№ 185
гр. Варна, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. А.
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №
20243100900265 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Геотерм“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“
№2, вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от С.К.Г., действащо чрез адв.Л. Б., със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.“Д-р Заменхоф“ №12, ет.2, офис 2, против “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Дружба“ №22, вх.Б, ет.3,
ап.7, представлявано от М.Ю.М., със съдебен адрес: гр.Добрич, ул.“К.Стоилов“ №5, ет.2,
офис 2, чрез адв.Е. Р. и ППЗК “Срацимир“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, представлявана от Я.Д.Д., с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че не съществуват вземания на ответното еднолично дружество с
ограничена отговорност от ответната кооперация, които са предмет на изп.д.№883/2024г. по
описа на ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ, а имено: - сумата от 42000лв., представляваща главница
по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г.; - сумата от 11016.92лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2022г. до 22.05.2024г.
и - сумата от 1796.67лв., представляваща обезщетение за забава от 17.09.2021г. до
08.03.2022г.
В исковата молба се излага, че ищецът има качеството на присъединен взискател по
изпълнително дело №883/2024г. по описа на ЧСИ с рег.№895, длъжник по което е ППЗК
“Срацимир“ с размер на дълга възлизащ на 680524.52лв., включващи главница, законна
лихва, присъдени разноски, разноски по изпълнението и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи
се, че вземането на ищеца произтича от Заповед за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024г. по описа на РС Девня. Сочи се още, че с
Разпореждане от 13.05.2024г. на ЧСИ с рег.№895, ищецът е присъединен към
изпълнителното производство в качеството на взискател, въз основа на удостоверение по
чл.456 от ГПК по изп.дело №20247180400178 по описа на ЧСИ с рег.№718. Твърди се, че
първоначален взискател по изп. дело №883/2024г. е ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023г. по описа на Варненски
апелативен съд за сумата от 42000лв., ведно с лихва и обезщетение за забава. Твърди се, че
към въпросното изп.дело е присъединено изп.дело №22/2023г. на ЧСИ с рег.№895, с предмет
налагане на обезпечение за дължимите суми на основание обезпечителна заповед, издадена
по т.д.№415/2022г. по описа на ОС Варна. Поддържа се, че процесните вземания на
“Онтарио БГ“ ЕООД не съществуват, поради което за ищецът е налице интерес от
предявяване на настоящият иск, който спира предаването на сумите на ответния взискател,
като се излагат правни доводи по приложението на чл.464 от ГПК. Твърди се, че в
счетоводните книги на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД липсва отразяване на вземания с
длъжник ППЗК “Срацимир“. Твърди се още, че предвид визирана в ЗМИП забрана за
плащания в брой на суми над 10000лв., то предаването на спорната сума няма как да бъде
извършено в брой, а следва да стане по банков път, за което обаче липсват доказателства.
Поддържа се, че в действителност между ответниците няма предаване на процесната сума,
която не е постъпвала в счетоводството на длъжника, като такова предаване не може да се
установи и поради обстоятелството, че първият ответник не води редовно счетоводство,
съобразно разпоредбите на чл.182 от ГПК вр. чл.55 от ТЗ. Оспорва се достоверността на
публикуваният в TP ГФО на “Онтарио БГ“ ЕООД, като се поддържа, че същият е абсолютно
погрешно съставен. Поддържа се, че е налице несъответствие между процесните ордер и
договор, подписани от ответниците. Сочи се още, че на датата, на която се твърди издаване
на процесният ордер и предаване на парите по него, председателят на ППЗК “Срацимир“ не
се е намирал в с.Чернево. Сочи се, че задължаването на кооперацията към кредитора
“Онтарио БГ“ ЕООД, е нарушило правата на останалите кредитори, като по случая са
назначени проверки на ТД на НАП - Варна и Добрич, и е образувана административна
преписка от ТД на НАП - Варна. Оспорва се съдържанието на процесният ордер, като се
сочи, че макар същият да е подписан от Я.В.Я., в качеството на председател на ППЗК
“Срацимир“, то той съдържа ръкописен текст положен от друго лице-М.М.. Твърди се, че
М.М. се е снабдил с празни ордери, съдържащи подписа на Я.Я. и без знанието, и съгласието
на последният, е попълнил текст, сочещ получаване на сумата от Я.Я., който обаче на датата,
записана на ордера, не се е намирал в канцеларията на кооперацията, която не е работила.
Поддържа се, че сумата не е заприходена в кооперацията, поради което дори да е получена от
Я.Я., то тя е получена от него в качеството му на физическо лице, а не на председател на
ППЗК “Срацимир“. Твърди се, че договорът от 30.07.2020г. е нищожен и не е произвел
действие между страните, като неговото съдържание не съответства на това, вписано в
ордера. Сочи се, че на 14.07.2022г. между ответниците и “Атлас Агро 2011“ ЕООД, е
сключено тристранно споразумение, в което е посочено, че при точно изпълнение, страните
заявяват, че нямат претенции помежду си и въз основа, на което на 04.11.2022г., в хода на
2
т.д.№139/2022г. по описа на ОС Добрич, е подписано съдебно споразумение, с което
страните признават изпълнение на клаузите по споразумението от 14.07.2022г. Сочи се, че с
подписване на споразумението, представляващият “Атлас Агро 2011“-М.М. заявява, че няма
претенции към кооперацията и отношенията им са уредени.
С подадения в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника ППЗК
“Срацимир“, се изразява становище за допустимост и основателност на претенцията, и се
прави признание на иска. Поддържа се, че “Онтарио БГ“ ЕООД не е кредитор на ППЗК
“Срацимир“, тъй като основава вземането си на невлязло в сила съдебно решение и на
нищожни счетоводни документи-РКО и договор за подпомагане, поради привидност и
противоречие с добрите нрави. Твърди се, че председателят на кооперацията е положил
подписа си върху празни /без друго съдържание/ бланки на РКО, които по неясен начин са
попаднали в управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД, който от своя страна е оформил 5 бр. от
тях, с изгодно за дружеството съдържание, а именно че на кооперацията са предоставени в
брой суми /сред които е и процесната/, като това в действителност не се е осъществило.
Твърди се, че макар формално всяко РКО да съдържа подписите на две страни и това да
наподобява двустранна сделка, то от страна на ППЗК “Срацимир“ никога не е имало
съзнателна воля за сключването на такава сделка, с оглед обстоятелството, че
представляващия кооперацията не знае за вписаното съдържание в ордера /сделката/. Сочи
се, че Договора за подпомагане от 30.07.2020г. не посочва никакви суми, т.е. не дефинира
размер на задължение, поради което липсва съгласие относно съществен елемент на
правоотношението. Твърди се, че още при подписването на договора е налице “съзнавано
несъгласие“ за сключването му, т.е. че е подписан е без намерение за обвързване. Сочи се, че
видно от вх.регистър на кооперацията, Договора за подпомагане от 30.07.2020г., е постъпил
в кооперацията на 09.09.2020г., което установява, че е създаден с цел формално да
“легализира“ вече попълнените към този момент от управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД 4 бр.
РКО, носещи подпис на и лицето Я. Я., което се явява и председател на кооперацията.
Поддържа се, че в случая не е налице намерение за обвързване, защото разминаването на
волеизявленията на страните е значително, тъй като обхваща самия предмет на договора, а
имено размерът на задължението, като съдържанието на договора не може да бъде
запълнено “ех lege“. В обобщение се поддържа, че процесният РКО, който е един от 5 бр.
ползвани от управителя на “Онтарио БГ“ ЕООД, е нищожен поради липса на съгласие по
смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД. Сочи се относима съдебна практика. На следващо
място се поддържа, че ако се възприеме за достоверен факта, че ответникът “Онтарио БГ“
ЕООД е предоставил на ППЗК “Срацимир“ в заем и в брой, сумите предмет на настоящия
процес, като ги е предавал на части всеки ден в периода 05.09-08.09.2020г., то дружеството
попада в хипотезата да извършва дейност като кредитна институция, без да разполага с
лиценз и осъществява състава на престъплението по чл.252 от НК. Ето защо се поддържа, че
Договора за подпомагане от 30.07.2020г. и въпросните 5 бр. РКО, са нищожни на основание
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като според практиката на ВКС договори за заем, които са
елемент от състава на престъплението по чл.252 от НК и са сключени в нарушение на
разпоредбите на чл.1, ал.4, т.1 от Закона за банките /отм./ и чл. 2, ал. 5 от ЗКИ, са нищожни,
3
поради противоречие със закона и не пораждат валидно облигационно правоотношение
между страните. На последно място се твърди, че в счетоводните книги на “Онтарио БГ“
ЕООД не са отразени вземания към ППЗК “Срацимир“, т.е. че няма и счетоводни
доказателства за предоставяне на суми.
С постъпилия в срок писмен отговор на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, се поддържа
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че изследването на правния
характер на процесния договор, през призмата на чл.20 от ЗЗД, установява, че предмет на
сделката е предоставянето от “Онтарио БГ“ ЕООД в заем на ППЗК “Срацимир“ на парични
суми за осигуряване на стопанската 2020-2021 година, според нуждите и необходимостите
на кооперацията, като техните размери подлежат на индивидуализиране с издаване на
разходни касови ордери. Твърди се, че този договор като диспозитивен частен документ,
който не е оспорен от ищеца, се ползва с формална доказателствена сила за неговата дата и
авторство. Излагат се аргументи за съответствието на процесният договор с характера на
договора за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД, с оглед обективираната от страните воля за
предаване в заем на подлежаща на допълнително индивидуализиране сума и поемането на
задължение за нейното връщане в определен срок. Сочи се, че за получената от ППЗК
“Срацимир“ сума от 42000лв. е издаден РКО №7 от 07.09.2020г., който като частен
документ, представлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от
лицата, които са го подписали и има характер на разписка-доказателство за извършено
плащане, като се сочи относима съдебна практика. Сочи се, че процесният РКО се ползва с
материална доказателствена относно получаването на сумата от подписалият го Я.Я., в
качеството му на председател на ППЗК “Срацимир“, което изключва възможността да се
приеме, че сумите са получени от физическото лице в лично качество. Сочи се, че в РКО
като основание за предаване на сумите е посочено, че същите се предават за задоволяване на
стопанските нужди на кооперацията, което е в съответствие с посоченото основание в
договора за заем, като без значение е, че предаването на сумите по ордера е станало в
почивен ден. На следващо място се поддържа, че предаването на процесната парична сума в
заем, не превръща търговеца-заемодател в кредитна институция, доколкото не се касае за
кредитиране на трети лица по занятие със средства, събрани с влогонабиране, а за
предоставянето от търговец, със собствени средства, на заем на друг търговец. Поддържа се
още, че дали счетоводството на “Онтарио БГ“ ЕООД е водено редовно, е без значение за
правния спор, тъй като при несъответствие в счетоводните записвания меродавен е
първичният счетоводен документ, в случая ордерите, удостоверяващи плащане към
кооперацията. Сочи се, че е извън предмета на спора е дали заемодателят действително е
разполагал със заемната сума, доколкото фактическия състав на договора за заем изисква
реално предаване на сумата и съгласие за нейното връщане. Поддържа се, че неотразяването
на вземането в ГФО и данъчните декларации на “Онтарио БГ“ ЕООД, избраната от страните
форма за доказване предаването на сумата и неизпълнението на изискванията на чл.3, ал.1
от ЗОПБ, не рефлектират върху валидността на сделката и гражданскоправните й последици
за страните. Оспорват се доводите за нищожност на процесния договор, поради
4
противоречие с добрите нрави, липса на съгласие или симулация, като се поддържа, че
страните по договора са юридически лица, които са равнопоставени в гражданския оборот и
предоставянето на заем от едното на другото не противоречи на морала и добрите нрави.
Твърди се, че заемателят е икономически грамотен и получаването в заем на сумите по
ордерите и поемането на задължение за връщането им, не е злоупотреба от страна на
заемодателя. Сочи се, че с договора не са поети съпътстващи задължения от страна на
заемателя /кооперацията/ и не се накърняват лични, политически, религиозни или други
основни права, които да обуславят нищожност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По
отношение на възражението за нищожност поради липса на съзнавано съгласие, се сочи, че
двете страни са изразили недвусмислено волята си в представения договор, като не е налице
хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, а именно да са извършени волеизявленията без намерение
за обвързване, съгласието да е изтръгнато, чрез насилие или то да е дадено на игра, на шега
или като учебен пример. Оспорва се възражението за симулация, като се поддържа, че
процесният договор за заем носи подписа на страната, която се домогва да докаже
симулативност, поради което симулацията следва да бъде доказана или чрез обратен
документ, или чрез непълен обратен документ, какъвто по делото не е представен. Оспорват
се и твърденията на ищеца за снабдяването на представителя на “Онтарио БГ“ ЕООД с
подписани празни бланки на РКО, като се твърди, че същите са недоказани. Твърди се, че
доводите и представените от ищеца доказателства за липса на вземане в полза на “Онтарио
БГ“ ЕООД, базирани на действията на страните и на резултата от производството по т.д.
№139/2022г. на ОС Добрич, се отнасят за отношения между настоящите ответници и трето за
спора лице, поради което са ирелевантни за настоящият спор.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се
изразява становище по постъпилите отговори и се допълват първоначално изложените
твърдения. Сочи, че в отговорът си, ответника “Онтарио БГ“ ЕООД не е обосновал нуждата
от предаването на процесната сума в брой, при положение, че и двете дружества имат
действащи банкови сметки, както и обстоятелствата, при които това се е случило, още
повече че “предаването“ на сумите е в почивни дни, когато председателят на кооперацията
не е не е намирал в селото. Излага се, че между страните липсва спор относно факта на
подписване на ордерите от председателя на ППЗК “Срацимир“, както и че тяхното
съдържание е попълнено от трето за кооперацията лице, без знанието и съгласието на
председателят й. Твърди се, че е извършена симулация на компютърната система на
ответника, при вписване на постъпилите суми в брой.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответниците са постъпили отговори по допълнителната
искова молба, като с депозирания такъв от ППЗК “Срацимир“ се поддържат изложените
доводи в първоначалния отговор.
С отговора на допълнителната искова молба подаден от “Онтарио БГ“ ЕООД, в
допълнение към вече изложените доводите се сочи, че предоставената в заем сума е
осчетоводена при ищеца, а липсата на счетоводното отразяване при ответната кооперация е
без правно значение, тъй като касае единствено вътрешните отношения между кооперацията
5
и нейният председател. Поддържа се, че счетоводните записи нямат доказателствено
значение относно процесният заем, който се установява от договора и разписката за
получаване на сумата. Сочи се, че при несъответствие със счетоводните записвания, от
значение е ордера, като първичен счетоводен документ, поради което счетоводството е
водено редовно. Допълват се доводите относно ирелевантноста на нарушената забрана за
плащане в брой на суми по-големи от 10000лв., като се сочи, че нарушаването й не води до
недействителност на извършеното плащане. Сочи се, че разпоредбите на ЗОПБ има за цел
охрана на публичният интерес, а не на частни интереси в гражданския оборот. Поддържа се,
че неизправната към кредитора си страна не може да се позове на нищожност, поради
противоречие със закона, тъй като това което би означавало да се възползва от собственото
си неправомерно поведение в противоречие с добрите нрави. Поддържа се още, че
нарушаването на въпросната забраната, не влече след себе си недействителност на
извършеното плащане, а единствено и само налагане на предвидените в закона санкции за
това. По отношение на твърденията на ищеца за придобити от “Онтарио БГ“ ЕООД празни
ордери подписани от председателя на кооперацията, се поддържа, че същите са
клеветнически, голословни и неподкрепени с доказателства. Относно възраженията на
ищеца, основани на тезата за предаване на процесните суми в брой през почивни дни, се
поддържа, че това е станало по искане на ответника ППЗК “Срацимир“ и предвид липсата
на пречка или забрана за това.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощник, поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се
доразвиват доводи в подкрепа на иска.
Ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, чрез пълномощник, оспорва иска, поддържа
отговорите си и моли за отхвърляне на претенцията, както и за присъждане на разноски.
Депозира писмени бележки, с които обобщава съображенията си за неоснователност на
иска.
Ответника ППЗК “Срацимир“, чрез пълномощник, поддържа становището си за
основателност на претенцията, като депозира писмена защита, с която доразвива доводи в
тази посока.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че
ответникът “Онтарио БГ“ ЕООД има качеството на взискател на длъжника ППЗК
“Срацимир“ по изпълнително дело №883/2024г. по описа на ЧСИ с рег.№895, което е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д.№567/2023г. по описа на
Варненски апелативен съд за сумата от 42000лв. Също така, че въз основа на Удостоверение
по чл.456 от ГПК ищецът “Геотерм“ АД е присъединен към изпълнителното производство в
качеството на взискател, на основание Заповед №117 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№190/2024г. по описа на РС Девня.
6
Видно е от представеният по делото заверен препис от Договор за подпомагане от
30.07.2020г. сключен между ответниците, че “Онтарио БГ“ ЕООД се задължава за срок от
една година, считано от датата на подписването, да предоставя на ППЗК “Срацимир“
парични средства в брой за осигуряване на стопанската 2020-2021 година, чийто размер се
определя и удостоверява с разходни касови ордери. Страните о договора са уговорили, че
връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната
дейности и постигането на добри финансови резултати.
Според съдържанието на бланка-Разходен касов ордер №7/07.09.2020г., заверен
препис от който е приет по делото, документа е издаден от “Онтарио БГ“ ЕООД, като същия
има за предмет удостоверяване на предаването, в изпълнение на договор за нуждите на
кооперацията, на сумата от 42000лв. на ППЗК “Срацимир“, за чието получаване подпис е
положен от Я. Я.-председателя на кооперацията към този момент.
Предвид оспорванията на ищеца, че въпросният ордер не отразява воля /изявление/
на представляващия кооперация, доколкото подписа на същия е бил положен върху
документа при липса на попълнено друго съдържание на бланката, е назначена СГЕ, чието
заключение се кредитира от съда, като компетентно дадено и неоспорено от страните.
Заключението на вещото лице е, че не се установява припокриване на подписа за “Получил
сумата“ с ръкописния текст, с който е попълнен РКО №7 от 07.09.2020г. Също така не се
установява припокриване на ръкописния текст “Я. Я.“ с ръкописният текст, с който е
попълнен РКО №7/07.09.2020г. Установява се припокриване на буква “Я“ от текста “Я. Я.“ с
подписа за “Броил сумата“, като според вещото лице първоначално е положен подписа за
“Броил сумата“, след което е изписана буква “Я“.
От заключението на назначената съдебно счетоводната експертиза, се установява, че
проверените първични счетоводни документи, са редовно осчетоводени при “Онтарио БГ“
ЕОО, а подадените отчети в НСИ и Агенция по вписванията, не съответстват на
счетоводните регистри на дружеството. Счетоводството на ППЗК “Срацимир“ е водено
редовно, но в същото не е намерил отражение нито един от разходните касови ордери,
издадени за вземания на “Онтарио БГ“ ЕООД в общ размер от 275800лв. В счетоводството
на “Онтарио БГ“ ЕООД няма отразени вземания от ППЗК “Срацимир“, но има отразено
вземане от Я. В. в общ размер на 275800лв., като част от тази сума са процесните 42000лв.
по РКО №7/07.09.2020г. В счетоводството на ППЗК “Срацимир“ няма отразени задължения
към “Онтарио БГ“ ЕООД. Към 2020г. всеки от ответници е имал повече от една действаща
банкова сметка, съответно са могли да превеждат и получават суми по банков път. Вещото
лице е описало съставените справки и отчети за 2020г. на “Онтарио БГ“ ЕООД, които са
публикувани в регистрите на НСИ, Агенция по Вписванията и НАП. Също така е направило
подробен опис на всички приходни и разходни касови ордери, които са регистрирани в
счетоводен регистър “Каса“ на “Онтарио БГ“ ЕООД през 2020г., включително началното
салдо към 01.01.2020г. и крайното салдо към 31.12.2020г. по дати и номера. На база
извършен анализ вещото лице е установило, че към датите на предоставяне на процесните
средства в заем, в касата на “Онтарио БГ“ ЕООД е имало достатъчно средства за това и по
7
конкретно, че към 07.09.2020г. е имало наличност по касата в размер на 190709.10лв. и общо
901.28лв. по банкови сметки. Въпросните налични суми са предоставЯ. на дружеството от
две физически лица-преимуществено от М.М., в чиято годишна данъчна декларация за
2020г. сумите представени на “Онтарио БГ“ ЕООД не са вписани. В подадените отчети за
2020г. към НСИ от страна на “Онтарио БГ“ ЕООД не вписано вземане по предоставени
заеми на предприятия, съответно не е попълвана “Справка за заемите и начислените лихви
по институционални сектори и подсектори“. В отчета за паричните потоци на “Онтарио БГ“
ЕООД е вписана сумата 288 хил.лв., която е формирана от сбора на 275800лв. дадени на Я.
В. и платени суми по кредит, кредитна карта, дадени суми на М.М. и разходи за платени
лихви и такси. В счетоводния баланс към ГФО за 2020г. на “Онтарио БГ“ ЕООД вземането
по РКО №7/07.09.2020г. е отразено като част от общата сума от276 хил.лв. като други
краткосрочни вземания. Счетоводното записване на вземането по процесния РКО при
“Онтарио БГ“ ЕООД отразено спрямо Я. В., а не спрямо ППЗК “Срацимир“. В
счетоводството на ППЗК “Срацимир“ няма отчетено получаване на суми от “Онтарио БГ“
ЕООД, като в тази връзка няма и отразени задължения в ГФО за 2020г. На база проверените
документи вещото лице е заключило, че намаляването на размера на вземанията “Онтарио
БГ“ ЕООД от 265000лв. за 2021г. към 72000лв. за 2022г. е във връзка с прихващане на
вземания и задължения с “Атлас Агро 2011“ ЕООД в размер на 161941.20лв. и прихващане
на вземания и задължения с “Еконт Експрес“ ООД в размер на 19402.71лв. Относно
намалението към 31.12.2021г. на други вземания до 1 година от 84 хил.лв. на 72 хил.лв.,
експерта е посочил, че същото е във връзка с платени в брой гаранции в размер на
10257.81лв.
В заключението на назначената по делото СКТЕ вещото лице е посочило, че през
процесния период “Онтарио БГ“ ЕООД е използвало счетоводната програма “Мега“ на
фирма “Мегасофт“, а в ППЗК “Срацимир“ е използвана счетоводната програма “Ажур-L“ на
фирма “Бонев Софт“. В счетоводна програма “Мега“ е възможно да се извършват промени в
счетоводните данни, след като същите са нанесени, за което в програмата се отразява
бележка в статусът им на “променен“. В счетоводна програма “Ажур-L“ не е предвидена
подобна функционалност и въведение данните се променят само чрез друг счетоводен
документ, като оригиналния документ не се променя. Вещото лице не е констатирало
подобен род промени в електронните счетоводни записвания прио двамата ответници, но е
конкретизирало, че програмата “Мега“ не води “лог файл“ за извършените дейности. Също
така експерта е установил съществуването на електронен запис в счетоводна програма
“Мега“ дата на осчетоводяване 07.09.2020г. на стойност 42000лв., който потвърждава
данните от процесният ордер, като е пояснил, че точната дата на която е направен записа не
може да бъде установена. Такъв запис не е установен в счетоводна програма “Ажур-L“. В
счетоводните регистри на “Онтарио БГ“ ЕООД въпросната сума е записана като внесена в
каса на 07.09.2020г.
По делото са представени преписио от крайните съдебни актове по т.д.
№20223100900415 на ВОС, в.т.д.№20233001000567 на ВАп.С и к.т.д.№20248002901771 на
8
ВКС, с които е установено процесното вземане на “Онтарио БГ“ ЕООД от ППЗК
“Срацимир“ в размер на 42000лв. по Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО
№7/07.09.2020г.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Х.П.Н. и И.Н.Д. /служители на ППЗК
“Срацимир“/, чиито показания съдът цени във връзка с наведените от страните твърдения и
в частта им имаща значение за спора, при отчитане на възможната им заинтересованост.
–ти–ти
Според казаното от свидетеля Н., изпълняващ длъжността “охрана“ на 5 и 6
септември 2020г. никой не е посещавал канцеларията на ответната кооперацията.
Свидетелката Данева сочи, че всички пари /приходи/, в частност плащанията в брой,
които постъпват в кооперацията минат през нея, като за тях се издава приходен ордер и те се
внасят в касата. Сочи още, че тази дейност не се извършва от някой друг, както и че суми
над 10000лв. не се приемат в брой в кооперацията. Според свидетелката през месец
септември 2020г. в касата на кооперацията не е постъпвала сумата от 42000лв. по РКО №7 от
07.09.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Защитата на конкуриращ взискател се реализира, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл.464 от ГПК срещу длъжника и привидния кредитор, като с този иск
се оспорва съществуването на правоотношение между тях и се атакува привидното
изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на
установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да се отрече със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането на конкуриращия го при удовлетворяване на
вземането му, друг взискател. От своя страна правият интерес от иска възниква от момента
на присъединяването на новия взискател до момента на разпределението на средства, като
исковата защита е допустима независимо дали длъжникът разполага с достатъчно
имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели.
В конкретния случай и двамата взискатели-“Онтарио БГ“ ЕООД и “Онтарио БГ“
ЕООД, са хирографарни кредитори на ППЗК “Срацимир“, като в изпълнителното
производство все още не е извършено разпределение, което да се е стабилизирало. В
резултат, от което съдът намира иска по чл.464 от ГПК за допустим.
По основателността на отрицателният установителен иск:
С оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на единият от ответниците на
вземане срещу другия ответник, за което има образувано производство за принудително
събиране, доказателствената тежест се носи от ищеца.
В разглеждания казус, както бе посочено по-горе вземането на ответника “Онтарио
БГ“ ЕООД от ППЗК “Срацимир“ за сумата от 42000лв., се основава на Договор за
подпомагане от 30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г.
9
Анализа на цитираният договор установява, че същия обективира постигнато межди
страните съгласие за предоставяне на парични средства за временно безвъзмездно ползване,
срещу задължение за връщането им , след допълнително уговорен падеж. Така описаната
сделка съдържа съществените елементи на договор за заем, който е реален и фактическият
състав на сключването му завършва с предаването на уговорената сума.
За удостоверяване на финализирането на сключването на заемната сделка, е съставен
процесният РКО №7/07.09.2020г., с който е удостоверено, че “Онтарио БГ“ ЕООД е предал
на председателя на ответната кооперацията сумата от 42000лв.
По своята правна същност разходния ордер е частен свидетелстващ документ, който
се ползва с материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него
неизгодни за издателя му факти, респективно съставлява доказателство, че изявленията в
него са направени от посочените лица, както и че удостоверените с документа факти са се
осъществили така, както са посочени. Авторството на подписа на Я. Я. в процесният ордер
не е оспорено, като от горекоментираното заключението на съдебно графологичната
експертиза се установи, че в текста на ордера е налице припокриване на буква “Я“ от текста
“Я. Я.“ с подписа за “Броил сумата“, като според вещото лице първоначално е положен
подписа за “Броил сумата“, след което е изписана буква “Я“ от текста “Я. Я.“.
Основанието за издаване на ордера, което е записано в него “е по договор за нуждите
на кооперацията“, което съдържание кореспондира с посоченото в договора за подпомагане,
където като причина за предаване на сумата е посочено “средствата според нуждите и
необходимостите на кооперацията“. Ордера съдържа и индивидуализиращите белези на
лицето предало сумата и на лицето получило сумата, както и конкретния размер на сумата.
Освен това в него изрично е посочено, че лицето Я.В.Я., действа в качеството на
представител на кооперацията, която е страна по договора за подпомагане.
С оглед горното се налага извода, че между страните по договора е възникнало
заемно правоотношение за сумата от 42000лв., която е получена от Я. Я. в качеството му на
председател на ППЗК “Срацимир“, а не в лично качество, както се поддържа от ищеца.
Наред с това посочената по-горе констатация на експерта относно
последователността на полагането на текст в ордера, води до извод, че последният който е
положил подписа си в документа е именно Я. Я., което изключва възможността
съдържанието на същия да е съставено в последствие и да не отразява волята на
подписалият го. В този смисъл възраженията на ищеца, че ответника се е снабдил с празни
ордери, съдържащи подписа на Я.Я., като без знанието и съгласието на последният, е
попълнил текст, сочещ получаване на сумата от Я. Я., са неоснователни.
Ирелевантни за спора са доводите на ищеца, че ордера не е годен да установи
предаване на сумата по него, защото съдържа ръкописен текст, който е положен от друго
лице-М.М.. Това е така защото за автор на удостоверителното изявление в документа се
счита лицето, което положило подпис в него, а не неговият физически съставител, а и както
вече се посочи подписа на Я. е положен след подписа на М..
10
Без значение за основателността на иска са и възраженията на ищеца, че на датата на
издаване на процесният ордер и предаване на парите по него, председателят на ППЗК
“Срацимир“ не се е намирал в с.Чернево, в канцеларията на кооперацията, която не е
работила. Липсва нормативно установена забрана за сключване на сделки между търговци в
почивни дни и извън канцелариите им, с оглед на което страните по договора са свободни да
избират времето и мястото за сключването му според своите интереси и ангажименти.
Последно изложените аргументи важат и за избора на страните за начин на разплащане,
поради което наличието на банкова сметка не изключва плащания в брой. Вярно е, че в
случая при предаването на сумата по процесният РКО е нарушена забраната за разплащане в
брой на суми по-големи от 10000лв., но това не влече след себе си недействителност на
извършеното плащане, а единствено и само приложение на санкциите за това, предвидени в
ЗОПБ.
Установените от вещото лице по ССч.Е пропуски в счетоводната отчетност на
“Онтарио БГ“ ЕООД, не могат да обусловят извод за фиктивност на атакуваната сделка, тъй
като наличните първични счетоводни документи, които са основание за тези записвания,
установяват съществуването на съответната стопанска операция. Още повече, че според
заключението ответното дружество е разполагало с достатъчна касова наличност за
предоставяне на сумата по процесният РКО на кооперацията. Що се касае до липсата на
осчетоводяване и заприходяване на задължението в кооперацията, то това не зависи от
волята и възможностите за въздействие от страна на “Онтарио БГ“ ЕООД, поради което
въпросните пропуски не могат да се ползват в негова вреда. Посоченото важи и по
отношение на доводите на ищеца, че процесната сума не е заприходена в кооперацията, като
отговорността за този пропуск е на председателят й Я.Я., от когото тя получена.
Доводите на ищеца за извършена намеса-симулация на компютърната система на
ответника “Онтарио БГ“ ЕООД, не се подкрепиха с доказателства, доколкото назначената
СТЕ не констатира такива обстоятелства.
Възраженията на ищеца за недължимост на процесната сума, базирани на сключена
на 14.07.2022г. тристранно споразумение между ответниците и “Атлас Агро 2011“ ЕООД, са
неоснователни. В посоченото споразумение най-общо е отразено, че при точно изпълнение,
страните заявяват, че нямат претенции помежду си. В същото време в споразумение са
предвидени редица условия, от чието точно изпълнение зависи обвързаността им
договорките на споразумението. Ето защо бланкетното изявление, че при точно изпълнение,
страните няма да имат претенции помежду си, не може да породи абсолютен погасителен
ефект върху вземането по процесния РКО, съответно да отпадне задължението за връщане
на процесната сума.
По отношение на оплакванията на ППЗК “Срацимир“ за недействителност на
сделката обективирана в процесният РКО, е налице сила на пресъдено нещо, поради което
същите не подлежат на разглеждане в настоящото дело. Само за пълнота следва да се
отбележи, че наличието на съзнателна воля за сключването на процесната сделка, освен от
самото съдържание на РКО, се установи и от заключението на СГЕ, според което подписа на
11
Я.Я. е последващ попълването на документа от предалият сумата. Относно доводите за
нищожност поради заобикаляне на ЗКИ, следва да се има предвид, че безвъзмездният
характер на процесния договор изключва целта за сключването му да е реализиране на
печалба, съответно извършването на дейност като кредитна институция, доколкото
банковият кредит по дефиниция е възмезден.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за установяване на
несъществуването на задължения на ППЗК “Срацимир“ в полза на “Онтарио БГ“ ЕООД,
който са основани на Договор за подпомагане от 30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г., и който
са предмет на принудително събиране в изп.процес, е неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
“Онтарио БГ“ ЕООД се дължат деловодни разноски в размер на 4900лв., от които 300лв. за
депозит за възнаграждение на вещо лице и 4600лв. за адвокатски хонорар. При формиране
на извод относно дължимостта на разноски, съдът съобрази, че предвид правната и
фактическа сложност на делото, платеният хонорар не се явява прекомерен при
съпоставянето му с размера от 4010лв. предвиден в чл.7, ал.2, т.4 о Наредба №4 от
09.07.204г., съответно че възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Геотерм“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2, вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от
С.К.Г. за признаване за установено, че не съществуват вземания на “Онтарио БГ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ж.к.“Дружба“
№22, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от М.Ю.М., от ППЗК “Срацимир“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Чернево, общ.Суворово, обл.Варна, представлявана
от Я.Д.Д., в размер на 42000лв., представляващи главница по Договор за подпомагане от
30.07.2020г. и РКО №7/07.09.2020г., на 11016.92лв., представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 08.03.2022г. до 22.05.2024г. и на 1796.67лв., представляваща
обезщетение за забава от 17.09.2021г. до 08.03.2022г., които са предмет на изп.д.№883/2024г.
по описа на ЧСИ с рег.№895 на КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Геотерм“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2, вх.Б, ет.3, ап.8, представлявано от С.К.Г. да
заплати на “Онтарио БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич, ж.к.“Дружба“ №22, вх.Б, ет.3, ап.7, представлявано от М.Ю.М. деловодни
разноски в размер на 4900лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13