Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 407 / 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ А.ОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. №399 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Жалбоподателят
С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, е оспорил
ревизионен акт (РА) №Р-02000218001278-091-001/06.11.2018г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж.на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията, и Д.И.З.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, в
частта потвърдена с решение №11/28.01.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас
при ЦУ на НАП. Твърди, че РА е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, тъй
като са налице нарушения както на процесуалния така и на материалния закон. Иска
оспорения РА да бъде отменен, в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
представител по пълномощие адвокат М.Г., поддържа жалбата, ангажира
доказателства и иска РА да бъде отменен.
Ответникът, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по
чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което
жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
На
жалбоподателя била извършена предходна ревизия, приключила с издаването на РА №
Р-02000216006811-091-001/18.12.2017 г.,
който бил обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК и отменен с решение на директора
на дирекция ОДОП Бургас № 46/27.02.2018 г. На основание чл. 155, ал.
4 от ДОПК преписката била върната за извършване на нова ревизия при изпълнение
на дадените от решаващият орган указания на органа по приходите, които да бъдат
изпълнени в хода на новата ревизия. Въз основа на тях със заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) № Р-02000218001278-020-001/02.03.2018г. (л.882), издадена от Н.К.Ж.на
длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – гр.Бургас, е възложена
ревизия на жалбоподателя обхващаща задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г., за ДОО – за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г., здравно осигуряване –
за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г. и за универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г. Заповедта
е изменена със ЗВР № Р-02000218001278-020-002/12.06.2018г. (л.878) издадена от
същия орган, с която е удължен срока за извършване на ревизия и със ЗВР Р-02000218001278-020-003/10.07.2018г.
(л.874), с която е удължен срока за извършване на ревизия.
Възложилият ревизията орган е оправомощен от
директора на ТД на НАП със заповед №РД-1/02.01.2018г. (л.42). Резултатите от
ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК №
Р-02000218001278-092-001/27.08.2018г. Въз основа на извършената ревизия и
съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи по
приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт №
Р-02000218001278-091-001/06.11.2018г. (л.21), който е обжалван по административен
ред. Решаващият орган е потвърдил обжалвания ревизионен акт в частта, с която
са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. в размер на 18 894,27 лв. –
главница и 12 530,02 лв. – лихви.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на
чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по
издаването му и при отсъствие на предпоставки за приложение на чл.171, ал.1 от ДОПК.
ФАКТИ:
С РА,
в обжалваната част са определени задължения на С.Д.Г. за данък върху годишната
данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 18 894,27 лв. за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г., тъй като от органа по приходите са установени доходи
от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ в размер на 188 942,88 лв.
През
ревизирания период С.Д.Г. ***“ ООД, ЕИК ********* (2 500 лв. дял от
05.06.2012г.), във „Вокс груп“ ООД, ЕИК ********* (1 700 лв. дял от
21.10.2011г.) и в „Бул сторм“ ООД, ЕИК ********* (10 лв. дял от 09.07.2011г.).
За ревизирания период лицето е получавало доходи по трудови договори с „Активи“
ООД, „Бургас строй инженеринг“ ООД, доходи от продажба на акции, доходи от
свободни професии.
Ревизията
е във връзка с решение № 46/27.02.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ по
жалба на ревизираното лице против РА № Р-02000216006811-091-001/18.12.2017г., с
което са върнати за повторна ревизия по ЗДДФЛ и КСО за периода 2011г. и 2012г.
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2011г.-31.12.2012г., за ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г., здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2011г.-31.12.2012г. и за
универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода
01.01.2011г.-31.12.2012г.
През
проверявания период ревизираното лице е декларирало получаване на паричен заем
в размер на 105 000 евро от А.Н.Б., за което е представен договор за заем
от 12.10.2011г. (л.496). Съгласно приложения договор, представен в предходното
ревизионно производство и приобщен в настоящето, А.Н.Б. в качеството му на
заемодател предава в собственост на С.Д.Г., в качеството му на заемополучател
сумата от 105 000 евро, която заемополучателят се задължава да върне ведно
с дължимата лихва в срок до 12.10.2014г. Като срок на договора е посочено, че
същият се сключва за срок от 36 (тридесет и шест) месеца, считано от деня на
подписването му. В пункт 7 от договора е уговорено, че заемодателят е длъжен да
предаде на заемополучателя заемната сума по банков път, по реда и в срок,
съгласно пункт 2 от договора. Но в пункт 2 е посочено, че предаването на
заемната сума се извършва в брой, при подписване на договора. Договорът за заем
от 12.10.2011г. е подписан от двете страни, без да са посочени имена.
За
установяване предоставянето на паричните средства жалбоподателят е представил
договор за заем от 12.10.2011г. (л.742); пълномощно, с което А.Н.Б. упълномощил
С.Д.Г. да го представлява пред Първа инвестиционна банка АД, като извършва от
негово име и за негова сметка всякакви действия, разпореждания, прехвърляния и
други операции без ограничение, по всички сметки и депозити в лева и валута в банката,
както и да внася и тегли неограничени по размер суми от всички негови сметки и
депозити в лева и валута, а така също и вече открити в Първа инвестиционна банка
АД, и да извършва междубанкови и вътрешнобанкови преводи в лева и валута и във
връзка с това да подписва необходимите документи (л.743). Пълномощното е с
нотариална заверка от 12.08.2011г. и е със срок до края на 2011г. Жалбоподателят
е представил още извлечение от банкова сметка № BG32FINV91501000118438 на С.Г. в Първа инвестиционна
банка АД за
периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. (л.740), видно от което на 14.10.2011г. С.Г.
е получил чрез вътрешнобанков превод от А.Б. сумата от 100 000 лева с
основание „заем“, като на същата дата отново чрез вътрешнобанков превод сумата
от 100 000 лева била преведена от С.Г. на „Блу Сторм“ ООД с основание
„заемни средства“. С.Г. представил и писмени обяснения (л.736, стр.2), според
които той не разполага с оригинал на договора за заем от 12.10.2011г. и за това
предоставил само копие. Уточнил е, че след като той подписал договора, го
предал на трето лице за подпис от заемодателя, след което го получил сканиран
на електронната поща.
При
извършена справка в информационната система на НАП органът по приходите установил,
че в подадените от С.Д.Г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г. и 2015г. в таблица 4 – Справки за непогасени към 31 декември на
съответната година остатъци от получени парични заеми, е декларирал получен
през 2011г. и непогасен заем в размер на 190 693,43 лв. от А.Б..
Във
връзка с искане на ревизиращият орган в предходното ревизионно производство,
Първа инвестиционна банка АД е посочила, че титуляр по сметка с IBAN: ***ygin, като сметката е открита на
12.08.2011г. (л.641). Представени били договор за откриване и водене на банкова
сметка ***.08.2011г. (л.641, стр.2); пълномощно, с което А.Н.Б. упълномощил С.Д.Г.
да го представлява пред банката (л.642, стр.2).
Ревизиращият
орган е приобщил от предходното ревизионно производство и разпечатка от банкова
сметка № 32FINV91501015073413 с титуляр А.Б. за периода
01.10.2011г.-31.10.2011г., видно от която на 12.10.2011г. С.Г. извършил
тегления на каса от тази банкова сметка *** (15 360,98 евро) и на 14.10.2011г.
бил направен вътрешнобанков превод от сметката на А.Б. в сметката на С.Г. в
размер на 51 163,98 евро (100 000 лева) с основание „заем“ (л.662,
стр.2).
Във
връзка с претендирания заем получен от А.Б. ревизиращият орган е направил
запитване до данъчната администрация на Русия по реда на обмен на информация
(л.645 и сл.). В отговор на отправеното запитване е посочено, че господин Б. е
регистриран като едноличен търговец от 12.03.1997г., като основната му дейност
е свързана с обработване на дървесина (дърворезба и други). В писмено обяснение
лицето е посочило, че не е предоставяло заем на господин Г. и подписът положен под
договора за заем не е негов. Посочено е, че господин Б. е посещавал България
през септември – октомври 2011г. с цел покупка на апартамент в Бургас и в тази
връзка е сключил сделка за покупко-продажба с „Бургас Инженеринг“, с управител К.Т..
При осъществяване на сделката, дружеството- продавач било представлявано от
адвокат на име С. или С., като покупната цена на апартамента е била около
50 000 евро (л.645).
От
ревизиращите органи било установено, че А.Б. закупил с НА № 135/12.10.2011г.
недвижим имот (апартамент), находящ се в гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 156,
сграда „Ирена“ от „Скарс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор К.Т. за
сумата от 87 000 лв., като Бульйгин лично е присъствал при изповядване на
сделката пред нотариус (л.639, стр.2).
За
изясняване на фактите и обстоятелствата относно придобиването на недвижимия
имот от А.Б.била извършена насрещна проверка на дружеството-продавач „Скарс“
ЕАД. При насрещната проверка били представени: НА № 135 от 12.10.2011г.
(л.777); фактура № **********/12.10.2011г., издадена от „Скарс“ ЕАД на А.Б. с
предмет – продажба на апартамент № 35, ет.5, с адрес в гр.Поморие, ул.“Княз
Борис І“ № 156 в сграда „Ирена“ на стойност 87 000 лв. (л.776); копие от
банково извлечение № 16 от 14.10.2011г. за получен превод от А.Б. (л.779);
счетоводна справка за движение по партида 010005 – А.Б. за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г. (л.780) и счетоводна справка за счетоводно записване
на фактура № 36/12.10.2011г. (л.781).
Ревизиращият
орган изискал информация от Областна дирекция на МВР – Бургас относно периодите
на пребиваване на лицето А.Б. в Република България. В отговор било посочено, че
през 2011г. Бульйгин имал следните влизания и излизания в и от България:
-
влизане в РБ през ГКПП Аерогара Варана на 09.08.2011г. в 08:48ч.;
-
излизане от РБ през ГКПП Аерогара Варна на 12.08.2011г. в 18:40ч.;
-
влизане в РБ през ГКПП Аерогара Бургас на 10.10.2011г. в 16:00ч.;
-
излизане от РБ през ГКПП Аерогара Варна на 14.10.2011г. в 14:40ч. (л.722).
С
възражението против съставения РД ревизираното лице е представило предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2011г., сключен между
„Скарс“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор К.Т. и в присъствието на
юрисконсулта на дружеството С. Д. Г. – продавач и А.Н.Б. – купувач, с който
договор страните се задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален
акт за покупко-продажба на апартамент № 53, на пети жилищен етаж, находящ се в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 156, с продажна цена 150 000 евро, като
първата вноска в размер на 5 000 евро (7 000 евро – 2 000 евро
депозит) следвало да се внесе до 23.08.201г., а останалата сума в размер на
143 000 евро - до 10.10.2011г. (л.301); НА № 135 от 12.10.2011г. (л.308);
договор за заем на парични средства от 01.08.2011г., сключен между „Скарс“ ЕАД
– заемодател и С.Д.Г. – заемател за сумата от 100 000 евро, с краен срок
за предаване по банков път до 31.12.2011г. и с краен срок на издължаване –
31.12.2012г. (л.310); уведомително писмо от „Скарс“ ЕАД с изх. №
005/11.08.2011г. до С.Г., с което е уведомен, че сумата от 100 000 евро по
договор за заем от 01.08.2011г. няма да бъде преведена от банковата сметка на
дружеството, а ще бъде доставена от клиент на дружеството – А.Н. Б.(л.312).
С
жалбата против РА жалбоподателят е представил движение по партида 010030 – А.Б.
за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. на „Скарс“ ЕАД (л.228); движение за
партида 010005 А.Б. за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. на „Скарс“ ЕАД
(л.229); движение на „апартамент № 35 ИН 57491.508.108.2.53“ по сметка 304 за
периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. на „Скарс“ ЕАД (л.230); фактура №
**********/12.10.2011г., издадена от „Скарс“ ЕАД на А.Б., с предмет –
ремонтно-довършителни дейности и обзавеждане съгласно протокол (л.231); приемо-предавателен
протокол от 12.10.2011г., сключен между „Скарс“ ЕАД и А.Б. за извършени
ремонтно-довършителни дейности в апартамент № 53, находящ се в гр.Поморие,
ул.“Княз Борис І“ № 156 (л.232); фактура № **********/12.10.2011г., издадена от
„Скарс“ ЕАД на А.Б., с предмет – продажба на апартамент № 35, етаж 5 в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 156 (л.238); НА № 135/12.10.2011г. (л.239);
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.08.2011г.
(л.241); договор за заем на парични средства от 01.08.2011г. сключен между
„Скарс“ ЕАД и С.Д.Г. (л.249); уведомително писмо с изх. № 005/11.08.2011г.
(л.251).
При анализ
на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органът по
приходите приел, че получената от ревизираното лице сума в общ размер на
96 604,96 евро (на 12.10.2011г. изтеглени в брой от сметката на А.Б.
23 000 евро и 30 000 лева, представляващи левовата равностойност на
15 360,98 евро; на 14.10.2011г. вътрешнобанков превод в размер на
51 163,98 евро, равняващи се на 100 000 лева от сметката на А.Б.по
негова сметка с основание „заем“ и на 26.10.2011г. получен банков превод от
сметката на А.Б.в размер на 7 080 евро, с основание за превода – „заем“)
представлява доход от неустановен произход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ,
поради което същият е включен в годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и са
определени задължения за данък на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
18 894,27 лева.
По
делото са приети съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение към
нея. Вещото лице е посочило, че по банковата сметка на А.Б.IBAN ***ионна банка АД, от датата
на нейното откриване да 26.10.2011г. са постъпили следните суми:
- на
07.10.2011г. – 119 388,00 евро с основание „превод на собствени средства“;
- на
07.10.2011г. – 22 588,00 евро с основание „превод на собствени средства“
или общо 141 976,00 евро, с левова равностойност 277 680,92 лева.
От
сметката са излезли следните суми:
- на
12.10.2011г. – 23 000 евро изтеглени в брой от С.Д.Г.;
- на
12.10.2011г. – 15 360,98 евро изтеглени в брой от С.Д.Г.;
- на
14.10.2011г. – 51 163,98 евро превод по сметка на С.Д.Г. с посочено
основание „заем“;
- на
14.10.201г. – 44 512,66 евро с получател „Скарс“ ЕАД с посочено основание
„покупка на имот“;
- на
26.10.2011г. – 769,23 евро изтеглени в брой от С.Д.Г.;
- на
26.10.2011г. – 7 080,00 евро превод по сметка на С.Д.Г. с посочено
основание „заем“ или общо 141 886,85 евро, с левова равностойност
277 506,56 лева.
С допълнителното
заключение, след като е получило извлечение от сметката на А.Б. предоставено от
Първа инвестиционна банка ЕАД, вещото лице е посочило, че съдържащата се в
приложеното извлечение от банковата сметка информация е идентична с тази
посочена от експертизата в депозираното заключение (л.933).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съгласно
чл.35 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от 1) обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв
характер; 3)лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на
лихвите по чл.38, ал.13 от същия закон; 4) производствени дивиденти от
кооперации; 5) упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
6) всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са
обложени с окончателни данъци по реда на същия закон или с окончателни данъци
по реда на ЗКПО.
В
процесния случай спорът се свежда до това дали получената от жалбоподателя сума
в размер на 96 604,96 евро е доход от неустановен произход по смисъла на
чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, за който се дължи данък на основание чл.48, ал.1 от същия
закон или тази сума е предоставена в заем на жалбоподателя. С представените с
жалбата доказателства се въвежда още един спор и той е дали същата сума е доход
на жалбоподателя или представлява приход на „Скарс” ЕАД за 2011г. по фактура №
37/12.10.2011г. (л.231) за извършени ремонтно-довършителни работи и обзавеждане
в полза на А.Б..
От
събраните по делото доказателства, от които се установява описаната по-горе
фактическа обстановка, съдът счита, че изводите на ревизиращия орган са
правилни и спорната сума действително представлява доход на жалбоподателя по
смисъла на чл.35, ал.6 от ЗДДФЛ, за която се дължи данък на основание чл.48,
ал.1 от същия закон.
По
делото се установи, че в периода 12.10.2011г.-26.10.2011г. сумата от
96 604,96 евро на няколко транша е постъпила по сметката на жалбоподателя С.Г.,
като част от сумата е постъпила чрез превод от сметката на А.Б. по сметката на Г.,
а друга по-малка част от сумата Г. лично е изтеглил от сметката на Б. Следва да
се подчертае, че преводите от едната на другата сметка също са разпоредени от С.Г.
въз основа на пълномощното, с което той разполага да представлява Б. пред ПИБ и
да извършва от негово име всякакви действия, в т.ч. да тегли неограничени по
размер суми и да извършва междубанкови и вътрешнобанкови преводи.
В
хода на ревизията е установено, че макар да се твърди друго основание за
направените преводи (дадени в заем суми), за периода от 2011г. до 2015г.,
включително, жалбоподателят С.Г. в подадените от него декларации по чл.50 от ЗДДФЛ е декларирал непогасен паричен заем, получен през 2011г. в размер на
190 693,43 лева, което означава, че през този период сумата не е върната
на Б., въпреки твърдението, че е предоставена в заем и въпреки обстоятелството,
че в договора за заем се съдържа краен срок на връщане на сумата 12.10.2014г.
Съдът
счита, че представеният договор за заем не удостоверява действително сключен
такъв договор по няколко съображения. На първо място, жалбоподателят, който е
страна по договора, не е в състояние да представи оригинал на самия договор,
въпреки че, както е обичай в практиката, в договора изрично е посочено, че той
е съставен в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните, което
означава, че С.Г. като страна по договора следва да притежава оригинал. По
делото не е спорно, че той не притежава такъв. Затова само на посоченото
основание договорът като доказателство следва да се изключи от доказателствата
(чл.183 ГПК).
На
следващо място, другата страна по договора - А.Б., е посочил пред руската
данъчна администрация (л.645-л.661), че не е предоставял в заем на С.Г.
посочената в договора сума, нито се е подписвал под такъв договор, т.е. другата
страна твърди, че подписът, положен под договора за заем от 12.10.2011г. не е
неин.
Съдът
счита, че тези доказателства са достатъчни, за да се направи несъмнен извод за
отсъствието на основание „заем” за придобиването от жалбоподателя на спорната
по делото сума. В тази връзка съдът счита, че представеният от С.Г. с
възражението против ревизионния доклад договор за заем на парични средства,
сключена на 01.08.2011г. между „Скарс” ЕАД и С.Г., по силата на който
дружеството се задължава да предостави на Г. заем в размер на 100 000 евро
със срок на издължаване 31.12.2012г. е доказателство, което е в пълно
противоречие с останалите събрани доказателства и по отношение на което съдът
счита, че е с непротивопоставима дата спрямо ответника. Този заем, за разлика
от заемът, който се твърди, че жалбоподателят е получил от А.Б., не е бил
деклариран, нито е осчетоводен от дружеството-заемодател. Договорът не е бил
представен от „Скарс” ЕАД с останалите представени от дружеството документи при
извършената насрещна проверка. За получаването на такъв заем се въвежда за пръв
път възражение едва след съставянето на ревизионния доклад. Затова според съда
с този договор не може да се установи предоставянето на заем от 100 000
евро, получени от жалбоподателя С.Г.. Освен недостоверността на датата и
обстоятелството, че в процеса по установяване на данъчните задължения
жалбоподателят на няколко пъти си сменя защитната теза, нелогична е
конструкцията, която жалбоподателят се опитва да защити пред ревизиращия орган
относно начина на получаване на заемната сума. В договора е уговорена, че
сумата следва да бъде предадена по банков път (т.3 от договора). Същевременно
11 дни след сключване на договора дружеството-заемодател „Скарс” ЕАД е
уведомило Г., че сумата по договора за заем, сключен между тях, няма да бъде преведена
от банковата сметка на дружеството, а ще бъде преведена от клиента на
дружеството А.Б.. Тоест, ако се приеме, че двата представени договори за заем
са действителни, то жалбоподателят Г. е следвало да получи в заем през втората
половина на 2011г. освен сумата от 105 000 евро, произтичаща от договора
за заем с А.Б. и сумата от 100 000 евро, произтичаща от договора за заем
от „Скарс” ЕАД, като двете суми е следвало да бъдат фактически преведени от
сметката на А.Б.. От съдебно-икономическата експертиза се установи, че
преводите и тегленията от сметката на Б. са такива, каквито е установил
ревизиращият орган и в тях не присъства сумата от 100 000 евро по договора
със „Скарс” ЕАД.
Според
съда, с двата договора жалбоподателят се опитва да изгради защитна теза,
домогвайки се да докаже, че получените средства, установени в хода на
ревизията, не са доход, а заем. Но именно подходът му е още един аргумент,
който косвено води до извода, че и двата договора не удостоверяват предоставен
заем.
Съдът
счита, че и другата защитна теза също не се доказва от събраните по делото
доказателства. Жалбоподателят твърди, че спорната сума всъщност е приход на
„Скарс” ЕАД за 2011г. по фактура № 37/2011г., в която са фактурирани
ремонтно-довършителни работи и обзавеждане в полза на А.Б..
В
хода на ревизията е направен анализ на представените при насрещната проверка от
„Скарс” ЕАД доказателства, от които се установява, че сумата по тази фактура не
е осчетоводена. От събраните по делото доказателства този факт не е опроверган.
Фактура № 37/2011г. не е представена от „Скарс” ЕАД при извършената насрещна
проверка, нито е наведено твърдение от представител на дружеството, че във
връзка с продажбата на апартамента е поело задължение за го ремонтира и
обзаведе. Клауза с такова съдържание не се съдържа нито в представения
предварителен договор за покупко-продажба, нито в нотариалния акт. Не е
представен и отделен договор с подобен предмет.
В
заключение съдът счита, че от събраните доказателства съществува индиция, че
реалната продажна цена на апартамента, купен от А.Б., е по-голяма от цената,
удостоверена с нотариалния акт, като именно за да се плати разликата, която не
е фактурирана и не е включена в нотариалния акт, е създадена банковата сметка в
ПИБ с титуляр А.Б., по която е преведена действителната сума, представляваща
продажната цена и за да бъде усвоена тази сума е предоставено представеното по
делото пълномощно, с което титулярът на сметката дава пълни и неограничени
права на жалбоподателя С.Г. да тегли и прехвърля сумите от тази сметка до края
на 2011г., което той е сторил. От съдебно-счетоводната експертиза се установи
несъмнено, че сумата, преведена на продавача на апартамента – дружеството
„Скарс” ЕАД, е в размер на 44 512 евро, колкото е стойността, записана в
нотариалния акт. Всички останали суми са преведени или по сметката на С.Г. или
са изтеглени от него в брой. Няма никакви доказателства тези суми да са
постъпили надлежно в патримониума на продавача „Скарс” ЕАД. Обратно, всички
установени по делото факти сочат, че сумата от 96 604,96 евро е останала
на разположение на С.Г.. Причината, поради която продавачът „Скарс” ЕАД е
предоставил сумата на Г. е неясна, но фактически е доказано, че тази сума не е
заем и се е намирала у С.Г.. Не е спорно, че сумата не е декларирана като доход
по реда на ЗДДФЛ и за нея не е платен данък. Затова съдът счита, че изводите на
ревизиращия орган за приход през 2011г. в размер на 96 604,96 евро (левова
равностойност 188 942,88 лева), който представлява доход от неустановен
произход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, са правилни. След като този доход е
включен в годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на жалбоподателя, правилно
са определени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
18 894,27 лева главница.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя в жалбата, сезирала съда, според което в хода
на ревизията не е изследван въпросът за причината, поради която А.Б. е
предоставил спорната сума в заем. Както беше посочено по-горе в мотивите, съдът
счита, че тази сума не е предоставена в заем, най-малкото защото за обратното
няма надлежни и достоверни доказателства. Освен това ревизиращият орган е
изследвал подробно въпроса и така сам е стигнал до извода, че отношенията,
които е имал А.Б., произтичат от сделката, която е сключил по повод покупката
на апартамент. Факт е обаче, че договорената в предварителния договор сума не
съответства на сумата в окончателния договор – нотариалния акт. По сметката на
дружеството-продавач е постъпила само сумата, която се съдържа в нотариалния
акт. Разликата до сумата по предварителния договор е постъпила в патримониума
на С.Г. (по банкова сметка ***). По делото няма доказателства, нито твърдения, тази
сума до края на 2011г. да е била предадена под някаква форма на дружеството
продавач. Именно затова правилно ревизиращият орган е приел, че тя е доход на С.Г..
Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателят по време на ревизионното
производство три пъти си сменя защитната теза. Първо твърди, че е получил
сумата в заем от А.Б.. После твърди, че я е получил в заем от „Скарс” ЕАД чрез
сметката на А.Б.. И накрая твърди, че тази сума всъщност е платена на „Скарс”
ЕАД от А.Б. за извършване на ремонт. Ако се приемат трите възражения за
достоверни, следва да се установи доста по-голяма сума в движението на сметките
на жалбоподателя, а такава сума не е установена. Същевременно всяка от
защитните тези логически изключва другите две, което прави неубедителна цялата
защитна конструкция на жалбоподателя.
На
последно място следва да се посочи, че във възраженията, изложени в жалбата,
сезирала съда, жалбоподателят предимно твърди, че спорната сума представлява
част от действителната стойност на апартамента, купен от А.Б., но нито в
жалбата, нито в съдебното производство е навел твърдения кога и по какъв начин
е превел тази сума на дружеството-продавач до края на 2011г. Не са налице и
доказателства в такава насока.
По
изложените съображения жалбата на С.Д.Г., като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, такива
своевременно са претендирани от неговия пълномощник в последното съдебно
заседание. Разноските за ответника, представляващи юрисконсултско
възнаграждение определено на основание чл.161, ал.1, предл. второ от ДОПК във
вр. с чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, са
в размер на 1 472,73 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, против
ревизионен акт №Р-02000218001278-091-001/06.11.2018г.,
издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н.К.Ж.на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията, и Д.И.З.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията,
в частта, в която е потвърден с решение №11/28.01.2019г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА
С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас при
ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 472,73 (хиляда четиристотин
седемдесет и два и 0,73) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: