№ 84
гр. Варна, 20.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600109 по описа за 2022 година
Производството е по жалба от осъденото лице ИСМ. Х. Х. /саморъчно
написана/, срещу определение по протокол № 243/30.03.2022г. по ЧНД №
264/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му
за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.
Чрез жалбата се извеждат аргументи за незаконосъобразност на
постановения отказ, предвид положителните тенденции в поведението на
молителя – полаган доброволен труд, награждавания, липса на наказания.
Моли за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.
Постъпило е становище от Началника на затвора Варна, в което
оспорват аргументите по жалбата и се обосновава мнение, че целите на
наказанието не са постигнати предсрочно, като правонарушителят
продължава да представлява опасност за обществото.
След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивната
инстанция счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение №12/08.03.2021г. по НОХД№239/2021г.,
Окръжен съд-Варна е ангажирал отговорността на И.Х. за извършено от него
противоправно деяние по чл.354а, ал.1, за което му е било наложено
наказание в размер на две години лишаване от свобода. Началото на
изтърпяването на наказанието е започнало на 10.09.2020г.
Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е
изтърпял 1 година, 8 месеца и 23 дни, което е повече от изискуемата от закона
една втора.
Преценка следва да бъде направена относно наличието на представени
доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на
документите, съдържащи се в делото свидетелстват за започнал процес на
положителна градация, но не оставят несъмнен извод за липсата на рискови
1
фактори.
Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в
Затвора е отчела 62 точки, средна вероятност. Като проблемни зони са
откроени: отношение към правонарушението, предвид липсата на
самокритичност към извършеното; образование и обучение, начин на живот и
обкръжение, умения за мислене.
Преразглеждането на рисковите фактори бележи спад едва с два пункта.
Според данните, компенсацията засяга предимно живота в затворената среда.
Рискът от вреди запазва своите средни стойности, вероятен, но не
непосредствен. Липсата на значителна корекция в проблемните области,
поражда съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за
отстраняване на рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален
рецидив и опасност по отношение на социалното обкръжение при евентуално
предсрочно освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна
промяна, следва да бъде проследима през писмените доказателства в
затворническото досие. Прочитът на материалите показва, положителни
прояви, които обаче не могат да се характеризират с трайност и осъзнатост,
каквито следва да са налице за нуждите на производството по чл.437 и
следващи от НПК. Макар осъденият да полага доброволен труд, спрямо него
да не са налагани дисциплинарни наказания и да е награждаван, то липсата на
задълбочена и цялостна промяна у неговата личност, отразено и чрез липсата
на спад в рисковите зони, осуетява извод за завършен корекционен процес. В
тази насока съставът цени и факта, че до момента спрямо осъдения не е
реализирана нито една от възможностите за облекчаване на правния му статус
чрез прилагане на прогресивната система за пенитерциарно въздействие,
чийто краен етап е условното предсрочно освобождаване.
Прави впечатление, че при първоначално изготвен доклад за Х., се
отправят препоръки за включване в групова или индивидуална работа,
касаеща отношението към извършеното, респективно към уменията за
мислене, както и в специализираната програма за преодоляване на
зависимости, с оглед изграждане на устойчиви модели за поведение,
способстващи постигането на законосъобразен живот извън затвора. Тези
цели са намерили отражение и в акта по чл.156 от ЗИНЗС. Допълнителни
акценти са поставени върху повишаване на образователния ценз и
квалификационното ниво, запазване на семейна близост с близки и роднини,
ограничаване на субкултурните контакти, овладяване на безразсъдно и
рисково поведение. Средствата за постигане на желаната промяна са
определени като индивидуално-корекционно консултиране, разговори, срещи
и беседи, участие в курсове – ограмотителни и квалификационни,
мотивиращи. Липсват доказателства за изпълнение на тези дейности,
респективно за постигане на желаните чрез тяхното извършване цели. Такива
или не са били осъществени въобще, или не са приложени към материалите в
затворническото досие, което води настоящият състав до невъзможност да
проследи пътя на положителната градация у осъдения. Липсва и изискуемият
2
годишен доклад, съгласно чл.156, ал.4 от ЗИНЗС.
В доказателствата се съдържа и експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние. Чрез нея се очертават дефицити в
критичен план. Х. отрича извършеното престъпление, не осъзнава грешките и
вината, приема наложената присъдата за явно несправедлива. Тези данни
потвърждават извода за липсата на цялостно преосмисляне на криминалното
поведение и за полагане на достатъчно усилия за отстраняване на
престъпните нагласи. Погледът към криминалното минало на молителя
свидетелства за богат диапазон. Пенитенциарното третиране е второ по ред,
като по първото осъденият е ползвал института на УПО. Тези факти не следва
да останат незабелязани, тъй като изискват категорично настъпила
положителна промяна у съзнанието на лицето, каквато все още не е налице.
Настоящият състав не игнорира положителните данни, съдържащи се в
материалите по делото, но счита че, пенитенциарното третиране спрямо
молителя следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже
положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и
да обоснове търсената от закона и очаквана от обществото личностна
промяна в нагласите и мисленето.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението по протокол №243/30.03.2022 г. по
ЧНД № 264/22г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3