Решение по дело №409/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.Р. В. от АК – Кюстендил като пълномощник на Л. Д. Г. от [населено място], [жк], [адрес], ап.10 обжалва решение № 147/ 30.05.2024 г. по а.н.д.№ 1192/ 2023 г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с непълнота на мотивите на съдебното решение, допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и недоказаност на деянието. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.

В с.з. и писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски пред касационната инстанция. Представя решение № 2257/ 08.07.2024 г. на АС – Благоевград по адм.д. № 1194/ 2023 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП № 23-0332-000053/ 02.09.2023 г., издадена от началника на РУ към ОДМВР – Кюстендил, РУ – Рила, с която на касаторът е приложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ за деяния, идентични с описаните такива в оспореното НП.

Ответният началник група в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване e НП № 23-0332-000612/ 29.09.2023 г. на началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ – Р. Й. В. Т., с което на Л. Д. Г. са наложени следните административни наказания:

1/на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и

2/на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че обвинението в съставения срещу дееца АУАН е за това, че на 02.09.2023 г. около 00:48 часа в [населено място], [улица]е управлявал лек автомобил [Марка], модел „Голф“ с рег. № [рег. номер], негова лична собственост, като при проверката от служители на РУ – Рила същият отказал проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване на употребата на наркотични вещества. Издаден е ТМИ № 116139, но деецът не е дал кръвна проба. При разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН св.Ролев и св.С. контролните органи са потвърдили обвиненията в акта по двата отказа. Показанията на свидетелите съдът е кредитирал като достоверни, т.к. са обективни, логични, последователни, дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица и подкрепящи се от писмените доказателства. Показанията на свидетелите на жалбоподателя св.Й., св.Г. и св.С. съдът не е кредитирал поради противоречията им с показанията на контролните органи и приятелските отношения с дееца.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазване на разпоредбите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, наличие на компетентност на актосъставителя и АНО, отсъствие на съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на противоправните деяния. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Неправилна е преценката на районния съд за спазване на процедурата за административно наказване по ЗАНН.

По фактите:

Оспореното пред районния съд НП е издадено въз основа на съставен от св.С. А. Р. в присъствието на св.И. В. С. /служители в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил/ АУАН серия GA№ 1001805. В съдържанието на АУАН са вписани имената на актосъставителя и свидетеля по акта, има подписи на контролните органи, но липсва подпис на нарушителя. Вместо това е налице отбелязване, че нарушителят отказва. Под „забележка“ в края на акта, озаглавена „отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел“ на датата 02.09.2023 г. има положен подпис, който видимо се различава от подписите на актосъставителя и свидетеля по акта. Липсва изписване на трите имена и адреса на свидетеля на отказа на дееца.

По приложението на закона:

Нарушено е правилото на чл.43, ал.2 от ЗАНН за подписване на АУАН, приложимо по препращане от чл.189, ал.14 от ЗДвП. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. В случая по делото, е нарушено изискването за надлежно удостоверяване на отказа на дееца да подпише акта, т.к. липсва име на свидетеля на отказа и неговия адрес. По делото не съществува възможност за индивидуализация на свидетеля на отказа на нарушителя, т.к. подписът на свидетеля видимо се различава от подписите на актосъставителя и свидетеля по акта. Събраните от районния съд писмени и гласни доказателствени средства не установяват самоличността на свидетеля на отказа. По делото са установени присъствалите на полицейската проверка лица, но нито един от тях не свидетелства, че е положил подпис за удостоверяване на отказа на дееца.

Нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е част от задължителното съдържание на АУАН. С нея е въведена удостоверителна функция на АУАН досежно отказа на дееца да подпише акта. Отказът на дееца да подпише АУАН е във връзка с правилото на чл.43, ал.5 от ЗАНН за връчването на препис от акта. Връчването на препис от АУАН е регламентирано да се извърши при подписване на АУАН. Надлежното връчване на АУАН позволява на дееца да организира защита си срещу обвиненията, като събере или посочи необходимите доказателства и направи съответните възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Неизпълнението на задължението за надлежно подписване и връчване на АУАН лишава нарушителя от възможността да предприеме посочените правни действия, поради което нарушава правото му на участие и защита в административнонаказателното производство.

Административнонаказателното производство е строго формално, поради което допуснатото нарушение на процедурата за подписване и връчване на АУАН е основание за незаконосъобразност на издаденото НП, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд ще се отмени и вместо него, решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще отмени процесното НП.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на А. О. - Кюстендил дължи заплащане на касатора на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500лв. Адвокатското възнаграждение е съобразено с чл.18, ал.2 и ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските на надлежно поискани до приключване на съдебното производство по делото и са доказани с приложения договор за правна защита и съдействие, който има ролята на разписка за изплащане на сумата.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 147/ 30.05.2024 г. по а.н.д.№ 1192/ 2023 г. на РС – Дупница и В. Н. П.:

О. Н. № 23-0332-000612/ 29.09.2023 г. на началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на Л. Д. Г. са наложени на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Л. Д. Г. деловодни разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение пред касационния съд.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

Особено мнение на съдия Десислава Табакова:

Подписвам настоящия съдебен акт с особено мнение, тъй като не споделям становището на мнозинството на съдебния състав, обусловили отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на процесното наказателно постановление. Съображенията ми за това са следните:

Не споделям доводите, че в проведеното административнонаказателно производство невръчването на съставения АУАН е довело до нарушение на правилата, разписани в ЗАНН и е засегнало правото на защита на наказаното лице. Видно от съдържанието на акта, в графата - дата на подписване на акта от нарушителя, е налице отбелязване „отказва“ и е посочена датата – 28.09.2023 г. Отказът е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно императивната разпоредба на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

Отделно, в случая невръчването на АУАН се дължи изцяло на поведението на нарушителя, доколкото същият е отказал да получи каквито и да е документи, и да се запознае с тяхното съдържание. Следва да се има предвид, че целта на предявяването и връчването на АУАН е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи правото си на защита. В случая, с оглед установената фактическа обстановка, санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне на акт и е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем.

По изложените съображения, считам, че решението на Районен съд - Дупница е правилно и следва да бъде оставено в сила.