РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200951 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Производството е образувано по повод постъпила жалба от ***, с ЕГН:
********** от *** чрез адв. ***, със съдебен адрес - *** против Наказателно
постановление № 20-0938-002733 от 07.07.2020 г., издадено от *** Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен, с което на основание чл. 182,
ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
С жалбата, наказателното постановление се атакува като неправилно и
1
се моли за отмяната му.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, предтсавлява се от ***.
В хода на съдебните прения, процесуалният представител на
жалбоподателя *** от АК – гр. Плевен, поддържа изложеното в жалбата и
моли за отмяна на атакуваното НП, като счита че са допуснати процесуални
нарушения съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган - ОД на МВР гр. Плевен, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното
писмо е направено искане за потвърждаване на обжалваното постановление,
като е представена и цялата преписка по случая.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за
процесуално ДОПУСТИМА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.06.2020 г. в 12:18 часа на път I-3 км. 108+675, с посока на
движение към гр. Долни Дъбник, управлява лек автомобил «***», с рег. №
***, негова собственост, със скорост 128 км/ч извън населено място, при
разрешена максимална скорост 90 км/ч.
Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС АRM САМ
S1, с № 11743 cd.
На водача е показана снимка № 0130127. Наказуема скорост след
приспаднат толеранс от -3% е 124 км/ч. Нарушението е извършено в
условията на системност.
На 15.06.2020 г. жалбоподателят *** е бил поканен да се яви в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – гр. Плевен, където е попълнил декларация по чл. 188
2
от ЗДвП, находяща се на л. 7 от делото.
Декларацията е била попълнена лично от жалбоподателя, като
същият я е попълнил в качеството му на собственик на автомобила след
направена справка, че на процесната дата именно той е управлявал
процесния автомобил.
От показанията на разпитания в съдебно заседание в качеството на
свидетел – актосъставителят ***, мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Плевен,
Сектор „Пътна полиция”, се установява, че на посочената дата 10.06.2019 г.
е било констатирано процесното нарушението по ЗДвП, описано в акта от
актосъставителя, за превишена скорост на територията на път I-3 км.
108+675, с посока на движение към гр. Долни Дъбник
В съдебно заседание актосъставителят по АУАН уточнява, че
нарушението е било констатирано с мобилна система. Системата приспада
автоматично 3 процента от скоростта, т.е. при управление със скорост 128
км/ч, стават 124 км/ч. Актът е бил връчен лично на жалбоподателя.
В графа възражения жалбоподателят е отразил собственоръчно „нямам
възражения“ и се е подписал, като му е връчено копие от акта.
С оглед на така собственоръчно написаното от страна на жалбоподателя
в декларацията по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е признал, че с
поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и
автомобилът се е управлявал на територията извън населено място, в случая
на път I-3 км. 108+675, с посока на движение към гр. Долни Дъбник от него, с
оглед на което актосъставителят е квалифицирал гореописаното като
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От своя страна, административно-наказващият орган е издал въз основа
на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство Наказателно
постановление № 20-0938-002733 от 07.07.2020 г., издадено от *** Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Плевен, с което на основание чл. 182,
ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя *** са наложени
административни наказания – глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя и
свидетелите по АУАН-а, потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в
АУАН-а и НП-то, както и от приложените по делото писмени
доказателствени средства.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като
същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.
Съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин, че на
горепосочените дата и място, именно жалбоподателят, е управлявал
процесния автомобил със скорост от 124 км/ч /при приспаднат толеранс/,
като разрешената максимална скорост за мястото, където е извършено
нарушението и което се намира извън населеното място, до 90 km/h.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са
следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство.
Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при
4
извършването му са достатъчно конкретизирани, както в съставения акт, така
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са посочени
всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН-а и НП-
то отговарят на условията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът намира, че същият е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН, видно от
изложената вече по-горе хронология по връчване и установяване на
нарушителя, то законовите срокове са спазени.
В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните
работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за
движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на
съответните технически средства при установяването на деяния от вида на
процесното.
С оглед на което в конкретния случай и водачът на автомобила е бил
установен при връчване на декларация по чл.188 от ЗДвП.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол АТСС СПУКС АRН САМ 51, с № 11743 cd, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
5
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП –
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният
орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h, посочени изчерпателно в тази алинея по
таблица., а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно санкционната норма на Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011
г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е
системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба
6
в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок 6 месеца.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по
делото факти, съдът приема, че е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 10.06.2020
г. в 12:18 часа на път I-3 км. 108+675, с посока на движение към гр. Долни
Дъбник, управлява лек автомобил «***», с рег. № ***, негова собственост,
със скорост 128 км/ч извън населено място, при разрешена максимална
скорост 90 км/ч.
Ясно е отразено както в АУАН-на, така и НП, автомобилът къде и с
каква скорост се е движил при какво ограничение на максимално
допустимата скорост, като ЗДвП допуска възможност нарушения по този
закон да се установяват със системи за видеоконтрол, която е годно
техническо средство.
Жалбоподателят е наказан за системно нарушение по смисъла на
чл.182 ал.5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
С оглед на редакцията на ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 4 - 6, ал.
2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.
За превишаване на скоростта извън населено място от 31 до 40 km/h е
предвидено наказание глоба в размер на 300 лв.
Санкцията в НП е определена, като двойния размер е – 600 лв. и
кумулативното лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок 6 месеца.
ЗДвП съдържа легална дефиниция за „системно нарушение”/ т.62 на
параграф 6 от ДРЗДвП /, съгласно която "Системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с
който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
7
Нормата на чл.182, ал. 5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011г и явно
цели санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява
МПС със скорост над разрешената.
С оглед на константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389 от
27.04.1999 г., на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК
на ВС/ и теорията системност е налице при три или повече нарушения, с
оглед на общото качество на множественост.
Субсидиарното приложение на НК /чл.11 ЗАНН/ и известната теория за
престъпленията на системно извършване открояват известните понятия за
усложненост при множественост на деянията/ продължавано, продължено,
системно, по занятие, повторност, рецидив/ и даденото тълкуване, че деяние
/престъпление или нарушение/ при системно извършване се осъществява
чрез три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз
основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, но
многократното извършване на деяния от този род (системността), ги
обединява.
Съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и
че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност.
В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за
управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като
вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал.1
от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез
налагане на глоби с фиш/ електронен/.
Значимото е да е налице повече от три прояви на неспазване на
изискването по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на
чл.182 от закона.
Законодателят не е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение,
такова извършено в условията на повторност /за разлика от чл.174 от ЗДвП,
чл.175 чл.175, в ЗДвП и др./, а изисква системност, т.е наличие на известна
устойчивост и трайност в поведението.
8
В случая административно-наказващият орган се е мотивирал
надлежно на база справката за нарушител,приложена по делото от която
е видно, че само от края на 2018 г., жалбоподателят е санкциониран 6
пъти на основание чл.182 от ЗДвП !!!
От тази справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е системен
нарушител за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, като глобите са били
заплатени от страна на жалбоподателя.
Горният факт определено сочи, че жалбоподателят е един системен
нарушител по смисъла на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно
е издадено обжалваното НП за реализиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършването на това нарушение, като
видно от цитираната санкционна разпоредба и съотнесена към конкретните
факти, то правилно административно-наказващият орган е определил и
размера на наложената санкция.
В случая административно-наказващият орган правилно е определил
вида и размера на административните наказания.
Безспорно се установи, че автомобилът е бил управляван на процесната
дата именно от жалбоподателя.
Предвид изложеното до тук, съдът направи крайния си извод, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да остави без уважение
направеното искане от страна на адв. Н. за присъждане на направените по
делото разноски.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-002733 от
9
07.07.2020 г., издадено от *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.
Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на
***, с ЕГН: ********** от *** са наложени административни наказания –
глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ***-процесуален представител
на жалбоподателя по НАХД № 951/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Плевен за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10