Р Е Ш Е Н И Е
№ 2315/14.12.2023г.
Гр. Пловдив, 14.12. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, ХХIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян
Д., като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 2212 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на З.Д.Н., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адвокат А.К., против Решение
№ 1098/14.06.2023 г. постановено по адм. д. № 211/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, с което отхвърля изцяло, като недоказан и
неоснователен, искът против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в общ
размер на 15 000.00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Излага съображения относно неправилност на съдебното решение
с твърдението, че от ответната страна не са били представени достатъчно
доказателства, затворническата администрация да е осигурила на Н. всички
условия, визирани в чл.3 от ЗИНЗС. Твърде си, че от представените доказателства
по делото е видно, че в помещенията, в които е пребивавал ищецът, е липсвала
достатъчно слънчева светлина, тъй като не са отговаряли на предвидените
стандарти в чл.113 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии. Иска се отмяна на оспореното решение
и постановяване на ново такова, с което да бъде уважена изцяло претенцията на З.Н..
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН), редовно призован, не изпраща представител. Постъпил е
писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат доводи за нейната
неоснователност, поради липсата на представени нови доказателства и нови обстоятелства,
които биха променили обективната истина. Иска се от съда да остави жалбата без
уважение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да потвърди
решението на Административен съд – Пловдив.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно
решение по повод на наведените от страните оплаквания, както и във връзка с
дължимата служебна проверка по чл.218
ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от
страна по първоинстанционното производство, за която в съответната обжалвана
част решението е неблагоприятно, поради което и жалбата се явява допустима.
Производството пред Административен съд - Пловдив се е
развило по реда на чл.203
и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на З.Д.Н.
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на
обезщетение в общ размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва, за
причинени на Н. неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми,
като главоболие, чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологически дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за
малоценност, причинени в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив в
периода от 01.01.2016 г. – 30.12.2018 г. и от 01.04.2022 г. 20.01.2023 г.,
изразили се в: -пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3
кв. метра нетна жилищна площ; липса на вентилация; лошо състояние на тоалетната
в килията – неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми и
умивалници, тоалетната не е шумоизолирана; лошо състояние на банята –
недостатъчно душове, от които тече или само топла или само студена вода; лошо
качество на водата; липса на достатъчно естествена светлина поради наличие само
на един прозорец, при това малък, както и на достъп на свеж въздух; липса на
изолация на сградата на затвора; липса на достатъчно дебели завививки; рядка
смяна на спалното бельо, което създавало предпоставки за развъждане на
дървеници и бълхи; недостатъчно препарати за почистване на тоалетните и
спалните помещения; липса на водена индивидуална и корекционна работа с лишения
от свобода; недостатъчно шкафчета в спалното помещения, а наличните били в
много окаяно състояние – изпочупени и изтърбушени.
С молба вх. № 4392/24.02.2023 г. процесуалният представител
на ищеца е уточнил, че претенцията за обезвреда на неимуществени вреди на Н. е
за първия период, визиран в исковата молба – 01.01.2016 г. – 30.12.2018 г. е за
наказание, което той е претърпял в Затвора – Пазарджик.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284
ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата
молба твърдения, в резултат на което е приел, че искът, в оттеглената част по
отношение престоя в Затвора –Пловдив за периода от 02.08.2022 г. до 20.01.2023
г., следва да бъде отхвърлен като недопустим, а в останалата част – за периода
от 01.01.2016 г. – 30.12.2018 г. за престоя в Затвора – Пазарджик и за периода
от 23.02.2022 г. до 02.08.2022 г. за престоя в Ареста – Пловдив, отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Въз основа на събраните доказателства и установените факти
съдебният състав е приел, че при преценка твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл.
3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" от З.Д.Н., последният е пребивавал в Затвора – гр. Пазарджик за
времето от 29.07.2015 г. до 08.04.2019 г. без прекъсване, а за периода от
23.02.2022 г. до 02.08.2022 г. е пребивавал в Ареста – Пловдив, като
по-категоричен начин е установено, че не е допуснато нарушение на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, както в Затвора в Пазарджик, така и в Ареста – Пловдив.
Съдът не е приел за основателни и останалите оплаквания за
Затвора - Пазарджик – всяко спално помещение е обзаведено със самостоятелни
легла, метална маса и метални или пластмасови столчета; отоплението е локално –
газифицирана парна инсталация, която осигурява достъп до течаща вода и
отопление; навсякъде има самостоятелни санитарни възли и мивки с непрекъснат
достъп до тоалетна и течаща вода; на всички лишени от свобода се осигурява
комплект спално бельо и завивки, а при необходимост, и допълнителни такива;
налично е отделно мокро помещения, което се ползва от задържаните за пране на
дрехи, както и затворническа пералня;осигурена е топла вода в затворническата
баня, като възможността за достъп до нея е по график два пъти седмично, а за
работещите – ежедневно, след края на работния ден; помещенията и местата за
общо ползване се почистват ежедневно, като се използват санитарно-хигиенни
препарати; редовно, по график,се извършва дератизация и дезинфекция на всички
помещения, а материално-битовите условия се подобряват с ежегодно извършвани
текущи ремонти; осигурени са условия за естествено проветрение и осветление; не
е констатирано наличие на мухъл и плесен.
По отношение на условията в Ареста – Пловдив съдът по
категоричен начин е установил, че и там не е допуснато нарушение на чл.43 ал.4
от ЗИНЗС, като всяко лице е разполагало с чиста жилищна площ от 4.45 кв. м.;
помещенията са снабдени с постоянно течаща студена вода, а топла се подава
сутрин и вечер; изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по изискуемите стандарти за осветеност; отоплението е осигурено от
водни климатични конвектори, свързани с водогреен газов котел, които са
свързани за охлаждане през летния сезон с чилърна инсталация; ежедневно се
почистват помещенията и местата за общо ползване; вентилационната система
представлява смукателна и нагнетителна инсталация; редовно се предоставят
почиствани и санитарни препарати, както и се извръшва редовно дератизация и
дезинфекция на всички спални помещения в ареста, а материално-битовите условия
се подобряват с ежегодно извършващи се текущи ремонти.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и изводите на
първостепенния съд относно недоказаност на твърденията в жалбата, които по-горе
подробно се изложиха, и чието повтаряне е излишно.
В този смисъл, съдът подробно се е аргументирал въз основа на
събраните доказателства и правилно е приел твърденията на ищеца за недоказани.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е
достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и задълбочени,
поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл.221
ал.2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря.
Оспореното решение е постановено и при съобразяване с националната правна
уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Поради това постановеното решение следва да бъде оставено в сила.
Според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20
ал.2 ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се
поддържат стандартите в чл.113 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
които са общи и не са съпоставени с изискванията на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС
относно изискванията за обществени сгради.
Разпоредбите на
чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. В
тази насока са Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода,
приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведен в
Женева в 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663
C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат
задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и
свободи и демократичния характер на държавите.
Предвид изложеното, касационната жалба се приема за
неоснователна - не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" - София за
периода от 01.01.2016 г. до 30.12.2018 при престоя в Затвора – Пазарджик и за
периода от 23.02.2022 до 02.08.2022 г. при престоя в Ареста – Пловдив. Ищецът не е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в нарушение на чл.3 ЕКЗПЧОС.
От ответника по
касацията се претендира юрисконсултско възнаграждение, но същото не може да
бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице отхвърляне на исковата
претенция срещу ГДИН по настоящата жалба, нормите на чл.286
ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78
ал.3 от ГПК, съгласно което, ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не
може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Разпоредбите на чл.286
ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС, тълкувани и в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.78
от ГПК във връзка с чл.144 и
чл.143
от АПК. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и
чл.76
от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.
е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да
бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286
ал.2 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно, съгласно чл.286
ал.3 от ЗИНЗС, при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска му, означава, че такова не се дължи.
Ето защо и на основание чл.221
ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХІI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1098/14.06.2023 г. постановено по адм. д. № 211/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.