№ 626
гр. Бургас, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20242120202422 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. И. Р. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 24-7779-000048/14.05.2024г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-Бургас, РУ *, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-Бургас, който доразвива доводите в жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 04.06.2024г., а жалбата е депозирана на
06.06.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 07.12.2022 г. лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с рама № * бил снет от отчет
/бракуван/.
На 01.04.2024 г., около 10.40 часа, в гр. *, по ул. „*“, в посока гр. Българово,
служители на ОДМВР-Бургас спрели за проверка лек автомобил „Фиат Мултипла“ с рег. № *
с водач *, ЕГН: **********, който теглил с мека връзка горепосочения лек автомобил марка
„Шкода Фабия“ с рама № *, който бил управляван от жалбоподателя. На място бил извикан
свидетелят Т. П., който след справка установил, че тегленият автомобил е с прекратена
1
регистрация. Поради това св. П. съставил АУАН № 247779-000048, квалифицирайки тези
факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който
го подписал без възражения и получил препис от него.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление
от 22.04.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство.
Въз основа на прекратителното постановление на БРП, на 14.05.2024г. било издадено
и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си Р. е осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал.1, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за
управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в
АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано, като
същото е било снето от отчет Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на
вмененото деяние.
Не представлява съществено нарушение обстоятелството, че в АУАН не било записано
в какво качество са записани свидетелите. От една страна това е така, тъй акто на практика
липсва спор по така установената фактическа обстановка, доколкото е налице писмено
сведение от страна на жалбоподателя, в което тя изцяло се преповтаря. От друга страна,
налице е и сведение от *, което е вписан и като свидетел, т.е. става ясно, че същият е
очевидец.
На следващо място, в конкретния случай е без значение, че не е посочено къде точно на
2
ул. „*“ е извършена проверката, предвид характера на вмененото нарушение. Конкретното
местоположение би имало значение например, ако се твърди нарушаване на предписанията
на пътни знаци, маркировка и т.н., за да се проследи дали в съответния участък такива са
налични. По конкретния казус обаче става въпрос за управление на нерегистрирано МПС,
като е без значение конкретния участък от пътя, където това е станало.
Недоказано остана твърдението, че бил връчен нечетлив акт. От приложения по делото
АУАН става ясно, че той е връчен на нарушителя и същият е запознат с неговото
съдържание, поради което и правото му на защита не е било накърнено.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Установява се по делото, че тегленият автомобил „Шкода Фабия“ е бил снет от отчет,
подари т.нар. му бракуване и е бил без регистрационни табели. Съгласно чл. 143, ал. 6 от
ЗДвП прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва
с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от
собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера.
Съдът намира, че жалбоподателят е имал качеството „водач“ по смисъла на ЗДвП,
макар да се касае за теглен автомобил, тъй като се касае за управление на същия. На първо
място, съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗДвП водачите на теглещото и на тегленото моторно
превозно средство са длъжни да съгласуват предварително помежду си сигнали за взаимно
разбиране по време на движение и по-специално - сигнала за спиране. Видно е, че самият
закон сочи, че лицата, управляващи двата автомобила- теглещ и теглен, са водачи. На второ
място, според задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно
нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е.
подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава
на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно
указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Управляваният от Р. лек автомобил е бил без регистрационни табели, поради което
същият е бил наясно, че регистрацията му е прекратена. Нормата на чл.140 от ЗДвП не
изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може
да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от
ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в
настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази
форма на вината. С оглед на това, дори и да се счете, че Р. не е бил наясно, че автомобилът е
бил с прекратена регистрация, същият, предвид липсата на табели е могъл и е бил длъжен да
предположи, че това е така. В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съставът обаче намира, че постановлението е материално незаконосъобразно на
друго основание. С оглед всички обастоятлства по делото съдът намира, че не е налице един
от съществените признаци на всяко едно адиминистративно нарушение- обществена
3
опасност. В дефиницията за административно нарушение в чл. 6 от ЗАНН обществената
опасност не е посочена като признак, както в чл. 9, ал. 1 НК касателно престъплението, но е
безспорно, че за да бъде едно деяние административно нарушение, то същото следва да има
и определена степен на обществена опасност.
В този смисъл е и правната теория- *, Д. Административно право. Обща част. С.,
Сиела, 2006, с. 399, Сивков, Цв. Административно наказване. Материалноправни и
проицесуалноправни проблеми. С., Софи-Р, 1998, с. 37, Дерменджиев, Ив., Д. Костов, Д.
Хрусанов. Адмнистративно право на Република България. С., Тилиа, 1996, с. 304 и др.
Това следва и от дефиницията за маловажен случай в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
която разпоредба предвижда, че "маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. От тази дефиниция следва изводът, че всяко
административно нарушение притежава определена степен на обществена опасност, която
го характеризира като такова.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че изобщо липсва обществена
опасност на извършеното от жалбоподателя, поради което и не е следвало да бъде
ангажирана отгворността му. На първо място, става ясно от данните по делото, че теглещият
и тегленият автомобил са изминали много кратко разстояние преди да бъдат спрени за
проверка. Също така, не се касае за типичната форма на управление на МПС, а се касае за
управление на теглен автомобил. Това теглене и било извършено по надлежния начин, тъй
като липсват данни в обратна насока. Тези обстоятелства в своята съвкупност обосновават
извод, че извършеното от Р. по никакъв начин не е застрашило обществените отношения,
свързани с безаварийното осъществяване на транспортната дейност, поради което и
деянието му не може да се квалифицира като административно нарушение, поради липсата
на каквато и да е обществена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 22), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите
при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.Така мотивиран,
4
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-7779-000048/14.05.2024г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ *, с което на Т. И. Р. с ЕГН: **********, за нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, да заплати на Т. И. Р. с ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5