РЕШЕНИЕ
№ 287/23.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска……………...……...…….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова …….....................……................…………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №904 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „МГМ - КА“
ЕООД, гр.Б., с адрес за призоваване и връчване на книжа: гр.Пл, бул.***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №260058/12.07.2021г.,
постановено по НАХД №126/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.
В касационната жалба се развиват доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения за липса на
извършено от дружеството нарушение. Твърди се, че водачът на превозното
средство, с което била транспортирана стоката не уведомил управителя на
дружеството или упълномощено от него лице за датата и часа на доставката, с
което не изпълнил задължението си по чл.13, ал.2 т.4 от ДОПК. Уведомяване за посочените обстоятелства не
било направено и от служителите на НАП. Те се свързали с управителя на
дружеството едва след пристигането си на мястото на разтоварване, където са
били уведомени, че същият бил извън страната, който факт бил доказан по делото.
Сочи се, че служителите на фирмата нямали представа, че върху въпросния товар
се извършвал фискален контрол, тъй като не всяка партида гориво бил под такъв
контрол. По изложените съображения се счита, че не може да се приеме наличие на
реализиран състав на административно нарушение, поради което наказателното
постановление се явявало незаконосъобразно.
Моли се решението на районния съд и потвърденото с
него наказателно постановление да бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител. Твърди се, че органите на приходната администрация
отишли на мястото на разтоварване близо четири часа и половина по-късно от
предварително заявения час - 12.20 часа, и нямало как да бъде уведомен/осигурен
човек, който да присъства на получаване/разтоварване на процесната стока. Счита
се, че в случая водачът на превозното
средство, с което била транспортирана стоката следвало да бъде наказан, а не
дружеството.
Ответникът – ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален
представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, навежда доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил
Наказателно
постановление №512921-F533277/19.05.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП - Пловдив, с което за нарушение на чл.13, ал.3, т.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на основание чл.278б от ДОПК,
на „МГМ – КА“ ЕООД, представлявано от Е.Л.В., е било наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН, при
спазване на предвидения процесуален ред и на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс.
Приел е, че нарушението е правилно квалификацирано. За доказано приел, че на
посочената в АУАН и НП дата и час лицето получател/купувач не се явило на
посоченото място и час за получаване/разтоварване и не осигурило присъствието
на упълномощен свой представител. Посочил
е, че извършването
на това нарушение от обективна страна се установява по несъмнен начин от
писмените доказателства - протоколи за извършени проверки на стоки с висок
фискален риск и от гласните такива – показанията на всички разпитани по делото
свидетели. За неоснователно съдът е приел възражението за липса на извършено нарушение. В
тази връзка е посочил, че задължението на всяко лице - получател на стока с
висок фискален риск, да се яви или да осигури присъствието на упълномощен свой
представител на посочените пред органа по приходите място, дата и час на
получаване на стоката, е самостоятелно законоустановено такова, и не е обвързано
с изпълнението или неизпълнението на предвиденото в чл.13, ал.1, т.4 от ДОПК
задължение на водача на транспортното средство. Изложил е и мотиви за липса на основание за прилагане на
чл.28 от ЗАНН в случая.
Решението е правилно.
Споделя се извода на районния съд, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилен и съответен на установените по
делото факти и събраните
доказателства е и изводът на съда, че от санкционираното дружество е извършено визираното
в АУАН и НП нарушение.
Не се възприемат доводите на касатора, че не
следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради
неизпълнение на задължението на водача на транспортното средство по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК. Тези доводи
са били излагани и пред първоинстанционния съд като аргументирано са
отхвърлени. Следва да се има предвид, че задължението на получателя на стока с висок фискален риск по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК е самостоятелно такова и не е обвързано с изпълнението или
неизпълнението на предвиденото в чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК задължение на водача на транспортното средство,
до който правилен извод е достигнал и районният съд.
Относно възражението, че органите
по приходите са пристигнали на
мястото на разтоварване близо четири часа и половина след обявения час на
пристигане на стоката , следва да се посочи, че това е допустимо по аргумент от
чл.127в , ал.3 във връзка с чл. 13, ал.
2, т. 3 от ДОПК. Действително
разпоредбата касае отстраняване на техническото средство за контрол, но видно
от разписаното в чл.127в, ал.2 от ДОПК, отстраняването му се извършва на
мястото на разтоварване на стоката, където е следвало да присъства получателят/купувачът
на стоката или негов представител, а такова присъствие безспорно не е
установено в случая.
Развитите от районния съд съображения в подкрепа
на извода, че законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора по реда на
чл.278б, ал.1 от ДОПК , вкл. и тези относно липсата на предпоставки случаят да
се приеме за маловажен, изцяло се споделят от настоящата инстанция без да е
необходимо да се преповтарят по аргумент от чл.221 ал.2, изр.2 от АПК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260058/12.07.2021г.,
постановено по АНД №126/2021г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.