М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 1822 / 2016 год.
по описа на ВРС,
постановена на 08. 11. 2016 год.
Подс. Н.Р.Н., ЕГН
: **********,***, български гражданин, средно образование, не работи, неженен,
осъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т.
4, пр. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от
НК, затова, че на 06. 12. 2015 год. в гр. Варна, действайки в условията на
повторност, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
заключващ механизъм на брава на врата на избено помещение, чрез използване на
технически средства – звездогаечен ключ и ножица, отнел
чужда движима вещ – усукан алуминев
проводник с черна изолация, с дължина 264 м., със сечение 2 х 16 кв. мм, на
стойност 308. 88 лв., от владението на И.Ж.Б., собственост на Ж.И.Б., без
негово съгласие, с намерение противозаконна да я присвои, като случая не е
маловажен.
В съдебно заседание представителят на държавното
обвинение повдигна ново обвинение, а именно по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, затова, че на 06. 12. 2015 год. в гр. Варна, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – заключващ
механизъм на брава на врата на избено помещение, чрез използване на технически
средства – звездогаечен ключ и ножица, отнел
чужда движима вещ – усукан
алуминев проводник с черна изолация, с дължина 264 м., със сечение 2 х 16 кв.
мм, на стойност 142. 56 лв., от владението на И.Ж.Б., собственост на Ж.И.Б.,
без негово съгласие, с намерение противозаконна да я присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, открадната вещ е
била върната.
Делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия,
доколкото това не пречи за изясняване на обективната истина, същевременно същия
не е намерен на посочения от него адрес, променил го е без да уведоми за това,
местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е
установено, налице са данни, че се намира извън пределите на Република
България, като местоживеенето му не е известно.
Представителят
на ВРП поддържа новоповдигнатото обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние се доказва по
несъмнен начин от събраните доказателства. Моли
съда да наложи
на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“,
ориентирано под средния размер.
Защитата изразява становище, че наказанието следва да
бъде „Плобация“, ориентирана над минималния размер.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
На 06. 12.
2015 год. подс. Н.Р.Н., през незаключена входна врата, влязъл в жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „Битоля” № 34. Слязъл по стълбите, водещи към
избените помещения. Използвайки носени от него звездогаечен ключ и ножица
нарушил целостта на заключващия механизъм на бравата на вратата на избено
помещение, собственост на свид. И.Ж.Б.. От вътрешността му взел усукан алуминев
проводник с черна изолация, с дължина 264 м., със сечение 2 х 16 кв. мм, на
стойност 142. 56 лв., собственост на свид. Ж.И.Б.. Напуснал избеното помещение
и жилищната сграда, като на ул. „Полковник Свещаров”, при рутинна проверка, бил
задържан от органите на реда. Впоследствие отнетото било върнато. По случая
било образувано досъдебно производство.
Заключения на изготвени по делото експертизи :
Съдебно – психиатрична експертиза : освидетелстваният Н.Р.Н.
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са
данни за вредна употреба на канабиноиди /марихуана/ и психостимуланти
/метамфетамини/. Би следвало да се приемат за достоверни сведенията на
освидетелствания, че от шест години не приема хероин и вече е озвучала зависимостта
към него. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото и психическото състоятие му позволяват да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения. Лицето може пълноценно да
участва в наказателното производство и да се защитава сам.
Съдебно – оценителна
експертиза : първоначално вещото лице е дало заключение,
че стойността на отнетата вещ е в размер на 308. 88 лв. В съдебно заседание
същото не поддържа това свое становище, като уточнява, че след изслушване на
показанията на собственика на вещта, с оглед материала, от който се състои
вътрешността, стойността следва да е 142. 56 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за
установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свид. И.Ж.Б., свид. Ж.И.Б., свид. Д.Н.Г., свид. Ж.В.С.,
съдебно – психиатрична експертиза, съдебно – оценителна експертиза /вкл. с
даденото в съдебно заседание разяснение/, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост.
Показанията на свидетелите
съдът възприе и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно непротиворечиви,
взаимно допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване. Изготвените и приети по делото експертизи /вкл.
с даденото в съдебно заседание разяснение/, съдът
счита за обективно и компетентно дадени. Същите изясняват предмет и авторство.
Останалите събрани по делото доказателства
и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства. Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава
от обективна и субективна страна.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 197,
т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна категорично се установи, че подс. Н.Р.Н.,
чрез своите действия, е отнел
чужда движива вещ – усукан алуминев
проводник с черна изолация, с дължина 264 м., със сечение 2 х 16 кв. мм, на
стойност 142. 56 лв., от владението на И.Ж.Б., собственост на Ж.И.Б.. По този
вачин е прекъснал
владението върху същата, установявайки
трайна фактическа власт върху нея. Съдът намира за безспорно
установено авторството на деянието на
подсъдимия по така възведеното му обвинение. Установени
по безспорен начин са и квалифициращите обстоятелства, обусловили
обвинението по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр.
2, вр. л. 194, ал. 1 от НК. Деянието е извършено чрез
повреждане на
затварящите / заключващите части на входна врата. Чисто
доктринално за преграда, здраво направена за защита на имот се приема всяка вещ
или съоръжение, което е предназначено да изключи или ограничи достъпа на трети
лица до хора или вещи. Именно като такива вещи следва да се приемат посочените,
доколкото целта им е била идентична с визирана по – горе. С необходимата
категоричност по делото е установено използване при извършването на деянието от
страна подсъдимия на технически средства – звездогаечен ключ и ножица, с които е улеснено осъществяването на престъпното намерение. Същевременно отнетото е върнато още на фаза досъдебно производство. С оглед стойността
на отнетата вещ и вредните
последици, които са не само
имуществените, а и тези които се причиняват
на обществото, съдът счита, че
в случая не може да се
приеме, че деянието не е причинило и не е
било в състояние
да причини сериозни вреди. Освен стойността
на вещта следва да се вземе
предвид и упоритостта при извършването, все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието. Горното
съдът прие въз основа на
показанията
на свидетелите, съдебно – психиатрична експертиза, съдебно – оценителна експертиза /вкл.
с даденото в съдебно заседание разяснение/, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда
от неговото цялостно поведение, обективирано по делото, в частност
от вида и последователността на действията му.
Като причини за извършване на престъплението следва да се
отбележат незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в
Република България, стремеж към обогатяване по неправомерен начин.
Относно вида и
размера на наложеното :
За престъпление по чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” до осем
години. Но за да бъде индивидуализирано
същото следва
да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
По отношение на дееца съдът отчете съдействие за разкриване
на обективната истина, затруднено материално положение, влошено здравословно състояние, зависимост
към психоактивни вещества и същевременно проявена в
конкретния случай изключителна дързост, а по отношение на деянието относително
невисока стойност на отнетото. Горното обуславя извода за сравнително висока
обществена опасност на дееца и относително невисока на деянието.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да наложи наказание на подсъдимия при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Съобразявайки
принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната
превенция е водеща, с оглед прието от
съда, следва да бъдат взети
мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане
на тези цели,
следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл
съдът счете за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК – „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки : на осн. чл. 42 А, ал.
2, т. 1 от НК – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца, с периодичност два пъти седмично, на осн. чл. 42
А, ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от една година и шест
месеца. Съдът прие, че по – голяма снизходителност към
дееца ще е не
само неоправдана, но и наказанието не би съответствало на тежестта на извършеното.
Подсъдимият беше осъден да заплати направените по делото
разноски както следва, в полза на ОД – МВР – Варна – 125. 78 лв. и ВРС – 70. 00
лв.
Веществените доказателства по делото – 1 бр. крюч и 1 бр.
ножица, бяха отнети в полза на държавата, като след влизане на присъдата в
законна сила, същите следва да бъдат унищожени.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :