Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260079
гр. Пловдив, 08.06.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 181/ 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по спора Д.Д.К.,
ЕГН - ********** – действащ като непълнолетен със съгласието на своята майка и
законен представител Т.П.А., срещу Решение № 260 182 от 06.10.2020 г.,
пост. по гр.д. № 2410/2018 г. на Окръжен Съд – П., с което въззивникът –
ответник в качеството му на законен наследник на Д. Г. К., починал на
02.06.2016 г. е осъден да заплати на въззиваемото дружество – ищец „Н.А.“ ЕООД,
ЕИК ********сумата от 86 213,27
/осемдесет и шест хиляди двеста и тринадесет лв. и двадесет и седем ст./лв.,
представляваща припадащата му се 1/4 /една четвърт/ част от заплатени за
периода 01.06.2016г.-
31.08.2018г. суми в общ размер на 344 853, 10 лв. от „Н.А.“
ЕООД в изпълнение на договори за поръчителство, сключени на 04.10.2016г. между
„Р. /Б./" ЕАД и „Н.А.“ ЕООД, с които суми са погасени частично / в размер
на 197 394,95 лв. / задълженията по договор за инвестиционен кредит, сключен на
24.11.2014г. между „Р. /Б./" ЕАД и Д. Г. К., в качеството му на ЕТ с фирма
„В.-Д.К.“, и задълженията / в размер на 147 458, 15 лв. / по договор за
овърдрафт №***** от 20.09.2011г., сключен между „Р. /Б./" ЕАД и Д. Г. К.,
в качеството му на ЕТ с фирма „В.- Д.К.“, ведно със законната лихва върху
сумата от 86 213,27 лв., считано от датата на предявяване на иска
/24.10.2018г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 8
699,53 лв./осем хиляди шестстотин деветдесет и девет лв. и петдесет и три ст./-направени
за производството разноски.
Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на решението, искането – за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Претендира направените за спора деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемото „ Н.А. „ ЕООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноските, направени за въззивното производство – възнаграждение за един адвокат.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Н.А.“ ЕООД, ЕИК ********срещу Д.Д.К., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗД - за осъждането на ответника в качеството му на наследник на Д. Г. К., поч. на 02.06.2016 г. да заплати сумата 86 213,27 /осемдесет и шест хиляди двеста и тринадесет лв. и двадесет и седем ст./лв., представляваща припадащата се на ответника 1/4 /една четвърт/ част от заплатени за периода 01.06.2016г.- 31.08.2018г. суми в общ размер на 344 853, 10 лв. от „Н.А.“ ЕООД на „Р. /Б./" ЕАД в изпълнение на договори за поръчителство, сключени на 04.10.2016г. между дружеството като поръчител и Б., с които суми са погасени частично / в размер на 197 394,95 лв. / задълженията по договор за инвестиционен кредит, сключен на 24.11.2014г. между „Р. /Б./" ЕАД и Д. Г. К., в качеството му на ЕТ с фирма „В.-Д.К.“, и задълженията / в размер на 147 458, 15 лв. / по договор за овърдрафт №***** от 20.09.2011г., сключен между „Р. /Б./" ЕАД и Д. Г. К., в качеството му на ЕТ с фирма „В.- Д.К.“, ведно със законната лихва върху сумата от 86 213,27 лв., считано от датата на предявяване на иска /24.10.2018г./ до окончателното й изплащане. Ищецът „ Н.А. „ ЕООД още твърди че е имал основание да обезпечи казаните по горе договори за кредит като се задължи по тях като поръчител, тъй като тези договори са били обезпечени с ипотеки върху собствени на трето за спора лице недвижими имоти – наследника А.Д.К., които имоти дружеството държи като наемател и в които развива стопанска дейност – изграден птицевъден обект за отглеждане на патици – мюлари.
От фактическа страна твърди и установява следното:
Между
„Р. /Б./" ЕАД като кредитор и Д. Г. К., в качеството му на ЕТ с фирма „В.-Д.К.“
- кредитополучател, са сключени Договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. за сума в размер на 213 000 евро, с
краен падеж на погасяване - 20.10.2019г., както и договор за овърдрафт №*****
от 20.09.2011г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в
размер на 300 000 лева.
Д. Г. К. е починал на
02.06.2016г. и негови наследници по закон са преживялата съпруга Х.П.К.и
тримата му синове – А.Д.К., П.Д.К. и ответника
Д.Д.К.. Всички те са приели наследството от покойния наследодател, като Д.Д.К.
като непълнолетен, действащ лично и чрез законния си представител Т.А. е приел
същото по опис – с Определение № 949/28.06.2018 г., пост. по ч.гр.д.
№2693/2016г. на РС –Х./ приложено към настоящото дело / съдът е вписал в
особената книга приемане наследството на Д. Г. К., починал на 02.06.2016г., по
опис, включващо описаните активи. Според заключението на приетата по настоящото
дело тройна оценъчна експертиза стойността на така описаните вещи към датата на
смъртта на наследодателя възлиза на 1 116 940 лева.
Подписан е Анекс
№2/04.10.2016г. към договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014г., сключен
между „Р./Б.“ЕАД, Х.К., А.К. и П.К., с който страните са приели за установено,
че Б. е отпуснала на ЕТ“В. - Д.К.“, съгласно сключения договор за инвестиционен
кредит, сума в размер до 213 000 евро, че към момента на подписването на
Анекса размерът на непогасената главница по кредита е 135 280 евро, че
след смъртта на едноличния търговец - кредитополучател Б. е уведомила неговите
наследници по закон, че падежът на задълженията по договора за кредит е
20.10.2019г., като е отправила покана до тях да се запознаят с условията по
договора и анексите към него и поемат задълженията съгласно чл.60 от ЗН.
Отразено е в анекса, че посочените трима наследници са запознати с условията на
договора, заявили са, че ги приемат и са се съгласили да заплащат задълженията
към Б. - солидарно. Наследникът Д.Д.К. - на когото е изпратено от кредитора
писмо по пощата, което получено от законния му представител Т.А., не е
информирал Б. относно намерение за отказ или поемане на задължение по договора
кредит, при което е счетено, че същият отговаря за задълженията на
наследодателя само до размера на приетото по опис наследство по арг. от чл.61,
ал.2 ЗН. Според чл.2, подписалите анекса наследници са се задължили в срок от
три работни дни да осигурят подписването на договор за поръчителство между Б. и
ищцовото дружество „Н.А.“ ЕООД, по силата на който поръчителят да се задължи да
отговаря за изпълнението на всички задължения по договора за кредит и анексите
към него.
Подписани са също Анекс
№9/07.09.2016г. и Анекс №10/04.10.2016г. към Договора за овърдрафт №*****/20.09.2011г.
между „Р./Б.“ ЕАД, Х.К., А.К. и П.К., с които страните са установили, че
съществуващата към датите на подписването им непогасена главница по този договор
възлиза на 186 000лв., наследниците са се задължили да погасяват
задължението по облигацията - солидарно към кредитора, както и да осигурят
подписване на договор за поръчителство между Б. и ищцовото дружество, което да
се задължи да отговаря солидарно с наследниците на Д. Г. К. за изпълнение на
задълженията по договора за овърдрафт. По отношение на наследника Д.Д. К. е
прието същото както в анекса към договора за инвестиционен кредит - да отговоря
за задълженията на наследодателя само до размера на приетото по опис наследство
по арг. от чл.61, ал.2 ЗН.
Подписани са договорите за
поръчителство между Б. и „ Н.А. „ ЕООД както следва:
На 04.10.2016г.
между „Р./Б./“ ЕАД и „Н.А.“ ЕООД / с едноличен
собственик и управител С.Н.Н./ Договор за поръчителство, с който ищецът, в
качеството му на поръчител, се е задължил спрямо Б. да отговоря солидарно за
изпълнението на всички задължения на наследниците на Д. Г. К. по договора за
инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и анексите към него, в т.ч. и за
издължаването на кредита /главница, лихви, наказателни лихви, комисионни и
разноски/ в договорения срок и съгласно договорените условия. Според
чл.1,т.1.2, поръчителят се е задължил да отговаря и за всички последици от
неизпълнението на главното задължение от страна на наследниците на Д. Г. К.,
вкл. за разноските по събиране на вземането, както и всички други лихви, такси
и разноски;
На 04.10.2016г. между „Р.
/Б./“ ЕАД и „Н.А.“ ЕООД / с едноличен собственик и управител С.Н.Н./Договор за
поръчителство, според който дружеството в качеството му на поръчител се е
задължило да отговаря солидарно за изпълнението на всички задължения на
всички наследници на Д. Г. К. по договор
за овърдрафт №*****/20.09.2011г. и анексите към него.
По делото е установено -
чрез представената банкова референция №******/11.09.2019г., издадена от „Р.
/Б./ ЕАД, платежни нареждания за кредитен превод с
платец „Н.А.”ЕООД и заключение на ССчЕ, че за периода 02.06.2016г. -
31.08.2018г. по Договора за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. е платена от дружеството
сума в общ размер от 147 897, 90
лв. / 126 920 евро- главница; 9 807,61 евро- лихва; 1 236,15
евро- комисионна управление; 9340 евро- платени просрочени суми по главница;
586,02 евро- платени просрочени суми по лихва;
8,12 евро- платена наказателна лихва върху просрочена главница/, а за
същия период по Договора за овърдрафт от 20.09.2011г. дружеството е платило
общо 203 416, 10 лв. /главница-186 001,34лв.;
лихва-15 542, 27лв.; комисионна управление-1 834,12лв.; комисионна
ангажимент-38,24лв. и наказателна лихва върху просрочена главница-0,13лв./. Или
общо погасени по двата договора от „ Н.А. „ ЕООД задължения в размер на
351 314 лева на основание казаните по горе договори за поръчителство.
С нотариална покана рег.№
****/14.12.2017г. „Н.А.“ ЕООД е уведомило наследниците на Д. Г. К., че в
качеството на поръчител по договора за инвестиционен кредит от 24.11.2014г. и
по договора за овърдрафт от 20.09.2011г. и анексите към тях заплаща
задълженията на наследодателя им, считано от месец юли 2016г., като платените
към датата на поканата суми са в общ размер на 191 803, 47 лева. Поискано е от наследниците в 7- дневен срок
доброволно плащане / възстановяване / на така платената сума - съразмерно на
наследствените им квоти, а при невъзможност да сторят това в определения срок
същите са поканени да се свържат с дружеството за обсъждане на варианти за
плащане и подписване на споразумение. Поканата е получена от наследниците Х.К.,
А.К. и П.К. на 12.12.2017г., а на Д.Д.К. е връчена на 28.12.2017г., чрез
нотариус Е.А.-А., при условията на чл.44, ал.1 от ГПК.
Представен е и договор за
наем, сключен на 08.07.2016г., между А.Д.К. и „Н.А.“ ЕООД чрез С.Н., с който на
дружеството-наемател са предоставени за временно и възмездно ползване описаните
в договора недвижими имоти срещу заплащане на наемна цена в размер на 1 000лв.
месечно.
Няма спор и се установява /
справка в ТР / че с договор по чл. 122 от ТЗ от 08.05.2018 г. едноличния собственик С.Н. е продал на наследника Х.П.К.дружествените
си дялове от капитала на „ Н.А. „ ЕООД, договорът, както и следващата се от
него промяна в обстоятелствата са вписани в търговския регистър на дата 20.05.2018 г., считано от която и понастоящем едноличен
собственик и управител на дружеството е преживялата съпруга на Д. Г. К. – Х.К..
На 28.10.2018г. е подписано
споразумение между поръчителя „Н.А.“ ЕООД / с едноличен собственик и управител Х.К.
/ и наследниците Х., А.и П.К., с което последните са се задължили да заплатят
на дружеството припадащата им се част от изплатените задължения на
наследодателя им при посочените в споразумението условия.
Ответникът е депозирал
отговор за неоснователност на иска, в която насока възведени следните
възражения: Догорите за поръчителство – на които ищецът основава претенцията
си, както и предхождащите ги анекси, не пораждат за него права и задължения
Първо защото „ Н.А. „ ЕООД се е задължило по тях не като поръчител по смисъла
на чл. 138 и следв. от ЗЗД, а като
солидарен длъжник – чл. 121 от ЗЗД / какъвто извод се обосновавал от съдържанието на тези договори, тъй като
поетата с тях отговорност не била гаранционно обезпечителна за чуждо задължение/
и Второ – защото те са сключени след смъртта на наследодателя Д. Г. К., без
знанието и съгласието на ответника като негов наследник. В този смисъл се поддържа
че процесното задължение е възникнало единствено за ищцовото дружество на самостоятелно
основание и като така то няма качеството на поръчител и съответно правото на
регресен иск по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД срещу наследниците на покойния
кредитополучател, евентуално отговорни за така поетото и изплатено задължение
са само наследниците Х., А. и П.като подписали анексите и споразумението, но не
и той, макар също да е наследник на Д. Г. К.. Като допълнителни аргументи в
тази насока се поддържа че наследника Х.К.е задължена по договорите за кредит с
„ Р./Б. „ ЕАД още от момента на сключването им в лично качество – солидарен
длъжник, както и че тя е настоящия едноличен собственик на „ Н.А. „ ЕООД и така чрез процесния иск се цели увреда на
наследствените му права по отношение
имуществото на ЕТ „ В. – Д. Ч. „, като това имущество да се придобие от
дружеството – ищец. Поддържа нищожност на представения договор за наем от
08.07.2016 г. като привиден / абсолютна симулация / и като противоречащ на
добрите нрави.
С оглед така установеното
във връзка със становищата и възраженията на страните окръжният съд е уважил
иска изцяло за процесната сума, представляваща стойността на припадащата се на
въззивника съобразно наследствената му квота част от погасените от ищеца в
качеството му на поръчител задължения на наследодателя К., предвид и установеното
по делото че тази сума е под стойността на припадащата се на ответника
наследствена квота от наследственото имущество, посочено в описа / чл. 60 ал.2
от ЗН /. Прието е че договорите между ищцовото дружество и „ Р./Б. / ЕАД са
такива за поръчителство, тъй като изразената в тях воля от страните
недвусмислено сочи на извод че дружеството е обезпечило задълженията на
наследниците на Д. Г. К. към Б., т.е. задължило се е да отговоря за чужд дълг,
а не за свой. Прието е че мотивите на ищеца за така даденото поръчителство и
изпълнението на чуждото задължение на основание договора за поръчителство е без
значение за спора по предявения регресен иск по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД. На основание
предложения последно от така посочената разпоредба е прието и че ответникът не
е освободен от отговорност поради факта че не е знаел за даденото
поръчителство. Същият не е освободен от отговорност и поради факта че не е
сключил анекси с Б. – кредитор да поема задълженията на покойния си баща по
договорените и усвоени от последния кредити, тъй като това му задължение
произтича от качеството му на наследник, приел наследството. Прието е че не е
освободен от отговорност и на основание анексите, сключени между Б. и другите трима наследници, тъй като с тях
последните са заявили да приемат договорите за кредит на покойния наследодател
и да отговорят за тях солидарно, но липсва изявление да заместват ответника в
тези му задължения в качеството му
също на длъжник по първоначалните кредитни правоотношения на основание
наследственото правоприемство, съответно да поемат за своя сметка дължимата от
него на това основание част.
Във въззивната жалба се поддържа
да са неправилни изводите на окръжният съд за това че договорите между
въззиваемият – ищец и „ Р./Б. / ЕАД са такива за поръчителство и че анексите, с
които другите трима наследници са поели солидарна отговорност за задълженията
на наследодателя К. не освобождават ответника като негов наследник от
отговорност за припадащата му се част от тези задължения към Б. и съответно и
към поръчителя, който ги е изпълнил. Поддържат се всички възведени в тази насока
възражения в отговора по чл. 131 от ГПК. Настоява се че „ Н.А. „ ЕООД се е
задължило по тях не като поръчител по смисъла на чл. 138 и следв. от ЗЗД, а като
солидарен длъжник по чл. 121 от ЗЗД -
какъвто извод се обосновавал от
съдържанието на тези договори, тъй като поетата с тях отговорност не
била гаранционно обезпечителна за чуждо задължение. Настоява се че тези
облигации не обвързват въззивника и от тях, съответно от престираното на
основание тях изпълнение от поръчителя към кредитора не възникват за него задължения,
тъй като те са сключени след смъртта на наследодателя Д. Г. К. без знанието и
съгласието на въззивника като негов наследник. Поддържат се възраженията за
нищожност на представения договор за наем от 08.07.2016 г. като привиден /
абсолютна симулация / и като противоречащ на добрите нрави. Поддържа се отново че наследника Х.К.е задължена по
договорите за кредит с „ Р./Б. „ ЕАД още от момента на сключването им в лично
качество – солидарен длъжник, както и че тя е настоящия едноличен собственик на
„ Н.А. „ ЕООД, което сочело на извод че целта на иска е увреда на наследствените права на
ответника по отношение имуществото на ЕТ „ В. – Д. Ч. „, като чрез този и други
подобни искове това имущество да се придобие от ищцовото дружество.
Възраженията са
неоснователни.
Правата и задълженията по
сключените между „ Р./Б. / „ ЕАД / кредитор / и Д. Г. К. с фирма „ ЕТ В. – Д.К.
„ / кредитополучател / договори за кредит след смъртта на длъжника К.
продължават да съществуват и по силата на закона и на основание наследственото
правоприемство преминават към неговите наследници съобразно наследствените им
права, в т.ч. и към въззивника до размер на наследствената му квота от ¼
ид.част, съответно наследниците съобразно тези си права се явяват длъжници на
кредитора. Факта че с анексите към тези договори трима от наследниците - Х., А.и
П.К., са се задължили солидарно към Б. за произтичащите от кредитните
правоотношения задължения на наследодателя сам по себе си не освобождава
въззивника – също наследник, от отговорността за тях. Защото – противно на
твърдяното от него, с тези анекси другите трима наследници не са изразили воля
да го освобождават от този му дълг към Б. / напротив в анексите е изрично отразено
да считат че същият отговаря за задълженията съобразно дела си от наследеното
имуществото, съобразно и размера на приетото по опис съгласно чл. 61 ал. 2 от ЗН / и неговата стойност, нито между наследниците във вътрешните им отношения е сключено съглашение в този смисъл.
С облигациите – на които
основава правата си , ищцовото дружество в посоченото качество поръчител се е
задължило към „ Р./Б. /„ ЕАД за
задълженията на наследниците на Д. Г. К. по сключените от последния като
кредитополучател договори за инвестиционен кредит и овърдрафт. Следователно неговата
отговорност – противно на твърдяното от жалбоподателя, не е за собствен, а за
чужд дълг, съответно договорите са такива по чл. 138 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл.
146 ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е платил дълга има право на регресен иск
към длъжника, дори и последният да не е знаел за даденото поръчителство.
Следователно незнанието от въззивника на поетото от ищцовото дружество
поръчителството за произтичащите от кредитните правоотношения задължения, в
т.ч. и припадащите му се непогасени негови задължения по тях, е ирелевантен за
отговорността му по регресния иск на
поръчителя и не го освобождава от
отговорност към него - до размера на платеното и съобразно стойността на
приетото по опис наследство. Отговорността на поръчителя да изпълни чуждото
задължение произтича пряко от договора за поръчителство, а причините поради
които поръчителят се е задължил в това му качество са ирелевантни за
валидността на договора по чл. 138 от ЗЗД, съответно за регресния иск по чл.
146 ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл правилно възраженията за нищожност на наемния
договор от 06.07.2016 г. на възведените основания са приети от първоинстанционния
съд за ирелеванти за спора по делото, съответно същите не са разгледани.
Ирелевантен е и факта че наследника Х.К. е понастоящем едноличния собственик на
ищеца „ Н.А. „ ЕООД. Без значение за настоящия спор е факта / установен от съдържанието
на анексите и безспорен между страните / че Х.К. е на собствено основание
солидарен длъжник по договорите за инвестиционен кредит и овърдрафт. Кредиторът
– в случая встъпилия в правата му поръчител може да търси изпълнение на цялото
задължение от всеки от солидарните длъжници / в т.ч. и срещу наследник на
солидарен длъжник до размера на наследствените му права /, а размерът на
отговорността на всеки от тях
за поетото задължение е въпрос на
вътрешни отношения, който при липса на доброволно уреждане се разрешава чрез
иск по чл. 127 от ЗЗД в отделно производство. Не се установява и предявянето на
иска срещу въззивника Д.Д.К. да представлява злоупотреба с право и да цели единствено
увреждане на неговата имуществена сфера. Защото съществуването на задълженията
на наследодателя по кредитните договори към „ Р./Б. / ЕАД са установени по основание, не се оспорват по размер, и въззивникът
– както се каза по – горе, разполага с иска по чл. 127 от ЗЗД срещу Х.К.в
качеството й на солидарен длъжник до размера на нейната отговорност.
В горния смисъл и изложените
мотиви в обжалваното решение за уважаване на иска. Поради което решението е
правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемото
дружество се присъждат направените за настоящото производство разноски в размер
на 2 000 лв.– възнаграждение за един адвокат.
И съдът
Р Е Ш
И
Потвърждава
Решение № 260 182 от 06.10.2020 г., пост. по гр.д. № 2410/2018 г. на
Окръжен Съд – П..
Осъжда Д.Д.К.,
ЕГН – **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Т.П.А. да заплати на „ Н.А.“ ЕООД, ЕИК ********деловодни разноски
за въззивното производство в размер на 2 000 / две хиляди / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва
пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: