Определение по дело №2202/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.27 ал.1 от Закона за закрила на детето и е образувано по жалба от Р. С. Т., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника й адв.Б. Г. при АК – Варна против Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Т. за настаняване на сина й Д. Л. Т., [ЕГН], в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия в обл.Добрич, общ.Т., [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДетето.

С определение №9733/30.09.2024г съдът е оставил без уважение искането на жалб.Р. Т. за спиране на допуснатото по силата на чл.27а ал.1 от ЗЗДетето предварително изпълнение на оспорената заповед. От доказателството по делото е видно, че определението е връчено на адв.Г. по електронен път на 02.10.2024г.

С молба с.д. №14197/08.10.2024г, в 7-дневния срок за обжалване на определението по чл.166 от АПК, Р. Т. чрез адв.Г. е депозирала повторно искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Тервел. Твърдят се настъпили след постановяване на заповедта нови обстоятелства и опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката. Като такова от първата категория се сочи подаденото на 02.10.2024г заявление от Р. Т. до ОЗД – Тервел за реинтеграция на сина й в собственото й семейство и семейна среда. Относно втората категория факти се твърди, че със съдебни решения и заповеди е доказано, че насилие спрямо детето е упражнено от бащата и неговите родители, при когото е настанено с оспорената заповед; че същата не е съобразена нито със съдебните решения, които предоставят на майката упражняването на родителските права, нито с данните за годността й и родителския й капацитет, за които в нито един документ по делото не се съдържа нищо негативно; че при издаване на заповедта изобщо не е извършена преценка дали сред роднинския кръг на майката има лица, които са годни и съгласни да приемат детето за отглеждане при себе си; че в самата заповед не е обоснована спешността на случая по см.чл.33 от ППЗЗДетето; че не е съобразена готовността на ОУ „Св.Патриарх Евтимий“ в [населено място] да осигури на детето наваксващо индивидуално обучение за пропуснатите две учебни години; че майката е била отблъсквана вербално от бащата и неговите роднини, че те не са предали доброволно детето нито веднъж, напротив – имат отчуждаващо поведение пред детето спрямо майка му, че демонстрират явно нежелание за съдействие на майката да се среща и дори да получава информация за сина си, и цялостното им поведение е насочено към възпрепятстване и осуетяване, а не към възстановяване и укрепване на отношенията дете – майка. С тези съображения отново моли да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед.

В проведеното на 10.10.2024г открито съдебно заседание ответният административен орган чрез процесуалния си представител ст.ю.к.А. В. изразява становище за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

За да се произнесе по второто искане по реда на чл.166 от АПК, съдът съобрази следното:

Както беше посочено и при предходното произнасяне, предпоставките за основателност на особеното искане за спиране на допуснатото по силата на чл.27а ал.1 от ЗЗДетето предварително изпълнение на оспорената заповед са две – доказване от страна на молителя, че в неговия патримониум – а не в този на детето – с висока вероятност ще настъпят значителни или труднопоправими вреди в резултат на изпълнението, и наличието на нови релевантни факти, настъпили след постановяване на заповедта, които биха довели до различно произнасяне по същество.

Безспорно е, че жалбоподателката като майка, лишена повече от две години от пълноценен контакт с единственото си дете, търпи неимуществени вреди, които субективно не подлежат на репарация. Началният момент на тези вреди за нея обаче предшества в сравнително голям период от време издаването на оспорената заповед – от м.юли 2022г до м.септември 2024г, поради което и предвид липсата на предизвикано от самата заповед изменение във фактологията по случая, не е налице обективно основание да се приеме, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини нови, различни по вид и интензитет вреди. Повече от две години преди издаване на заповедта детето й не живее и няма редовни контакти с нея, а оспорената понастоящем заповед не променя това фактическо положение. Формулирано по различен начин – реално търпените от нея неимуществени вреди не са резултат конкретно на предварителното изпълнение на оспорената от Т. заповед, а датират отпреди издаването й, като предварителното изпълнение на тази заповед не променя никой от тези предходно съществуващи факти. Фокус на настоящото произнасяне е евентуалната вреда, която предварителното изпълнение на заповедта нанася лично на жалбоподателката, а не малолетното й дете, а такава – с оглед гореизложеното – съдът преценява, че в случая не е налице, доколкото емоционалните й страдания не са възникнали в резултат на издаването и предварителното изпълнение на оспорената заповед, а дълго време преди това. При тези констатации съдът приема, че жалбоподателката не е оборила възведената с чл.60 ал.4 вр.ал.1 от АПК презумпция, т.е. не е доказала наличието на такъв неин интерес, равен и противопоставим по значимост и интензитет на обществения интерес за закрила на детето, въведен изрично с чл.27а ал.1 от ЗЗДетето.

На второ място единствения новонастъпил релевантен факт след издаване на оспорената заповед на 19.09.2024г е започналото обучение на малолетното дете като ученик в ІІІ-ти клас за учебната 2024/2025г, считано от 30.09.2024г, в ОУ „Отец Пайсий“ – [населено място], общ.Тервел, където то посещава редовно учебните занятия – според двете справки от директора на същото училище, приети като доказателства в о.с.з. на 10.10.2024г. Предвид реалната опасност Д. да отпадне от образователната система, посещението на редовни учебни занятия, макар и без изпълнение на изготвените със съдействието на майката наваксващи учебни планове, е в интерес на детето, и не обосновава спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената от Р. Т. заповед.

Всички останали съображения, изложени в повторната молба по чл.166 от АПК, са такива по същество на жалбата против оспорената заповед с твърдения за нейната незаконосъобразност, и ще бъдат обсъдени от съда при постановяване на решението му.

Така мотивиран и на осн.чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ повторното искане с пр.осн.чл.166 от АПК, обективирано в молба с.д. №14197/08.10.2024г от Р. Т. чрез адв.Б. Г. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-012/19.09.2024г. на директора на ДСП – Тервел.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от определението да се връчат на страните.