РЕШЕНИЕ
№ 2419
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330111846 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. Д. с ЕГН:
********** от с. С., Общ. М., ул. „П.“ № *, чрез пълномощника му- адв. Д. Б. срещу „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано
от Г. Т. и А. М. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 15,24
лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
*****/27.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 89,16 лева
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ****/27.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
16.07.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
№ *****/27.12.2018г., по силата на който на ищеца била отпусната в заем сумата от 300
лева. Уговорена била възнаградителна лихва в размер на 40%, ГПР в размер на 47,93%, а
общо дължимата сума възлизала на 315,24 лева. Съгласно условията на договора, ако в
тридневен срок от сключването му ищецът не осигури обезпечение на договора
посредством двама поръчители, отговарящи на предвидените условия или банкова гаранция,
същият дължал неустойка в размер на 89,16 лева, която била дължима ведно 12 седмични
вноски в размер на 33,70 лева всяка от тях за периода от 04.01.2019г. до 22.03.2019г.
Ищецът твърди, че за периода от 18.01.2019г. до 29.05.2019г. заплатил сумата от общо
404,40 лева, с която погасил изцяло заема, възнаградителна лихва в размер на 15,24 лева и
неустойка в размер на 89,16 лева.
Ищецът твърди, че цитирания договор е недействителен на няколко основания.
Първо- в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен
процент, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК и не бил посочен размерът на възнаградителната
1
лихва. Тя била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, била и прекомерна, тъй
като надвишавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и
двукратния размер при обезпечени. Второ- в договора не бил посочен начин на изчисляване
на ГПР, както и начинът, по който бил формиран. Счита, че предвидената в договора
неустойка представлявала „скрито оскъпяване“ на кредита и при коректно изчисляване на
ГПР след включване на неустойката същия щял да надвиши 50%.
По отношение на клаузата за неустойка ищецът счита,че същата противоречи и на
материалния закон- разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, както и на императивните изисквания на
чл. 33 от ЗПК, съгласно който при забава кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
Въз основа на гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови
Решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 15,24 лева
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем №
*****/27.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 89,16 лева
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем №
*****/27.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се и разноски, за които е
представен списък.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който се моли за отхвърляне на предявените искове. Твърди се, че договорът е действителен
и отговаря на всички изисквания. Оспорват се твърденията на ищеца за противоречие на
договора с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. По
отношение на възраженията за нищожност на клаузата за неустойка се излагат съображения,
че ако ищецът добросъвестно е изпълнил задълженията си да предостави обезпечение на
договора, то не би била начислена .Счита, че предвидената неустойка не излиза от
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна цел. Отделно от това твърди, че
неустойката не следва да се включва в ГПР, при изчисляване на който не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.
Въз основа на подробно изложени в отговора съображения моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на направените разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че същите са сключили на 27.12.2018г. Договор за паричен заем № ******, по
силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 300 лева. Уговорени са в договора
следните параметри: възнаградителна лихва в размер на 40%, ГПР в размер на 47,93%, а
общо дължимата сума е посочена в размер на 315,24 лева. Съгласно условията на договора,
ако в тридневен срок от сключването му ищецът не осигури обезпечение на договора
посредством двама поръчители, отговарящи на предвидените условия или банкова гаранция,
същият дължи неустойка в размер на 89,16 лева, която, платима ведно с 12-те седмични
вноски в размер на 33,70 лева всяка от тях за периода от 04.01.2019г. до 22.03.2019г.
От приетата по делото справка за извършени плащания по процесния договор
/приложена на л. 34 от делото/ се установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 404,40
лева, с която е погасил изцяло заема, възнаградителна лихва в размер на 15,24 лева и
неустойка в размер на 89,16 лева.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
2
По категоричен начин от доказателствата по делото се установи факта на сключване
на процесния договор за потребителски кредит, получаването на сумата от 300 лева в заем
от ищцата, както и че същата е заплатила сумата от общо 404,40 лева, с която е погасил
главницата в размер на 300 лева, възнаградителна лихва в размер на 15,24 лева и неустойка
в размер на 89,16 лева.
С оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва и тези за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът следва да
изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на последния,
респективно- нищожността на клаузата за възнаградителна лихва и неустойка.
Съгласно редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по договора са потребител и
кредитор, като за потребител се смята всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност. Предвид
изложеното, съдът намира, че възникналото правоотношение между страните попада в
приложното поле на ЗПК, като не са налице основанията за изключване на неговото
приложение, посочени в чл. 4 на същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит трябва да е
посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен
фиксиран лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна лихва/ в размер на 40%.
Същата надвишава повече от три пъти законната лихва, която е в размер на 10%, което я
прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика на Върховния касационен съд на Р. България. Установи се от
доказателствата по делото, че по договора ищецът е заплатил възнаградителна лихва в
размер на 15,24 лева, която е недължимо платена поради нищожност на цитираната по-горе
клауза, поради което и ответникът дължи връщането й, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за
неустойка като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя
да обезпечи заема чрез поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия
към договора, банкова гаранция или запис на заповед, издаден от заемателя.
В процесния договор е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
обезпечаването му по предвидения в чл. 64, ал. 1 начин се дължи неустойка в размер на
89,16 лева, платима разсрочено.
От приетата по делото справка за извършени плащания е видно, че ищецът е заплатил
неустойка в размер на 89,16 лева.
3
С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от
ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и
противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и с чл. 33 от ЗПК. Съгласно
цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от
кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по
договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер –
натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на
материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.
Установи се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка
ищцата е заплатила сумата от общо 89,16 лева, поради което предявеният иск за осъждане
на ответното дружество да възстанови недължимо платената сума на ищеца е основателен и
следва изцяло да се уважи.
Претендираната от ищеца сума следва да му се присъди, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба в съда- 16.07.2021г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на
сумата от 100 лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът
на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се
предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на посочените искове възлиза на сумата от
360 лева с ДДС за всеки от двата обективно съединени иска или общо дължимото
възнаграждение е в размер на 720 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на ищеца П. В. Д. с ЕГН: **********
от с. С., Общ. М., ул. „П.“ № * сумата от 15,24 лева /петнадесет лева и двадесет и четири
стотинки/, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № *****/27.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда – 16.07.2021г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 89,16 лева /осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ недължимо платена
по клауза за неустойка по договор за паричен заем № *****/27.12.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
16.07.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на ищеца П. В. Д. с ЕГН: **********
от с. С., Общ. М., ул. „П.“ № * сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по
делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
4
адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър Център“, ет. 2,
офис 40-46, представлявано от Г. Т. и А. М. да заплати на Адвокатско дружество „Г.", с
Булстат: *****, с адрес в гр. П., ул. „Б. П.“ №*, представлявано от **** С. А. Г. сумата от
720 лева /седемстотин и двадесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5