РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
08.07.2020г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година, при участието на секретаря Таня Янева, докладваното от председателя на
състава нахд № 372.2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 159 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-0239-001827
от 10.12.2019г. на Началник РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ Асеновград, с което на М.Д.Р.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание – „Глоба“ в
размер на 800 лева – осемстотин лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.“.
По
същество:
Страните, редовно призовани, не изпращат процесуален
представител в съдебно заседание. От адвокат М.М. е постъпило становище, с
което моли за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се нарушение на тримесечния срок от откриване на извършителя, до съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, което е нарушение на
чл.34 от ЗАНН и което по своя характер представлява съществено процесуално
нарушение.
Сочи за нарушена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно това, че за такова е посочен административен адрес, който не
съществува.Сочи се и за нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с оглед на това,
че не е посочена посоката на движение на автомобила. Сочи се и това, че не е
доказано дали техническото средство, с което е направено засичането е от
одобрен тип и срок на валидност, към момента на извършване на нарушението от
нарушителя. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взима становище по жалбата.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 14.07.2019г. за нарушение, сочено за
извършено на 06.10.2018г. НП за него е издадено на 10.12.2019г. По преценка на
направеното възражение за нарушение на чл.34 от ЗАНН, съдът намери, че
едногодишния срок от извършване на нарушението до съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е спазен. Относно 3- месечния срок,
течащ от момента на откриване на извършителя, то това е станало след подадена
от собственика на управлявания лек автомобил декларация по чл.188 от ЗДвП, видно
от която лек автомобил с рег. № РВ 3887КР „Ауди“, на дата 06.10.2018г. е бил
управляван от М.Д.Р.. Декларацията е с дата 04.12.2019г. това е датата на
установяване на нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение
е съставен преди установяването на нарушителя, тоест, с дата 14.07.2019г.Към
датата на съставянето му, той е бил неизвестен. Актът е съставен в негово
отсъствие и му е предявен за подпис, като му е връчен екземпляр, след
установяване на нарушителя.
С това е допуснато съществено нарушение на
административно – производствените правила, изразяващо се в това, че не са
спазени императивни изисквания на ЗАНН относно съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. На първо място, чл. 34 от ЗАНН
императивно указва кога се съставя акт за установяване на административно
нарушение и той съдържа два независимо течащи един от друг срокове, а именно: единият
е от извършване на нарушението – в
хипотеза на известен, или неизвестен извършител, а вторият е 3 – три месечен, в
хипотеза на неизвестен извършител. Тази втора хипотеза е налице, с оглед на
това, че към момента на извършване на нарушението, не е бил известен неговия
извършител. Въпреки това обаче, е съставен, без да е известен нарушителя и без
същият да е поканен при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, акт за установяване на административно нарушение много преди
нарушителят да е установен. С това е нарушен чл. 34 от ЗАНН, който казва, че
акт за установяване на адм.нарушение се съставя СЛЕД установяване на
нарушителя, като срокът за това е 3 – месечен, който обаче е релевантен
дотолкова, доколкото установяването на нарушителя е сторено преди изтичането на
едногодишния срок от извършване на административното нарушение.
В случая е следвало, след като е установен нарушителя,
нему да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, при
спазване на законовите изисквания на чл.40 от ЗАНН, сочещи, че актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване, или установяване на нарушението.
Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие.
Съставянето на акт за установяване на административно
нарушение в отсъствие на нарушителя, е
допустимо единствено в една хипотеза на чл. 40, ал.2 от ЗАНН и тя е разписана
относно известен извършител. В този
случай обаче, той първо следва да бъде поканен
за съставяне на акта и ако не се яви на поканата, актът за установяване на
административно нарушение тогава може да бъде съставен и в негово отсъствие.
Тази хипотеза обаче не е налице при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение.
Същият е съставен при неизвестен извършител, в отсъствие
на извършител, като абсолютно неправомерно впоследствие е дописан с данните на
извършителя и му е връчен за подпис.
С това е допуснато изключително грубо нарушение на процесуалните
правила, което налага отмяна на обжалваното НП само на това основание, без
разглеждане на случая по същество.
В производството са направени разноски за адвокат, за
които са представени доказателства, че са заплатени и те възлизат на 400 лева –
четиристотин лева, видно от договора за правна помощ, те са изцяло заплатени в
брой. Предвид на това, че обжалваното НП следва да бъде отменено, то на
основание чл. 143, ал.1 от АПК вр.чл. 63, ал.3 от ЗАНн, съдът намери, че същите
следва да бъдат присъди в полза на жалбоподателя, като за тях следва да бъде
осъден разпоредителя с бюджетни средства- ОД на МВР- Пловдив.
С оглед на което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
НП № 19-0239-001827 от
10.12.2019г. на Началник РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ Асеновград, с което на М.Д.Р.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание – „Глоба“ в
размер на 800 лева – осемстотин лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца.“.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК, вр.чл. 63, ал.3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОД НА МВР – ПЛОВДИВ, да ЗАПЛАТИ НА М.Д.Р., сумата от 400 лева –
четиристотин лева, представляваща разноски за адвокат.
Решението да се съобщи на страните.
Същото подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пловдив, по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания, визирани в НПК.
Районен съдия: