№ 760
гр. Разград, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20233330101364 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, чл.86 и чл. 111 от
ЗЗД, вр. със ЗПК.
Депозирана е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу П. С. И. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 2778,65 лева — дължими по Договор за кредитна
линия от 21.10.2016 г., сключен между ответника и „Обединена Българска
Банка“АД; за сумата 1147,01 лева – мораторна лихва за периода 21.10.2018г. -
11.05.2023г, както и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. В исковата молба твърди, че за
тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 835/2023г, по описа
на PC Разград. Сочи още, че усвоения кредит се олихвява с фиксиран лихвен
процент 6,9% на годишна база за първите 3 месеца, а в останалия период – с
променлив лихвен процент, формиран от РЛП – пазарен индекс – 6 месечен
Sofibor, публикуван на сайта на БНБ, увеличен с надбавка 10,35% пункта, и
годишен процент на разходите към датата на отпускане на кредита в размер
на 11,24 %. За ползването на кредита е издадена банкова карта, която е с
валидност 2 години и подлежи на автоматично подновяване. Също така
твърди, че ответникът не е изплатил цялото задължение, като размерът на
непогасения остатък е 2778,65 лв. главница и 1147,01 лв. лихва. Сочи че на
15.12.2021 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Обединена Българска Банка“АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
по силата на който задължението на П. С. И., произтичащо от Договор за
кредитна линия от 21.10.2016 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД; че в
изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, на 02.12.2022 г. до длъжника е изпратено
уведомление от пълномощник на цедента - адв. дружество Иванов и Денев, че
кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД и е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение. Сочи, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410
1
от ГПК по ч.гр.д.№835/2023 г., срещу която ответникът е депозирал
възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради което в изпълнение на
указанията на съда ищецът предявил установителни искове за вземанията си.
Иска присъждане на направените разноски в заповедното и в настоящото
производство. В условията на евентуалност – иска назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока
по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който е посочил, че искът е
неоснователен поради: липса на валидно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, нищожност на клаузата на чл.21 от процесния договор,
прави възражение за погасяването на част от вземането по давност. Оспорва
исковете и по размер, доколкото счита, че не са представени доказателства за
определяне размера на претендираните главница и лихви. Моли ищецът да
бъде задължен да представи доказателства за преиздаване на кредитната
карта. Не претендира разноски.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: На 21.10.2016 г. между П. С. И. и
„Обединена Българска Банка“АД е сключен Договор за кредитна линия от
21.10.2016 г. със срок на действие на договора до 21.10.2018 г. /л.6/ с
разрешен лимит на кредита от 3000 лв. при месечен лихвен процент за
първите три месеца в размер на 6,9% на годишна база, а след този период –
съгласно чл. 13.2 от Договора, където конкретно е посочено по какъв начин
се променя лихвения процент. В договора подробно е описан начина на
ползване на опуснатия кредитен лимит и сроковете за плащане на ползваните
суми. На 15.12.2021г. е сключен договор за цесия между „Обединена
Българска Банка“АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, по силата на който
задължението на П. С. И., произтичащо от Договор за кредитна линия от
21.10.2016 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите,
на 02.12.2022 г. до длъжника е изпратено уведомление от пълномощник на
цедента - адв. дружество Иванов и Денев. Налице е валидно прехвърляне на
вземането, във връзка с което активно легитимиран кредитор по процесния
договор е ищецът. С покана /л.9/ „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е дал срок на
ответника да заплати дължимите по договора за кредитна карта суми,
изпратена с писмо с обратна разписка. Поради непогасяване на задължението
в срок, кредиторът е депозирал заявление на 15.05.2023 г., с което е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д. №835/2023 г. РС -
Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил ответника П. С. И. да
заплати на кредитора сумата 2778,65 лв. главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата, сумата 1147,01 лв. лихва за забава за периода 21.10.2018 г. -
11.05.2023 г., сумата 258,52 лв. разноски по делото. Тази заповед е връчена на
длъжника лично и в срок е дипозирано възражение срещу дължимостта на
сумите, като погасени по давност.
Според представеното по делото Заключение на назначеното по делото вещо
лице, към 21.10.2016 г. усвоеният кредит е в размер на 3600,00 лв., а размерът
на погасителните вноски е на обща стойност 1355,59 лв. Представена е и
подробна информация за ползваните от ответника суми по кредита, за
направените вноски за погасяване на същия и тяхното разпределение между
главница и лихва /л.100 и сл./. Дължимата главница към дата 15.05.2018г. /пет
2
години преди депозиране на заявление за издаване на ЗИ в съда/, съгласно
експертизата, е 2580,60 лв., а дължимата лихва, за период три години преди
депозиране на заявлението в съда, или от 15.05.2020г – 15.05.2023г. е 149,45
лв.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница
по договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има
издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която е подадено
възражение от ответника и в срока по чл.415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен
между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена
форма. Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит
и на Закона за защита на потребителя. В изпълнение на своите задължения
кредитодателят ОББ АД е предоставил на ответника кредитна карта и чрез
обслужване на същата е изпълнявала своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ
да предоставя паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя -
ответник е възникнало задължението да връща тази парична сума, ведно с
лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/.
Размерът на задължението за заплащане на главницата в размер под
уговорения кредитен лимит от 3000 лв. е установен и същият съвпада с
посочения в исковата молба. Отговорност за заплащането на тази суми носи
ответникът.
По отношение възражението на ответника за нищожност на чл.21 от
договора за кредит, касаещ автоматично подновяване на договора, чрез
преиздаване на кредитна карта, съдът намира същото за неотносимо,
доколкото ищецът не черпи права от въпросната разпоредба – по делото се
установи, че договорът за кредит е прекратен считано от датата на изтичане
на валидността на първоначално издадената кредитна карта – 26.10.2018г.
Констатации в тази насока се съдържат в експертната оценка по делото,
подкрепени с Молба вх. № 4701/25.05.2023г, депозирана от молителя пред
заповедния съд /ЧГД 835/2023г./ в изпълнение на Разпореждане
1188/16.05.2023г. по същото дело. Във връзка с горното, съдът не дължи
произнасяне по така депозираното възражение.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането за
главница по кредита. ВКС в трайната си практика /вкл. и в решение
№38/26.03.2019 г. на вКс по т.д.№1157/2018 г., 2 т.о., ТК/ приема, че
уговореното между страните връщане на предоставената в заем /кредит/ сума
на погасителни вноски, не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В
случая задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от
договора за кредитна линия и по своята същност представлява изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, каквато възможност предвижда
разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и договорите.
Решение № 50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4674/2021 г., III г. о., ГК
изрично посочва, позовавайки се и на мотивите на Тълкувателно решение №3
ОТ 18.05.2012 г. на ОСГТКна ВКС, „Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
3
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита.“
Ето защо, както изрично е посочено в горепосочените съдебни решения,
приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по
чл.110 от ЗЗД, като същата следва да тече от крайния срок за погасяване на
кредита, който с оглед спецификата на продукта, съвпада с крайния срок на
ползване на същия, т.е. прекратяване на договора /дата на валидност на
кредитна карта/ - 26.10.2018 г., предвид обстоятелството, че кредиторът не е
обявил по съответния ред кредита за предсрочно изискуем.
В съответствие с разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а същото е подадено на 15.05.2023 г. –
четири години и седем месеца след настъпване на изискуемостта. Към тази
дата не е изтекла погасителната давност по отношение на цялата непогасена
част от главницата по Договор за кредитна линия от 21.10.2016 г., а с
подаването на това заявление същата е прекъсната до приключване на
настоящото производство.
Размерът на задължението за заплащане на главница в размер на 2778,65 лв. е
установен и същият съвпада с посочения в исковата молба, основателен е и
доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на
договорна лихва, във връзка с направено възражение за частично погасяване
на дълга по давност, с оглед приложимият 3-годишен давностен срок, съдът
намира, че същото е основателно. Освен това, разпоредбата на чл.86 от ЗЗД
регламентира правото на кредитора при неизпълнение на парично задължение
да получи, респ. задължението на длъжника да плати законната лихва от деня
на забавата. В тази връзка, с отговор на въпрос № 5 от Експертизата, вещото
лице е изчислило размера на дължимата законна лихва, за период 3 години
преди депозиране на заявлението в съда, в размер на 149,45 лв. Ето защо
искът за установяване на задължението за лихва да този размер е основателен
и доказан, а за претенцията на ищеца над сумата от 149,45 лв. до 1147,01 лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователен, недоказан и частично погасен
по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените
от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Тези разноски
са в размер на 428,52 лв. /78,52 лв. държавна такса и 350 лв. депозит за вещо
лице/. От тях ответникът дължи заплащане съответно на сумите 319,63 лв.
Съответно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковата по
настоящото дело. Така от разноските, направени по ч.гр.д. №835/2023 г. в
размер на 258,51 лв. /78,51 лв. - държавна такса 180 лв. платено адвокатско
възнаграждение/ ответникът следва да заплати съответно 192,82 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. И. ЕГН: ********** с
адрес гр. Р.****, общ. Разград, обл. Разград, че дължи на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София, район “Витоша”, ул.”Рачо Петков -
Казанджията” №4-6, сумата 2778,65 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и
осем лева и шестдесет и пет стотинки/ главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва от 15.05.2023 г. до окончателното изплащане на
главницата, сумата 149,45 лв. /сто четиридесет и девет лева и четиридесет и
пет стотинки/ лихва за забава за периода 15.05.2020 г. - 15.05.2023 г., за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№498/26.05.2023 г. по ч.гр.д.№835/2023 г. по описа на Районен съд - Разград и
отхвърля иска за установяване на лихви в останалата част, а именно над
размера от 149,45 лв. до размера от 1147,01 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. С. И. ЕГН: ********** с адрес гр. Р.****, общ. Разград, обл.
Разград ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, адрес
гр.София, район “Витоша”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” №4-6 сумата
319,63 лв. /триста и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ разноски
по настоящото дело и 192,82 лв. /сто деветдесет и два лева и осемдесет и две
стотинки/ разноски по ч.гр.д.№ 835/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 835/2023 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5