РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Белоградчик, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100089 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за заплащане на сумата 7 484.62 лв. -
обезщетение за причинени умишлено вреди на ищеца с пр. осн. чл. 203, ал.2 КТ и 560.00 лв.
– обезщетение в размер на тр. възнаграждение за срока на предизвестие при дисциплинарно
уволнение с пр. осн. чл. 221 ал.2 КТ.
В предявената от ищеца „Ици Газ“ ЕООД-Севлиево искова молба се излага :
Ответника АН. МЛ. ИВ. е работил при ищеца по ТПО с тр. възнаграждение 560.00лв.
Причинил е ПТП с управляван от него товарен автомобил в Германия на 08.10.2019г., като
не е уведомил органите на полицията, а е извикал само пътна помощ. Поради това
застрахователите не признават щетите по композицията и дружеството е претърпяло вреди в
р-р 7 484.62лв. - разходи за възстановяване и подмяна на увредени детайли
Ответника е уволнен дисциплинарно със заповед № 3/03.02.2020г., поради което дължи
обезщетение по чл. 221 ал.3 КТ
Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 7 484.62 лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди и 560.00 лв. – обезщетение в размер на тр. възнаграждение
за срока на предизвестие при дисциплинарно уволнение.
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявения иск по чл. 203, ал.2 КТ.
Оспорва правопораждащ факт на правата на ищеца - претърпените от ищеца вреди не са в
претендирания размер/налице са повреди, които не са в резултат на реализираното ПТП/
1
Вещите лица по допуснатите ССЕ, СГЕ и САТЕ са представили заключения по
поставените задачи. Заключенията не са оспорени от страните и са приети като
доказателства по делото.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, заключения на в. лица по допуснатите
ССЕ, СГЕ и САТЕ, както и доводите и стоновищата на страните приема следното :
От фактическа страна:
Ответника е работил при ищеца по ТПО на длъжност „Шофьор на товарен
автомобил/межд.превози/“ с тр. възнаграждение 560.00лв.
По силата на приложените по делото длъжностна характеристика и и инструктаж,
подписани от ответника, същия е бил длъжен при ПТП незабавно да уведоми освен
ръководството на фирмата, то - и да изисква документ за произшестквието от
компетентните органи/полиция/
От заключението по допуснатата СГЕ се установява, че подписите в реквизит
„получих препис от настоящата заповед, шофьор“ и „инструктиран“, съответно – в Заповед
и инструктаж, приложени към иск. молба са изпълнени от лицето посочено като техен автор
- ответника АН. МЛ. ИВ.
Не се спори по делото, че ответника е причинил е ПТП с управляван от него
товарен автомобил в Германия на 08.10.2019 г., като не е уведомил органите на полицията, а
е извикал само пътна помощ. В резултат на настъпилото ПТП автомобила на ищеца е
увреден.
Ищеца дължи възнаграждение за възстановяване и подмяна на увредени детайли в размер на
7 484.62 лв. видно от приложените по делото фактури. От заключението на в. лице по ССЕ
се установява, че сумите по фактурите са платени от ищцовото дружество.
Нанесените в резултат на ПТП повреди на полуремаркето, както и тези които в. лице по
САТЕ счита, че не са в резултат на ПТП/не са в пряка причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП/ са подробно описани в заключението, както и тяхната стойност –
съответно – 1 705.00 лв. и 1 362.00 лв.
Ответника е уволнен дисциплинарно със заповед № 3/03.02.2020 г.
От правна страна :
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 203 ал.2 КТ, задължение на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване относно кумулативното наличие на предвидените две
законови предпоставки, а именно: съществуване на ТПО с ответника и деликт /със
съответните предпоставки : извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина/
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на
делинквента се предполага до доказване на противното.
Отговорността по иск по чл. 203, ал.2 КТ, се определя от гражданските закони. Посочената
разпоредба възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между вредата
и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като нормира три хипотези -
вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена
2
не при или по повод изпълнението на трудови задължения.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или
евентуален се определя от обективните обстоятелства.
Трайната практика на ВКС приема, че работникът носи отговорност по чл. 203, ал.2
КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото
намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност/решение № 8/01.02.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о./
В тежест на ищцовото дружество е било да докаже наличието на елементите, включени във
фактическия състав на сочената норма, а именно - наличие на ТПО с ответника към момента
на причиняване на вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, както и че ответникът е причинил умишлено сочените вреди. В
случая, съдът приема, че всички предпоставки за ангажиране пълната имуществена
отговорност на ответника са налице, доколкото по делото са приети доказателства, че
последният е причинил вредата умишлено, макар и при евентуален умисъл - деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал настъпването на тези последици, т. е. ответникът, макар и да не е
целял настъпване на причинените вреди е допускал същите, като в резултат на неговите
действия – реализирано ПТП и неуведомяване на полицията в Германия за това ПТП –
ищцовото дружество понася загуба, тъй като застрахователите не признават щетите по
композицията, поради липса на уведомяване на немските власти.
Предвид изложеното съдът счита, че ищецът е доказал по делото, че претърпените от него
вреди са причинени умишлено от ищеца, презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД е необорена и
поради това фактическия състав за ангажиране на пълната имуществена отговорност на
работника е налице, а предявеният иск е основателен, поради което следва да се уважи макар
и частично.
По делото са приложени надлежно преведени фактури за дължими от ищеца суми
на обща стойност 3 826.83 евро или 7 484.62 лв. От заключението на в. лице по ССЕ се
установява, че сумите по фактурите са платени от ищцовото дружество.
В заключението на в. лице по САТЕ се сочи, че нанесените в резултат на ПТП повреди на
полуремаркето, както и тези които в. лице счита, не са в резултат на ПТП/не са в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП/ са в общ размер 3 067.00 лв., съответно –
1 705.00 лв./55.53% от общия размер на вредите/ – в резултат на ПТП и 1 362.00 лв./44.47%/
– без връзка с ПТП.
Съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 203 ал.2 КТ е частично основателен.
Установи се по делото, че е налице повреждане на вещ на ищеца.
По делото са приложени надлежно преведени фактури за дължими от ищеца суми за ремонт
на обща стойност 3 826.83 евро или 7 484.62 лв. От заключението на в. лице по ССЕ се
установява, че сумите по фактурите са платени от ищцовото дружество.
Заключението по изслушаната по делото САТЕ, съдът кредитира като компетентно и точно
3
изготвено в отговор по поставените задачи, но не и в частта относно стойността на
нанесените вреди на ищеца.
Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпяната
загуба се изразява в намаление на имущественото състояние на увредения/ повреждане-
намаляване стойността, унищожаване на вещи, извършване на разходи за лечение, ремонт и
др./
Претърпяната загуба за ищеца в случая се изразява в платените суми/извършени разходи -
заключение на ССЕ / за ремонт на повреди в пряка причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП, която в случая е в размер на 4 156.21 лв./55.53% от 7 484.62 лв./ С тази
сума/4 156.21 лв./ е намаляло имущественото състояние на увредения-ищеца/претърпял
загуба/ - извършено плащане за ремонт на повреди на полуремаркето, като последица от
действията на ответника.
По изложените съображения предявеният иск с пр. осн. чл. 203 ал.2 КТ следва да се
уважи за сумата от 4 156.21 лв. и отхвърли в разликата до 7 484.62 лв.
По иска с пр. осн. чл. 221 ал.2 КТ :
Установи се от приложения по делото тр. договор№ 2/31.01.2019 г., че ответника е
работил при ищеца по ТПО с възнаграждение 560.00лв. и е дисциплинарно уволненен.
Налице са всички предпоставки за уважаване на иска, предвидени от закона – КТ.
По изложените съображения предявеният иск с пр. осн. чл. 221 ал.2 КТ е
основателен, поради което съдът го уважава изцяло в размер на 560.00 лв.
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК и предвид изхода на спора, съразмерно с уважената част от
предявените искове/37.22%/ ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски в производството в размер на 193.63 лв. - държавна такса; 148.88 лв. -
депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 46.53 лв. - депозит за възнаграждение на
вещо лице по САТЕ и 395.05 лв. - адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на договореното
и платено адвокатско възнаграждение на проц. представител на ищеца е неоснователно.
Възнаграждението на проц. представител на ищеца е в размер близък до минималния по см.
на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да плати на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове/62.78%/ разноски по делото в размер на 156.95 лв.
- депозит за възнаграждение на вещо лице по СГЕ и 235.43 лв. - депозит за възнаграждение
на вещо лице по САТЕ.
На ответника не се следват разноски за адв. възнаграждение, тъй като в ДПЗС не е отразено,
че договореното възнаграждение е платено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АН. МЛ. ИВ., ЕГН **********, от с. И., обл. Ви, ул. "...” №..., да
4
заплати на „Ици Газ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. обл.
Г., ул. "...." № .., ет.4 сумата 4 156.21 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди,
вледствие възникнало на 08.10.2019 г. ПТП, на осн. чл. 203 ал.2 КТ., като в разликата до
предявения размер от 7 484.62 лв. отхвърля предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА АН. МЛ. ИВ., ЕГН **********, от с. И., обл. В., ул. ".....” № ...да
заплати на „Ици Газ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. обл.
Г., ул. "..." № .. ет.4 сумата 560.00 лв. – обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ
ОСЪЖДА АН. МЛ. ИВ., ЕГН ********** да заплати на „Ици Газ“ ЕООД ЕИК
********* разноски по делото в размер на 193.63 лв. - държавна такса; 148.88 лв. - депозит
за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 46.53 лв. - депозит за възнаграждение на вещо
лице по САТЕ и 395.05 лв. - адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на „Ици Газ“ ЕООД ЕИК ********* за присъждане на
разноски по делото за разликата до предявените размери съответно : 520.23 – държавна
такса, 400.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 1 061.38 лв. - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ици Газ“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на АН. МЛ. ИВ., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 156.95 лв. - депозит за възнаграждение на вещо
лице по СГЕ и 235.43 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по САТЕ.
Оставя без уважение искането на АН. МЛ. ИВ., ЕГН ********** за присъждане на разноски
по делото за разликата до предявените размери съответно : 250.00 лв. - депозит за
възнаграждение на вещо лице по СГЕ и 375.00 лв. - депозит за възнаграждение на вещо
лице по САТЕ
Оставя без уважение искането на АН. МЛ. ИВ., ЕГН ********** за присъждане на разноски
по делото в размер на 2 000.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5