№ 439
гр. Пловдив, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900121 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.432 от ТЗ във вр. с чл.24 от ЗКСД, чл.92 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр.София иска осъждане на Р.
А. Б., гражданин на ****, роден на **********г., с паспорт № *****, издаден
от Паспортна служба на *****, с адрес във ***** */******, съдебен адрес в
*** *******, чрез адв. С. Ш., да плати сумата от 31 486,92лв., представляваща
дължима главница по Договор от 25.09.2015г. за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студентите и докторантите, сключен между страните, формирана от сумата на
кредита в размер на 23 469.96лв. и капитА.зирана лихва от 8 016.96лв. за срока
на гратисния период, сумата от 3 079.60 лв., представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода от 28.02.2022г. до 20.02.2024г., сумата от
201,16 лв. лихва за забава за периода от 28.10.2022г. до 20.02.2024г., ведно със
законна лихва върху главницата от сезиране на съда 21.02.2024г. до изплащане
на сумите.
Твърди, че на 25.09.2015г. страните сключват договор за целеви кредит
по ЗКСД в размер на 93 879.84лв., въз основа на който ищецът предоставя
23 469,96 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение на ответника в
1
*****. Уговорен е срок за погасяване от 120 месеца, броени след гратисен
период, с падеж 28 – число на месеца, и фиксирана лихва от 7 % на годишна
база. Кредитът се усвоява на части въз основа на представени от *****
документи, не по – късно от последната дата за плащане на семестриална
такса срещу документ, удостоверяващ, че кредитополучателят като **** е с
право да запише съответния следващ семестър. При сключване на договора
ответникът е предоставил удостоверение от ***** за това, че е *******, при
срок за семестриално завършване 30.09.2021г. Гратисният период включва
времето от първото усвояване до изтичане на 1 година от първата датата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план, през което време кредитополучателят не дължи
плащане по главница и лихва, но има право да извършва погасителни вноски.
При ответника гратисният период започва от 28.09.2015г. – датата на първо
усвояване на сумата, по която са извършени преводи на сума от по 7 823.32лв.
всяка, до усвоения размер от 23 469.96 лв.
Твърди, че лихва се дължи върху усвоената сума и през гратисния
период. Според договореното тя се капитА.зира годишно чрез прибавяне на
изтекли лихви върху усвоени главници към размера на главницата в края на
годината.
На 30.09.2022г. изтича едногодишния гратисен период и на 28.10.2022г.
е падеж за първа вноска по погасителен план. Няма погасени суми от
ответника нито на падеж, нито след това. Към датата на сезиране на съда не са
платени 16 месечни вноски за главница в размер на 5 84а от 2 910.50лв.. Има
забава в плащането над 90 дена.
Ответникът е подписал общите условия за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, поради което за
него се прилага и Тарифата на банката за лихви, такси и комисионни, които са
станА. неразделна част от договора.
Договорът и общите условия към договора са подписани от ответника
както на български, така и на английски език, поради което са разбираеми за
него.
Договорена е наказателна лихва при забавено плащане на месечна
вноска на ден, в размер на договорната лихва с надбавка 10 % пункта, която се
начислява при забава повече от седем дена. Позовава се на чл.17.2 от общите
2
условия за това, че при забава над 90 дена, целият кредит става предсрочно
изискуем. С исковата молба отправя изявление за обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо поради неплащане на девет месечни вноски и оттук
неизпълнение на длъжника. В резултат на това претендира връща на заявените
суми.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете. Не признава вА.дно сключен договор
и възникнА. договорни правоотношения, евентуално – основания за
предсрочна изискуемост на вземанията. Възразява, че има неправилно
изчислен размер на задълженията за главница, капитА.зирана лихва, лихва за
забава и санкционна лихва.
Твърди, че сключеният договор е потребителски за ответника, защото
има за предмет ползване на финансиране за обучение, а не за търговска или
професионална дейност. Възразява, че не му е предоставена на ясен и
разбираем език цялата информация по договора. Възразява, че при сключване
на договора не е представен погасителен план и информация за надлежно
упражнено право на отказ от договора.
Твърди, че има допуснати нарушения на нормите на чл.24 ал.1 т.1 и т.2,
чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, защото към правоотношението са включени
общите условия на ищеца, предвиждащи прибавяне към главницата на
изтекли лихви и тяхната капитА.зация, в резултат на което има промяна в
размера на главницата чрез увеличение. След гратисния период размерът на
главницата не отговаря на усвоените суми за такси за обучение, а включва и
възнаграждението на банката за гратисния период. След гратисния период
договорната лихва се начислява върху сума, включваща както размера на
главницата, така и размера на изтеклите в гратисния период лихви, в резултат
на което на връщане вече подлежи главницата, договорните лихви върху нея,
капитА.зираните към главницата възнаградителни лихви за гратисния период
и възнаградителна лихва върху капитА.зираната възнаградителна лихва.
Позовава се на забраната в ЗКСД да се уговаря и да се плаща нещо различно
от предоставените и усвоени суми за платени такси, както и на забраната
кредитополучателят да връща нещо, което не фигурира в договора му и за
което не е бил уведомен предварително.
3
Възразява, че чрез капитА.зиране на изтеклите през гратисния период
лихви се стига до анатоцизъм, поради което клаузата в тази насока в поцесния
договор не е вА.дна.
Терминът „капитА.зира“ в чл.10.2 от общите условия към сключения
договор не е дефиниран нито в договора, нито в тези общи условия, нито има
легално определение в законодателството. По този начин е нарушено
изискването за предоставяне на информация на ясен и разбираем език,
позволяваща на потребителя да предвиди какви икономически последици ще
има за него сключения договор.
Възразява, че за предвидената с чл.17.2 от общите условия лихва за
забава в размер на 17 %, няма разписани ясни правила, които да са приети от
кредитополучателя. Банката има право да уговаря обезщетение за забава със
студента, но то трябва да бъде в писмен вид, част от съдържанието на
договора, да е ясно и разбираемо, и по него да е постигнато съгласие, като се
съобрази чл.21 от ЗКСД за максимален размер от 7 % на лихвата, без законът
да сочи какъв вид лихва има предвид, което значи, че това е максималният
размер за всеки вид лихва.
Позовава се на нищожност по силата на чл.20 ал.1 от ЗКСД, според
която лихвата не може да надхвърля 7 % и уговорки в по – голям размер са
нищожни. Нормата е възпроизведена буквално в чл.7 от договора, който казва,
че се заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна
база, без да има изрична регламентация в договора за точния размер на
уговорената между страните лихва, поради което липсва фиксиран размер на
лихвата в писмените уговорки между страните и оттук се възразява, че в
сключения писмен договор липсва фиксиран размер на лихвата. За това не е
изпълнено и изискването преди сключване на договора банката да уведоми
кредитополучателя за всички условия на договора – изискването не е
изпълнено както преди, така и след сключване на договора, в който няма
фиксиран размер. На това обстоятелство и по силата на чл.17 ал.1, ал.4, ал.6 и
чл.18 ал.3 от ЗКСД прави възражение за недействителност на договора.
Възразява, че клаузата на чл.7 от договора е неравноправна по смисъла
на общото правило на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП, защото не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор.
Възразява, че в договора не е посочен ГПР. ГПР фигурира в
4
представения по делото погасителен план, но този погасителен план не е
представен на ответника при сключване на договора. Също така не е ясна
методиката на изчисляване на ГПР, не са били разяснени на ответника всички
разходи по кредита, което също обосновава недействителност на договора.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното.
Писмените документи по делото доказват, че на 25.09.2015г. в гр.
Пловдив между страните е подписан Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът в
качеството на банка е кредитор, а ответникът е кредитополучател. Негов
предмет е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на
93 879,84 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисен период.
За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7 % на годишна база.
С чл.3 е уговорен гратисен период, обхващащ времето от датата на
първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно – квА.фикационна
степен, съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата, през
който не се дължи плащане на главница и лихва.
Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ за
записан семестър. Сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по
сметка на учебното заведение, посочено в документа, удостоверяващ
качеството студент. Преводът се извършва не по – късно от последната дата за
плащане на таксата за съответният семестър.
Според чл.5, кредитът се погасява по там посочена банковата сметка на
ищеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя
и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на
5
гратисния период е 28 – мо число на месеца.
С чл.10 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са
общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Според чл.11, кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други
разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Договорът е двуезичен – изготвен е на български и на английски език.
Всяка страница е приподписана саморъчно от ответника.
Ищецът представя общите условия към договора, също носещи подпис
на ответника върху всяка страница, които пак са изготвени на български и на
английски език.
Според чл.10.2 от тях, лихвата по договора се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, и в
последния случай се капитА.зира годишно.
С чл.17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след
тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
С чл.18.1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които
кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от
които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски.
Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез
отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици
от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва
предсрочната изискуемост на кредита – чл.18.2 от ОУ.
Към исковата молба е приложен погасителен план към 30.09.2022г.,
който не е подписан от страните. В него падежни месечни дати са 28 – мо
число на всеки месец от 28.10.2022г. до 28.09.2032г. Предвидени са 120
месечни вноски в размер на 365.58лв. всяка, в резултат на които общият
размер на главницата за погасяване е 31 486.92лв. и договорната лихва е
6
12 384.38лв.
Ищецът представя издадените от ***** Уверения по чл.10 ал.3 от ЗКСД
за правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/ от
курс на обучение в редовна форма по специалност ****, със срок на обучение
от шест години, съгласно които срокът за полагане на последния държавен
изпит е до 30 септември 2021г. Годишната такса за обучение е 8 000 евро, а
семестриалната е 4 000лв. Удостоверенията са издадени за плащане на
семестриални такси /зимни и летни/ за всеки семестър на 2015/2016г.,
2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.
От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр Р. А.
Б. за периода от 20.02.2015г. до 20.02.2024г. и от изслушаната по делото ССчЕ
с вещо лице И. С., изготвена компетентно и безпристрастно, въз основа
данните по делото и проверка на счетоводните записи при ищеца, неоспорена,
която съдът кредитира, се доказва, че чрез заверка на банковата сметка на
ответника има усвояване на кредита в общ размер на 23 469,96лв. чрез
извършени плащания на суми за семестриални такси от по 7 823.32лв. на дати
26.09.2015г., 02.10.2019г. и 17.02.2020г. Датите на преводите съвпадат със
зимните и летни семестри по приложените уверения на университета.
Изчисленията на вещото лице С. установяват, че ищецът е приел в
счетоводството си гратисен период от 26.09.2015г. до 28.09.2022г.
включително. За този период е начислявал 7% договорна лихва върху
усвоените суми от кредита, която е капитА.зирал чрез прибавяне към
усвоената главница. В резултат на това за гратисния период начислената и
капитА.зирана лихва е 8 016.96лв., главницата с натрупвания е 31 486,92лв.
Сума от 31 305.01 лв. е посочена в погасителния план като остатък от
главница към 28.10.202г., върху която се начислява договорна лихва от 7 % на
година. Сформираните месечни вноски от 365,58лв. включват сума за
погасяване на главница и начислена лихва в различни месечни размери.
Ответникът не е извършвал плащане на суми както преди, така и след
гратисния период.
Вещото лице С. е извършило проверка на изчисленията и е
констатирало, че ищецът е начислявал за гратисния период и след това
възнаградителна лихва от 7 % .
7
По делото няма спор, че след изтичане на гратисния период начислената
за него възнаградителна лихва е прибавена към главницата, превърната е в
част от главницата и цялата сума е олихвявана с възнаградителна лихва от 7
%.
Изготвен е вариант в заключението, при който за гратисния период и
след настъпване на падежа е начислена договорна лихва от 7 % само върху
размера на усвоената главница, без към нея да се включва размера на
възнаградителната лихва за гратисния период. В този случай към момента на
сезиране на съда на 21.02.2024г. дължимата главница е 23 469.96лв.,
начислената и неплатена договорна лихва за гратисния период от 23.02.2015г.
до 28.10.2022г. е 6 904,73лв., дължимата договорна лихва от падеж
28.10.2022г. до 21.02.2024г. е 2 295,49лв. и неустойка за забава за просрочена
главница по общите условия е 212,89лв. за периода от 28.10.2022г. до
21.02.2024г.
С исковата молба е формулирано изявление на ищеца за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на падеж на 28 – мо число
на месеца на 16 месечни вноски за главница и лихва за периода 28.10.2022г. –
28.05.2023г. и при допусната забава в плащането над 90 дена. С отговор от
28.04.2025г. ответникът взима становище по исковата молба чрез
пълномощника си в страната, което сочи, че към тази датата изявлението на
ищеца е получено.
При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на
физическо лице с цел плащане на семестриални такси за обучение в
университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на
Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета
и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата
на чл.430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на правилата за
договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се
урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти,
от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател – физическо
лице.
Съдът приема, с оглед целта и вида на обществените отношения,
предмет на ЗКСД, указани в чл.1 и чл.2 от този закон, че правилата му,
8
уреждащи начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за
кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита,
са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им
гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна
политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция
по всеки един договор – при неплащане на кредита сумата се погасява от
държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието. Поради
това към тези договори се прилага, съгласно чл.17 ал.5 от ЗКСД, защитата на
чл.143 – чл.148 от ЗЗП.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми
следва да се считат следните правилата,на които се позовава ответника:
чл.17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор,
който трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки
превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени
изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в
условията на договора, както и когато преди сключването му банката не
уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е
недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но
не и лихви, такси и други разходи;
чл.19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на
такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и
управление на кредита, като такива уговорки са нищожни;
чл.20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на
банката, не може да надхвърля 7 % пункта и уговорка за по – висока лихва е
нищожна;
чл.23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на
главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ
времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната
работа съгласно учебния план за съответната специалност;
чл.24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на
кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и
9
включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите
средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като
изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно
погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на
общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10 –
годишен срок, считано от края на гратисния период;
По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа
издадени по реда на чл.10 ал.3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, за периода
от 2015г. до 2020г. ответникът ежегодно е записвал зимен и летен семестър на
редовно обучение по специалност „****“, въз основа на което ищецът е
извършвал плащане на три месечни такси за обучение от по 7823.32лв. всяка в
този период. Общо платената и следователно усвоена за плащане на такси за
обучение сума по кредита е 23 469,96лв.
Съобразно правилото на чл.23 ал.1 и ал.2 от ЗКСД, страните са уговори,
че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до
изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния
държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи
плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период
банката начислява лихви по кредита. От цитираните уверения на МУ –
Пловдив се доказва, че датата на последния държавен изпит за ответника е
30.09.2021г., посочвана винаги във всяко едно уверение като документ със
съдържание по чл.10 ал.3 ЗКСД. Това означава, че гратисният период е
изтекъл на 30.09.2022г. и след тази дата, на 28 – мо число според уговорките,
се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и
лихвите по него.
Погасяването следва да стане по погасителен план, който се изготвен в
края на гратисния период, с оглед първи падеж и изискуемост на плащане на
28.10.2022г., което е след едногодишния гратисен период и настъпване на
договорената падежна дата 28 – мо число на всеки месец. По делото няма
въведено от която и да е страна твърдението, че ответникът се е явил в офис
на банката, за да се погасителен план по общо съгласие, и това не е
опровергано от ответника чрез въвеждане на твърдение и доказване на
положителния факт по изпълнение от негова страна на това договорно
задължение. Доколкото е необходимо длъжникът да прояви активност и не го
10
е сторил до датата на първи падеж за плащане 28.10.2022г. следва, че не е
оказал нужното съдействие на кредитора по подписване на погасителния план
според поетото от него задължение по чл.5 от договора. Съдът отчита, че
окончателният размер на кредита не е известен към датата на сключване на
договора, както е при типичните кредитни правоотношения, а се определя на
база усвоени суми за семестриални такси, което зависи от броя на семестрите,
които студентът записва на база успешно положени изпити за предходния
период, поради което не е удачно изготвяне и подписване на погасителен план
при сключване на договора с ясни анюитетни вноски отнапред, защото няма
сигурност как ще протече следването на студента и за кои семестри ще
използва финансиране от банката, както е в случая – ответникът е подал молба
за отказ да ползва финансиране за част от семестриалните такси, в резултат на
което е бил финансиран от ищеца по договора само с три такива. Изхождайки
от това, ищецът е възприел редакцията на чл.5 от договора като удачна. След
като обаче падежът е настъпил и ответникът не се е явил, за да подпише
погасителен план, следва в отношенията им да се прилага изготвения от
ищеца погасителен план със 120 месечни вноски.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на вА.дно
сключен и възникнал договор за заем. Съществуването му се доказва от
писмените материА. по делото, съгласно които както договорът, така и
общите условия към него са изготвени в двуезичен вариант – на български и
на английски език, и са подписани от ответника както в края на текста, така и
са приподписани на всяка страница. Поради това са неоснователни
възраженията на ответника за липса на ясен и разбираем език на цялата
информация по договора, респективно за нарушаване на ЗКСД и ЗЗП.
Договорът е написан ясно, разбираемо, съдържа пълната необходима
информация за правата и задълженията на всяка страна, условията по
сключване, по изпълнение, по неизпълнение и последиците. Пресмятане на
дължимото на банката възнаграждение за ползваните пари изисква
елементарни математически знания и пресмятане. Както се посочи, с оглед
предмета на договора, не е възможно изготвяне и предоставяне на
погасителен план при сключване на договора, защото към този момент не е
ясно за колко семестъра ответникът ще успее да положи изпити и да ги
запише за следване. При семестриално завършване и платени от банката
всички такси за ответника е възникнало задължението да посети отново офиса
11
на банката, за да подпише и получи погасителен план, което той не е
изпълнил, поради което сега не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Общите условия на банката са част от възникналото договорно
правоотношение както по силата на изричната препращаща клауза на чл.10 от
договора, така и с оглед на факта, че са изготвени на два езика и са подписани
от ответника на всяка страница.
Неоснователно е възражението, че липсва уговорен размер на
дължимата възнаградителна лихва по договора поради възпроизвеждане в
чл.7 на договора на чл.20 ал.1 от ЗКСД. Вярно е, че избраната от банката
редакция на чл.7 не е най – прецизната от езикова гледна точка, но не може да
се сподели, че не е ясна и че буди съмнение какъв процент възнаградителна
лихва са уговорили страните – това е максималния от 7 %, защото не е
разписан по – нисък размер, а и при съмнение следва да се приложи
законовият максимум на чл.20 ал.1 от ЗКСД като горен защитен праг.
Неоснователно е възражението, че в отношенията между страните няма
разписани ясни правила, приети от ответника, за неустойка при забава,
наименована лихва за забава, от 17 % по чл.17.2 от ОУ. Както се каза,
ответникът е подписал и по този начин се е съгласил и приел общите условия
на банката да се прилагат като част от договорното съдържание. В тях се
съдържа клаузата за уговорено обезщетение за забавено изпълнение –
неустоечна лихва се начислява върху забавената част от главницата за срока
на забавата. Това не противоречи нито на ЗКСД, нито на ЗЗП, защото в тях не
е казано, че потребителят поради това му качество е освободен от отговорност
за вредите, които причинява със забавеното изпълнение на задълженията си
по потребителски договор.
Не може да се сподели предложеното от ответника тълкуване на чл.20 от
ЗКСД в смисъл, че указаният в нормата максимален размер на лихвата от 7 %
включва както възнаградителната лихва, така и лихви при забава, чийто сбор
не може да е повече от 7 %. Нормата на чл.20 от ЗКСД, находяща се в глава
Четвърта – Отпускане, усвояване и погасяване на кредита, на ЗКСД, визира
възнаградителната лихва по този кредит за ползването на паричния ресурс на
банката. Това е възнаграждението по заемното правоотношение, което го
прави възмездна сделка, а не заем за послужване. От прочита на нормата не
12
може да се изведе вложения от ответника смисъл. Законодателят е разписал
съдържанието на договора за кредит относно съществените уговорки по него
– даването на парите и условията за връщането им касателно
възнаграждението за банката, като е защитил студентите и докторантите с
въвеждане на максимален размер на възнаграждението на банката. Забавеното
изпълнение е отклонение от нормалното развитие на едно договорно
правоотношение и прочитът на ЗКСД сочи, че законодателят не се е занимал с
него, а е предоставил уреждането му с договор; при липса на договорни
клаузи се прилагат правилата на ЗК и ЗЗД.
Пак с оглед защитата на кредитополучателите, ЗКСД е забранил на
банката да начислява такси, комисионни и други такси и плащания за разходи
по кредита, поради което годишният процент на разхода по погасителния план
следва да е равен на годишния размер на възнаградителната лихва върху
невърнатата част от кредита. Ето защо доводи по повод ГПР са без тежест за
действителността на договорното правоотношение.
Основателно е възражението на ответника за допуснато нарушение на
чл.24 ал.1 т.1 и т.2 ЗКСД, защото банката с чл.10 от договора е включила в
неговото съдържание общите си условия, според които – чл.10.2, изтеклите за
гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата
/капитА.зират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В
резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата не е равен на
размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл.21
ал.1 и ал.3, чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на
банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се
начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период.
Т.е. след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на
такси за обучени, така и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и
изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея
възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й.
Съдът споделя развитите от ответника доводи за допуснато в тази част
нарушение на защитните императивни правила на ЗКСД. ЗКСД забранява по
тези договори уговаряне и плащане на нещо друго с чл.19 ал.2 ЗКСД, като
казва, че само това, което е предоставено като кредит за платени такси за
обучение и усвоено само за такси - чл.21 ал.1 и ал.3 ЗКСД, подлежи на
13
връщане по чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД. Фактът, че с чл.10 ал.2 от утвърдения
между министъра на финансите и министъра на образование типов договор за
кредитиране на студенти и докторанти /общодостъпен в интернет/ е
предвидено изтеклата за гратисния период лихва да се капитА.цира, не
поражда позитивна правна норма с такова съдържание, която да може да
преодолее забраната на императивните правила на цитираните по – горе
норми от ЗКСД. Типовите договори по образец по чл.6 и чл.7 от ЗКСД се
сключват между банките и министерството на образованието, а не между
студент и банка. С типовия договор не могат да се направят законодателни
промени в защитните норми на ЗКСД като се изменят, защото такава
делегация не е дадена от законодателя в чл.6 и чл.7 от ЗКСД. Поради това
съдържанието на тези типови договори не е и не може да бъде източник на
позитивна правна норма, даваща право на банките да нарушат чл.17 ал.4,
чл.19, чл.21 и чл.24 от ЗКСД при сключване на договори по този закон с
физически лица.
По делото проблем не е уговорката за прибавяне на изтекли
непадежирани лихви към главницата, а олихвяването на новополучената сума
до края на срока за връщане с възнаградителната лихва по договора, т.е.
начисляване на възнаграждението за ползвания паричен ресурс не само върху
реално използваните по размер парични средства за плащане на учебните
такси, подлежаща на връщане, а и върху вече изтекли възнаградителни лихви
за предходен период.
Фактът, че капитА.зиране на изтекли лихви към главницата през
гратисния период и увеличаването й е уговорено с чл.10.2 от общите условия,
а общите условия на банката са част от сключения договор, съгласно чл.10 от
договора, не преодолява гореконстатираното противоречие с императивни
норми на закона и не го санира.
В тази част договорът противоречи и на общата императивната норма на
чл.10 ал.3 от ЗЗД, от която се извежда забрана за начисляване на лихви върху
изтекли лихви /анатоцизъм/ при физически лица.
Поради констатирано противоречие на чл.10.2 от общите условия с
правилата на чл.19 ал.2, чл.21 ал.1 и ал.3 и чл.24 ал.1 от ЗКСД, които според
съда са императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита,
и на чл.10 ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че тези уговорки са нищожни. По силата
14
на чл.26 ал.4 от ЗЗД се преценява, че и без нищожната клауза договорът би бил
сключен, поради което тази нищожност не води до нищожност на целия
договор.
Ответникът като лице, ползвало кредит като студент за плащане на
семестриални такси, дължи на банката само 7 % на годишна база договорно
възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси за целия срок на
кредита от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху сумата от 31 486.92
лв., т.е. главница в този размер не се дължи.
Изтеклите от 26.09.2015г. до 28.09.2022г. договорни лихви от 6 904.73лв.
се дължат за плащане като договорно възнаграждение, чиято изискуемост
настъпва след 28.10.2022г., а не като част от главницата. Върху тази сума не
може след 28.09.2022г. да се начислява договорна лихва от 7 % на годишна
база, защото тя не е главница по кредита по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 във вр. с
чл.21 ал.1 и ал.3 от ЗКСД. Изтеклите през гратисния период възнаградителни
лихви следва да се плащат като такива - така, както страните са уговори, без
други начисления върху тях.
С оглед на този извод, то действително към датата на сезиране на съда
21.02.2024г. е нА.це забава в плащане на падежирА. вноски за главница и
договорна лихва. С исковата молба ищецът е направил вА.дно волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по правилото на чл.432 от ТЗ,
приложимо, доколкото ЗКСД не съдържа специални норми. Волеизявлението
му е достигнало до длъжника в хода на процеса, не е последвало плащане,
поради което са настъпили правните последици на упражненото потестативно
право от кредитора и към ход на делото по същество вземането му по договора
за кредит е предсрочно изискуемо в пълен размер.
Съгласно изчисленията на в.л. С., размерът на дължимите суми, без
начисляване на възнаградителни лихви върху възнаградителни лихви, е:
23 469,96лв. главница и капитА.зирани към тях изтекли възнаградителни
лихви за гратисния период 23.02.2015г. – 28.09.2022г. от 6 904.73лв., общо
30 374,69лв. Ищецът претендира 31 486.92лв., но не доказва вземане в този
размер, поради което искът за разликата над 30 374.69 лв. до 31 486.92лв. ще
се отхвърли.
Договорната лихва след гратисния период от 28.10.2022г. до 21.02.2024г.
е 2 295,49лв., претендират се 3 079.60лв., но не се доказват, поради което за
15
разликата над доказаната сума от 2 295.49лв. до търсените 3 079.60 лв. следва
да се отхвърли.
Неустойката от 28.02.2022г. до 21.02.2024г. е 212,89лв., претендират се
по – малко 201,16лв., поради което следва да се присъди претендираната сума.
Общо доказаното задължение е в размер на 32 871,34лв. при
претендирано 34 767,65лв. При този изход на ищеца ще се присъдят от
доказаните разноски общо от 3 611.51лв. и 200лв. юрисконсултско
възнаграждение, общо 3 811,51лв., по съразмерност на уважената част от
исковете 95 % или сумата от 3 620.93лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. Б., гражданин на ****, роден на **********г., с паспорт
№ *****, издаден от Паспортна служба на *****, с адрес във ***** */******,
съдебен адрес в *** *******, чрез адв. С. Ш., да плати на „Банка ДСК“ ЕАД
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, и съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 6,
сумата от 30 374,69лв., дължима по Договор от 25.09.2015г. за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студентите и докторантите, сключен между
страните, формирана от сумата на кредита в размер на 23 469.96лв. /двадесет
и три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/ и капитА.зирана лихва от 6 904.73лв. /шест хиляди деветстотин и
четири лева и седемдесет и три стотинки/ за срока на гратисния период;
сумата от 2 295.49лв. /две хиляди двеста деветдесет и пет лева и четиридесет
и девет стотинки/, представляваща дължима възнаградителна лихва за
периода от 28.02.2022г. до 20.02.2024г., сумата от 201,16лв. /двеста и един
лева и шестнадесет стотинки/ лихва за забава за периода от 28.10.2022г. до
20.02.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда
21.02.2024г. до изплащане на сумите и направените по делото разноски от
3 620,93лв. /три хиляди шестстотин и двадесет лева и деветдесет и три
стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените
6 904.73лв. за капитА.зирана възнаградителна лихва в гратисния период до
претендираните от 8 016.96лв. и за разликата над присъдената
16
възнаградителна лихва от 2 295.49лв. за периода 28.10.2022г. до 21.02.2024г.
до претендираната от 3 079.60 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17