозирани допълнителна
искова молба и допълнителен отговор. При това положение книжата по настоящото
дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът
констатира следното: Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело,
са подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им
пред съда, тъй като се предявяват
за реално изпълнение изискуеми вземания
по сключен договор. Исковата молба е
подадена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и
чл. 108 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск.
Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор-страна
по договор. Исковете са насочени срещу длъжника-насрещната страна по същия
договор Г.Х.А., за който се твърди, че нарушават материални субективни права на
ищеца, като неоснователно не изпълнява поетите с договора към
ищеца задължения. Не са направени
от ответника възражения и не са констатирани служебно от съда факти,от които да се направи извод,че са налице отрицателни процесуални
предпоставки или липсват положителни процесуални предпоставки, водещи до извод
за недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове
са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление ул. „Околовръстен път“ № 260 чрез пълномощника адв. С.З., с адрес *** е предявил обективно кумулативно съединени искове против Г.Х.А.
***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
52 780,66 CHF,
представляваща част от общо дължима главница, възлизаща на 59 645,03 CHF по Договор за рефинансиране на
потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 496,17 CHF,
представляваща такси по договора за периода 19.02.2016 г. до 14.10.2018 г.;
сумата от 88,37 CHF,
представляваща обезщетение за платени застрахователни премии за периода
17.02.2016 до 14.10.2017 г. и сумата от 446,28 лева, представляваща направени
от ищеца разноски за нотариални такси. Твърди, че с договор за рефинансиране на
потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г. е отпуснал на ответника като кредитополучател, кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 35 000 евро, с краен срок на погасяване 300 месеца.Сочи,че на основание чл.5 от договора е подписано и приложение № 1/11.02.2008 г. към договора, с
което е удостоверена датата на откриване на заемната сметка-
19.02.2008 г.Заявява,че за обезпечаване
на кредита, ответникът е учредил в
негова полза първа по ред ипотека върху
недвижим имот с нотариален акт № 63, том. I, рег. № 1171, дело № 59 от 2008
г. на нотариус Цвета Атанасова, с рег. № 458 в НК.Твърди,че след изпълнение на горните действия , от отпуснатия му кредит ответникът
е усвоил сума в размер на 57 769,00
CHF.Посочва,че в
чл.27 от сключения договор страните по него по взаимно съгласие са
му предоставили право едностранно да
прехвърли вземанията си,произтичащи от договора на дружества или институции от
групата на Юробанк И ЕФ ДЖИ Груп,включително на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД.
Заявява,че се е възползвал от това право,като на 09.04.2008 г., в качеството си на цедент е прехвърлил на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
с ЕИК *********, в качеството на цесионер, всички свои вземания срещу
ответника, произтичащи от договора. В последствие с нов договор за цесия от 23.12.2016 год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД прехвърлил обратно на ищеца вземанията на ответника по същия договор. Сочи,че ответникът е бил уведомен за цесиите, чрез уведомление за
прехвърляне на вземане, връчено му чрез нотариус Феодора Иванова, с рег. № 449
в НК. Счита,че с двата договора за цесия се установява,че понастоящем той
отново е титуляр на всички вземания срещу ответника ,произничащи от
договора.Позовава се на чл. 18, ал. 1 от договора за кредит, като твръди,че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. От справка в счетоводната система заявява,че е установено, трайно просрочие на
дължимите от ответника месечни погасителни вноски към 18.08.2017 г. в размер
на 37 412,53 CHF. Посочва
конкретно всяка една от просрочените погасителни вноски и размера на остатъка
от кредита, който е обявен за предсрочно изискуем. В тази връзка заявява,че е обявил кредита за предсрочно и
изцяло изискуем, за което е уведомил
ответник с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, връчено чрез нотариус Феодора
Иванова, с рег. № 449 в НК. Заявява, че предсрочната изискуемост е настъпила в
момента на достигане на волеизявлението на банката до длъжника – 23.10.2017 г. Представя
и ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ищецът „Юробанк България”АД е предявил при условията на обективно съединяване осъдителни претенции с правно основание чл. 79,ал.1,предл.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Г.Х.А. счита исковата
претенция за допустима, но неоснователна по основание и размер. Заявява, че
банката не е спазила разпоредбата на чл. 432, ал.2 от ТЗ, тъй като преди да
направи кредита предсрочно изискуем не е дала „достатъчен срок“ в който сумата
по кредита да бъде върната от кредитополучателя. Счита, че в случая се касае за
умишлено и злонамерено поведение на ищеца, който цели продажба на ипотекирания
имот, възползвайки се от привилегията да се снабди с изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК. Посочва, че е налице капитализиране на лихва, чрез натрупването й
към главницата, което е недопустимо по отношение на физическо лице. В тази връзка заявява, че към момента на
сключване на Допълнително споразумение от 31.03.2010 г. не са налице просрочени суми. На следващо
място заявява, че в процесния договор са налице нищожни клаузи, а именно – чл.
3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 2. Посочва,че в договора е
залегнала методиката за изчисляване на дължимите лихви по месечните вноски,но
след усвояване на кредита последните са започнали да нарастват
значително,поради заявеното от банката право едностранно да променя лихвения процент по кредита. Твърди,
че посочените клаузи попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието им с добрите нрави. По отношение на разпоредбите на чл. 3, ал. 3
и ал. 5 от договора посочва, че нарушават принципа на справедливостта, тъй като
допускат увеличаване едностранно на лихвата от страна на банката без краен
размер,което води до неравностойност на
насрещните престации. Посочва също, че капитализацията на лихви и прибавянето
им към главницата, след което същите се олихвяват повторно е нищожна по
отношение на физическо лице. В тази връзка счита, че въпреки наличието на
сключен договор, нищожните му клаузи не пораждат задължения за него и същите
попадат в приложното поле на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че горепосочените
разпоредби не са индивидуално уговорени, тъй като не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, поради предварителното им изготвяне от търговеца, в този
смисъл не е налице договаряне между страните, а едностранно налагане на условия
в договора и допълнителните споразумения към него. Позовава се на изнесена
информация от КЗП за констатирани неравноправни клаузи във всички банки,
включително такива в договорите и общите условия на ищеца и заявява, че в процесния договор и
допълнителните споразумения са налице именно такива клаузи. Като такава се
посочва и клаузата на чл. 12, ал. 2 от договора, която не предвижда изрично
уведомяване на кредитополучателя при промяна в лихвата, нито му предоставя
възможност да прекрати договора, в този смисъл счита клаузата за неравноправна,
поради противоречие с чл. 143, т. 10 и при липса на основание за приложение на
изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че ищеца не го е
уведомявал за вдигането на лихвата, нито му е предоставил с договора възможност
да се откаже от него. Заявява, че не е налице методика и методология в договора, която изрично да
указва при какви показатели и по какъв начин се променя лихвения процент по
кредита. В тази връзка заявява, че за банката съществува законово изискване при
отпускане на кредит да посочи в писмена форма метода на изчисляване на лихвата
и да посочи условията, при които тя може да се променя. В случая,твърди,че промяната на лихвения процент зависи от БЛП на
ищеца, който има единствената възможност да контролира и изменя този показател.
Заявява,че към момента на сключване на договора, банката няма приета точна и
ясна методика за изчисляване на БЛП, а всяка последваща такава не следва да
бъде прилагана към вече сключен договор. Посочва, че цитираните клаузи от договора и
допълнителните споразумения противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 г., която е била в сила към
момента на сключване на процесния договор, като се позовава на определенията на
термините „потребител“ и „неравноправни клаузи“ дадени с Директивата. Оспорва и
претенцията на ищеца за вземанията за такси, като ги счита за недължими, тъй
като не са предвидени в договора. Заявява, че иска е погасен по давност на
основание чл. 110 ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила
на 10.11.2011 г., от която дата започва да тече погасителната давност. В тази
връзка счита за ирелевантно кога е достигнало до длъжника волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, тъй като с договора е
постигнато съгласие, че изискуемостта настъпва автоматично, без да е
необходимо, някоя от страните да отправя каквото и да е волеизявление до
другата страна. Представя и ангажира
доказателства. Претендира разноски.
По делото не е налице признание
на права. Признават се следните обстоятелства: между ищеца „Юробанк България” АД от една страна като банка и Г.Х.А. като кредитополучател е бил сключен
договор за рефинансиране на потребителски кредит HL32632 от 11.02.2008 г. с кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 35 000 евро;
Доказателствена тежест:
Ищецът „Юробанк България” АД носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи
следните обстоятелства: датата, на която е настъпила обективната предпоставка за упражняване на правото на
банката да обяви предсрочна изискуемост
на кредита съгласно клаузите на договора;
датата, на която кредитът е бил обявен
за предсрочно изискуем и на която ответникът Г.Х.А. е бил уведомен за
предсрочната изискуемост; размерът на
дължимата главница, такси по договора за периода 19.02.2016-14.10.2018 г. и
обезщетение за платени застрахователни премии за периода 19.02.2016-14.10.2018
г.
Ответникът Г.Х.А. носи
тежестта да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: налице е капитализиране на лихва чрез натрупването й
към главницата при сключване на първото допълнително споразумение.
Страните заявяват, че сочат
доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира
направените от ищеца доказателствени
искания – за приемане на представени от него при предварителната размяна на книжа към искова молба писмени доказателства, за
относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще
установява твърдените от него факти, за
които носи доказателствена тежест.
И ищецът и ответникът съответно в исковета молба и писмения отговор
,са поискали допускане на съдебно-счетоводна експертиза,като всеки е
формулирал въпроси към нея с оглед своите правни твърдения и съобразно заетата
защитна позиция. Съдът намира, че следва да допусне извършването на поисканата
експертиза, като й възложи всички поставени от страните задачи с оглед пълно и цялостно изясняване на спора от
фактическа страна.
По изложените съображения, на
основание чл. 374 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 18.11.2019
год. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад.
ПРИЕМА всички представени от ищеца с
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, поставени от „Юробанк България” АД и Г.Х.А. в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Даниел Йорданов Хаджиатанасов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази
експертиза в общ размер на 400 лв., платими
от „Юробанк България” АД и Г.Х.А. поравно или по 200 лв. от всеки от тях
в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по
депозитната сметка Бургаски окръжен съд.
Определението
е окончателно.
Съдия: