РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Сливен, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200770 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И.Г.Б. с ЕГН ********** от гр.
С., подадена чрез процесуален представител, против НП № 22-0804-001594 от
13.05.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1000,00 лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП и административно наказание
„Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Моли издаденото наказателно постановление
да бъде отменено като незаконосъобразно и е отразено, че неоспорва нарушението по
чл. 100 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата така, както е подадена, моли издаденото НП да
бъде отменено и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което е отразено становището им по съществото на делото.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
1
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.04.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 538939 против жалбоподателя
за това, че на 13.04.2022 год. в 11,05 часа в гр. Сливен, на бул. „Панайот Хитов” до
ТПК „Съединение“ в посока Новоселски мост управлява състав от лек автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********** и прикачено ремарке тип платформа с
рег. № *********, като при извършена проверка било установено, че водачът превозва
лек автомобил „Мерцедес В 180“ без регистрационен номер, със значителни
неизправности по укрепването му – товарът не бил укрепен с обезопасителни колани и
било възможно изместване или падане на автомобила на пътното платно, с което е
нарушил Наредба № 7/27.04.2018 год. В акта било отразено, че водачът не представя
СУМПС и контролен талон към СУМПС, както и че са направени снимки с РСОД № 1.
В акта било посочено, че водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабр. № ARPM 0800 като уредът отчита 0
промила алкохол. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 177, ал. 4,
т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя
на 13.04.2022 год. (л. 16 от делото).
На 14.04.2022 год. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен било подадено
възражение от жалбоподателя против съставения му АУАН. Във възражението било
посочено, че не е съгласен с отразеното АУАН, тъй като притежаваното от него
ремарке било специализирано за превоз на автомобили и било осигурено за
невъзможност за падане на товара, а именно лекия автомобил, тъй като същото било
оборудвано със стопири или борд против изпадането на автомобила (л. 15 от делото).
На 21.04.2022 год. била изготвена докладна записка, в която било отразено, че
била извършена проверка по преписката и било предложено възражението на
жалбоподателя да не бъде прието (л. 16 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-001594 от
13.05.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен,
с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на
основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП било
отразено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при
индивидуализация на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид
високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред
останалите участници в движението. Отразено било, че НП се издава на основание
2
докладна записка с рег. № 804 Р-2240/26.04.2022 год., както и че възражението не се
приема. НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2022 год. (л. 8 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и
ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната инстанция проверява изцяло правилността на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните; както и че въззивната
инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по
отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В
настоящия случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва
да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП независимо от основанията
посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП съдът констатира
нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са
основание за отмяна на НП, в тази част, поради което няма да се спира на това дали е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или
не. Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите
разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се
подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай и в акта, и в
НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че водачът превозва лек автомобил
„Мерцедес В 180“ без регистрационен номер, със значителни неизправности по
укрепването му – товарът не бил укрепен с обезопасителни колани и било възможно
изместване или падане на автомобила на пътното платно, с което е нарушил Наредба
№ 7/27.04.2018 год., което е квалифицирано, като нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, който управлява пътно превозно средство с
неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 се наказва
с глоба от хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването
3
на товара. Следователно тази разпоредба е бланкетна и същата препраща към
разпоредбите на Наредба № 7/27.04.2018 год. за укрепване на превозваните товари,
като в настоящия случай нито в акта, нито в НП, е посочено коя е нарушената
разпоредба на цитираната наредба. Ето защо съдът намира, че дадената квалификация
на нарушението в акта и в НП е непълна, доколкото не са посочени конкретните
нарушени от жалбоподателя разпоредби на посочената наредба, което води до
неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата
на посочване на конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, в тази част, тъй като се нарушава правото на
жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира
спрямо това адекватно своята защита. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да
може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено, в тази част само на
това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
За пълнота следва да се отбележи, че разгледана по същество жалбата против
НП за извършено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП е основателна. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 7/27.04.2018 год. за укрепване на
превозваните товари, за обезопасяването на товари се използват един или повече, или
комбинация от следните методи за укрепване: 1) заключване; 2) застопоряване
(локално/цялостно); 3) пряко привързване и 4) горно привързване. В настоящия случай,
видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, същите са проверили
само последните два метода за обезопасяване на товара, съгласно наредбата, но не и
останалите. Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП
не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното НП, в тази част като незаконосъобразно и необосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното
дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения
АУАН относно констатираното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като при проверката не е представил
СУМПС и контролен талон към СУМПС. С оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и следва да
понесе предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от ЗДвП
административнонаказателна отговорност. Размерът на наложеното административно
4
наказание на жалбоподателя е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна
степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да
потвърди издаденото НП в тази му част като законосъобразно и обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от
АПК е предвидено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал.
1 от ГПК законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иск. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено,
че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията
при интерес до 1000,00 лева е в размер на 300,00 лева. С оглед гореизложеното,
предвид обстоятелството, че НП е частично отменено, както и съобразявайки чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя адвокатска защита по настоящото производство следва да бъде в
размер на 300,00 лева, тъй като наложеното административно наказание с издаденото
и отменено, в тази част наказателно постановление е „Глоба“ в размер на 1 000,00 лева
и делото не представлява фактическа и правна сложност. В настоящия случай се
претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че
възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в
становището, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в пълен
размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие (л. 7 от делото).
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-001594 от
13.05.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР -
Сливен, в частта с което на И.Г.Б. с ЕГН ********** от гр. С., е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание
5
чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0804-001594 от
13.05.2022 год., издадено от Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР - Сливен,
в частта с което на И.Г.Б. с ЕГН ********** от гр. С., е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1,2 от
ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на И.Г.Б.
с ЕГН ********** от гр. С., разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6