към присъда по НОХД № 283 по описа на Районен съд град Берковица за 2014 година, първи състав.

 

Районна прокуратура Берковица е внесла обвинителен акт срещу К.М.К. ***, с който е обвинила същия, че на 04.11.2013 година в град Берковица, област Монтана, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, е направил опит да се съвкупи със С.Д.Т., която е навършила 14 годишна възраст и не е разбирала свойството и значението на извършеното – престъпление по чл.151, ал.3 вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и срещу В.К. ***, с който е обвинила същия, че на 04.11.2013 година в град Берковица, област Монтана, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, с користна цел - получаване на парични средства, свел към блудствени действия и съвкупление С.Д.Т., която не е навършила 18 години и е невменяема – престъпление по чл.155, ал.5, т.2 вр. с ал.3, вр. с ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

С разпореждане от 06.08.2014г., на основание чл.370, ал.1, предл.1 и ал.3 от НПК, съдът е разпоредил предварително изслушване на страните и е постановил делото да се разгледа по реда на чл.370, ал.1 и сл. от НПК.

В съдебно заседание на 08.10.2014 г. съдът е разяснил на подсъдимите К.М.К. и В.К.Г. правата им по чл.371 и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимите изрично са заявили в горепосоченото съдебно заседание, че са запознати с разяснената им възможност и желаят делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Заявили са, че се признават за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че самопризнанията се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги подкрепят.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Берковица поддържа обвинението, като сочи, че с оглед събраните доказателства подсъдимият К.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.151, ал.3 вр. с чл.18, ал.1 от НК, а подсъдимият В.К.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.155, ал.5, т.2 вр. с ал.3, вр. с ал.1 от НК. Представителят на обвинението взема становище, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвиненията. При индивидуализацията на наказанията предлага на съда да наложи наказания при условията чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, като на подсъдимия К.К. замени предвиденото наказание „лишаване от свобода” с „обществено порицание”, с оглед обстоятелството, че същия е ученик, а на подсъдимия В.Г. замени предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” с „пробация”, като му наложи пробационни мерки на основание чл. 42а НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за 8 месеца, с периодичност 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за 8 м. и безвъзмезден труд от 120 ч. в рамките на една календарна година.

В хода на съдебните прения служебния защитник на подсъдимия К.М.К. – адв. Б.И. счита, че обвинението на подзащитния й е недоказано от субективна страна, тъй като същият не е имал представа, че С.Д. е невменяема. Твърди също, че не е доказано по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че именно К.К. е извършил престъплението, за което е обвинен и че престъплението е извършено на посочените в обвинителния акт дата и месец. Счита, че обвинението се основава само на самопризнанията на подзащитния й, което е недостатъчно за постановяване на осъдителна присъда. Моли съда да оправдае подсъдимия К.К., а в случай че не уважи мотивите й и реши да постанови осъдителна присъда - да му наложи наказание „обществено порицание”. Счита също, че спрямо подзащитния й може да се приложи чл. 61 НК, тъй като същия е постъпил лекомислено и се е увлякъл.

В хода на съдебните прения служебния защитник на подсъдимия В.К.Г. – адв. М.М. моли съда да признае подзащитния й за невиновен. Счита, че от събраните в досъдебното производство материали не се е установило подсъдимия Г. да е извършил престъплението, в което е обвинен, точно на 04.11.2013г., тъй като нито един от разпитаните свидетели не споменава точно тази дата, нито пък, че точно той е извършил това престъпление. Счита, че самопризнанието на подсъдимия В.Г. следва да се подкрепи с целия доказателствен материал. Моли съда, на основание чл. 373, ал. 2 НПК, да постанови спрямо подзащитния й оправдателна присъда. Алтернативно, ако съда счете, че доводите й за оправдателна присъда не са достатъчни, моли съда да приложи чл. 58а, ал. 4 НК и приеме, че са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства и приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, като наложи на подсъдимия В.Г. наказание „обществено порицание”. Моли също така съда да приложи чл. 55, ал. 3 от НК, като не наложи по лекото наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият К.М.К. е роден на ***г*** и е ученик в ЛПГ- Берковица. Не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда и условията на чл.78а от НК.

Обвиняемият В.К.Г. е роден на ***г***. Не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда и условията на чл.87а от НК.

През месец ноември 2013 година св. Младенка Каменова Дайчева и пострадалата С.Д.Т. били настанени в ДДЛРГ „Люба Тенева“ в град Берковица. Последната не контактувала с биологичната си майка – св. Д.Т.В.. С.Д.Т. е с установена диагноза “умерена изостаналост с нарушение на поведението, изискващо лечение на дете с епилепсия“. Поради това има затруднение с речта, което налагало по отношение на нея да бъде прилаган специален режим на обучение.

На 04.11.2013 година св. Младенка Каменова Дайчева и С.Д.Т. се отклонили от учебните часове в ОУ “Иван Вазов“ - гр.Берковица и отишли в централната част на града. При тази тяхна разходка двете срещнали подсъдимия В.К. ***. Последния, без да ги познава лично, им предложил да извършат сексуални контакти срещу заплащане, при което С.Д.Т. се съгласила.

Впоследствие подсъдимия Г. видял на една пейка в центъра на града подсъдимия К.М.К., св. Митко Данаилов Дренчев и Денис Наташов Митов, които познавал от преди. Той отишъл при тях и предложил на К.М.К. да осъществи сексуален контакт с едно от двете момичета срещу заплащане, при което последния се съгласил да стори това. В изпълнение на това свое намерение двамата обвиняеми и двете момичета се отправили към изоставена постройка, която се намира непосредствено над площада в град Берковица. След като пристигнали там в нея влезли подсъдимия К.М.К. и С.Д.Т.. Подсъдимият К.К. свалил панталоните и бельото си. С.Т. сторила същото. Впоследствие подсъдимия се приближил към нея и я хванал през кръста с намерение да осъществи анален контакт. Непосредствено след допира по между им С.Т. отказала да осъществи такъв контакт с подсъдимия К.. Минути след това двамата напуснали изоставената сграда.

Няколко дни след случилото се С.Т. разказала за случилото се на Директорката на ДДЛРГ „Люба Тенева“ –гр.Берковица.

Видно от заключението на вещите лица по изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза пострадалата С.Д.Т. не е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина.

По случая е проведено досъдебно производство.

Наказателното производство по НОХД № 283/2014 г. по описа на Берковски районен съд е приключило при условията на диференцираната процедура "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Горепосочената процедура има за основна задача да обезпечи приключването на наказателното производство в т.нар. "разумен срок", който принцип е залегнал в разпоредбата на чл. 22 от НПК. Освен това целта е да бъдат намалени до минимум разходите за процеса. Предвидения съдебен контрол създава гаранции използването на специалните правила да не доведе до накърняване на принципа за разкриване на обективната истина относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл. 371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимите са направили самопризнания и са заявили, че признават фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са дали съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл. 372, ал.4 от НПК на подсъдимите К.М.К. и В.К.Г.. Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимите и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанието на подсъдимите, като ги е прочел в съдебно заседание, на основание чл. 372, ал.4 от НПК, съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимите, събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид горното съдът приема, че описаната по-горе фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана с оглед изискването на чл. 373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият К.М.К. е осъществил състава на престъплението по чл.151, ал.3 вр. с чл.18, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна: на 04.11.2013 година в град Берковица, област Монтана, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, направил опит да се съвкупи с С.Д.Т., която е навършила 14 годишна възраст и не е разбирала свойството и значението на извършеното.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици, като е целял да наруши половата неприкосновеност на пострадала С.Д.Т., която не е разбирала свойството и значението на извършеното.

Причините за извършване на престъпното деяние са незачитане на законодателството и ниски волеви задръжки.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият В.К.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.155, ал.5, т.2, вр. с ал.3, вр. с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна: на 04.11.2013 година в град Берковица, област Монтана, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, с користна цел - получаване на парични средства, свел към блудствени действия и съвкупление С.Д.Т., която не е навършила 18 години и е невменяема.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Причините за извършване на престъпното деяние са незачитане на законодателството и ниска правна култура.

Неоснователни са исканията и възраженията на служебните защитници на подсъдимите. При съкратеното съдебно следствие, проведено по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, защитата на подсъдимите остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се навеждат доводи относно правилното приложение на материалния закон и съдържанието на наказателната отговорност. След като по своя воля са създали предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимите не могат да релевират фактология, различна от описаната в обвинителния акт и да претендират оправдателна присъда въз основа на тази фактология. При постановяване на присъда в производството по реда на съкрате­ното съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът не извършва типичния анализ на доказателствата по чл. 305, ал. 3 НПК. Ос­новната му оценка на доказателствените материали по делото е предвари­телна и се свежда до решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Член 373, ал. 3 НПК задължава съда в мотивите на присъдата да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателства­та, които го подкрепят. Ако с присъдата се възприемат фактически положения, които са несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, хипотезата би била равнозначна на осъждане по непредявено обвинение, което съставлява съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия и е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Въпреки наличието на изявление по чл. 371, т. 2 НПК, съдът може да постанови и оправдателна присъда. Основанието за оправдаване на подсъ­димите обаче не може да бъде недоказаността на обвинението, каквато твърдят защитниците на подсъдимите. Това е така, защото за да довърши диференцираната процедура с определението по чл. 372, ал. 4 НПК съдът не само приема, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, но и обявява, че при постановяване на присъ­дата ще го ползва, без да събира други доказателства за фактите по обви­нителния акт. Затова е възможно оправдаване на базата на преценка за несъставомерност на деянието, така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, но в никакъв случай съдът не може да излезе от определените с нея фактически параметри. Принципно положение е, че съдът може да постанови оправдателна присъда, само ако деянието, опи­сано в обвинителния акт, изобщо не съставлява каквото и да било престъпление.

Несъмнено е, че с оглед на извършените престъпления, подсъдимите следва да понесат съответната наказателна отговорност и подлежат на наказания за извършените от тях деяния.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия К.М.К. за извършеното деяние по чл.151, ал.3, вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние предвид вида на засегнатите с деянието обществени отношения. Съобразно принципа на законоустановеност на наказанието съдът взе предвид визираната в закона санкция за извършено престъпление по чл. 151, ал.3 от НК – лишаване от свобода до 5 години. С оглед обстоятелството, че подсъдимия е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието съдът съобрази разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК, която предвижда, че за непълнолетните наказанието лишаване от свобода до пет години включително се заменя с лишаване от свобода до две години. Поради недовършеността на престъплението, на основание чл.58, б.”а” от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” предл. последно от НК, а именно „обществено порицание”. Тъй като подсъдимият К.М.К. е ученик, на основание чл. 52 от НК, съдът постанови наложеното му наказание да се изпълни, чрез обявяване на присъдата в учебното заведение, в което учи.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.К.Г. за извършеното деяние по чл.155, ал.5, т.2 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние предвид вида на засегнатите с деянието обществени отношения. С оглед обстоятелството, че подсъдимия В.К.Г. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието и след като съобрази разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, която предвижда, че за непълнолетните наказанието лишаване от свобода за повече от пет години се заменя с лишаване от свобода до три години, съдът наложи на подсъдимия В.К.Г. наказание пробация, съобразно чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, предл. второ от НК, включващо пробационните мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца, както и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 100 часа, който да положи в рамките на една календарна година. Съдът приложи и нормата на чл.55, ал.3 от НК, като прецени, че на подсъдимия не следва да се налага по-лекото предвидено в чл.155, ал.5 от НК наказание – глоба.

Съдът намери, че наложените по вид и размер наказания са адекватни на извършените престъпления и ще способстват за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.

Предвид изхода на делото подсъдимите К.М.К. лично и със съгласието на родителите си М.К.А. и А.З.Х. и В.К.Г. следва да заплатят на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на МВР – София  направените в ДП разноски в размер на 710 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: