Р Е
Ш Е Н
И Е
№
19.07.2022 година, град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Теодора Димова, като
разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1327/2020г. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
повод искова молба, подадена от С.Г.М. с ЕГН ********** *** и Д.Г.С. с ЕГН ********** ***, двамата чрез
пълномощник - адв. К.Н.К. от ВАК, с която срещу Д.И.К. ЕГН ********** адрес: ***
е предявен по иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР във връзка с чл. 124 , ал.1 от ГПК за признаване
за установено, че ищците са съсобственици, при равни квоти от по ½ ид.ч.,
на реална част - 5.69 кв.м., обозначена със зелен цвят върху приложената по
делото скица /лист 14/ и заключена между точки 1,2, 3, 4 и 5 на същата
скица, при граници на реалната част: от север - масивна съществуваща от преди
повече от 30 /тридесст/ години на терена ограда с височина 2 м.; на юг-останалата
част на ПИ *** на изток-улица и на запад- ПИ ***, като в най - широката си
част, между точки 1 и 2 ширината на процесната
реална част е 0.6 м., а в най-тясната си част, между точки 3 и 4
ширината е 0.15 м./, на основание договори за дарение от 24.09.2008г., която
реална част поради грешка в Кадастралната карта на град Добрич неправилно е
заснета като част от имота на ответника ПИ ***.
При условията на евентуалност –
при уважаване на главния иск се отправя искане до съда да постанови решение, с
което на осн. чл. 124 от ГПК да приеме за установено по отношение на ответника,
че ищците са съсобтвеници при равни квоти от по ½ ид.ч. на описаната
реална част по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, броима 30
години назад от 05.03.2020г. - датата, на която същите са узнали за издадено на
ответника Разрешение за строеж № 17/06.02.2020г., като към своето владение те
присъединяват и владението на техния праводател.
Претендират се сторените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства:
Ищците са съсобственици при
квоти от по 1/2 ид.части за всеки един от тях на ПИ *** по КККР на Гр.
Добрич, представляващ УПИ X, кв.29 по КП на ж.к.“Балик-Иовково”-Север, Община
Добрич, с административен адрес на имота: ***, при съседи на имота по скица: ПИ
***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***. По цялото протежение на границата между
съсобствения на С. М. и Д. С. ПИ *** и
съседния ПИ ***, който е собствен на ответника Д.И.К., е изградена масивна
ограда с височина 2 м., която съществува в този си вид към момента на
депозирането на исковата молба в съда /24.06/2020г./, която ограда е построена
преди повече от 30/тридесет/ години.
С нотариална покана рer. №1320/
04.03.2020г. на Нотариус № 653-Е.З., ищците били поканени от Д.И.К., собственик
на ПИ *** по КККР на гр. Добрич, да присъстват
в качеството си на собственици на ПИ *** по КККР на гр. Добрич и да
осигурят необходимите книжа на посочената в поканата дата - 17.03.2020г., във
връзка с Разрешение за строеж № 17/ 06.02.2020г., издадено от Гл. архитект на Община
Добрич , с което на основание чл.48 и чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ се разрешава на Д.И.К.
да извърши СМР съгласно издадена скица-виза на 06.02.2020г. за ограда с дължина
50.44 м., изцяло в имота на ответника.
Нотариалната покана е получена на
05.03.2020г., като на същата дата ищците са узнали и за издаденото Разрешение
за строеж № 17/06.02.2020г., с което ответникът, като собственик на ПИ *** по
КККР на гр. Добрич практически целял да
премахне съществуващата на терена масивна ограда между двата съседни имота и да
изгради нова. Според Д.К. съществуващата ограда навлизала в неговия имот и той
многократно устно е претендирал от ищците
да я премахнат .
От ищцовата страна срещу
посоченото разрешение за строеж е подадена жалба, по която е образувано
Адм.д.№160/2020г. на Административен съд Добрич.
Реалната част, която е ситуирана
от страната на съществуващата масивна ограда, южно от нея и на която реална
част ищците претендат да са собственици към момента на предявяването на
исковата молба, е с площ от 5.69 кв.м., обозначена е със зелен цвят върху
приложената по делото скица – л.14 и е
заключена между точки 1,2, 3, 4 и 5 на същата скица, при граници на реалната
част: от север- масивна съществуваща от преди повече от 30/тридесст/ години на
терена ограда с височина 2 м.; на юг-останалата част на ПИ ***; на изток-улица
и на запад- ПИ ***. В най -широката си част, между точки 1 и 2 ширината на претендиралата
реална част е 0.6 м. Твърди се, че към датата на внасянето на исковата молба
съда, в кадастралната карта на гр.Добрич, претендираната от ищците реална част
с площ от 5.69 кв.м. графично попада в собствения на ответника ПИ ***, въпреки
че практически, на терена, тази реална част е откъм ищцовия недвижим имот, заграден със съществуващата на
терена масивна ограда с височина от 2 м., определяща фактическата границата
между имота на С. М. и Д. С. и имота на ответника. По посочената причина се
заявява, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. Добрич, в която не е
заснета съществуващата на терена масивна ограда с височина 2 м. между ПИ ** и
ПИ **, като претендираната реална част
от поземлен имот ПИ *** неправилно е заснета в кадастралната карта като част от
съседния имот - ПИ **, собствен на
ответника. Поради това за ищците е
налице правен интерес от
предявяване срещу ответника Д.И.К.
на иск за собственост по реда на чл.54,
ал.2 от ЗКИР към настоящия момент, 24.06.2020г.(датата на депозирането на
настоящата искова молба в съда), върху реалната част, маркирана със зелен цвят
и заключена между точките 1,2,3,4и 5 на приложената скица – л. 14 от делото,
при граници на реалната част: от север-масивна съществуваща от преди повече от
30/тридесет/ години на терена ограда с височина 2 м.; на юг- останалата част на
ПИ **; на изток-улица и на запад- ПИ **
Ако съдът уважи предявения главен
иск, ищците предявяват и евентуален такъв. По евентуалния установителен иск се твърди,
че по отношение на Д.И.К. - собственик на ПИ ** по КККР на гр. Добрич, ищците
са съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч. по давностно владение на
процесната реална част от ПИ ** по КК на гр. Добрич, с площ на реалната част от
5.69 кв.м., която реална част ищците владеят
несъмнено, трайно, продължително, явно и необезпокоявано 30 години /до 05.03.2020г. - датата , на която същите са узнали за издаденото
Разрешение за строеж № 17/06.02.2020г./ , като към своето владение , отпочнало
през 2008г. , те присъединяват и владението тяхната майка.
Ответникът, редовно уведомен, в
срока по чл. 131 от ГПК, оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне по
следните съображения: посочва, че е придобил имота от Община град Добрич, като счита,
че границата между неговия имот и този
на ищците по КК и ЗРП изцяло се покриват. Твърди оградата да е разположена
единствено в неговия имот. Оспорва твърденията за изтекла в полза на ищците
придобивна давност, считайки че до 2017г. е налице забрана за продобиване на
общински имот по давност. Не са налице и предпоставките на чл. 200, ал.1 от ЗУТ
за придобиване на спорната реална част по давност , тъй като тя не отговаря на
изискванията за самостоятелно УПИ по чл. 19 от ЗУТ. Претендира сторените по
делото разноски.
С определение от 21.12.2020г. на основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е
допуснал привличането на Община град Добрич,
**, представлявана от Й. Й. – кмет, като трето лице – помагач на
страната на ответника Д.И.К. ЕГН ********** адрес: ***.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предявените при условията на
активно субективно кумулативно съединяване главни искове са с правна квалификация на чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Исковете
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР са допустими, тъй като твърдението за заснемане в
кадастралната карта на площ от собствен на ищците имот като част от имота на
ответника формира наличието на правен интерес от исковете, тъй като създава
привидност, че тези част действително е собственост на ответника.
При условията на евентуалност
/при отхвърляне на главните искове/ са предявени искове по чл. 124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗС.
Установява се по делото, че ищците
С.Г.М. и Д.Г.С. се легитимират като съсобственици, при равни квоти от по
½ ид. част всеки, на следния поземлен имот с идентификатор № ***, целият
с площ от 339 кв.м., с административен адрес *** с трайно предназначение :
урбанизирана територия, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./;
стар идентификатор кв. 29, п.х., №
********* при съседи на ПИ: ****; ведно с построената еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ 151 кв.м. с идентификатор № ***, въз основа на
договори за дарениие, обективирани в
нотариален акт, вписан в СВ-гр. Добрич под акт № 100, том XXIII, дело № 7201/2008г., вх. рег. № 13494/26.09.2008г. и нотариален акт, вписан в СВ-гр. Добрич под акт № 99, том XXIII, дело №
7200/2008г., вх. рег. № 13493/26.09.2008г
Не е спорно, а и видно от
нотариален акт, вписан в СВ-гр. Добрич под акт № 44, томV, дело № 798/2017г., вх. рег. №2466/17.03.2017г., ответникът въз основа на договор
за покупко-продажба, е собственик на недвижим имот, находящ се в ****
представляващ сграда за обществено хранене с идентификатор № *** , а съгласно
строителни документи – кафе – аперитив със ЗП 70,85 кв.м., ведно с отстъпено
право на строеж върху общинско дворно място с площ 731,00 кв.м. , съставляващо
ПИ с идентификатор № *** по КККР на град Добрич, с административен адрес град ***,
при съседи на ПИ: ***
ПИ с идентификатор № ** по КККР
на град Добрич с адрес гр. ** представлява общинска частна собственост, видно
от Акт № 1283/28.08.2000г.; Акт № 3627/28.07.2007г. и Акт № 5341/09.11.2017г.
/л. 152 – 154 от делото/, като с договор за продажба от 06.12.2017г. /л. 156 от
делото/, сключен между Община град Добрич и ответника Д.К. имотът е придобит от
последния и съответно е отписан от актовата книга за общинска собственост.
Главният архитект на Община
Добрич е издал разрешение за строеж № 17/06.02.2020 г., с което на основание
чл. 147, ал. 1, т.7 ЗУТ е разрешено на
ответника извършването на строителство в собствения му имот-
"ограда", с дължина 50.44 мл. Н на плътната част на оградата
към съседните имоти = 2,20 м и Н на плътната част на оградата към улицата =
0,60 м.
Въз основа на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. Б., се
установява, че е налице изградената масивна ограда между ПИ *** /съсобствен
между ищците/ и ПИ *** /собствен на ответника/, като част от нея служи за
оградна стена на тоалетна и външен килер.
Вещото лице
докладва, че част от оградата съвпада с кадастралната граница между двата
имота, като е налице изместване с 60 см. в северозападния ъгъл на оградата, с
което от ПИ ***, собственост на ответника, е отнета площ от 5.69 кв.м. в полза
на ПИ ***, собственост на ищците. Съгласно Приложение №5 към
СТЕ,представляващо Комбинирана скица на ПИ ** и
ПИ ** по КК и УПИ XIV-86 и УПИ XV-86, кв.29 по КРП на гр. Добрич от 1962
г., е видно че има пълно съвпадение на
кадастралната граница между имотите. От Приложение № 6 - Комбинирана
скица на ПИ *** и ПИ **** по КК и имот пл. № 1214 и пл. № 1215
по КРП на гр. Добрич от 1989 г., се установява, че има пълно съвпадение на
кадастралната граница между имотите. Експертът пояснява, че във всички тези
планове не е отбелязан вида на оградата между процесните имоти. Инж. Б. докладва, че размерът на претендираната площ е 5.69 кв.м. и попада
изцяло в ПИ****/ Приложение № 8 към експертизата/, като тази площ е
определена след съвместяване на
извършеното геодезическо заснемане на съществуващата ограда и цифровия модел на
кадастралната карта. Констатирано е, че оградата е без строително разрешение,
каквото е изискването за огради над 0.60 м. височина. Отделните участъци са с
различна височина, различна дебелина на стената
/Приложение № 7 към СТЕ/ . По продължение на оградата в ПИ *** има
изградени тоалетна и стопанска постройка, които не са отразени в кадастралната
карта и за тях няма данни за издадени строителни книжа. От изготвените
Комбинирани скици между КК на гр. Добрич и предходните планове от 1962 г. и
1989 г. вещото лице установява съвпадение на границата между имотите по
трите плана. И в трите цитирани планове и карта масивната ограда, предмет на
спора не е отразявана. Вещото лице е установило, че в даденото разрешение за
строеж №17 от 06.02.2020 г. е регламентирано оградата да бъде изградена изцяло в ПИ***, като разрешението е по границата от
действащия ЗРП, който в случая съвпада с границата по КК на гр. Добрич.
Направен е извод, че местоположението на строителната и кадастрална граница
между процесните имоти елиминира сегашното положение на оградата, с което са
отнети 5.69 кв. м. от ПИ****на ответника.
Констатирано е, че
няма изменение на кадастралната граница по КК спрямо кадастралните планове на
гр. Добрич от 1989г. и 1962 г., тъй като липсват данни за нейното изменение -
актове за прехвърляне на собственост, нотариални споразумения, съдебни решения
и пр. Съгласно приложените към СТЕ извадки на предходните КРП
на гр. Добрич от 1962 г. и 1989 г. и направените съвместявания с цифровия модел
на кадастралната карта от 2005 г., вещото лице е констатирало пълно съвпадение
на плановете по тази граница.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице по допуснатата СТЕ като компетентно, задълбочено и обективно
изготвено.
По искане на ищците съдът е
допуснал допълнителна задача към СТЕ, за отговора на която вещото лице инж. Б.
е извършил проверка в Геопортала на Министерство на отбраната относно
снимки/кадър от филм от аерофотозаснемане на гр. Добрич от 1977г., 1984 г.,
1992 г., 2003 г. и 2015 г. Вещото лице докладва , че тези кадри служат
единствено и само за дешифриране (определяне) на елементи от почвената покривка
и такива елементи, находящи се върху терена (земната повърхност), като тези
материали не могат да се ползват като измервателен документ, тъй като това са
кадри от филм/снимки/ от извършени аерфотозаснемания на територията на Р.
България с цел изработване на Едромащабна Топографска Карта /ЕТК/ в М 1: 25 000.
Мащаб 1: 25 000 на картата показва, че това е карта с бъдещо стратегическо
значение, тя предвижда в дребен мащаб да бъдат изобразени големи части от
територията за евентуални дейности на планиране, определяне на съобщителни и
транспортни връзки и пр. В мащаба на тази карта, 1 см отговаря на 250 м. от
терена, а 1 мм. от картата на 25 м. от терена. Вещото лице
обобщава, че кадрите от филм не са триангулирани и не са обвързани с държавната
геодезическа система, като са с неопределен мащаб и по тях не може да се
извършват сравнителни измервания. По отношение на снимките
пояснява, че не са геореферирани и няма вътрешно ориентиране на кадрите. Като
крайно заключение относно сканираните модели на представените кадри от филми
експертът заявява, че този снимков материал не може да бъде основание за даване
на заключение за наличие на масивна ограда, предмет на настоящото производство.
Категоричен е, че от тези кадри не могат
да бъдат правени абсолютно никакви заключения относно параметрите за
разположение на обекти — особено линейни, което е залегнало и в указанията за
ползване от Геопортала на МО.
На осн. чл. 201 от ГПК по искане на ищците съдът е допуснал
повторна СТЕ, като вещото лице инж. Г.Т., след справка в
Геопортала на Министерство на отбраната е установило, че наличнити в Геопортала фотокадри от 1977г., 1984 г., 1992 г.,
2003 г. и 2015 г. обхващат почти цялата
територия на гр. Добрич, като не са геореферирани (т.е. не са в точна
координатна система) и не са приведени в ортогонална проекция. Вещото лице
докладва, че единствено в цветното изображение от най-късния кадър от 2015 г.
би могло да се твърди, че е налице ограда, която е на мястото на процесната, но
без да може да се каже от какъв материал е, колко е висока или широка. Категоричен
е, че наличните на Геопортала на МО изображения служат само за дешифриране
(опознаване, определяне) на елементи, но не и за измерителни документи. Вещото
лице заявява, че разпознава като заснета и съществуваща на място процесната
ограда единствено в цветния кадър Nol00109 от 2015 г. , но само като
местоположение, но без да може да даде информация за физическите й
характеристики и рамери.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства – чрез разпита на водените от ищеца свидетели – С. А. Д. и
Н. А. Й., както и на сочените от ответника – М. В. Д. и Р. Д. Р..
Свид. С. Д. /без родство със
страните/ споделя, че е израстнала с ищците С. и Д., които живеели в съседна
къща. Къщата на родителите на свидетелката се намирала в гр. Добрич, на ул. ***.След
къщата на ищците била къщата на бабата и дядото на свидетелката, а следващата
била на родителите й. Имотът, в който била къщата на С. и Д., навремето бил
собственост на дядото на свид. Д.. При предявяването на находящата се на лист
14 от делото скица свидетелката посочва, че имотът на родителите й е с № 252. В
имота на С. и Д. имало ограда, голяма около 2 метра, построена от техните родители.
Свидетелката я описва като тухлена и масивна. Заявява, че има спомени за оградата
от времето, когато е била на 10-12г. /т.е. към 1972г., като посочва, че е
родена през 1960г./. Пояснява, че оградата се намира на северната страна на
имота на ищците, като на предявената скица/ на л. 14 от делото / свидетелката
сочи, че оградата, за която говори се намира на границата между имот № 252 и №
153 /т.е. сочи, че оградата се намира в западната част на имот № 153/. На
въпрос, зададен от процесуалния представител на ищците, свидетелката посочва,
че на скицата на л. 14 от делото улица „***“ е означена като имот № 197, а
масивната ограда от тухли, за която говори се намира на границата между имот №
252 и имот № 153. При разпита пояснява, че между имота на Д. и имота на ищците
има ограда, висока около 2 м. , откъм улица „***“. Предполага, че на
предявената й скица имот № 252 е на ответника, а нейният би трябвало да е № 55,
тъй като в него имало построени две блокчета. Оградата на Д. граничи с
построената в нейния имот кооперация, но свидетелката пояснява, че тази ограда
не е от тухли. Посочва, че имотът на ищците е ограден от четирите страни, като
откъм улица „**“ има стабилна ограда с портичка.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката в частта относно местоположението на процесната ограда между
имотите на ищците и на ответника, намирайки ги за непоследователни и противоречащи се. При предявяването на
находящата се на л. 14 от делото скица свидетелката не се ориентира къде се
намира както нейния имот, така и процесните имоти и въз основа на нейните
показания не може да се направи извод, че на границата между имот № **** и имот
№ **** има масивна тухлена ограда, изградена от родителите на ищците. Свидетелката
неколкократно посочи, че масивната ограда, за която говори, е на границата
между имот № 153 и имот № 252 при уточняване, че улица „**“ е означена с № 197
на скицата. Първоначално свидетелката беше категорична, че нейният имот е с №
252, а впоследствие посочи, че е с № 153. Поради констатираните противоречия,
съдът не следва да основава фактическите
си изводи на показанията й.
Свид. Н. Й. /без родство със
страните/ споделя, че познава С.М. от 1992 г., заедно са служили в казармата.
Свидетелят често посещавал къщата на ищеца. Имотът бил ограден с телена ограда
и с масивна ограда от тухли и зид. Пояснява, че в имота се влиза откъм ул. „**“,
която е на изток, а масивната ограда е на север, изградена от тухлен зид с
височина около 1,80-1,90 м. От другите страни имотът бил ограден с телена
ограда. За масивната ограда от северната част била залепена външна тоалетна.
Тоалетната била там , когато свидетелят посетил имота за пръв път през 1992г. –
1993г. В къщата в приземния етаж едно време имало малко кафене – кафе –
аперитив „***“ и външната тоалетна се ползвала от клиентите. Последният път ,
когато свидетелят посетил имота, било през месец май 2021г. Заявява, че няма
разлика по отношение на оградата от първия път, когато я е видял и сегашното й
състояние. Външната тоалетна била в имота на С.. В съседния имот на север
впоследствие било построено друго заведение, което нямало нищо общо с външната
тоалетна в имота на ищеца.
Свид. М. Д. /без родство със
страните/ пояснява, че е продал на ответника Д. ***, находящо се в кв. „****“. При
предявяване на находящата на л. 14 от делото скица посочва, че е продал на
ответника имот № 316, а имотът на ищците е с № 153. Пояснява, че е бил
собственик на имот № 316 в периода от 1998г. до 2008г., като между неговия имот
и имота на ищците имало изградена телена
ограда. Посочва, че оградата , означена
в зелен цвят на скицата на л. 14 от делото, е изградена впоследствие. Знае, че
в имота на ищците е живяла тяхната майка – баба Й.. С. е виждал няколко пъти, а
Д. само веднъж.
Свид. Р. Р. /без родство със
страните/ споделя, че познава С. и Д.. С. живеел със съпругата си в гр. Добрич,
на ул. „***“.
Относно исковете с правно основание с чл. 124, ал. 1 от ГПК с наведено
основание за грешка по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР в кадастралната основа към действащия регулационен
план :
Съгласно § 1, т. 16 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ „непълноти или грешки“ са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Непълнотата или
грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър
по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР въз основа на писмени доказателства и проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти, като искането може да бъде подадено от всяко едно от заинтересованите
лица, т. е. от всяко лице, посочено в регистъра към одобрената кадастрална
карта като носител на вещни права върху имота, вкл. един от съсобствениците.
Когато грешката или непълнотата е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаването на спора по съдебен ред (чл. 54, ал. 2 от ЗКИР),
каквато е настоящата хипотеза.
Съдът следва първо да се
произнесе по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху погрешно
нанесената според ищците част, като отрази тази своя констатация на изготвена
от вещо лице скица чрез нейното приподписване, което именно ще послужи като
основание за отстраняване на грешката в кадастралната карта /ако такава се
установи/. Всяко заинтересовано лице, което може да иска отстраняване на
грешката по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, следователно може да иска отстраняването и по
реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като предяви иск с цел разрешаване на
съществуващия спор за материално право, защитавайки по този начин своя правен
интерес. (в този смисъл - решение № 73 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 3789/2019
г., г. к., I г. о. на ВКС).
В т. 4 от Тълкувателно решение №
8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че искът
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост на
реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на
имота на ответника (грешка в кадастралната карта) или че въобще не е заснета
като самостоятелен имот (непълнота на кадастралната карта). Като установителен
иск, условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес на ищеца за
предявяването му. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик
на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на
ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от
имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР
за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без
предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. (в този
смисъл решение № 92 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 3321/2017 г., г. к., I г. о.
на ВКС).
С ТР № 8/2014 г. на ОСГК - т. 5
се прие освен това, че правото на собственост по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
се установява към настоящия момент, тъй като само така може да се изпълни
изискването на чл. 51 от ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото
на собственост.
В обобщение следва, че искът по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е установителен иск за собственост и цели разрешаване
спора за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с
оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, като в производството
съдът изследва въпросът за наличието на непълнота или грешка във вече
одобрената КК.
В случая анализа на
доказателствата сочи, че между страните съществува спор за собственост, основан
на грешно според ищците отразяване на кадастралната основа на имотите, респ. в
нанасянето на границата между имота на ищците по КККР на град Добрич с идентификатор *** и
съседния на него имот на ответника с
идентификатор ***.
От събраните по делото
доказателства се установява и не е спорно, че до 2017г. ПИ с идентификатор ***
е бил частна общинска собственост.
Контроверсният въпрос касае въпроса налице ли е погрешно нанасяне
на границата между двата имота.
Въз основа на заключението на
съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б., се
установява, че между КК на гр. Добрич и предходните планове от 1962 г. и 1989
г. е налице пълно съвпадение на
границата между имотите по трите плана. И в трите цитирани планове и карта
масивната ограда, предмет на спора, не е отразявана. Установи се, че няма
изменение на кадастралната граница по КК спрямо кадастралните планове на гр.
Добрич от 1989г. и 1962 г., тъй като липсват данни за нейното изменение -
актове за прехвърляне на собственост, нотариални споразумения, съдебни решения
и пр. Съгласно приложените към СТЕ извадки на предходните КРП на гр. Добрич от
1962 г. и 1989 г. и направените съвместявания с цифровия модел на кадастралната
карта от 2005 г., е видно, че е налице пълно съвпадение на плановете по тази
граница. Установява се, че границата между процесните имоти не е променяна и е
била по червената прекъсната линия, съгласно комбинираните скици – Приложение №
5 и Приложение № 6, неразделна част от заключението. Процесната реална част от 5.69 кв.м., установена при огледа и измерването
на място от вещото лице по сега съществуващата граница между ПИ № *** и № ***, означена в жълт цвят на
Комбинираната скица – Приложение № 8 към СТЕ, е в имота на ответника.
Основателността на предявения иск предпоставя
доказване от страна на ищците, че те са собственици на имот, чиито граници са
нанесени неправилно в кадастралната карта и не отговарят на действителните
граници на имота съобразно обема на притежаваното право на собственост.
След преценка на доказателствата
по делото в съвкупност, се налага извода, че не се установява по КК имотната
граница между двата процесни имота да е преместена, нито имотът на ищците да е
намален със спорните 5,69 кв.м. Не е установено по действащата кадастрална
карта, спорната реална част от 5,69 кв. м. да представлява част от притежавания
от ищците имот, нито в одобрената кадастрална карта да се съдържа грешка
относно отразяването на границата на имота на ищците с идентификатор № ***. По делото безспорно се установи, че границата на имота на ищците е нанесена
така, както е нанесена в регулационния план, одобрен през 1962 г. Съгласно СТЕ,
от попълването на двата процесни имота в кадастралната основа на регулационния
план, одобрен със Заповед № 2644/24.08.1962 г., същите не са променяни и
процесната граница по плановете е по червената прекъсната линия, съгласно
комбинираните скица – Приложение № 6 и Приложение № 7, неразделна част от
заключението.
С оглед гореизложеното,
предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, подлежат на отхвърляне в цялост като неоснователни.
Относно исковете по чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗС за
придобиване по давност на спорната реална част от 5,69 кв. м. от съседния имот
идентификатор № *** (собствен на ответника) :
Ищците навеждат твърдение, че са
придобили правото на собственост върху спорния терен по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, броима 30 години назад от 05.03.2020г. - датата
, на която същите са узнали за издаденото Разрешение за строеж №
17/06.02.2020г., като към своето владение те присъединяват и владението на
техния праводател.
Исковете са предявени като
евентуални – при уважаване на главните искове по чл. 54, ал.2 от ЗКИР. Предвид
отхвърлянето на главните искове, съдът не следва да се произнася по заявените
при условията на евентуалност искове - не се е сбъднало поставеното от ищцовата
страна вътрешнопроцесуално условие .
За пълнота на изложението следва
да се изтъкне, че ищците не биха могли да придобият процесните 5,69 кв.м. въз
основа на давностно владение, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС, тъй като реално обособена част от
урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на
чл.200 от ЗУТ само ако са налице изискванията на чл.19 от ЗУТ. Предвиденото в
чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 от ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията / в този смисъл константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во
г. о.; решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о.,
решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о. , Решение № 60108/14.01.2022 г. по гр. дело № 123/2021г. на ВКС, I-во г. о. , а според решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г.
на ВКС, I-во г. о. - и в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ/. При действието на
ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само
по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е настъпване на
промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл.15 от ЗУТ,
тъй като след урегулирането на определена територия ПУП и ЗРП предвиждат начина
на застрояване /включително с оглед площта и лицето на имотите/ и предназначението
на имотите на съответната територия. Вещноправният ефект, т.е. целяната промяна
в принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от
урегулиран имот, може да настъпи само ако по реда на чл.15, ал.6 от ЗУТ бъде
издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите
между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с
проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 от ЗУТ/
и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и
повърхност под минимално установените по закон /чл.15, ал.10 от ЗУТ/, след
което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска промяна
в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки,
като вещноправният ефект настъпва след одобряване на промяната по
административен ред. А след като не се допуска придобиване на реална част от
УПИ чрез сделка, освен в изрично посочените от закона случаи, то такава част не
може да бъде придобита и чрез друг придобивен способ, включително и по давност,
освен ако не са спазени изискванията на чл.200, ал.1 и ал.3 от ЗУТ.
Реална част от имот, която не
отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ може да бъде присъединена към съседен
чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по
реда на чл.17 от ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Процесните 5,69
кв.м. не отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ, тъй като са под минимално
установените в чл.19 от ЗУТ размери за повърхност. Ето защо, дори ищците да са
упражнявали фактическа власт върху тези 5,69 кв. м., то това не би имало за
последица придобиване по давност на правото на собственост /в този смисъл и Решение
№ 102 от 30.05.2016г. по гражданско дело № 5728 от 2015 г. на ВКС, I г.о., ГК/
.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.
чл 78, ал. 1 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на ответника разноски, както следва: 1200 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение и 52,50 лева – депозит за вещо лице,
ведно с банков комисион.
Така мотивиран, Добричкият
районен съд :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Г.М. с ЕГН **********
*** и Д.Г.С. с ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено по
отношение на Д.И.К. с ЕГН **********
***, че ищците са съсобственици, при равни квоти /от по ½ ид.част/ на
реална част от 5.69 кв.м., обозначена в жълт цвят върху Комбинираната скица –
Приложение № 8 към СТЕ, изготвена от вещото лице инж. К.Б., приложена на л. 111
от делото, като в най - широката си част
реалната част е 60 см., която скица е приподписана
от съда и е неразделна част от настоящото решение, въз основа на договори за
дарение, обективирани в нотариален акт,
вписан в СВ-гр. Добрич под акт № 100, том XXIII, дело № 7201/2008г., вх. рег. №
13494/26.09.2008г. и нотариален акт, вписан в СВ-гр. Добрич под акт № 99, том
XXIII, дело № 7200/2008г., вх. рег. № 13493/26.09.2008г., както и че описаната
реална част поради грешка в Кадастралната карта на град Добрич неправилно е
заснета като част от имота на ответника - ПИ с идентификатор № ***
ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН ********** и Д.Г.С. ЕГН **********,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на Д.И.К. ЕГН ********** с адрес: ***, сторените
по делото разноски в размер на 1252,50 лева /или по 626,25 лева всеки
ищец/ .
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Община град Добрич, адрес: ***, представлявана от
Й. Й. – кмет , като трето лице помагач на страната на ответника Д.И.К.
Решението подлежи на обжалване
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: