Решение по дело №908/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Цветелина Свиленова Цонева
Дело: 20194120100908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

439

гр. Горна Оряховица, 06.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на  седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                       

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева

 

при секретаря  Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 908 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК  с правно основание 240 ЗЗД, за връщане на дадена на заем сума от 780 евро, ведно с лихвата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане на дължимите суми.

Съединен при условията на евентуалност с иск с основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за връщане на сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно без основание. 

Депозирана искова молба от адв. Л., процесуален представител на К.Х.-Р. К.против Д.С.Д.. 

Ищецът К.Х. твърди, че е предоставил средства на ответницата Д.Д. по условията на сключен между страните неформален договор за безлихвен заем за текущи нужди и разходи. Средствата били  изпращани чрез „Western Union - парични преводи”, по размер и дати, както следва: разписка № 366-197-1797/29.04.2013 г. за сумата от 60,00 евро, разписка № 695-433-6493/17.05.2014 г. за сумата от 40,00 евро, разписка № 262-216-4526/11.06.2013 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 544-073-5727/26.06.2013 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 958-682-8681/05.07.2013 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 978-731-6091/24.07.2013 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 562-223-4266/12.08.2013 г. за сумата от 100,00 евро, разписка № 341-674-7263/23.09.2016 г. за сумата от 25,00 евро, разписка № 447-257-4496/25.10.2016 г. за сумата от 20,00 евро, разписка № 946-786-1765/22.11.2016 г. за сумата от 25,00 евро, разписка № 061-018-7249/28.12.2016 г. за сумата от 35,00 евро, разписка № 143-427-7314/03.01.2017 г. за сумата от 25,00 евро, разписка № 290-120-1934/22.05.2017 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 464-574-6840/26.05.2017 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 328-914-7023/28.06.2017 г. за сумата от 30,00 евро, разписка № 649-362-3429/25.07.2017 г. за сумата от 20,00 евро, разписка № 362-640-7758/30.11.2017 г. за сумата от 25,00 евро, разписка № 929-212-4486/11.06.2018 г. за сумата от 50,00 евро, разписка № 373-037-4010/20.07.2018 г. за сумата от 40,00 евро, разписка № 627-250-4270/24.08.2018 г. за сумата от 25,00 евро, разписка № 437-142-9946/27.09.2018 г. за сумата от 30,00 евро и разписка № 663-698-7411/19.10.2018 г. за сумата от 50,00 евро.

Връщането на сумите било уговорено с покана от кредитора, но предвид естеството на договора не било с писмена форма.

            Ищецът посочва, че многократно отправял покани към ответницата Д. за връщане на заетите суми, но не били предприети от нея никакви действия по погасяване на задължението. Сочи се, че за същата причина била образувана преписка в Районна прокуратура – Горна Оряховица, по която била установено превеждането на процесните суми и получаването им от ответницата. Образуваната преписка била прекратена с мотивите, че между страните са налице граждански отношения, които следва да бъдат уредени съгласно гражданският процесуален кодекс. 

            Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Горна Оряховица, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 637/2019 г. по описа на съда за заплащане от ответницата на сумата от 780 евро, представляващи неизплатено задължение за периодично предоставяни суми в заем. Д. подала възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В същото ответницата признавала, че е получила гореописаните суми от К.Х., но твърдяла, че сумите не са били заем, а средства за преводачески услуги, част от които били получавани от брат ѝ, тъй като била открадната личната ѝ карта. Посочва се, че заявеното от ответницата било в противоречие с твърденията на нейния брат - Т. Т., във възражение по ч. гр. д. № 636/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, че получените от него суми били предоставени от Х. на добра воля.

Ищецът счита, че алтернативно, в случай, че се приеме тезата на Т. Т. и предоставените средства не са заем, то тогава той и ответницата са се обогатили неоснователно и следва да се върнат сумите до неоснователното обогатяване.

С оглед гореизложеното ищецът моли съда да приемете за установено по отношение на ответницата Д.Д., че му дължи сумата от 780 евро, ведно с лихвата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното заплащане на дължимите суми.

Претендира направените разноски в заповедното и настоящото производства за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Посочва се по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” - IBAN: ***.

Прави се доказателствено искане за прилагане на ч. гр. д. № 637/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и за приемане на писмени доказателства.

С допълнителна молба на ищеца с вх. № 9765/29.08.2019г. се конкретизира искането на ищеца, а именно за въведеното допълнително основание съгласно т. 11.б на ТР№4/18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС за предявена осъдителна претенция в условията на евентуалност. Същата е инвокирана като твърдение,ако съдът прецени, че не е налице договор за заем  между страните, то връщането на претендираната сума се дължи на основание неоснователно обогатяването. Ако се отхвърли предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, моли да се уважи осъдителната претенция при условията на евентуалност.   В съдебно заседание ищеца, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Д.Д., в който оспорва твърдението, че е получавала заем от ищеца. Твърди, че се е занимавала с дейности на ищеца в България. Посочва, че нейният брат не се е облагодателствал от тези средства, а само ѝ помагал, тъй като тя нямала възможност да си извади нова лична карта. Ответницата твърди, че докато полагала грижи за болната си майка, намирала начини по дни да бъде „дясна ръка” на ищеца, като се налагало и брат ѝ да си взема отпуск, за да свърши работата му. Единствено месец декември ответницата не била с ищеца, тъй като тогава майка ѝ получила инфаркт. В съдебно заседание ответницата поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли исковете.

Горнооряховският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

По отношение на главният установителен иск:

Със заповед № 733 от 02.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 637/2019г. по описа на ГОРС, в полза на ищеца е разпоредено ответницата да му заплати сумата от 780,00 евро (седемстотин и осемдесет евро), представляваща неизплатено задължение за периодично предоставяни суми в заем, изпращани чрез „Western Union – парични преводи”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.04.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателно изплащане на вземането; сумата от 32,24 лв. (тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направените в заповедното производство разноски за заплатена от заявителя държавна такса; сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща направените в заповедното производство разноски за заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение;

С писмено възражение от 17.04.2019г. ответникът е възразил срещу вземанията на ищеца, за които същият се е снабдил със заповед за изпълнение.

По повод възражението на ответника по чл. 414 от ГПК, в дадения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, ищеца е предявил установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, по който е образувано настоящото дело за установяване вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за ненуждаещо от доказване и безспорно помежду им обстоятелството, че ответницата е получила от ищеца сумите, сочени в исковата молба на посочените дати и в посочените размери.  

По делото страните спорят относно фактическото основание, на което ищецът е превел на ответницата чрез паричен превод, като ответницата оспорва твърденията на ищеца, че сумата й е дадена в заем, т.е. наличието на задължение за връщането й на ищеца.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД договорът за паричен заем е реален и същият се счита за сключен с предаване от заемодателя на заемателя на заетата парична сума, като заемателят се задължава да върне заетата сума.

Основавайки вземането си на едно каузално правоотношение, каквото е заемния договор, в тежест на ищеца е да докаже, че процесната сума от 780 евро дадена от него на ответницата на твърдяното договорно основание – заем срещу задължението  да се върне.

Съдът намира, че от данните по делото се установи само обстоятелството, че сумата от общо 780 евро е била преведена от ищеца на ответницата на посочените дати, но въпреки доказателствената тежест, която носи, ищецът не ангажира никакви доказателства относно твърденията си, че процесната сума е била дадена на ответницата в заем, т.е. срещу поето от него задължение да я върне по смисъла на чл. 240 ЗЗД. Затова съдът счита, че тъй като ищецът не доказа, че по повод процесната сума между страните е възникнало заемно правоотношение, предявеният иск за установяване, че ответницата има  към ищеца задължение за връщане на получената от него сума от 780 евро, като невърнат от нея заем, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради неоснователност на главния иск по чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли и установителния акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за начисляване на законна лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на заявлението -02.04.2019г. до окончателното й изплащане.

Поради отхвърляне на главният иск, се е сбъднало условието за разглеждане на евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Заявеният от ищеца фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД изисква предаване от ищеца, съответно получаване от ответницата на материално благо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на благото от имуществото на ищецата в имуществото на ответницата.

По този иск в тежест на ответника е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства основанието за полученото от ищеца плащане на процесната сума от  780 евро. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото  имущество и е преминала в имуществото на ответницата, който факт не се спори от ответника.

В случая по делото е безспорно установено, че ищеца е превел сумата от общо 780 евро, изпращани чрез парични преводи, на отделни вноски както и, че сумата е получена от ответницата. По делото обаче ответникът въпреки доказателствената тежест, която носи, не ангажира доказателства за установяване на фактическото основание, на което е получила преведената от ищеца сума в общ размер от 780 евро,  за подготвяне на документация, издаване на скици, документи, извършен превод.

Ето защо съдът приема, че извършеното от ищеца в полза на ответницата плащане на сумата от 780 евро, е лишено от основание, поради което платеното подлежи на връщане в патримониума на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Като законна последица от уважаването на иска е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането.

По гореизложените съображения съдът приема, че предявения евентуален осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, съразмерно с уважения осъдителен иск. Същият е доказал заплащането на държавна такса  в исковото производство в размер на 50 лв. Претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 350 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца. Предвид отхвърляне на предявените установителни искове, ищецът няма право на разноските, сторени в заповедното производство.

            Мотивиран от горното  Горнооряховски районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Х. /К. С./, гражданин на Република К., роден на *** г. във ****, притежаващ лична карта № **********, издадена от ЦРМД …, К. /***/, живущ ***, Република К., ул. „****“ № .., с пълномощник адв. И.Л. *** с правно основание чл. 422 вр. вр.с чл. 240 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника Д.С.Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че същата дължи на ищеца  сумата от 780,00 евро (седемстотин и осемдесет евро), представляваща неизплатено задължение за периодично предоставяни суми в заем, изпращани чрез „Western Union – парични преводи”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.04.2019 г. (датата на подаване на заявлението в съда) до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед № 733 от 02.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 637/2019г. по описа на ГОРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Х. /К. С./, гражданин на Република К., роден на *** г. във ***, притежаващ лична карта № ***********, издадена от ЦРМД .., К. /***/, живущ ***, Република К., ул. „***“ № .. сумата от 780,00 евро (седемстотин и осемдесет евро), представляваща неизплатено задължение за периодично предоставяни суми в заем, изпращани чрез „Western Union – парични преводи”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, съразмерно с уважената част от исковете.

 Решението подлежи на обжалване пред  Великотърновският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: