П Р О Т О К О Л
град Силистра, 01.06.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СИЛИСТРА в публично съдебно заседание на първи юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
с участието на секретаря ВИОЛИНА РАМОВА и зам.окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура С.Т., сложи за разглеждане Адм.дело № 240 по
описа на съда за 2021 година,
докладвано от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА.
На именното повикване в 10:30 часа и повторното повикване в 11.16 часа се
явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: ФОНДАЦИЯ „ГРИНБЕРГ“ - гр.ПЛОВДИВ – редовно призована, не се
явява представител.
ОТВЕТНИК: ОБЩИНСКИ СЪВЕТ гр.СИТОВО – редовно е призован органът на
местното самоуправление, не се явява Председателят и не изпраща упълномощен
представител.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: ПРОКУРОР ПРИ ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА гр. СИЛИСТРА – редовно
призована, явява се зам.окръжният прокурор С.Т..
ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: АГЕНЦИЯ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
гр. София, редовно призована не се явява законният представител и не
изпраща упълномощен такъв.
ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
От подаване на жалбата по настоящото дело, до настоящия момент, са
представени доказателства, че оспорената Наредба за издаване на карти за
паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с трайни
увреждания от Община-Ситово, която е приета с Решение на Общински съвет - Ситово
по Протокол № 14/18.12.2018г., е отменена с Решение № 9 по Протокол №
3/28.02.2022г. на Общински съвет - Ситово.
След оттеглянето на оспорения административен акт, процесуалният
представител на жалбоподателя е поискал от съда, делото да се прекрати, поради отпаднал правен
интерес, в частност, поради оттеглен административен акт в хода на съдебната фаза по оспорването му, и е помолил за присъждане на сторените по
делото разноски.
Към молбата за прекратяване на
делото и за присъждане на сторените по делото разноски е приложен и списък на
разноски.
ПРОКУРОР: Считам, че производството по
делото следва да се прекрати, поради
оттегляне на оспорения нормативен акт на Община Ситово.
Относно искането за присъждане на разноски, считам, че административният
съд следва да отговори най-напред, дали подадената жалба от Фондация „Гринберг“ е допустима – т.е. има ли налице правен интерес
от воденето на подобно дело и тогава да се даде отговор на въпроса, и в зависимост от отговора на този въпрос, ще се формира становище относно
законосъобразността на искането за присъждане на разноски.
В АПК липсват достатъчно правни
разпоредби, които да кажат с категоричност, в кои случаи и кои лица имат правен интерес от
оспорване на нормативни административни актове. Дали този интерес е пряк, или
непряк, дали всеки може да се позовава на незаконосъобразна нормотворческа
дейност на административните органи, или е необходимо да е пряко засегнат от
този нормативен акт.
Правните норми имат общо действие и действат върху неограничен кръг от лица
и т.н. , като в този смисъл може да се разсъждава много, но виждаме, че дори и
във ВАС има две различни становища относно това, подобни жалби дали са
допустими, като имат и различно становище относно това, кои са лицата, които
имат правен интерес от обжалване.
Поради тези съображения, аз считам, че е необходимо административният съд
да изложи становище, като лично аз считам, че Фондация „Гринберг“,
в конкретния случай, няма правен интерес от оспорването на този нормативен акт с тези аргументи, защото
на практика, чрез това оспорване, не се защитават интересите на лицата с
увреждане и лицата, които имат по-специални нужди.
Оспорването на един нормативен акт, който дава определени привилегии на
хората с увреждания и създава за тях законова възможност да ги получат
съответно третиране и да бъдат защитени техните интереси, на практика бива
отменен, или пък оттеглен по съображения, които са по-скоро формални и на практика упражняването
на това право на оспорване се сблъсква с целите на самата Фондация. Налице е
„злоупотреба с право“.
Считам, че процесуалното право да се оспори такъв нормативен акт, не всеки път е абсолютно.
Доколкото обаче, Върховният
административен съд по конкретното дело
е дал становище за допустимост на оспорването, намирам, че искането за разноски е основателно, но нека
то да бъде коригирано от съда, съобразно минималните размери предвидени в Наредбата
№ 1 от 2004г. за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По повод становището на контролиращата страна, СЪДЪТ съобразява разпоредбата чл.235, ал.2 от АПК, съобразно която
определението на Върховен административен съд от 28.02.2022г. по административно
дело №1491/2022г. по описа на ВАС, е задължително. С последното, съдът е
отменил определение № 40 на Административен съд - Силистра по настоящото дело
от 19.01.2022г., с което определение, Административен съд - Силистра е прекратил
съдебното производство с преценка за липса на правен интерес от страна на
Фондация „Гринберг“, за предявяване на чужди права
пред съд, както и неосигурен от нея статут на „застъпник“ на организация на
хора с увреждания, по смисъла на § 1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Закона
за хората с увреждания. По тази причина, настоящият състав не може да преценява
наличието или липсата на правен интерес на жалбоподателя по настоящото дело в
посочения по-горе контекст.
Налице е хипотезата на оттеглен административен акт, по смисъла на чл. 159, т.3 от АПК, поради
което съдебното производство следва да се прекрати. На основание чл.143 от АПК,
следва да се присъдят сторените по
делото разноски. Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Силистра, е
направила възражение за прекомерност на претендираните
разноски, посочени в приложения списък.
По повод на това възражение, СЪДЪТ
съобразява следното:
Процесният казус е идентичен с близо 50 подобни казуса, някои от които са приключили, а други са
висящи, като само в Административен съд - Силистра, процесните казуси с идентични жалби
са 8 на брой, с подател Фондация „Гринберг“, насочени
към подзаконови нормативни актове, третиращи права на хора с увреждания.
Процесният казус не съставлява
особена фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че
действително сторените разноски следва да се редуцират до минимално
предвидените в съответните нормативни актове, а именно: следва да се приложат размерите на разноски
посочени в чл.8 , ал.3 от Наредба № 1 /2004г. за, определяне на минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и чл.11 от посочената Наредба, касаещ разноските пред Върховен административен съд.
С оглед на това, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И: № 59
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 240/2021г. по описа
на Административен съд – Силистра, поради оттегляне на оспорения подзаконов административен
акт, на основание чл.159, т.3 от АПК.
ОСЪЖДА Община Ситово,в качеството на Юридическо лице, със
самостоятелен бюджет, отговарящ за разноските за Общински съвет – Ситово, на
основание чл. 143 от АПК да заплати
на Фондация „Гринберг“, с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет.1, офис 1, съдебни разноски за
държавна такса, обнародване на обявлението за висящността
на делото в Държавен вестник и адвокатски
хонорар в общ размер на 880 /осемстотин и осемдесет / лв., като държавната
такса е 10 /десет/ лв., таксата за обнародване в Държавен вестник е 20 /двадесет/
лв., държавната такса по частна жалба пред Върховен административен съд е 150
/сто и петдесет/ лв., разноските за адвокатско
възнаграждение пред Върховен административен съд по делото по частната жалба е
200 /двеста/ лв,
адвокатският хонорар по настоящото дело се редуцира до 500 / петстотин/ лв.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило на 01.06.2022
г. в 11:18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН
СЕКРЕТАР: