Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1521 /19.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесест и втори ноември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1412 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят К.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0320-000147/04.07.2022г.
на полицейски инспектор в РУ - Поморие към ОД МВР Бургас, с която на основание
чл.171, т.1, б.б от ЗДвП е наложена ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
тъй като не е извършил административното нарушение, за което му е наложено
наказание. Иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят и ответникът, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
ФАКТИ:
Според съставен АУАН серия GA № 641536 от 03.07.2022г. на
същата дата, в 01:10 часа, жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № А 05 72 КТ и при проверка
отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози - Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен
номер ARPH-0024. Не е изпълнил и предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 138819 (л.8),
в който жалбоподателят е заявил, че не иска да бъде изследван. Талонът е връчен
в 01:30 часа на 03.07.2022г. Въпреки това жалбоподателят се е явил в ФСМП
„Поморие“, за което е съставен протокол (приложение №4 към чл.14, ал.2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози), където също отказал да даде
кръв и урина за химичен анализ (л.9-10).
Въз основа на посочения АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0320-000349/15.07.2022г., с
което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр. 2
от същия закон, на А. кумулативно са наложени две наказания – глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца (л.12).
За така описаното нарушение са били издадени две заповеди за
ПАМ. Първата с № 22-0320-000147/04.07.2022г., която е предмет на настоящето
дело, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Втората с № 22-0320-000148/04.07.2022г. е на основание чл.171,
т.2а, б.б от ЗДвП и се изразява в
прекратяване регистрацията на ППС с рег. № А 05 72 КТ за срок от 190 дни.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 04.07.2022г., а
жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 13.07.2022г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена
от лице, засегнато от действието на оспорения административен акт и в
предвидения от закона срок.
Съдът счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Г.П.Д. заема длъжността полицейски инспектор
в РУ Поморие и със заповед № 251з-1821/26.04.2022г. (л.16) издадена от
директора на ОД МВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ
по ЗДвП.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, които да доведат до нейната
незаконосъобразност на това основание. Заповедта съдържа всички фактически
основания, които са релевантни, посочено е и правното основание за нейното
издаване, което съответства на описаните факти.
Съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т.1, б.б от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В процесния случай мярката е наложена за това, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози, след като е
констатирано, че управлява МПС. По делото административният орган е представил
две писмени доказателства, от които се установява отказът. Това е актът за
установяване на административното нарушение и талонът за изследване. И двете са
били връчени на жалбоподателя и той е положил подписа си върху тях. Доказателствата
не са оспорени. Доколкото те са съставени от длъжностни лица, в кръга на
тяхната компетентност, представляват официални документи, които обвързват съда
да приеме, че отразеното в тях е вярно. Жалбоподателят не ги e оспорили по реда
на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК относно верността им и върху тях
жалбоподателят никъде не е отразил възражения. Направеният отказ се установява
и от собственоръчно написаното сведение от жалбоподателя на 03.07.2022г., в
което сам заявява, че е отказал проверка за употреба на наркотици.
Предвид това, събраните доказателства сочат за направен отказ
от жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози и отказ да изпълни
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози, което води до извод, че
са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Разноски не са претендирани от ответника.
Мотивиран от горното и
на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 22-0320-000147/04.07.2022г. на полицейски
инспектор в РУ - Поморие към ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1,
б.б от ЗДвП е наложена ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС на А. до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: