Решение по дело №1428/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260296
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20195330101428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№ 260296

гр. Пловдив, 08.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 1428 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Гаранционен фонд против З.Н.Н. осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 1 190, 51 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице С.Т.С. застрахователно обезщетение по щета № …., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – ..., е управлявал лек автомобил „А..“ с рег. № …без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на … при движение в град П… по пътя на кръстовището на м.. „К…" с бул. „О…, до № .., с посока на движенето си от изток към запад, лек автомобил „А.. ..“ с рег. № … собственост на З.Н.Н. и управляван от последната, не пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил „С.. И..", с per. № … собственост на С.Т.С., който се е движил в посока от юг към север по бул. „О…", въпреки наличието на пътен знак „..". Настъпило пътно-транспортно произшествие, като увреденият лек автомобил бил ударен в предната част. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № … Вследствие на произшествието били увредени следните детайли и части на лек автомобил „С… И…", с per. №…., а именно: облицовка предна броня; декоративна решетка между фар; капак преден; калник преден ляв; решетка на десен халоген; рамка радиатор; рог преден ляв; рог преден десен; кондензатор климатик; основа преден ляв калник; кора под двигател; корпус стартер; държач ляв предна броня; фар ляв; мигач ляв преден; фар десен; халоген ляв; емблема. Била съставена щета №…, по която била заплатена в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 1 190, 51 лв., която се формирала както следва – сумата от 645, 71 лв. – за нови части, сумата от 169, 60 лв. – стойността на труд за монтаж и демонтаж, сумата от 88, 80 лв. – стойността на труд за възстановителни операции, сумата от 90, 40 лв. – стойността на труд за бояджийски операции и сумата от 196 лв. за материали. Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лек автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че с покана за плащане с изх. № уведомил ответната страна за задължението й. Поканата била получена от последната на .., което обстоятелство се установявало от представената по делото товарителница. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответната страна З.Н.Н. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда особен представител – … Е.С.. Изложени са съображения, че всички твърдени от ищеца факти следва да се приемат за спорни между страните, като негова е доказателствената тежест за установяване на последните. Твърди, че ищецът следва да докаже, че процесната регресна претенция е предявена в рамките на петгодишния давностен срок за упражняване на това право, в който смисъл прави възражение за погасяването му по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).

Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност”.

От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, че към датата на пътно-транспортното произшествие – …, гражданската отговорност на ответната страна за лек автомобил с рег. № …. не е била застрахована по силата на валидно възникнало правоотношение. От данните за наличните вписвания е видно, че застраховката, сключена със застрахователна полица № …, със срок на валидност от 05.11.2011 г. до 04.11.2012 г. е прекратена, като гражданската отговорност за управлението на посочения лек автомобил е обезпечена със сключена на … застраховка със застрахователна полица № … и срок на застрахователно покритие от

С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно липсата на вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за възникване на задължението на Гаранционен фонд за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице по реда на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” КЗ (отм.). В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.

По делото е представен Протокол за пътно-транспортно произшествие № …, съставен по данни на участниците в произшествието. В последния е посочено, че на … на кръстовището на бул. “О..” с отклонението за м.. “К…” в близост до № …, на което кръстовище единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, участник № 1 – З.Н.Н., който управлява лек автомобил с рег. № …, не допуска движещия се по пътя с предимство участник № .. С.Т.С., който управлява лек автомобил “С.. И..” с рег. № ..и го блъска в предната част. Посочени са следните увреди на лекия автомобил с рег. № … – преден капак, предна броня, решетка и др., като е отбелязано, че щетите са в предната част на автомобила.

В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.

Следователно, когато пътнотранспортното произшествие не е посетено на място от органи на МВР, поради липса на подаден сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на протокол за настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но и след депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието.

Протоколът за пътно-транспортното произшествие е подписан от ответната страна, поради което последният се ползва с формална доказателствена сила, като последното обстоятелство следва да се цени като извънсъдебно признание за посочените в протокола причини за настъпване на произшествието и щети по автомобила, като следва да се вземе предвид и факта, че в случая протоколът е съставен от полицейския орган по данни и на двамата участници в произшествието.

В производството са изслушани показанията на с…К.Д.П., който при предявяване на протокола в съдебното заседание, установява, че последният е съставен от него, като разпознава почерка си. Свидетелства, че този протокол е съставен в самото районно управление по молба на увредения водач, без посещаване на местопроизшествието. Сочи, че протоколът се съставя след изслушване на двамата водачи, като няма практика протокол да се съставя в отсъствието на някой от двамата водачи. Посочва, че в случая и двамата водачи са се явили, тъй като протоколът е подписан.

От представените в производството по делото доказателства се установява, че при ищецът е образувана щета № … по уведомление от с.. на увредения автомобил С.Т.С., като след извършена експертиза са установени следните щети на автомобила: облицовка предна броня; декоративна решетка между фар; капак преден; калник преден ляв; решетка на десен халоген; рамка радиатор; рог преден ляв; рог преден десен; кондензатор климатик; основа преден ляв калник; кора под двигател; корпус стартер; държач ляв предна броня; фар ляв; мигач ляв преден; фар десен; халоген ляв; емблема. Определен е размерът на застрахователното обезщетение за сумата от 1 190, 51 лв., формиран както следва – сумата от 645, 71 лв. – за нови части, сумата от 169, 60 лв. – стойността на труд за монтаж и демонтаж, сумата от 88, 80 лв. – стойността на труд за възстановителни операции, сумата от 90, 40 лв. – стойността на труд за бояджийски операции и сумата от 196 лв. за материали.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че между установения механизъм на произшествието и вредите на автомобила от техническа гледна точка има пряка причинно-следствена връзка. Вещото лице е установило, че увреденият лек автомобил “С.. И..” с рег. № … е с дата на първа регистрация през .. г., като до годината на произшествието е бил в експлоатация .. години. Вещото лице е установило, че стойността на вложените за ремонта на автомобила алтернативни нови части и консумативи към датата на произшествието е 761, 51 лв., а размерът на общата сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил е 1 319, 58 лв.

С платежно нареждане от .. в полза на собственика на увредения автомобил С.Т.С. е заплатена сумата от 1 190, 51 лв. с вписано основание – обезщетение по щета № ….

                Установява се, че административно-наказателната преписка във връзка с произшествието е унищожена, поради изтичане на срока за нейното съхранение.

С покана за плащане ответната страна  е уведомена за образуваната щета, както и че дължи сумата от 1 303, 51 лв., включваща заплатеното обезщетение и всички разходи и разноски. Поканата е получена от ответната страна – делинквент.

При съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно – представения протокол за пътно-транспортно произшествие и заключението на вещото лице по съдебно авто-техническата експертиза, съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на … на кръстовището на бул. “О…” с отклонението за м… “К..” в близост до № .., на което кръстовище единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, при което управляваният от З.Н.Н. лек автомобил “А..” с рег. № … не допуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил “С.. И..” с рег. № …, управляван от С.Т.С., и го блъска в предната част.

Съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил “А…” с рег. № ..- З.Н.Н., е нарушила правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства при преминаване през кръстовище, като в отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, предвиждащо, че на к…, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил “С.. И…” с рег. № … Следователно деянието на водача на автомобила е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Причинно-следствената връзка между противоправното деяние на ответната страна и твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от пътно-транспортното произшествие.

Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като със заплащане на обезщетението Гаранционен фонд е встъпил в правата на увреденото лице против делинквента, чиято гражданска отговорност не е била обезпечена по силата на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на произшествието.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. В посоченото решение и по същество на правния спор е притео следното: “с оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.

Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на сумата от 1 319, 58 лв. (съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Доколкото ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер – за сумата от 1 190, 51 лв. с преводно нареждане от 10.02.2019 г., исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер за сумата от 1 190, 51 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, тъй като основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционен фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в лимитативно предвидените случаи, а не наличието на застрахователно правоотношение. Следователно давността започва да тече от датата на заплащане на обезщетението, което в случая е …., като исковата молба е депозирана в рамките на общия петгодишен давностен срок с депозирането й на …. Следва да се посочи, че регресното право на Гаранционен фонд да иска от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.), като по въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II т.о., решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г., I т.о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II т.о., решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II т.о. и др., в които се приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 579 лв., от които сумата от 50 лв. за държавна такса, 314 лв. – депозит за особен представител на ответната страна, 200 лв. за съдебно авто-техническа експертиза и сумата от 15 лв. – депозит за с…. Не следва да се присъждат в полза на ищеца разноските от 15 лв., сторени за внасяне на депозит за призоваване на втори свидетел, доколкото макар такива да са сторени, с… не е изслушан, като ищецът може да депозира молба за възстановяване на така сторените разноски.

Така мотивиран, Районен съд - Пловдив

                                               

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) З.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1 190, 51 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице С.Т.С. обезщетение по щета № … дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – …, е управлявал лек автомобил „А..“ с рег. № …без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА З.Н.Н. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 579 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1428/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анна Дъбова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.