Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
Град Свиленград, 27.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка
Кирева
при участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1126 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от И.А.Б.
с ЕГН ********** *** срещу ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,бул. България №85 за заплащане
на следните суми: 2359,47лв. (след допуснато в о.с.з. на 22.01.2020 г.
изменение на иска от сумата 800 лв. на сумата 2359,47 лв.), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 11.10.2016г.
до 11.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 11.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 220,35лв. (след
допуснато в о.с.з. на 22.01.2020 г. изменение на иска от сумата 50 лв. на
сумата 220,35 лв.)– обезщетение за забава върху главницата, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 10.10.2019г. вкл.
Ищецът твърди, че бил служител на МВР,като
няколко години работи в подразделенията на ОД на МВР Хасково,съответно в РУ
Хасково и в РУ Свиленград, като през периода
11.10.2016г.
до 11.10.2019г. работил като младши
инспектор-ст.полицай в сектор Охранителна полиция в РУ Хасково и
впоследствие в РУ - гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково . През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени,
всяка от които с продължителност от 12
часа, съгласно
изготвен график за смените от неговите началници. Твърди, че през същия период бил положил общо 960
часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 . Твърди, че не му били
заплатени 137 часа положен извънреден труд, като дължимото му се възнаграждение било в размер на 800
лв. Сочи се, че задължение на ответника е
да начислява часовете извънреден труд на всеки три месеца и неизпълнението му
представлява забава на длъжника (ОДМВР – Хасково), поради което на ищеца се
дължало и обезщетение за забава върху всяко вземане за всеки тримесечен отчетен
период, считано от момента, в който вземането е станало изискуемо до датата,
предхождаща предявяване на иска. Размерът на това обезщетение възлизал на
сумата от 50 лв. Направен е и разбор на нормативната уредба, действаща във
времето, с който ищецът подкрепя тезата си за основателност на исковете. В
съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и банковата сметка, по която
ищецът желае да му бъдат приведени присъдените суми.
След
изслушване на заключението на вещото лице,ищецът е заявил, че увеличава главния
иск до сумата 2359,47лв., а акцесорния иск –до сумата 220,35лв.,
съобразно заключението по ССчЕ.По тези съображения моли съда да бъдат уважени
предявените искове.
Претендира разноски по делото за което представя
списък на разноските .
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на
исковата молба от ответника ОДМВР - Хасково чрез
Главен юрисконсулт С.С..
Намира предявените искове за допустими; но неоснователни и недоказани. Не спори ,че ищецът е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното
време.Оспорва се от страна на ответника обаче,че през целият исков период посочен в
исковата молба,че ищецът е заемал длъжността
младши инспектор-ст.полицай в сектор Охранителна полиция в РУ -
гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково Ответника твърди,че ищецът И.А.Б., със заповед №272з-2313/28.11.2016г. на
директора на ОДМВР-Хасково е назначен като държавен служител - стажант,
спечелил конкурс за назначаване на държавна служба в МВР в ОДМВР-Хасково за длъжност „полицай-старши полицай",
като на 01.12.2016г. е подписал и акт за
встъпване в длъжност. Със заповед №8121К-4904/02.12.2016г. на главния секретар на МВР, същия бил изпратен на курс за първоначално професионално
обучение в „Център за специализация и професионална подготовка
- Пазарджик" при АМВР за времето
от 05.12.2016г. до 09.06.2017г.
Качеството „държавен служител" по см. на чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР, ищецът придобил със заповед
№272з-1391/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР-Хасково, с която бил назначен на длъжност
„полицай" в РУ-Хасково, като встъпва в
длъжност на 03.07.2017г., съгласно подписаният акт, а със заповед №272з-1031/01.04.2019г. на директора на
ОДМВР-Хасково бил преназначен на длъжност
„ст.полицай" в РУ Хасково. От 10.06.2019г. заемал длъжнастта „ст.
полицай" в РУ-Свиленград. Т.е. за периода от
11.10.2016г. до 01.12.2016г., ищецът въобще не е бил в служебни
правоотношения с ответника, а от 01.12.2016г. до 09.06.2017г.,
ищецът е бил със статут на стажант, който е бил командирован за първоначално професионално обучение в „Център за
специализация и професионална подготовка
- Пазарджик" при АМВР. В тази връзка, стажантите съгласно ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни актове са със
статут, съгласно който същите се обучават
и не изпълняват служебни задължения съгласно закона като служители на МВР по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР.
С оглед направените възражения, относно претендирания исков период от ищеца, прилага писмени доказателства,
отнасящи се до горните факти и обстоятелства,
като счита че претенцията на ищеца следва да обхваща периода от 03.07.2017г. до 11.10.2019г.
Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на
работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се
позовавал ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.
По тези съображения ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен
Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера на
заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден
в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е налице спор, че от 03.07.2017г. до 11.10.2019г.. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,като е
заемал длъжността- младши инспектор-ст.полицай в сектор Охранителна полиция в РУ Хасково,а
впоследствие в РУ - гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково,като от страна
на ответника се оспорва,че за
периода от 11.10.2016г. до 02.07.2017год.вкл. ищецът да е имал качеството на
държавен служител ,като в тази връзка представя,като доказателства по
делото:Заповед№272з-2313/28.11.2019г. на Директор на ОД на МВР Хасково, видно
от която ищецът е назначен за държавен служител-стажант за длъжността
–полицай-старши полицай в ОД на МВР Хасково.
Наличен е и акт за встъпване в длъжност от
01.12.2016г.,както и протокол с рег.№272р 24017 от 09.12.2016г.
Със заповед №8121К-4904/02.12.2016г. на главния секретар на МВР, ищецът е бил
изпратен на курс за първоначално професионално обучение в „Център за специализация и професионална подготовка -
Пазарджик" при Академия на МВР за времето от 05.12.2016г. до
09.06.2017г.
Със заповед №272з-1391/30.06.2017г. на директора на ОДМВР-Хасково, ищецът е бил назначен на длъжност „полицай" в РУ-Хасково,.
Видно от акт за встъпване в длъжност ищецът е встъпил
в длъжност на 03.07.2017г., както и
протокол с рег.№272р 13792 от 03.07.2017г.
Със заповед
№272з-1031/01.04.2019г. на директора на ОДМВР-Хасково ищецът е бил преназначен
на длъжност „ст.полицай" в РУ Хасково,като с акт за
встъпване в длъжност,същият е встъпли на05.04.2019г..
Съгласно Заповед №272з-1683/31.05.2018г. директора на ОДМВР-Хасково, ищецът е бил назначен на длъжност „страши полицай" в
РУ-Свиленград ,като съгласно акт за встъпване в длъжност и
протокол с рег.№272р-12497/11.06.2019г. ищецът от 10.06.2019г.е заел
длъжнастта „ст. полицай" в РУ-Свиленград.
Налична е по делото кадровата справка на ищеца,като
видно от същата,ищецът е започнал работа в МВР на 01.12.2016г.,като са посочени
и неговите преназначения.
Не спори и че ищецът е работил на 12-часови
работни смени при сумирано отчитане на работното време.
Във връзка с установяване на положения труд от
страна на ищеца през процесния период по
делото е назначена и изслушана съдебно –счетоводна експертиза.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че вещото
лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни
по Протоколи за отчитане на изработените часове, Фишове и др. документи, които
е намерил при посещението си в ответната Дирекция, както и въз основа на
нормативните актове. Вещото лице е изготвило Заключението си като в т6.2 сочи,
че ако приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен, то изчисления
не се извършват,т.е. крайният резултат е 0 лв. за доплащане. При втория вариант
вещото лице прави изчисленията си като прилага коефициент 1.143 и в тази връзка
е констатирало, че през процесния период не се е извършвало преизчисляване на
нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително
възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз
основа на тези данни е вещото лице Б. сочи, че за периода от 11.10.2016 година до 11.10.2019 година,
ищецът бил отработил 285.50 нощни
смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент
1.143 допълнителните часове положен труд и за които се дължи допълнително заплащане са в размер на 333.48
часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 2359.47 лв., а размерът на обезщетението за
забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 10.10.2019
година, включително – на общо 220.35
лв.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
представеното Заключение, като уточнява, че главницата е изчислена като брутна
сума (от нея не е удържан данъкът, касаещ доходите на физическите лица в размер
на 10 % , тъй като удържането следва да се извърши от страна на работодателя);
а лихвата е изчислена на база нетната
сума на дължимата главница, т.е. от дължимата главница е приспаднат данъкът,
касаещ доходите на физическите лица в размер на 10% и върху тази сума (чистата,
която трябва да получи от ищеца) е изчислена лихвата. Уточнява също че за
2016година ищецът няма положен извънреден труд т.к. е бил на обучение,а такъв е
констатирал едва през второто тримесечие на 2017година,като бил отразил всичко
в таблиците приложени към заключението му.Същото бе прието без възражения от
страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Както се посочи по – горе не се спори по
делото, че ищецът е полагал труд при ответника на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното
време за част исковия период, както
и че от 03.07.2017г. до 11.10.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,като е
заемал длъжността- младши инспектор-ст.полицай в сектор Охранителна полиция в РУ Хасково,а
впоследствие в РУ - гр.Свиленград към ОД на МВР гр.Хасково.
Спорно по делото е дали в периода от 11.10.2016г. до 02.07.
2017год.вкл. ищецът да е имал качеството на държавен служител и в тази връзка
дали е полагал труд .
Съгласно раздел 3-ти „Назначаване на държавна служба”,чл.156а,ал.8
от ЗМВР - Държавните служители – стажанти, успешно завършили курса
за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите
на МВР. Съгласно пък чл. 161,ал. 1 от с.н.а.- Изпълнението на служебните
задължения на държавните служители
започва с встъпването им в длъжност, включително като стажант, което се
удостоверява с акт за встъпване в длъжност. При това положение следва да се
приеме,че с подписването на акта за встъпване в длъжност-стажант ищецът е започнал да изпълнява служебните си
задължения и е придобил статута на държавен служител,считано от
01.12.2016година,поради което възражението на ответника е частично основателно
,касателно периода от 11.10.2016г. до 30.11.2016година вкл.,тъй като едва на
01.12.2016година ищецът е придобил качеството държавен служител,поради което за този период /11.10.2016г. до
30.11.2016година вкл /претенцията му се явява неоснователно поради липсата
на служебно правоотношение между страните.
Що
се отнася до останалият период и претенцията на ищеца и възраженията на
ответника,съдът намира следното:
В разглеждания случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142,
ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира
с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване
на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР
редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г.
до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
приложима към процесния период от 01.12.2016г. до
11.10.2019г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Фактът,
че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те
са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този
обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се
отнасят до подобни случаи. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
В
тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове
предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време ,или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
С
оглед възприетото от настоящия съдебен състав становище, че отработените нощни
часове подлежат на преизчисляване, е необходимо да се обсъдят възраженията на
ответника във връзка с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 40 часа или 8 часа на ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият
коефициент по чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7). В разглежданата
хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че поради спецификата на работата
е предвидено определянето на 12-ви смени, които неизменно включват по 8 нощни
часа (от 22.00 часа до 6.00 часа). Всичко това води до извода, че работните
смени в Графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава
установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период
съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР или казано по-друг начин
при съпоставяне на общия брой работни часове
(дневни и нощни) с общия брой работни дни за тримесечния период не трябва да
има работен ден с повече от 8 часа нощен труд. С оглед
горното и за не да бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение,
Съдът намира, че положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с
коефициент 1.143.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант втори, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи.Както се
посочи по горе, в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители.
При наличие на такава непълнота в специалната
уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в
този смисъл и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лицо със служебно
правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на Р.България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация.Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението,в рамките на което реализират правото си на труд,поради което
следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд .Поради
това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде
приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период,като приложимият коефициент
следва да бъде ,така както е посочило вещото лице във вторият му
вариант,доколкото за неговото изчисляване е послужило за база Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,поради което съдът възприема
изводите на вещото лице във вторият му вариант , които не бяха опровергани от
страна на ответната Дирекция, която не
установи и не доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни
възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва
обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за периода/01.12.2016г. до 11.10.2019г./, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание.
Що се отнася до неговият размер от събраните по делото
доказателства се установява, че за периода от 01.12.2016г.
до 11.10.2019г. ищецът е положил нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 333,48 ч.,
като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕе в размер на 2359,47 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда– 11.10.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане до 10.10.2019г. вкл.Съгласно заключението на ССчЕ за
същия период обезщетението за забава възлиза на 220,35 лв., предвид на
което искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 500,00
лв. за адвокатско възнаграждение , и като взе впредвид отправеното
възражение от страна на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение,съдът намира следното:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на ответника, направено на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената
разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 7, ал. 1,
т. 1, вр.ал. 2, т. 2 е 410.59 лв. (изчислен върху претендираната след изменението сума в общ размер на 2579,82лв.).
Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по
това дело се състои в написване на Исковата молба, молби за съдебно заседание и
представяне на Молба за изменение на исковете и Писмена защита и Списък
на разноските, и доколкото заплатеното
възнаграждение е в размер на 500лева ,съдът намира,че е налице прекомерно несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права , с оглед
на което настоящият състав счита
направеното възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за основателно,поради което следва
да бъде уважено и съответно на ищеца да бъде присъдено адв.възнаграждение в
размер близък към минималният ,а именно 415лева.
В
полза на ответника не се дължат разноски с оглед цялостното уважаване на
претендираните размери на исковете.
По
отношение на Решението в частта за разноските ответната Дирекция не може да се
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 144,38лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 , ДА ЗАПЛАТИ по исковете с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на И.А.Б.
с ЕГН ********** ***,
сумата 2359,47 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.12.2016г.
до 11.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 11.10.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането,
сумата 220,35 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 10.10.2019г.вкл.,
както и сумата 415,00 лв. – разноски по делото, като искането
за присъждане на разноски в останалата му част за разликата от 415 лв. до 500
лв. ,както и за периода от 11.10.2016г. до 30.11.2016г.ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –гр.Хасково със седалище и
адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 , ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 144,38лв.,
представляваща дължима държавна такса, и сумата 100,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Присъдените
в полза на И.А.Б. с ЕГН ********** ***, суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................