Решение по дело №1090/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.Б.Т., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. В., срещу решение № 32-206775/02.06.2023г. към с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. С оспореното решение, на основание чл. 70, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 17 921, 20 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 792,12 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 03.04.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, в общ размер на 3 942,66 лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4058,53 лв., от които мито в размер на 1 268,29 лв. и ДДС в размер на 2 790,24 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 03.04.2020 г. до уведомяването на длъжника.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки. В тази насока се сочи, че не са налице основания за повторно определяне на митническата стойност, като от митническите органи не са посочени обстоятелствата, породили съмнения в действителността на договорната стойност. Жалбоподателят счита, че решението е немотивирано, постановено въз основа на необосновани заключения и изводи. Възразява, че липсват доказателства, относно валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на канадските митнически власти. Счита, че митническата стойност на стоката е определена при допуснато нарушение на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и възразява срещу прилагането на метода по чл. 74, § 3 от същия регламент. Иска отмяна на административния акт. В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на сочените в нея основания и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, оспорва жалбата. Представя административната преписка. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д., който излага становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.04.2020г. с MRN 20BG001007017648R5 (л.94) жалбоподателката Т. е декларирала стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение стока употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Land Rover, модел Discovery, с дата на първа регистрация 01.01.2015г.; шаси № SALCT2BG8FH539673. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – СА - Канада; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ – CFR – Стойност и навло; в ел.д. № 4/16 „метод за определяне на стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 4 218,00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – CAD;

На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са били приложени фактура № RA-E20010703/07.01.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc ”, „4880 rue Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9“, Канада (л. 98), опаковъчен лист към фактура № RA - Е20010703, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, „4880 rue Berthiaume, Pierrefonds, QC H9J3R9“, Канада (л. 99), PERMIT-VEHICLE PORTION № L0972940 (л. 100), декларация от управителя на „Тандем 1“ за собствеността на лек автомобил Land Rover, модел Discovery от контейнер TCLU7784242 (л.101); Морска товарителница № MEDUMT880876. (л.102).

Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е определена в размер на 5 238,25 лв., като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 523,83 лв. и за ДДС в размер на 1152,42 лв.

С получено писмо с рег. №32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ от Канада с местоназначение ЕС (л. 90-93). Посочената информация е постъпила в ТД Митница Бургас с писмо с вх. №32-17346/13.01.2023г. (л. 89). В тази връзка е извършен последващ контрол от страна на митническите органи, при който е установено, че е налице съответствие по отношение на декларираната стока, а именно автомобил 2015 LAND ROVER DISCOVERY, номер на шаси SALCT2BG8FH539673, контейнер TCLU7784242, с който е превозван автомобила; налице е несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 4218 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 13905.00 CAD; към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид декларирания код 1 в ел. д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“; въпреки, че в условията на плащане по приложената към митническата декларация фактура № RA-E20010703/07.01.2020 г. е вписано „Prepayment“ (предплащане), липсват доказателства за размера на платената сума в аванс.

Въз основа на установените несъответствия възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, с писмо per. № 32-44525/02.02.2023г. (л. 81) от жалбоподателя били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки, оферти, поръчки, документи за извършени плащания, платежни документи, банкови преводи, извлечения, разписки, документи за разходи направени от купувача, но невключени в действителноплатената или подлежащата на плащане цена- комисионни и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт, застраховка, и други операции свързани с транспорта), както и писмени обяснения от вносителя. Писмото е получено на 07.03.2023г. (л. 83).

В писмо рег. № 32-110298/22.03.2023г. (л. 74) Т. посочила, че всички документи, свързани с вноса на стоката по МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г. са приложени към нея, като цената на автомобила е платена в брой, на представителството на продавача в САЩ, от съпруга на Т., който към датата на издаване на фактурата пребивава там. Твърди, че не притежава снимков материал, който да удостоверява цената на автомобила, както и че не е извършвала разходи за комисионни и възнаграждения на посредничество и разходи за транспорт. Прилага декларация за изпълнение на условията по чл. 70, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (л. 76), договор за покупко-продажба на моторно превозно средство рег. №13653/18.10.2022г. на нотариус С. Илиев – РС Бургас (л. 78)

С връченото съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо рег.№ 32-125141/31.03.2023г. (л.64), жалбоподателката е уведомена, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от нея стока по митническа декларация MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г. От страна на процесуалния представител на ответника допълнително по делото е представена служебна бележка с рег. №32-451916/27.06.2023г. (л. 106) за датата на подписване на съобщение рег.№ 32-125141/31.03.2023г. и действията по документа. В съобщението е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесната стока, като са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Посочено е, че при извършен последващ контрол на митническата декларация е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 4218 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 13905.00 CAD; към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид декларирания код 1 в ел. д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“; въпреки, че в условията на плащане по приложената към митническата декларация фактура № RA-E20010703/07.01.2020 г. е вписано „Prepayment“ (предплащане), липсват доказателства за размера на платената сума в аванс.

Според административния орган на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност, представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Предвид основателните съмнения и липсата на доказателства относно плащането на декларираната цена, митническите органи приемат, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура RA-E20010703/07.01.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена. Посочено е, че за да е налице покупко-продажба следва да са налице следните елементи на сделката: две страни - купувач и продавач, а от представената фактура не е видно наличие на волеизявление между двете страни (ЮЛ и ФЛ), тъй като липсват подписи върху нея. В приложената фактура е посочено условие за плащане: prepayment (предплащане) и банкова сметка ***, като не са представени доказателства къде е осъществена тази сделка и налице ли е плащане по нея и как е платено. С тези мотиви органът приема, че липсват доказателства, че декларираната цена за стоката по МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г. е действително платената или подлежаща на плащане цена за нея при продажба й за износ с местоназначение на митническата територия на Общността.

Посочено е още, че митническите органи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. определят нова митническата стойност, като вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз , като към нея на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. прибавят и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза - средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИСIIIА за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал. На жалбоподателката е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище.

Съобщение рег. №32-125141/31.03.2023г. по чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл.29 от същия регламент е получено лично от С.Т. на 02.05.2023 г. (л.73).

В тази връзка, на 02.06.2023г. е постъпило становище вх. № 32-205716 от С.Т. (л.55), с което се изразява несъгласие с мотивите в съобщение рег.№ №32-125141/31.03.2023г. и определената митническа стойност на стоката по МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г. Изложени са доводи, че приемането от страна на митническите органи на цената, посочена от електронната информация за износ от системата на канадските митнически власtи, е в противоречие с всички законови разпоредби за определяне на митническа стойност, като счита същият за ненадежден източник.

С Докладна записка рег. № 32-206527/02.06.2023 г. (л.45), изготвена от Началник на МП Пристанище Бургас център, е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г.

С оспореното Решение рег. № 32-206775/02.06.2022г. (л.33) към МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, на основание чл. 70, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 17 921, 20 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 792,12 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 03.04.2020 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, в общ размер на 3 942,66 лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4058,53 лв., от които мито в размер на 1 268,29 лв. и ДДС в размер на 2 790,24 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 03.04.2020 г. до уведомяването на длъжника.

В оспореното решение е посочено, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност, представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Предвид основателните съмнения и липсата на доказателства относно плащането на декларираната цена, митническите органи приемат, че декларираната въз основа на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E20010703/07.01.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена. Според мотивите на решението за да е налице покупко-продажба следва да са налице следните елементи на сделката: две страни- купувач и продавач, като от представената фактура не е видно наличие на волеизявление между двете страни (ЮЛ и ФЛ), тъй като липсват подписи върху нея. В приложената фактура е посочено условие за плащане: prepayment (предплащане) и банкова сметка ***, като липсват доказателства къде е осъществена тази сделка и налице ли е плащане по нея и как е платено.

В тази връзка в оспореното решение е прието, че липсват доказателства, че декларираната цена за стоката по МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г. е действително платената или подлежаща на плащане цена за нея при продажба й за износ с местоназначение на митническата територия на Общността.

В мотивите на решението е посочено още, че съгласно разпоредбата на член 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност на стоката не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тя се определя по реда на член 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоката.

На следващо място е прието, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяната стока, е разгледан всеки един от методите по реда на чл.74 параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод, че същите са неприложими, митническата стойност ще бъде определена съгласно разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти.

Прието е, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред. С оглед на това обстоятелство според митническите органи, той представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесния автомобил.

В мотивите на решението е посочено още, че в получените в рамките на административното сътрудничество електронни документи с данни от канадските митнически власти, стоката е индивидуализирана с шаси № SALCT2BG8FH539673 , с описание на същата и данните съвпадат с тези по представените документи към митническата декларация за допускане за свободно обращение с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г.

По митническата декларация е декларирана цена по фактура, посочена в ел. д. 4/14 „цена на стоката“ в размер на 4218 CAD на идентифицираната по шаси стока /употребяван автомобил/, а установената декларирана стойност при експорт от КАНАДА e в размер на 13905 CAD, описан в Copy of BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx sheet ExportDeclaration.

Позовавайки се на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., решаващият орган е посочил, че митническата стойност ще бъде определена, като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на Европейския съюз, като към нея на основание чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. ще бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждането на митническата територия на съюза в размер на 652,86лв. – средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИСIIIА за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал.

Съгласно изложените мотиви, директорът на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ приел, че митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г. на основание 74, § 3 и чл. 71, § 1, буква д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е в размер на 17 921,20 лв. (13 905 CAD) и с оглед новия размер на митническата стойност възниква ново митническо задължение – за вносно мито и ДДС общо в размер на 4 058,53 лв.

Решението на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ е връчено на жалбоподателя на 06.06.2023г., видно от известие за доставяне (л.44) и е оспорено по съдебен ред с жалба № 6387/19.06.2023г. (л.2) пред Административен съд – Бургас, в срока за обжалване.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя допълнителни доказателства, сред които електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител, две писма до директора на Агенция „Митници“ за необходимост от извършване на самите проверки, както и преводи на всички чуждоезични документи по преписката.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно.

Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок.

Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.

Правната уредба, касаеща определянето на митническата стойност на въвежданите на територията на съюза стоки с необщностен произход е хармонизирана напълно чрез Кодекса. Основната уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките за митнически цели. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и по между си /така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24/. За да се премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства.

Процесната стока, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 03.04.2020г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл.70, §1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. По арг. от §2 на същата разпоредба действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Разпоредбата на чл. 48 от Регламента предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.

В конкретния случай, процесната МД с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г. е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от МК във вр. чл.84 от ЗМ. В хода на проверката административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и в последствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил.

В чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).

В случая мотивите на органа и процедирането в контекста на „основателни съмнения“ във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава.

От една страна изглежда достатъчно обоснован поводът за инициираната проверка заради получените от канадските митнически власти справки. Те представляват извлечения от база данни като това обстоятелство, както и верността им е удостоверена от страна на длъжностно лице, представител на тези власти в негово официално качество. Това обстоятелство придава характер на официален документ както на волеизявлението на канадския служител, така и на съдържанието на удостоверените от него обстоятелства. По тази причина, доколкото не се оспорва авторството на волеизявлението в лицето на служителя Marc-Andre Lauzon е ирелевантно кой технически е извлякъл информацията от масивите. Поради специфика на самия софтуер, неговата сложност и т.н. това безспорно е възможно да бъде друго лице, но доколкото информацията бива потвърдена от установеното дл. лице в неговото служебно качество, то тя придобива характера на негово официално волеизявление. По тази причина и доколкото се касае за свидетелстващо по характера си волеизявление, в тежест на жалбоподателя е било да обори с всички допустими в административното производство средства декларираната стойност, както е било указано на жалбоподателя от страна на съда. Самото негово изявление е, че той не е успял да осъществи контакт с продавача, за да се снабди с негово надлежно волеизявление или с екземпляр на конститутивен документ като договор или друг, поради което според настоящата съдебна инстанция данните получени от канадските власти следва да бъдат ценени като достоверни и необорени.

Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна, за да обоснове съмненията. Именно за такива автоматично е възприел ответникът данните, предоставени от Канадските митнически власти. Същият дори не е събрал информация от посочения чуждестранен митнически орган за компонентите, които включва декларираната износна стойност, както и информация относно това, включени ли са в нея налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Чисто теоретично е възможно дори да е декларирана стойност над действителната с цел легитимиране в полза на продавача притежанието на суми, чийто произход е нерегламентиран.

От друга страна съгласно Решение от 28.02.2008 г. на СЕС по дело С-263/06, т. 52, касаещо приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. Чистата почуда и подозрения относно разликата в декларираната стойност при износа и при вноса на стоката не са достатъчни, за да мотивират надлежно изискването от декларатора на допълнителна информация. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна, за да обоснове съмненията. В този случай сравнителният метод изисква да се сравняват еднакви т.е. вносни цени, а не вносна и износна, без да са установени компонентите, включени в последната и това дали всички те следва да бъдат включени и във вносната стойност на предмета.

Второто изложено от страна на ответника основание обаче се явява според настоящата съдебна инстанция достатъчно аргументирано – липсват доказателства за извършено плащане, които да удостоверят, че посочената във фактурата цена е действителната такава. Действително в приложената фактура е посочено условие за плащане: prepayment (предплащане) и банкова сметка ***, което поражда основателни подозрения, че плащането е извършено по банков път, в който случай е логично жалбоподателят да разполага с възможност да представи извлечение от извършеното плащане, което същият не е сторил, липсват и други доказателства за това къде е осъществена тази сделка и налице ли е плащане по нея и как е платено.

В чл. 70 от МКС е посочено, че базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

Когато определянето на митническата стойност на стоките не е възможно по посочения ред се прилагат така наречените вторични методи за определяне на митническата стойност, уредени в чл. 74 от МКС.

Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.

От своя страна в чл. 74, § 2 от МКС са предвидени следните четири вторични метода за определяне на митническата стойност на стоките:

а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или

г) изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).

След изчерпване на изброените начини, ако все още не е възможно да се определи митническата стойност, на основание чл. 74, § 3 от МКС тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 "Стойност на стоките за митнически цели" от МКС.

Съвкупният анализ на цитираните правни норми, касаещи начините за определяне на митническата стойност на стоките, сочи, че след като установи невъзможността за прилагане на чл. 70 МКС, митническият орган е длъжен последователно и то точно в определената от кодекса последователност, да извърши проверка дали е възможно митническата стойност да се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 от МКС. Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС, т. е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

В този смисъл е налице произнасяне от страна на СЕС по дело С-46/16, според диспозитива на което „митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които неса приложили предвидените в членове 29 и 30 от регламент Регламент (ЕИО) № 2913/92 ( настоящи чл.70 и чл.74§2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, бел. С. състав) , методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението.Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на ефективност.

В конкретния случай липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение, изложената последователност на действията да е спазена.

Административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от МКС е последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на всяка от предходните възможности на чл. 74, § 2 б. "а", "б", „в“ и „г“ от МКС. Посочените такива са толкова общи, че съдържат само твърдения, неподкрепени с доказателства, което препятства съдебния състав от възможността за проверка. Главно се обсъжда липсата на информация за всеки от тези предходни методи, която да касае еднакви или сходни стоки или такава, касаеща необходими данни за разходите за материали, използвани в производството на декларираните стоки, за преките и косвени разходи за труд, степен на амортизация, коеф. на щета и т.н. Съдебният състав остава с разбирането, че органът визира липсата на готова, т.е. селектирана информация, но не това е смисълът вложен в посочените методи. Информацията следва да бъде събрана и изчислена на база експертизи или статистически данни от системите за внос на стоки на митническата територия на Съюза, което очевидно не е сторено от страна на органа, тъй като същият не представя доказателства да го е извършил.

В тежест на администритивния орган е било да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт. В проведеното пред настоящия съд производство ответникът не успява да докаже, както че митническата стойност при вноса е проверена (сравнена) с информация, касаеща последователно всеки от способите на чл.74, параграф 2 от МКС, така и това, че изобщо се е опитал по линия на международното митническо сътрудничество на територията на ЕС да издири подобна информация.

Без да са посочени доказателства, административният орган само на база твърдения е приел, че не са констатирани съвпадения по зададените критерии за търсене, тъй като според него не може да се установи друг автомобил с еднакви или подобни технически характеристики, който да е бил изнесен в същия момент и да е претърпял същите щети.

Всъщност административният орган е направил този извод без въобще да е изяснил, какви са били щетите на автомобила. При вноса митническите органи са счели, че декларираните данни съответстват на фактическото положение и са разрешили вдигането на стоката. За същите е съществувала възможност да обезпечат събирането на доказателства към момента на вноса, като наличието на дигитален снимков материал или протокол за дефектите на автомобила е могъл да бъде достатъчен за обезпечаване състоянието на внесеното превозно средство и съответно прилагането на някои от предходните постановени методи за определяне на митническата стойност.

Извършената проверка в системата МИСIIIА, при която по зададени критерии не са били открити съвпадения е негодно средство за събиране на доказателства доколкото обхваща единствено националната база данни, а за приложението на способите по чл.74, §2 от МКС се изисква информацията да касае и да е събрана за цялата митническа територия на Съюза, за което по делото липсват каквито и да е данни.

Формалното отхвърляне от страна на органа на възможността за прилагане на всички (по ред) хипотези от чл. 74, § 2 от МКС е пречка за преминаване към способът регламентиран в разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, на която се е позовал ответника в оспореното решение. В този смисъл е и установената практика на Върховния съд (вж. Решение № 868/26.01.2023 г., постановено по адм. дело № 4770/2022 г. на ВАС; Решение № 774 от 24.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5937/2022 г. на ВАС).

При издаването на акта административният орган не е съобразил всички факти от значение за случая, така както изисква чл. 35 от АПК. Новата митническа стойност е определена и във вр. с разпоредбата на чл. 144, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но същият метод е приложим и хронологично допустим едва след обосноваване липсата на възможност за прилагане на способът по параграф 1 на същата норма. Същият гласи „1. При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.“ След като не е разгледал по същество възможността за оценка на внесения автомобил по някой от предходните методи, органът сам се е поставил в невъзможност да приложи и този по параграф 1 и затова е преминал към най-общия и отдалечен от конкретната стойност такъв по параграф 2 на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 от цитирания Регламент, който е и най-лесен за прилагане, поради достатъчната абстрактност на своите компоненти. Такова процесуално поведение е в нарушение на принципите на предвидимост, пропорционалност и добра административна практика, тъй като за да достигне до него органът се е ползвал от собственото си противоправно от процесуалноправна гледна точка поведение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава на посоченото основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, директорът на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

В светлината на Решението на СЕС по дело С-46/16, съдът счита че след отмяната на оспорения административен акт, преписката не следва да бъде връщана за ново определяне на митническата стойност на процесния автомобил, тъй като това би било в нарушение на принципа на ефективност, доколкото същият гарантира признатите на гражданите на съюза права да бъдат прилагани по начин, който да не създава за същите особени затруднения. Органът е провел адм. производство, в което е разполагал с всички гарантирани от националното право и от правото на СЕС способи да събере нужната му информация, за реализиране на надлежна проверка приложимостта на методите за определяне на действителната митническа стойност на автомобила и не го е сторил.

Възможно е това да се дължи на пречката да бъдат индивидуализирани по надлежния начин достатъчно конкретни критерии, които да могат да индивидуализират в достатъчна степен стоката, предмет на внос, което да възпрепятства събирането на точна информация от съюзническите митнически органи, но това е равностойно на липсата на представа у органа какво изобщо оценява, в който случай е абсурдно да бъде подлагана и митническата стойност на този предмет на преразглеждане. Специфичното състояние, вероятно отразяващо се върху цената му е било декларирано при самия внос, поради което митническите органи са били в състояние да го определят преди вдигането на стоката, но не са го сторили и така са ограничили възможността предметът на определяне на нова митническа стойност да не може да бъде надлежно индивидуализиран.

По разноските

 

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите, съгласно представен списък на л. 145 от делото, разноски в производството, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 810 лв., както следва: 10 лв. – държавна такса за образуване на делото (л. 22 от делото) и 800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 146 от делото) и вносна бележка за заплатена втора вноска по банков път (л.147). Същото не се явява прекомерно съобразно минималния размер, предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-206775/02.06.2023г. към с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.

 

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на С.Б.Т. с ЕГН **********, сума в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: