Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ......./17.05. |
Година 2016 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на
втори декември |
Година 2015 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от съдията търговско дело №
6985 по описа за 2013 година и присъединено по реда на чл. 213 ГПК търговско
дело № 6986 по описа за 2013 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени
при условията на чл. 422 ГПК обективно съединени искове с правно основание чл.
430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ).
Производството
е образувано по искане от името на „О.Б.Б.“ АД срещу „А.Г.“ ООД. В исковата
молба се твърди, че страните сключили Договор за банков кредит № 46 от
24.04.2009 г. Твърди се ищецът да е предоставил договорената сума, а, поради
просрочие на задълженията, цялото вземане да е станало предсрочно изискуемо.
Ищецът предявил по реда на заповедното производство претенция за 100 000
евро, представляваща част от главницата общо в размер на 1 181 478,59 евро,
за която сума по ч.гр.д. № 27594/2013 г. по описа на СРС, 40 състав, била
издадена заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2013 г. до окончателно изплащане на сумата. Твърди се също
така по друго искане по реда на заповедното производство, предявено за
184 500 евро като част от главницата по договора, да е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 27593/2013 г. по описа на СРС, 120 състав. Иска се да
бъде признато за установено, че тези вземания съществуват. Претендират се и разноски
включително направените в заповедното производство.
В
отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва по процесния договор
да е усвоявал сума за уговорените цели. Оспорва сумата да е усвоена и за
погасяване на задължение по Договор за банков кредит 114/10.05.2007 г. тъй като
страните не са сключили договореното в този текст нарочно споразумение. Оспорва
да е постигнато съгласие за погасяване на формирани задължения по други
договори. Евентуално оспорва и по този договор да е усвоявана сума, съответно
да е съществувало задължение, което да подлежи на погасяване. Излага довод, че
при твърдяното усвояване и доколкото липсва разпореждане със средства от
посочената в договора разплащателна сметка, съответно ищецът се е разпоредил
със собствени средства на ответника средства в общ размер от 298 242,09
евро, без да е налице основание за това ищецът е получил сума общо в размер на
1 006 994 евро. При тези обстоятелства и при условията на
евентуалност прави възражение за прихващане на предявените претенции до сумата
от 293500 евро.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – юрк. П., поддържа
исковете. Навежда доводи в писмени бележки като допълнително заявява, че
предявената в процеса сума касае вземания с настъпил падеж. Сочи, че с договор
за банков кредит № 114 е договорено рефинансиране задължение на ответника по
договор за банков кредит № 55 от 30.03.2005 г.
По съществото на спора процесуалният
представител на ответника – адв. И. от САК, оспорва исковете. Навежда доводи в
писмени бележки като счита за недопустимо едва с писмените бележки
изискуемостта да се свързва с настъпил падеж. Излага довод, че счетоводно
възпроизведеното задължение по договора от 2005 г. като задължение по договора
от 2007 г., както и обстоятелството, че записите в счетоводството не са
съобразени с движението по договора, сочи на нередовност на воденото от ищеца счетоводство.
Счита, че сумата 1 006 994 евро е ползвана за договорената цел, която счита за
определяща в отношението между страните.
Като
обсъди въведените в процеса факти с оглед на процесуалното поведение на
страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:
По
делото не се спори, а и от представения Договор за банков кредит №
114/10.05.2007 г. се установява, че на 10.05.2007 г. писмено е изразено
съгласие че ищецът, наричан в договора Б.ТА, предоставя на ответника –
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по терминологията на договора, ползването на кредит овърдрафт
по разплащателна сметка до 1 000 000 евро. Посочено е, че кредитът се
отпуска за оборотни средства, както и за рефинансиране и погасяване на
задължението по действащ кредит, произтичащ от ползван от него кредит в режим
на овърдрафт, отпуснат му от Б.ТА, на основание чл. 2 на Договор за банков
кредит № 55/30.03.2005 г.
Няма
спор също така, а и от представения Договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г.
се установява писмено изразено съгласие, че ищецът, наричан в договора Б.ТА,
предоставя на ответника – КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по терминологията на договора,
ползването на кредит в общ размер до 1 380 000 евро. Посочено е също така,
че средствата се отпускат за 1. Оборотни средства – в режим на кредитна линия и
2. Лимит за издаване на банкови гаранции и откриване на екридитиви до
посочената сума. Изразено е съгласие с първото усвояване по чл. 2 ал. 1 т. 1 да
се извършва погасяване на действащата експозиция по Договор за банков кредит
114/10.05.2007 г., сключен между Б.ТА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, който се задължава с
първото усвояване да погаси всички свои задължения към Б.та по ползван от
дружеството овърдрафт по посочения договор. Посочено е, че при извършване на
погасяването страните сключват споразумение за прекратяване ползването на
заемни средства по Договор за банков кредит 114/10.05.2007 г. и други договори
между страните. Посочено е, че действието на всеки от договорите се запазва до
погасяване на всички произтичащи от него задължения.
Изразено
е съгласие, че във всеки момент задължението по всички сключени между страните
договори не може да превишава сумата 1 380 000 евро. Съгласно чл. 4
ал. 2 от договора е определен срок за усвояване на сума в договорения размер до
29.04.2010 г. и в ограничен размер при усвояване към последващ момент. Договорени
са и обезпечения чрез ипотека върху недвижими имоти, особен залог, договор за
поръчителство и залог на вземания на трети на спора лица. Изразено е и
съгласие, че кредита, съответно усвоената сума, ще бъде върната на три вноски
до последно число на месеца съответно до 30.04.2010 г., 31.05.2010 г. и 30.06.2010
г. от по 460 000 евро.
По
искане на ищеца на 15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 27594/2013 г. срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК за сумата от 195583 лв. с указание да представлява част от главница
по договор за банков кредит № 46 от 24.04.2009 г. и допълнително споразумение №
1 от 15.04.2010 г. ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането.
По
искане на ищеца на 19.07.2013 г. по ч.гр.д. № 27593/2013 г. срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК за сумата от 184500 евро ведно със законната лихва от 26.06.2013 г.
до изплащане на сумата и посочено да представлява част от просрочена главница
общо в размер на 181478,59 евро съгласно договор за банков кредит №
46/24.04.2009 г.
Както
от допълнителното заключение на вещото лице Д., така и от депозираното
заключение от вещото лице М. се установява, че в счетоводството и на ищеца и на
ответника е отразено задължение по Договор за банков кредит № 55/30.03.2005 г.,
което, видно от допълнителното заключение на вещото лице Д. към датата на
сключване на Договор за банков кредит № 114/10.05.2007 г., е възлизало общо на
сумата 1004230,58 евро.
Вещите
лица констатират, че на 14.08.2009 г. и от двете страни в процеса е
осчетоводено задължение по процесния договор като според разчетите на ответника
то възлиза на 995 703,19 евро, а по разчети на ищеца – на 1006 994,00 евро,
която сума, според заключението на вещото лице М., включва 995 703,19 евро –
задължение по овърдрафт, 47,95 евро – просрочена наказателна надбавка ДТ,
105,55 евро – просрочени наказателни лихви и 11137,31 евро – просрочени
главници.
Вещите
лица установяват също така, че в погашение на задължения по договор №
46/24.04.2009 г. са постъпили плащания общо в размер на 269 650,08 евро, която
сума е отнесена счетоводно в погашение на главницата в размер на 15366,34 евро,
а разликата – за погасяване на възнаградителна лихва, наказателна лихва в
размер на 110 078,93 евро и наказателна надбавка 65667,84 евро.
По
делото не се спори, а и от заключенията на вещите лица се установява, че на
09.09.2009 г. е усвоена сума в размер на 59 850,93 евро, а на 10.09.2009
г. – 130 000,00 евро.
При възприетата фактическа
обстановка от събраните доказателства, относими към повдигнатия в случая спор,
от правна страна съдът намира следното:
Договорът
за банков кредит е консенсуален, което ще рече, че правоотношението възниква по
силата на постигнатото съгласие и непосредствено ангажира Б.та да осигури
ползването на обещания ресурс. Задължение за кредитополучателя възниква едва
при усвояване на договорения ресурс. Ответникът оспорва да е усвоил
договорената сума. Ето защо при предявения в случая иск, ограничен до
предоставената по договора сума, в тежест на ищеца е да докаже постигнато
съгласие за ползване на сума при задължение да бъде върната, както и че сумата
е предоставена при договорените условия.
Нормата
на чл. 20а ЗЗД придава на съгласуваната от страните рамка на отношението
помежду им силата на закон за тях. Регулативният потенциал на договорно
утвърденото правило се основава на възможността от обективирания текст да бъде
извлечено конкретно съдържание без оглед на субективната му интерпретация на
страните в правоотношението. Нормата на чл. 20 ЗЗД установява тълкувателния
механизъм, според който смисълът на клаузата следва да се извлече при
съпоставянето й с огласения при сключване на договора интерес, а едва при неяснота
в тази насока – с оглед заявената цел, обичая и добросъвестността. Настоящият
състав счита, че клаузата на чл. 2 ал. 3 от договора еднозначно определя
неговата цел – да бъде погасено изцяло съществуващо към датата на сключване на
договора задължение. Същевременно обаче изрично е указано като необходимо за настъпване
на този ефект нарочно действие от страна на ответника. Настоящият състав не
намира основание да игнорира така обективираното съгласие, което овластява
единствено ответника да заяви, че желае да се ползва от така договорената
възможност, както и размера от който желае да се ползва. При положение, че
страните не са придали погасителен ефект на постигнатото съгласие, а напротив,
изрично е договорено запазване на задълженията при частично погасяване, а
клаузата на чл. 2 ал. 4 от договора еднозначно предвижда едновременно действие
на задълженията по договор 114/10.05.2007 г. и договор 46/24.04.2009 г. при
указан лимит на общия размер на формираното салдо, пълното погасяване на
задълженията не се явява установено условие за последващо усвояване.
Както
бе посочено вече, писмено изразеното съгласие за предоставяне на кредит само по
себе си не ангажира кредитополучателя да върне сумата. Така съгласуваната воля
не е и основание за счетоводно отразяване, доколкото не обуславя размяна на
имуществени блага. Същевременно обаче ответникът е осчетоводил задължение по
процесния договор на 14.08.2009 г., на която дата е извършено вписване и в
разчетите на ищеца – срв. л. 198 от делото. Съвпадението в датата на вписването
позволява извод за проявил се факт, следващ момента на сключване на договора,
известен и на двете страни. Вписаният пасив в счетоводните книги на ответника
от 995 703,19 евро и безспорното в процеса липса на получени средства в такъв
размер, което вписване еднозначно е идентифицирано от вещото лице М. като
задължение по овърдрафт – условия, при които е бил усвоен кредитът по договор №
55/30.03.2005 г. и рефинансиран с Договор за банков кредит № 114/10.05.2007 г.,
позволяват извод за усвоен от ответника кредит при договорените условия. Противопоставеното
на ищеца възражение е ограничено до довод за липсващо споразумение, което и по
волята на страните произтича от извършено вече погасяване. Липсват и установени
по делото факти, които да подлагат на съмнение налагащият се извод, че към
14.08.2009 г. произтичащата от договора възможност е била и упражнена от страна
на ответника.
Определящо
за съдържанието на отношението между страните е проявлението на факти, с придадено
от договора или от закона правно значение. От тази гледна точка и погасителният
ефект не произтича от сключване на предвиденото в чл. 2 ал. 3 от договора споразумение, а от еднозначно обективираната
воля при описаното вече съдържание от страна на ответника. Значението му и по
волята на страните е ограничено до установяване съдържанието на отношенията им
с оглед настъпилото вече погасяване. Клаузата съставлява и реално средство за
еднозначно утвърждаване на отношенията между страните предвид изрично договорената
възможност за паралелно съществуване на задълженията и по двата договора.
Обективираното
съгласие в договор № 114/10.05.2007 г. еднозначно сочи на съгласие с
договорената сума да бъде погасено съществували към момента на сключването му
задължения, а формираното следствие на това задължение да бъде погасено при
условията на този договор. Както бе посочено вече съществено в
правоотношението, произтичащо от договора за банков кредит се явява договорена
възможност за ползване на финансов ресурс и възползването от нея. От тази
гледна точка начинът за усвояване на сумата не се явява определящ за
съществуването му. Ето защо изразеното съгласие за погасяване на задължения,
произтичащи от еднозначно идентифицирано правоотношение, индивидуализирано с
номер и дата на договора, определя съществувалия пасив по разплащателната
сметка като задължение и по договор № 114/10.05.2007 г. Така проявилите се
обстоятелства определят като необосновано противопоставеното от процесуалните
представители на ответника възражение за липсващо задължение по този договор.
Припокриването
на отразените данни в счетоводството на ищеца и ответника досежно
интересуващите този процес обстоятелства – размерът на усвоената по договора
сума, обезсмисля изследването на въпроса дали счетоводството на ищеца е водено
редовно.
Размерът
на осчетоводеното и от ответника задължение по процесния договор с еднозначно
отразено основание на вписване от вещото лице М. – усвоен кредит от 995 703,19
евро и последващо вписани усвоявания в общ размер от 1 185 554,12 лв.,
превишава размера на предявената в процеса част от вземането. Както бе посочено
вече основанието на предявената претенция се явява ползваният от
кредитополучателя ресурс, предоставен му от финансовата институция. Правният
ред еднозначно разграничава възникването на задължението от предпоставките за
неговото изпълнение. От тази гледна точка изискуемостта на главницата
предполага настъпило обстоятелство, определящо еднозначно момента на изпълнение
на задължението, а в рамките на настоящото производство, с оглед утвърденото
съдържание на производството по чл. 422 ГПК с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи да изследва този въпрос с оглед на установените
по делото факти. От тази гледна точка твърдяната предсрочна изискуемост не
съставлява обстоятелство, относимо към основанието на претенцията, поради което
и съдът не е обвързан от твърдяното в исковата молба.
Договорът
определя срок за възстановяване на усвоената сума по процесния договор, който е
настъпил преди датата на депозиране на заявлението. Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК
предметът на защита в съдебния процес се определя от ищеца. Трайната съдебна
практика ограничава предмета на изследване при частичен иск до заявения в
процеса размер на твърдяното вземане. При тези обстоятелства настоящият състав
счита, че правораздавателната му компетентност е ограничена до въпроса
съществува ли вземане за главница по договора общо в размер на 284 500
евро, съответстваща на предявените части от вземането в отделни заповедни
производства. При тези обстоятелства предявените вземания във всяко от
заповедните производства отделни части от усвоената по процесния договор сума
са доказани в пълен размер. Тъй като изпълнителното основание се явява издадена
вече заповед за изпълнение, наложително е разграничаване на претенциите с оглед
на очертаното вземане във всяка една от процесните заповеди за изпълнение при
дадената в тях идентификация на претендираната част.
С
Тълкувателно решение 4/2014 г. от 29 април 2015 год. на ОСГТК на ВКС е преодоляна
противоречивата съдебна практика досежно възможността за претендиране и
присъждане на парично вземане във валута, различна от тази на възникналото
задължение. Според утвърденото разбиране пренебрегнатото от страната изискване
да търси точно изпълнение, което несъмнено включва и валутата, в която се
измерва паричното задължение, задължава съда да утвърди вземането с валутата,
при която то е възникнало. С оглед нормативно утвърдения курс с нормата на чл.
29 ал. 2 ЗБНБ предявеното и признато вземане в лева със заповед за изпълнение
от 19.07.2013 г. по ч.гр.д. № 27594/2013 г. по описа на СРС, Първо гражданско
отделение, 40 състав в евро е напълно равностойна на предявеното в настоящото
производство вземане в размер на 100 000 евро. При тези обстоятелства настоящият
състав не намира пречка да утвърди вземането, обективирано във валутата, при
която е възникнало.
При
достигнатия извод за изхода от спора налице е процесуалното условие за
разглеждане на предявеното възражение за прихващане.
По
делото не се установява възникнало за ответника вземане срещу ищеца на
твърдяното основание. Установената за постъпила сума видно от заключението на
вещите лица е отнесена в погашение на произтекли от процесния договор
задължения – възнаградителна лихва, договорено обезщетение за неизпълнено в
срок парично задължение и частично за погасена главница.
По
изрична договорка между страните, задължението на ищеца да предостави финансов
ресурс произтича от конкретно заявено искане от страна на ответника в рамките
на указан срок за усвояване. Ето защо и задължението за ищеца да завери
разплащателната сметка предполага конкретно заявено искане. Задължение за
заверяване не произтича от смисъла на договора. Еднозначно е заявен от ищеца
интерес с договорената сума да бъде погасено съществувалото към момента на
сключване на договора предходно задължение. Търговските книги на ответника
сочат на пасив в размер от 1145742,22 евро, в това число и 995 703,19
евро, идентифицирана от вещото лице като задължение по овърдрафт, предмет на
предходно сключения договор. При тези обстоятелства необоснован се явява довода
за възникнало задължение за ищеца да предостави сума, превишаваща по размер установеното
от вещите лица задължение и то при изрично уговорена граница на общия размер от
задълженията. При тези съображения няма основание за извод, че ответникът се
легитимира за кредитор на вземане при заявеното в процеса основание. Ето защо и
възраженията за прихващане са неоснователни.
Нормата
на чл. 309а ТЗ третира неизпълнението на парично задължение, произтичащо от
търговска сделка, каквато съставлява договора за кредит източник на
самостоятелно от правна гледна точка задължение за обезвреда в размер на
законната лихва. Това обезщетение се дължи за периода на забавата, поради което
и меродавен за остояностяването му се явява фактът на погасяване на
задължението. Доколкото не се установява това да е станало до датата на
приключване на устните състезания съдът дължи да се увери, че правопораждащите
това вземане обстоятелства са се проявили, а неговият размер подлежи на
установяване в процеса на изпълнението. Към датата на предявяване на всяко от заявленията
претендираните суми са били изискуеми, поради което и главницата е дължима ведно
със законната лихва.
По разноските
Законът
задължава страната, предизвикала съдебно производство с необосновано от правна
гледна точка формирано убеждение за действителното правно положение, да
възмезди насрещната страна в процеса за сторените и доказани по делото
разноски. Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в това производство следва да
бъдат взети предвид и направените в заповедното производство разноски като бъде решен окончателно
и този въпрос.
При
достигнатия извод за изхода от спора ответникът дължи да заплати направените от
ищеца разноски.
Ищецът
е защитаван в процеса от юрисконсулт и доколкото нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК
визира това обстоятелство като достатъчно, за да възложи в тежест на насрещната
по спора страна сума, съразмерна със следващото се адвокатско възнаграждение,
основателна се явява и така предявената, самостоятелна от правна гледна точка
претенция. Настоящият състав приема за приложим досежно нейния размер механизма
за остойностяване на необходимото възнаграждение за предоставяне на
квалифицирана защита, утвърден с Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При установения изход от спора
направените от ответника разноски следва да бъдат възложени в негова тежест.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения при условията на чл. 422 ГПК иск, че за „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ
по чл. 430 ал. 1 ТЗ срещу „А.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** помещения
№ № I 15-I 16 за сумата 184 500,00 евро – част от просрочена главница
по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва за
периода от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на
19.07.2013 г. по ч.гр.д. № 27593/2013 г. по описа на СРС, Първо гражданско
отделение, 120 състав.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения при условията на чл. 422 ГПК иск, че за „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ
по чл. 430 ал. 1 ТЗ срещу „А.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** помещения
№ № I 15-I 16 за сумата 100 000,00 евро – част от просрочена
главница по договор за банков кредит № 46/24.04.2009 г., ведно със законната
лихва за периода от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК на 19.07.2013 г. по ч.гр.д. № 27594/2013 г. по описа на СРС, Първо
гражданско отделение, 40 състав.
ОСЪЖДА „А.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** помещения
№ № I 15-I 16 да заплати на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, както
следва:
1.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 22757,34 лв. - разноски пред Софийски
районен съд;
2.
на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК
сумата от 17223,01 лв.
- възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: