О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …............./01.07.2020 г., гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
като разгледа гр. д. № 2799 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 16879/26.02.2020
г., подадена от П.Т.П., чрез процесуалния му представител
– адв. Т.Р., срещу „Ю.“ ЕООД, ***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от „Ю.” ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. Веселин Видолов. В отговора на исковата молба е
направен отвод за местна неподсъдност на спора. Страната моли делото да бъде
прекратено и същото да бъде изпратено по компетентност на Районен съд – гр. София.
С разпореждане №
19683/16.06.2020 г. е разпоредено препис от отговора
да се връчи на ищеца, с указание, че може да изрази становище по направеното
възражение за местна неподсъдност в едноседмичен срок от получаването му.
Съобщението е получено
редовно от ищеца на 19.06.2020 г., чрез процесуалния му представител адв. Т.Р., като в предоставения едноседмичен срок, който е
изтекъл на 26.06.2020 г. /петък, работен ден/, страната не е изразила становище
по направеното възражение за местна неподсъдност.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес
или седалището на ответника. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно която искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в
чийто район се намира тяхното седалище.
В настоящия случай
ответник е „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
В настоящото
производство въпреки дадената изрична възможност на ищеца същият не изрази
становище, не оспори възражението на ответника и съответно не обоснова някоя от
изборните подсъдности по ГПК, които биха обосновали
компетентността на Варненския районен съд. Ето защо и само на това основание
съдът приема, че възражението за местна подсъдност следва да бъде уважено.
За пълнота на
изложението съдът намира, че следва да отбележи следното:
С оглед предявения иск
може да се счита, че относима в производството е
подсъдността по чл. 113 ГПК, доколкото срещу длъжника се изпълняват вземания,
произтичащи от ползвани далекосъобщителни услуги и лизинг.
Такова становище се
застъпваше от настоящия съд в подобен казус /за ползвани финансови услуги по договор
за кредит/, като с определение от 01.06.2018 г., постановено по гр. д. №
3003/2018 г. по описа на ВРС, ХХ състав, направеното в това производство
възражение за местна неподсъдност на делото беше оставено без уважение.
По подадена частна жалба
срещу това определение е постановено определение от 13.09.2018 г. по в. ч. т. д. № 1378/2018 г. по описа на ВОС, т.о., с което е отменено обжалваното определение на
ВРС. В акта си въззивният съд е изложил мотиви, че
въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата
на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени по новия ГПК и поради това имащи
характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
определения. В тях е прието, че особената местна
подсъдност по този текст е установена в полза на потребителя и се прилага във
всички случаи, когато е предявен иск, произтичащ от правата, уредени в Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, като регламент на потребителското право,
създаден в изпълнение на задълженията, произтичащи от установените норми от
Европейския съюз, осигуряващи специална защита на потребителите. Тъй като
именно с този закон – ЗЗП се въвеждат нови правни категории и терминологични
уточнения, установяват се конкретни измерения на определени права на потребителя, то и текстовете, уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с него. Както епосочено в определение №
697/07.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009 г., I
т. о., приложимостта
на чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да
бъде потребителски следва да произтича от уредените изрично възможности за това
в Закона за защита на потребителите. Преценено е, че в конкретния случай, видно
от фактическите обстоятелства и искането, с което е сезиран първоинстанционния
съд, това не е така. Ищецът не търси защита на свои права срещу
ответника въз основа на специалния закон – ЗЗП, а отрича наличието на изпълняемо срещу него право, черпейки доводи от общия закон
– Закон за задълженията и договорите. При това положение, доколкото не се касае
за иск на потребител, същият не може да се ползва от подсъдността по чл. 113 ГПК и приложима е общата подсъдност по чл. 108 ГПК – по седалището на ответника.
Тези мотиви
съдът намира за относими и към настоящия казус. Ето
защо и във връзка с тях, както и с оглед горепосоченото – че ищецът по никакъв
начин не обоснова приложение на различна от общата местна подсъдност по ГПК,
съдът приема, че направеното възражение за местна неподсъдност на делото е
основателно. Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено, а
делото – изпратено за разглеждане на местно компетентния съд – Районен съд – гр.
София.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
№ 2799/2020 г. по описа на Варненски районен съд, LII състав, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119,
ал. 3 и чл. 105 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на местно
компетентния съд - Районен съд – гр. София, след влизане в сила на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: