№ 466
гр. Перник, 24.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500183 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 12 от 16.01.2025 г., постановено по гр.д. № 852/2024 г. Районен
съд - Радомир е признал за установено по отношение на Р. О. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Радомир, ул. „Подпор. Константин Цанков” № 19, че дължи на ищцовото
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ сумата от 802,67
лева - главница по договор за потребителски кредит № 40004921975, сключен на
12.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 3939,59
лева, както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 1664,77 лева за периода
от 05.11.2022 г. до 05.10.2023 г., лихва за забава в размер на 505,60 лева за периода от
06.08.2021 г. до 05.10.2023 г. и законната лихва в размер на 225,01 лева за периода от
05.10.2023 г. до 21.12.2023г.
С решението съдът е отхвърлил предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата Р. О. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул.
„Подпор. Константин Цанков” № 19 да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 850,87 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
сумата в размер на 1565,49 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 78 ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, е депозирана въззивна жалба от
„Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Е. К., с която постановеното от
първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че кредитното правоотношение
между страните е недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите
1
за този тип сделка правни последици. В продължение за неправилно се сочи приетото
от съда, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на
формирания ГПР, като са спазени законовите разпоредби, по силата на които ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет.
Твърди се, че в договора ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на
дължимите суми от длъжника. На следващо място отбелязва, че в закона няма
изискване в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира
годишният лихвен процент, а по отношение на ГПР общите условия към процесния
договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК. В продължение с въззивната жалба
се излага, че в настоящия случай, закупувайки допълнителни услуги
кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или всички предоставени услуги, но закупуването им е
не е условие за сключването на договора за кредит, нито за получаването на кредита
при конкретни условия. Сочи, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към
договор за потребителски кредит, като тези за „отлагане и намаляване на вноски“,
когато закупуването на допълнителни услуги за ползване на такива допълнителни
услуги е условие за отпускане на кредита, са част от ГПР по кредита, но когато
сключването на споразумение за ползване на такива допълнителни услуги не е условие
за отпускане на кредита, тези разходи не следва да се приемат като част от общите
разходи по кредита за потребителя, което означава, че не част от ГПР. Навеждат се
твърдения, че в процесния договор на разбираем и достъпен език са описани всички
параметри, задължения, основание и размер. Досежно приетото от решаващия съд, че
договореният годишен лихвен процент от 41% противоречи на добрите нрави се
излагат редица аргументи, посредством които се оспорва това твърдение. За порочна
се сочи практиката на съда да прилага механично съдебни решения, без да се съобрази
с конкретните обстоятелства и без да извърши съдебно дирене. Излага се, че видно от
съдържанието на договора е, че между страните е била договорена възнаградителна
лихва в размер на 41 %, която намира за допустима съобразно разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че съдът е постановил решението си позовавайки се на
морално остаряла и неприложима към конкретния случай съдебна практика. С
въззивната жалба се навеждат твърдения, че законната лихва е лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение и размерът й е неотносим към уговорената
между страните възнаградителна лихва. Моли се съда, в случай, че клаузата за
възнаградителната лихва бъде обявена за недействителна, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която приетата за недействителна клауза
за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила
на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законна лихва за забава от датата на
сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане. Въз
основа на подробно изложени съображения се твърди, че процесният договор е
напълно действителен и същият е породил своите правни последици. Наведени са
твърдения, че за периода на забава за погасяване на главницата и договорното
възнаграждение се дължат и лихва за забава в размер на 506,60 лева от датата на
изпадане на длъжника в забава до датата на предсрочна изискуемост и законна лихва в
размер на 225, 01 лева, дължима от датата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г.
По изложените аргументи се моли съда да отмени атакуваното решение, постановено
2
от Районен съд – Радомир, като бъде постановено ново, с което да се установи
съществуване на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Направено е
искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. О. С., чрез адв. С.С, с
който се оспорва въззивната жалба като се твърди, че същата е неоснователна. Излагат
се подробни съображения, като се сочи, че въззивникът погрешно тълкува закона.
Излага, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като ГПР изобщо не
бил конкретизиран и не е упоменато в договора как точно се формира и какво е
включено в него, което от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин. На следващо място се твърди, че
процесният договор за кредит е в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК,
регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит,
което от своя страна води до пълна недействителност на същия. Сочи, че в договора не
са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР,
като пояснява, че съгласно практиката на СЕС изискването за посочване на ГПР в
договора е нарушено, когато ГПР е посочено като процент, но не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Въз основа на
подробно изложени аргументи се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
3
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 05.06.2025г. от 10.55 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4