Решение по дело №13515/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262308
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330113515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 262308

гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13515 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявени “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Х.С.Х. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение № ***/*** г., издадена по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. в размер на сумата от 552, 27 лв. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. */**, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.07.2017 г. до 30.06.2020 г. в размер на сумата от 111, 80 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – **** г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потрeбител с № ***, не заплатил за периода от *** г. до *** г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * – собственост на ответника. Сочи, че водоснабденият имот е индивидуализиран в акта за собственост – нотариален акт, вписан в Служба по вписванията под № **, том ***, дело № ***/*** г., като апартамент № */**. Твърди, че в имота на потребителя има монтирано едно измервателно устройство, фигуриращи в картотеката на дружеството с номер ***. Твърди, че отчетът в имота е извършван при условията на неизправно измервателно устройство, като са начислявани по 5 куб.м. на обитател, с предвидено завишаване с по 1 куб.м. на всяко тримесечие на обитател. Твърди, че многократно са правени опити за връчване на покани за доброволно изпълнение, като такива са връчвани при отказ, а на *** г. покана е получена от лицето В. З., с което ответникът се намира във фактическо съпружеско съжителство и което е поставяло подписи в голяма част от карнетите. Ответникът не заплатил в срок задълженията си, поради което претендира и присъждане на обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, с присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът Х.С.Х. е депозирал отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за недопустим, тъй като липсва идентитет между основанието, на което е присъдена сумата от 552, 27 лв. в заповедното производство, и това което се посочва в исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК. Твърди, че заповедта за изпълнение е за главница, представляваща стойността на консумираната питейна и отведената канална вода, а в исковото производство се претендира стойността по осъществено служебно начисление, предвид наличието на неизправно измервателно устройство. Оспорва наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните, както и обстоятелството, че услугите, чиято цена се претендира, са били предоставени. Твърди, че няма качеството на потребител, тъй като партидата не е открита на негово име. Счита, че не са били налице предпоставките за служебно начисляване на количество доставена питейна и отведена канална вода, както и че измервателното устройство не е отговаряло на Закона за измерванията. Твърди, че процедурата по отчитане не е съобразена с Общите условия на ищцовото дружество, като в този смисъл се позовава на чл. 16, ал. 17 и чл. 20 от Общите условия. Оспорва ответникът да е бил уведомен за установена неизправност на устройството, както и на последният да е даден срок за отстраняване на констатираната неизправност. Твърди, че от съдържанията на карнетите не може да се направи извод за начина на начисляване на количеството питейна и отведена вода, като последните не носят подпис на потребителя и на служител на дружеството. Оспорва и определеното количество на потребление от по 5 куб.м. Оспорва всички представени към исковата молба писмени доказателствени средства. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. */**, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

Съдът намира, че от събраните в производството по делото писмени доказателствени средства се установява, че ответникът е бил собственик на водоснабдения имот в процесния период от 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. Това обстоятелство се установява от представената по делото Справка по лице, издадена от служба по вписванията – гр. П.. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, нот.д. № ***/*** г. от *** г. на помощник - нотариус по заместване В.Г., по силата на който ответната страна Х.С.Х. е прехвърлил в полза на К. В. правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. */**. След прехвърляне на правото на собственост е депозирано заявление от *** г. от новия собственик К. В. за промяна на партида пред „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД.

Следователно ответникът е бил собственик на процесния имот до датата на прехвърлянето му – *** г. и за процесния период.

 Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.

В исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите условия на дружеството, тъй като водомерът не отговарял на Закона за измерванията. Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било предвидено завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтиране на измервателно устройство. Посочено е, че в карнетните листове има положен подпис на лицето В. З., която е фактически съжител на ответника.

При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице сочените предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните В и К услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства, не бяха ангажирани.

В обясненията на ответника, снети по реда на чл. 176 ГПК, последният посочва, че лицето Виктория Запрянова е негов фактически съпружески съжител.

В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода, като карнетните листове носят подписа на потребител в някои от полетата. Релевантен за процесния период от 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. е единствено карнетният лист, приложен на л. 17 по делото. В последният е посочено, че собственик на водоснабдения имот в ж.к. ***, бл. **-*, ап. *, е Я. И. К., обозначена като стар собственик, а К. В. – посочен като нов собственик за задълженията след *** г. В карнета е налично отбелязване, че начисляването на количеството потребена питейна вода и отведена канална вода се начислява по „Тарифа“. В карнетните листове липсва отбелязване на лицето, което е положило подпис при осъществяване на отчета на имота.

По делото са приложени покани за доброволно изпълнение, които са за задължения за период извън процесните, две от които са с налично отбелязване, че потребителят отказва подпис и две, получени от лицето В. З., посочена като съпруга. Поканите са отправени до потребител Я.И. К., потребител с № *** за обект в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетелката В. П. К. – служител при ищцовото дружество, заемащ длъжността “инкасатор плащане” от *** г. Свидетелства, че е обслужвала адреса в гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. *, ет. * за периода от м. май 2017 г. до м. юни 2020 г. Сочи, че е отчитала имота близо година преди смяната на собствениците и поради липса на водомер е отчитано по Тарифа, като при наличие на лице в имота, последното полагало подпис. Свидетелства, че по нейни спомени водомерът е бил спрял, но не е напълно убедена, поради изминалият период от време. Твърди, че на адреса й отваряла млада жена с малко дете, която се представяла за собственичка, като последната била информирана, че следва да постави нов уред, но такъв бил поставен едва от новите собственици, което по нейни спомени станало ** г. Сочи, че не може да каже от кога водомерът е неизправен, тъй като при поемане на обекта, последният се водил като неизправен от друг неин колега. Не е давала писмени предписания за подмяна, но знаела, че колежката преди нея е давала такива. Сочи, ищцовото дружество никога не е махало пломбата на холендера. При предявяване на карнетите посочва, че е снемала данни от *** г. до *** г., като установява, че са записани * броя обитатели. Твърди, че не знае как е установено, че са четирима обитатели, но като е взела района такова записване е било налично. Свидетелства, че по нейно мнение е осъществила и самостоятелна проверка за броя на обитателите, но не може да си спомни. Сочи, че в имота е виждала един мъж, заедно с млада жена и едно дете, т.е. трима човека, но не знае дали не са имали и второ дете. Сочи, че е отчитано по 5 куб.м., като е начислявано на всяко тримесечие допълнително по 1 кубик, което продължава докато не се монтира нов водомер.

Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК и приема последните за достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

По делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение. Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е за сумата от 552, 27 лв. за главница и 111, 80 лв. за лихва, като са налице данни за плащане на сумата от 100 лв. на *** г., с което е погасено частично задължението по фактура № ***/*** г. и е останало задължение по тази фактура от 18, 41 лв. Експертизата е установила, че отчетеното количество по представените карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.

В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.

В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от ответника следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, която следва да намери приложение с оглед твърденията за служебно начисляване, поради неизправност на средството за измерване.

В случая, основанието за отчитане е по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата, т.е. служебно начислявано количество консумирана питейна и отведена канална вода, съобразно ежемесечните отчети, за които е воден карнет. Карнетната книга обективира данните, снети от страна на проверяващият служител на ищцовото дружество, като за да е налице основание за служебно определяне на стойността на предоставените услуги, последната следва да е водена редовно. В случая съдът намира, че не са налице основанията за начисляване на потребление в полза на ответника, собственик на процесния имот, тъй като в карнетната книга, за процесния период, в която е посочено начисляване на служебно количество вода, като потребител е посочено друго лице, различно от ответника – Я.И.К, до което са отправяни и покани за доброволно изпълнение на задължението.

Не може да се сподели предположението, че поставените подписи в карнетната книга са на лицата, които са намирани в апартамента, като няма данни подпис да е бил поставян лично от ответника или от негов представител, а именно лицето В. З.. При липса на подпис на съответния потребител или негов представител относно данните за водомера, не може да се приеме, че констатирането им, респ. служебното начисляване именно на посоченото количество, са извършени законосъобразно, предвид нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер. В този смисъл са показанията на свидетелката, която посочва, че има данни, че водомерът е неизправен от служителя, осъществявал отчет на имота, преди нея. Т.е. последната няма преки възприятия за наличието на неизправност, представляваща предпоставка за служебно начисляване, поради което с тези гласни доказателствени средства не се доказва от снетите в производството по делото гласни доказателствени средства. В този смисъл тези обстоятелства останаха недоказани и от представените по делото карнети, за което вече бяха изложени съображения от състава на съда.

Предвид недоказването по категоричен начин на точното количество на начислена вода, дали в действителност е имало предпоставки за служебно начисляване, на каква база са извършени записванията и предпоставките за това, то предявеният иск за главницата следва да бъде отхвърлен изцяло.

Искът за акцесорното вземане, като обусловен, следва главното вземане, поради което същият като неоснователен, също следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното производство, в който смисъл съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Следователно в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на сумата от 120 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на сумата от 360 лв.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***/**, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение № ***/*** г., издадена по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г. в размер на сумата от 552, 27 лв. за обект, находящ се в гр. П., ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. */**, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.07.2017 г. до 30.06.2020 г. в размер на сумата от 111, 80 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Х.С.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 120 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ** граждански състав и сумата от 360 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № ***/*** г. на Районен съд - Пловдив, *** граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/А.Дъбова

Вярно с оригинала.

М.К.