Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.03.2021год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 16.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19763 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „И.“ ЕАД, ***, против „****“ ЕООД, ЕИК: ****, гр. Варна , ул." ****"№ 29 обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:
1. Сумата 3520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г и дължима след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на искоата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 3520.49 лв като получена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
2. Сумата 7604.27 лв, като получена от ответника без основание по фактура № **** г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
3. Сумата 7604.27 лв, представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г. дължима от ответника, считано от датата 21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 7604.27 лв като получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 21.02.2017г. страните са постигнали съгласие по съществените условия на един бъдещ договор за наем на складово помещение в Логистичен парк с. ****№ 28, общ. Варна, за което ответника издал данъчна ****/21.02.2017г., включваща депозит по договор за наем на стойност 3520.49 лв., както и 704.10 лв. наем за м. февруари 2017г., или общо сумата 5069.51 лв. без ДДС. Твърди се, че на следващият ден страните обективирали съгласието си в договор за наем от 22.02.2017г., съгласно който ответника се задължил да предостави на ищеца ползването на складово помещение №12 с площ от 900 кв.м. и за срок от 1 година, срещу задължението на ищеца да му заплаща месечна наемна цена в размер на 1800 евро. Твърди се, че по предложение на ответника договора бил сключен при общи условия и правила за вътрешния ред - описани като неразделна част от наемния договор, като съгласно р.III чл.11 ал.1 и 2 от общите условия , наемателя се задължавал да предаде на наемодателя гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем, уговорен да послужи за евентуално покриване на задължения на наемателя за текущи разноски и за евентуално нанесени вреди върху наетото имущество и подлежащи на връщане при отсъствие на такива насрещни вземания. Твърди се, че с наредената по банков път сума включена във фактурата от 21.02.2018г., ищецът е изпълнил задължението да внесе гаранционен депозит (1800 х 1.95583 =3520.49 лв.) с начисления ДДС, като плащането е извършено с преводно нареждане от 23.02.2018г.
Твърди се, че договорът бил изпълняван коректно и от двете страни до изтичане на уговорения срок, а веднага щом срока на договора изтекъл, страните сключили нов договор за наем от 22.02.2018г. за същото складово помещение 12 , както и за допълнителна открита площ от 200 кв.м. за срок от 6 месеца срещу наемна цена в размер на 1800 евро за помещението и 200 евро за откритата площ или общо 2000 евро месечно. Твърди се, че сумата за депозит по първият договор за наем заплатен от ищеца по ****/21.02.2017г. в размер на 3520.49 лв (без ДДС ) останала в патримониума на наемодателя. Твърди се, че впоследствие страните сключили Договор за наем от 15.03.2018г. съгласно който, ответника се задължил да предостави на доверителя ползването на Складове №1 и №5 с обща площ от 1944 кв.м., за срок от 6 месеца срещу задължените на ищеца да заплаща наемна цена в размер на 3888 евро месечно, като съгласно общите условия на ответника -наемодател, ищеца поел задължението да предаде на ответника гаранционен депозит в размер на 1 месечен наем (3888 евро). Твърди се, че ответникът включил това парично задължение във фактура № ****г., ведно с изчисления наем до края на текущия м. март , но вместо да фактурира 1 депозит (3888 х 1.95583= 7604.27лв.), фактурирал двоен размер ( 2 х 7604.27=15208.54) ведно с ДДС. Твърди се, че ищецът заплатил сумата по тази фактура с пр.нареждане от 30.03.2018г., с което в патримониума на ответника е постъпила на правно основание (договора за наем) сумата 7604.27 лв без ДДС, а без основание разликата в размер на 7604.27 лв, както и начисленото за нея ДДС. Твърди се, че в хода на изпълнение на договорите, отношенията между страните били коректни и съобразени с уговореното и закона, като изпълнението продължило и след изтичане на уговорените срокове, като досежно складово помещение №12 и откритата площ уговореният 6-месечен срок изтекъл на 22.08.2018 г., а за складове №1 и №5 съответно на 15.09.2018г. Твърди се, че тъй като ползването на обектите продължило със знанието и без противопоставянето на ответника, съгласно разпоредбата на чл. 236 ал1 ЗЗД горните два срочни договора за наем са се трансформирали по право в договори за неопределен срок. Твърди се, че изпълнението продължило нормално до края на месец януари на 2019 г., като междувременно представител на ищеца изразил пред представител на ответника намерения за бъдещо приключване на наемните отношения. Твърди се, че това предизвикало ответната страна да предяви устно претенции за заплащане на неустойка-отразени в изпратен по електронен път проект за спогодба. Твърди се, че ищецът не приел предложения проект, тъй като договорите били вече без определен срок и всяка от страните е могла да се освободи от тях с едномесечно предизвестие и самата идея за заплащане на неустойка била необоснована и правно нелогична. Твърди се, че в началото на месец февруари 2019г., веднага щом ищеца заплатил на ответника дължимите наеми по двата договора по фактура №*********/07.02.2019 г., ответникът предприел действия насочени към неподускане на транспортни средства до наетите от ищеца складове, което направило невъзможно за него да извършва товаро-разтоварни дейности, т.е., ответника започнал да пречи на ищеца да използва наетите складови площи по предназначение. Твърди се, че при последвалата размяна на електронни съобщения ответникът по същество не дал ясно обяснение за действията си, поради което ищеца предизвестил ответника, че се отказва от договорите на основание чл. 238 от ЗЗД, като досежно и двата договора, предизвестията били връчени на ответника на 21.02.3019г., като приема, че същите следва да се считат за прекратени с изтичането на 1 месец или от датата 21.03.2019г. Твърди се, че освен това ищецът уведомил ответника, че систематичното недопускане на транспортни средства до наетите площи от страна на ответника от 07.02.2019г. нататък, се приема като виновно неизпълнение от страна нанаемодателя и ако това поведение продължи, то упражнява право на задържане (чл.90 ал.1 ЗЗД )на наемната цена за оставащият период от 01.03. 2019 до 21.03.2019г. Твърди се, че ответникът изпратил до ищеца покана от 11.03.2019г., съдържаща изявление за едностранно разваляне на договорите за наем поради виновно неизпълнение -неплащане наемна цена за месец март 2019 г. Твърди се, че на 13.03.2019г. ищецът бил допуснат от ответника да вдигне всички движими вещи и от тази дата наетите площи били опразнени и предадени на ответника в надлежно състояние.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „У.Л.“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител, в който се изразява становище за недопустимост,
поради неяснота на предявените искове. Оспорват се същите и като неоснователни.
Признава се, че между страните са сключени посочените в исковата молба Договор за наем от 22.02.2017 г. на склад/помещение № 12 /****, „****",
собственост на ответника/, както и Договор за наем от 22.02.2018 г. за същото
складово помещение № 12, както и за наемане на допълнителна открита площ от 200
кв.м. за срок от 6 месеца срещу наемна цена за допълнително наетата площ в
размер 200 Евро, при условията на приложените Договори; Договор за наем от
15.03.2018 г. за ползването на склад № 1 и склад № 5 с обща площ от 1944 кв.м.
за срок от 6 месеца и месечна наемна цена от 3 888 Евро. Не се оспорва и, че на
13.03.2019г. и 14.3.2019г. „И." ЕАД е опразнил наетите помещения и площи.
Оспорват се
както основателността, така и размера на всички заявени претенции, релевантността на въведените факти и обстоятелства от ищеца
за уважаване на исковете. По отношение на първия иск изтъкват, че на 22.02.2018 г., поради изтекъл срок на наемното правоотношение по
отношение на склад № 12 с площ от 900 кв.м. е продължено за още една година,
респективно до 22.02.2019 г., а след този срок, поради неоспорваното /и от
двете страни/, продължило ползване на наетите помещения без противопоставяне на
представляваното дружество - наемодател се е трансформирало в наемно
правоотношение без срок. Твърди се, че на 11.03.2019 г. „****" ЕООД, чрез пълномощника си ****е отправило изявление за прекратяване
на договорите за наем всички наети от
ищеца, складови помещения и площи, поради неплащане на наемна вноска за м. Март 2019 г.
и натрупани парични задължения в размер на 14958.58 лв. и считано от следващия ден /12.03.2019 г./ и
е поканило „И." ЕАД на 13.03.2019 г. да се яви за получаване на движимите
вещи, съхранявани в наетите помещения и площи. Твърди се, че въз основа на предоставените услуги с
мотокар от страна на наемодателя на 13. и 14.03.2019 г. във връзка с
предаването и изнасянето на вещите, собственост на наемателя, за което са подписани приемно-предавателни
протоколи от 13. и 14.03.2019 г., между представителите на страните по наемните
правоотношения, ищецът
се е задължил допълнително и за сумата от 1 000 лв., съставляваща стойността на
услугата, за което задължение е издадена фактура № ***/13.03.2019 г., по която,
паричното задължение е все още дължимо и неизплатено. Оспорва се датата, на която ищеца твърди, че всички договори за наем / безсрочни / са
прекратени, като приема, че прекратяването е възникнало въз основа на
отправеното изявление от наемодателя за прекратяване на договорите за наем, по
вина на наемателя, поради неизпълнение на основни задължения от страна на
последния за авансово заплащане на наемната цена за месец март 2019г.,
неизплатени парични задължения, натрупани във връзка с наемните правоотношения
и дължима договорна неустойка. Оспорват се представените писмени доказателства
- служебни и фискални бонове, издадени от „Еконт
експрес“ за извършена доставка и получаване на предизвестия за прекратяване на
наемните договори, от страна на наемателя, както и вписванията в
товарителницата от 20.02.2019г. с отбелязване „уведомление", поради което
и с оглед на обстоятелството, че същите не носят подписа на ответното
дружество, като молят за откриване на производство по чл. 193, ал. 1 във вр. с ал.3 от ГПК. Оспорват представената покана с оглед
нейното съдържание и авторство на товарителницата.
Не оспорват, че договора за наем предвижда клауза за връщането на
депозита, като така в чл. 11, ал. 2 от Общите условия на договорите за наем, обаче са уредени освен
срока, но и условията,
при които внесен гаранционен депозит се възстановява в полза на наемателя, а същите предвиждат, че връщането на депозита е
предвидено като възможност да се възстанови след изтичане срока на наемния
договор, но и след погасяване на
незаплатените задължения, включващи и задължение за дължима неустойка и
обезщетения в полза на наемодателя, като приема, че след като ищеца се позовава именно на договорна уговорка, следователно
предявява иск на договорно основание.
Приемат, че по силата на Общи условия за отдаване под наем на складови
помещения в „****“ -Логистичен парк, ****- надлежно изменени,
съгласно решение на едноличния собственик на капитала на дружеството наемодател
от 01.10.2018 г. и влизащи незабавно в сила от тази дата, съгласно
чл. 20 ал.4 от ОУ, наемодателят има право и е упражнял това право да задържи
внесените депозити до заплащане на дължимата неустойка. Твърди се, че
съдържанието на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ОУ напълно се припокрива от
записите на посочените условия, при които наемодателят е могъл и е задържал
внесените депозити, тъй като неизплатените парични задължения от страна на
наемателя явяват и към 11.03.2019 г., когато е отправено изявлението на
кредитора наемодател към своя длъжник наемателя. Приемат, че съгласно чл. 23
ал. 1 от Общите условия на договорите за наем, действащи между и с които
страните по наемните правоотношения са приели да съобразят поведението си,
съдържа императив, че при закъснение за плащане наемната цена от страна на
наемателя в срок, същия дължи обезщетение на наемодателя в размер на 0,5 % от
наемната цена за всеки просрочен ден. Месечната наемна цена, дължима по всеки от договорите за наем, съобразно чл. 3 от ОУ за отдаване под наем на складови помещения в
„****" - ****, ****се заплаща не по-късно от 10- то число на текущия
месец и съставлявава
наемно плащане за текущия календарен месец. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ОУ,
наемната цена се заплаща авансово от наемателя за месеца, през който се използва помещениетокато
за месец март 2019 г., наемателят не е превел авансово дължимия наем, съгласно
т.6 от „Общи данни за договора за наем" за отделните действащи договори:
този от 22.02.2018 г. за складово помещение № 12 в размер на 2 000 Евро без ДДС
и договора за наем от 15.03.2018 г.", за складови помещения № 1 и № 5 в
размер на 3 888 Евро без ДДС, до 10.02.2019 г. Твърди се, че общата сума на
неизплатените наемни възнаграждения, консумативи и извършени услуги към датата
на уведомлението за прекратяване на договора от „****" ЕАД се равнявала на
14958,58 лв., като във връзка с описаните неизпълнения, наемодателят е уведомил
наемателя за едностранно прекратяване на договора и е поканил същия на
13.03.2019г. да изнесе движимите си вещи от наетите помещения, както и да
заплати дължимите суми, като на посочената дата, движимите вещи са предадени на
наемателя.
Приема се, че с оглед неправомерното поведение на наемателя и
прекратяването на договорите по негова вина, наемодателят не дължи връщане на
дадения депозит от 3520,49 лева както и тези за сумите от по 7604.27 лв.,
доколкото същите биха подлежали на връщане само в хипотезата, при която
наемателят е бил изправна страна при прекратяване на наемен договор с
едномесечно предизвестие, респективно неоснователни се явяват и акцесорните претенции за суми съставляващи обезщетение за
забава върху първите, както и тези за законна лихва върху главниците.
Правят материално-правно изявление за прихващане по смисъла на чл. 103
от ЗЗД на дължимите наемни вноски за месец Март 2019 г., - 5888 евро, както и
за дължима неустойка поради неизпълнение на задължение за отправяне на
едномесечно предизвестие за прекратяване на безсрочни договори за наем в общ
размер на 44875.24 лева или тяхната еврова стойност/
три месечни наема/.
Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези съображения и се претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез подадено до съда писмено становище от процесуален представител, поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът поддържа депозирания отговор на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че между тях
са сключени Договор за наем от 22.02.2017 г. на склад/помещение № 12 /****, „****",
собственост на ответника/, както и Договор за наем от 22.02.2018 г. за същото
складово помещение № 12, както и за наемане на допълнителна открита площ от 200
кв.м. за срок от 6 месеца срещу наемна цена за допълнително наетата площ в
размер 200 Евро, при условията на приложените Договори; Договор за наем от
15.03.2018 г. за ползването на склад № 1 и склад № 5 с обща площ от 1944 кв.м.
за срок от 6 месеца и месечна наемна цена от 3 888 Евро, както и че на
13.03.2019г. и 14.3.2019г. „И." ЕАД е опразнил наетите помещения и площи. Не е спорно между страните
предоставянето от ищцовата страна на депозит по договор за наем
на стойност 3520.49 лв. , както и 704.10 лв. наем за м. февруари 2017 или общо
сумата 5069.51 лв. без ДДС, за които ответното дружество е издало данъчна ****
/ 21.02.2017г. Не се спори, че във вр. с Договора за
наем от 15.03.2018г и издадената фактура № ****г., с преводно нареждане от
30.03.2018 г. ищецът е превел по сметката на ответника сума в размер на сумата
2х7604.27=15208.54 лв. представляваща левовата равностойност на двумесечен наема (3888 х 1.95583=
7604.27лв).
В хода на съдебното производство бяха приети и приложени следните писмени доказателства: ****/21.02.2017г., Договор за наем от 22.02.2017г., Договор за наем от 22.02.2018г., Договор за наем от 15.03.2018г., Общи условия за отдаване под наем на складови помещения в **** -Логистичен парк ****, Правилник за вътрешния ред, Фактура № **** г., Проект за спогодба, ****/07.02.2019 г., Електронна кореспонденция между страните от 02.2019 г., Писма от 20.02.2019 г. на **** АД - 2 бр., обратна разписка за получаване - 2 бр., Писмо от 27.02.2019 г. на **** АД , обратна разписка за получаване, Покана от 11.03.2019г. на **** ЕООД, Справка за издадени фактури и плащания между страните за периода 21.02.2017 г. до 08.02.2019г., Справка за начислени лихви по акцесорните искове - 2 броя, покана изпратена от „У.Л.“ ЕООД до „И.“ ЕАД получена от **** на 12.03.2019г., фактура № *** от 01.03.2019 г., извлечение за задължения на „И.“ ЕАД към дата 16.03.2020 г., към „****“ ЕООД, ОУ за отдаване под наем на складови помещения в „****“ – логистичен парк, ****, 2 броя копия от приемо – предавателни протоколи от 14.03.2020 г., като оригиналите да бъде върнат на страната.
Видно от представения по делото Договор за наем от 22.02.2017г., ответното дружество се задължава да предостави на ищцовото ползването на складово помещение №12 с площ от 900 кв.м. за срок от 1 година, срещу задължението на ищецът да му заплаща месечна наемна цена в размер на 1800 евро. От текста на договора се установява, че на същата дата на ищеца е предадено помещението. Съгласно чл.2 (1) от Договора, за предоставените складовите площи наемателят се задължава да заплаща месечна наемна цена, в размер и срокове, съгласно описаното в Раздел I „Общи данни за договора за наем". Съгласно чл.З, ал.1, договорът за наем се сключва при Общи условия, неразделна част от същия, а съгласно ал.2, към договора се прилага и Правилник за вътрешния ред, неразделна част от същия, за които ищцовото дружество декларира, че са му предоставени при подписването и се съгласява с тях и заявява, че ще ги спазва.
Съгласно чл.5 от Договора, наемодателят има право едностранно да изменя Общите
условия кьм настоящият договор. Регламентирано е, че
при изменение или замяна на Общите условия, наемодателят е длъжен да постави
писмени уведомления на общодостъпни места в Логистичен парк-„****", което
трябва да съдържат достатъчен срок/ от 7 работни дни от поставяне на
уведомлението за изменянето или заменянето на Общите условия/, в който
наемателят може да заяви писмено, че отхвърля изменените или заменени Общи
условия. Регламентирано е, че изменянето или заменянето на Общите условия има
сила за всеки един наемател по заварен договор, когато му бъде съобщено по реда
на ал. 2, че Общите условия са изменени или заменени и в срока описан в
уведомлението по предходната алинея наемателят не заяви писмено, че отхвърля
изменението или замяната на Общите условия.
От
представения по делото Договор за наем от 22.02.2018 г. се установява, че той е
сключен за същото складово помещение № 12, както и за наемане
на допълнителна открита площ от 200 кв.м. Срокът на договора е 6 месеца, срещу
наемна цена за допълнително наетата площ в размер 200 евро, т.е. общата месечна
наемна цена е 2000 евро. Договорът е сключен при идентични с първоначално
сключения договор от 2017г. условия.
По делото е представен и приет Договор за наем от 15.03.2018 г. за
ползването на склад № 1 и склад № 5 с обща площ от 1944 кв.м. за срок от 6
месеца и месечна наемна цена от 3888 евро.
След изтичане на уговорените в договорите срокове, изпълнението им
продължило, като досежно складово
помещение №12 и откритата площ уговореният 6-месечен срок изтекъл на 22.08.2018
г., а за складове №1 и №5 съответно на 15.09.2018г.
От приложените по делото Общи условия за отдаване под наем на складови помещения в „****" - Логистичен
парк, действащи към момента на сключване на договорите се установява, че
наемната цена се заплаща авансово от наемателя за месеца, през който се
използва помещението, от момента на предаването на помещението съгласно
настоящите Общи условия, като е уточнено, че тя се заплаща не по-късно от
10–то. число на текущия месец и ще представлява наемното плащане за текущия
календарен месец. Съгласно Общите условия ищцовото
дружество се е задължило да използва наетото помещение съобразно предназначението
му - за склад. След изтичането на срока на договора за наем, неговото
прекратяване или разваляне, да върне наетото помещение в същото състояние, в
което го е получил - в изряден и почистен вид, като се вземе предвид нормалната
амортизация на имота. Помещение, което не отговаря на изискванията по
предходното изречение, незабавно се ремонтира и почиства от наемодателя, като
наемателя дължи на наемодателя всички разходи, които са извършени в тази
връзка. Ищецът се е задължил да заплаща редовно месечната наемна цена за
помещението съгласно договорките постигнати в договора за наем и настоящите
общи условия, както и да заплаща редовно текущите разноски за своя сметка.
Ищецът се е задължил да спазва Правилника за вътрешния ред на „****" и да
осигурява спазването му от всички свои работници, служители, лица, работещи в извънтрудови правоотношения, доставчици и лица, действащи
от тяхно име, клиенти и посетители, както и да поема разноските свързани с
обикновеното използване на помещението и свързаните с него текущи ремонти и да
набави сам и за своя сметка всички официални разрешителни (както и всякакви
други необходими документи) свързани с дейността, която ще извършва в
помещението. Задължил се е да пази наетите помещения от вреди, да спазва
правилата за пожарна и аварийна безопасност съгласно изискванията на
компетентните институции и да ползва и стопанисва помещението с грижата на
добър стопанин, да уведомява незабавно наемодателя за всички обстоятелства,
които изискват неговата намеса. Задължил се е да не извършва никакви изменения
или преустройства в помещенията, без изричното писмено съгласие на наемодателя,
да не извършва дейността си извън наетото помещение, да пази, почиства и
поддържа наетото помещение, да не организира промоционални,
корпоративни и социални събития, както и други събития, водещи до различно от
обичайното използване на наетите помещения, без изричното писмено съгласие на
наемодателя. Ищецът се е задължил да осигурява сигурността и опазването на
вещите намиращи се в наетото помещение. Съгласно чл.11, ищецът се
е задължил да предаде на наемодателя гаранционен депозит в
размер на един месечен наем, който да служи за покриване на незаплатени
задължения на наемателя за текущи разноски при прекратяване на договора за
наем, както и за покриване на вреди нанесени върху наетото помещение и
сградата, като след изтичане на срока на договора за наем и след погасяване на
незаплатените задължения съгласно предходната алинея, и при условие че
наемодателят няма претенции за неустойки и обезщетения съгласно договора за
наем и настоящите Общи условия, остатъкът от гаранционния депозит се връща на
наемателя.
Съгласно Общите условия ответното дружество се е задължило да
предостави помещението на наемателя съобразно вида описан в приемо-предавателния
протокол и да осигури на наемателя спокойно и безпрепятствено ползване на
помещението. Задължило се е да осигурява достъп на служителите на наемателя до
наетото помещение, съгласно пропускателен режим описан в Правилника за
вътрешния ред, да поддържа помещенията в изправност съгласно чл. 231, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите.
Страните са се договорили, че договорът за наем между наемодателя и наемател се прекратява, при настъпването на което и да е от следните обстоятелства: изтичане на срока, за който е сключен договора за наем, при условие че не бъде - продължен от страните съгласно правилата е настоящите Общи условия. С тримесечно писмено предизвестие от всяка от страните по договора за наем. При неизпълнение, на което и да е от задълженията на наемателя по договора за наем, Общите условия или нарушаване на Правилника за вътрешния ред наемодателят има право да прекрати договора за наем без предизвестие. Регламентирано е, че при прекратяване на договора за наем, независимо поради каква причина е настъпило, ако наемателят не освободи помещението в срок до 10 дни и не изнесе собствените си движими вещи, то наемодателят има право да изнесе вещите на наемателя находящи се в помещението, като състави протокол - опис на вещите и да ги остави за отговорно пазене за сметка на наемателя, за срок от един месец.
Съгласно Общите условия, при закъснение на наемателя да заплати наемната цена в сроковете съгласно договора за наем, дължи на наемодателя обезщетение за забава в размер на 0,5% от месечната наемна цена, за всеки ден просрочие. При забавяне на плащане от страна на наемателя с повече от две седмици, или в случай на влошаване на финансовото състояние на наемателя, наемодателят има право да прекрати договора за наем едностранно без предизвестие и да поиска незабавното освобождаване на наетото помещение, дори и против волята на наемателя. При всяко неизпълнение от страна на наемателя на договора за наем и настоящите Общи условия и нарушаване на Правилника за вътрешния ред, наемодателят има право да ограничи достъпа наемателя до „****“, като достъпът на наемателя ще бъде възстановен след кумулативно: изпълнение задълженията, а в случай, че се касае за неизпълнение парични задължения и след заплащане на обезщетение за забава по ал. 1; преустановяване на нарушаването на Правилника за вътрешния ред; възстановяването на причинените вреди. Регламентирано е, че при забава на наемателя да заплати или предаде някоя от сумите, съгласно раздел „Допълнителни плащания“, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,5% на ден върху неизплатената сума до изплащането всичко дължимо.
Съгласно чл.24 от Общите условия, при прекратяване на договора за наем поради неизпълнение на Договора за наем и настоящите Общи условия от страна на наемателя, или при разваляне на договора за наем поради причина, за която наемателят отговаря, същият дължи неустойка на наемодателя в размер на три месечни наемни вноски, като независимо от неустойката по предходната алинея, наемодателят има право да задържи гаранционният депозит като неустойка за неизпълнение и да предяви иск за вреди в по-голям размер. В чл.25 е предвидено, че при прекратяване на договора за наем по вина на наемодателя, същият дължи на наемателя неустойка в размер на три месечни наемни вноски. Чл.26 предвижда, че при прекратяване на договора за наем с писмено предизвестие от наемодателя съгласно раздел „Прекратяване на договора за наем", дължи на наемателя неустойка в размер на две месечни наемни вноски, а при прекратяване на договора за наем с писмено предизвестие от наемателя съгласно раздел „Прекратяване на договора за наем“, дължи на наемодателя неустойка в размер на две месечни наемни вноски.
Съгласно чл.29 от Общите условия, ответното дружество има право да изменя настоящите Общи условия едностранно, като при изменение или замяна на Общите условия, ответното дружество е длъжно да постави писмени уведомления на общодостъпни места в „****". Уведомленията по предходното изречение трябва да съдържат срока, в който всеки един наемател може да заяви писмено, че отхвърля изменените или заменени Общи условия. Регламентирано е, че изменянето или заменянето на Общите условия има сила за всеки един наемател по заварен договор, когато му бъде съобщено по реда на ал. 2, че Общите условия са изменени или заменени и в срока описан в уведомлението по предходната алинея наемателят не заяви писмено, че отхвърля изменението или замяната на Общите условия, като ако в указания срок съгласно уведомлението по ал. 2 наемател не заяви писмено, че отхвърля изменените или заменени Общи условия, те влизат в сила за него съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, след изтичането на срока указан в уведомлението. Указано е, че при промяна в Общите условия съгласно предходните алинеи, всеки наемател има право да изиска писмено предоставяне на копие от изменените или заменени Общи условия.
По делото са
приложени Общи условия за отдаване под
наем на складови помещения в „****" - Логистичен парк, влезли в сила на
01.10.2018г. се установява, че е налице изменение в условията за прекратяване
на договор за наем, като съгласно чл.20, ал.4, в случай, че договора за наем е
изтекъл и няма изрично противопоставяне от страна на наемодателя и същия се
ползва от наемателя същия може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие от
страна на наемателя, като същия дължи три наема неустойка и наемодателя има
право да задържи платения депозит до заплащане на неустойката.
Представен и приет е Правилник за вътрешния ред в логистичния парк.
Приети като доказателство са протокол за поставяне от 02.10.2018г. на
съобщение за изменените Общи условия, както и протокол от 18.10.2018г. за
сваляне на съобщението, изготвени и подписани от двама служители на ответното
дружество.
Представени са
писмени изявления чрез куриер от ищцовото дружество
до ответното, с което се отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора за наем от страна на наемателя. Представени са доказателства, че
изявленията по реда на чл. 238 от ЗЗД са
получени от ответника на 21.02.2019г.
По делото е представено изявление от 11.03.2019г. от
ответната страна, отправено до ищцовата, за
прекратяване на наемното правоотношение, поради неизпълнение от ищеца на
договорни задължения.
От приложени по делото приемо-предавателни
протоколи от 14.03.2019г. се установява, че ищцовото
дружество е получило от ответното всички свои вещи и оборудване и е освободило
наетите складови площи.
Ангажирани по делото са гласни доказателства от дружеството ищец чрез разпит на свидетелите Вангел Милушев Кирев и Емил Бончев Славчев.
В показанията си св.Кирев – служител в ищцовото дружество заявява, че е работил в складовата база от 2017г. до освобождаване на складовете през 2019г. Заявява, че през м-февруари-март 2019г. е имало някакви пречки от страна на наемодателя, като по думите на работодателя му, причината била неизплатен наем. Твърди, че камиони на ищцовото дружество не били допускани, за да могат да си изнесат оборудването. Самите работници и служители били допускани в базата, като единствените пречки били за камионите. Твърди, че някъде към 12 или 13 февруари пристигнал, заедно с други работници на ищцовото дружество и започнали да чистят наетите от тях складове и да изнасят оборудването, но не знаел по какъв начин работодателят му е уговорил ответното дружество, да ги допуснат до складовете. Твърди, че окончателно са изнесли и са освободили складовете на 12-13.02.2019г., а през м.март 2019г. изобщо не са посещавали базата, защото не е имало причина - всичко е било изнесено и складовете са били освободени. Категорично заявява, че лично той е бил последния човек, който е проверил, че цялото оборудване е изнесено през м.февруари, тъй като той е бил ръководител на останалите служители и представител на ищцовата фирма. Твърди, че не е подписвал приемо-предавателен протокол.
В показанията си св.Славчев заявява, че е служител на „И.“ ЕАД. *** се съхранявало оборудване на А1, като самия той е работил в тази база. Твърди, че не са имали проблеми с пропускателния режим до м.февруари 2019г., когато разбрал, че някой от ръководството на фирмата им уведомил ответното дружество, че ще напуснат складовете. Твърди, че ответното дружество не допускали камиони, с които да изнесат оборудването си, като до колкото знаел, причината била неуредени финансови взаимоотношения. Твърди, че през м.февруари са освободили складовете и са напуснали базата като са ползвали мотокари на ответното дружество. Заявява, че в същност реално са напуснали базата в началото на м.март 2019г., тъй като преди това камионите не били допускани, като лично той подписал приемо-предавателните протоколи за това. Заявява, че причината за недопускането им до колкото знае е неплатени задължения от ищцовото дружество.
Ангажирани по делото са гласни доказателства от ответното дружество чрез разпит на свидетеля Димчо Иванов Денчев - работник като поддръжка и мотокарист в Логистичен парк ****от 8 години. В показанията си св.Денчев заявява, че през 2019 г. на контролно пропускателния пункт били поставяне всички заповеди, обяви. Лично той ги получавал от ръководството на фирмата и ги давал на дежурния от охраната, който ги залепял на стъклото до портала, където работи охраната. Заявява, че през портала /КПП/ минавал целия поток от хора, който влиза в обекта и именно там се поставяли съобщенията и обявите. Имало само един вход за парка с пешеходна врата и голям портал, който е за автомобили така, че който мине през портала вижда какво има обявено. Заявява, че помни служителите на фирма „****“, като заявява, че не са имали никакви пререкания с тях. Заявява, че във връзка с фирма „****“ са лепили някакво съобщение, но не помни какво точно. Шефа му казал, да го залепи и той го сторил. Заявява, че след това е прекратен договора. Твърди, че не е имало причина и не се случвало да не допускат камиони на фирма „****“, просто е било възможно да ги забавят, тъй като е имало и други камиони, които трябва да се обслужват.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, с изключение на показанията на свидетелите Вангел Милушев Кирев и Емил Бончев Славчев в частта относно периода на освобождаване на складовете, доколкото от представените писмени доказателства е безспорно, че не през м.февруари, а през м.март 2019г. складовете са били освободени, в уверение на което са подписани приемо-предавателни протоколи от представител на ищцовото дружество – св.Славчев.
Прието по
делото е заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице двете
фактури, издадени от **** към **** - за месеците февруари ****/01.02.2019) и
март ****01.03.2019) на 2019 година, са отразени в счетоводството на издателя -
записан е разчет (вземане) по дебита на сметка 411. Вземания от клиенти,
аналитична партида И. ЕАД срещу отчитане на приход по сметка 703. Приходи от
продажби на услуги, ан.п. 3 - наеми и начисляване на
ДДС по сметка 4532. ДДС на продажбите. Фактурите са включени в дневниците на
продажби по ЗДДС на **** за месеците, в които са издадени. Вещото лице
установява, че в счетоводството на **** е отразена ф-ра
****/01.02.2019 г. - като е записано задължение към **** срещу отчетен разход
за наеми и ползван данъчен кредит. Фактурата е включена в дневника за покупки
по ЗДДС през месеца на издаването й. Фактура № ***/01.03.2019 г. не е намерила
отражение в счетоводството на ****, в това число и не е отразен в дневниците за
покупки. Представени са два броя платежни нареждания, с които **** е заплатило
на **** следните суми: 12 841,96 лв на 08.02.2019 г.
с основание „ф-ра ****/01.02.2019"; 300 лв на 19.03.2019 г. с основание „ф-ра
№ ***/13.03.2019". От представените счетоводни регистри на двете дружества
вещото лице установява, че е налице съответствие при отразяване на двете
посочени плащания, с които са погасени изцяло разчетите (вземания на **** от ****)
по ф-ри ****/01.02.2019 и № ***/13.03.2019. И в двете счетоводства няма
отразени плащания, свързани с фактура № ***/01.03.2019. И. ЕАД е ползвало
данъчен кредит в размер 2 140,33 лв по фактура ****/01.02.2019
г. и 50 лв по фактура № ***/13.03.2019 г. Не се
установи ползван данъчен кредит по ф-ра № ***/01.03.2019
г. Вещото лице изчислява, че съобразно посочения в задачата размер на наемната
вноска, неустойката, определена като трикратния размер на стойността по фактура
№ ***/01.03.2019 г., възлиза на 44 875,24 лв. В счетоводството на **** за 2019
г. се води вземане от **** в размер 15 829,08 лв,
представляващо част от всички вземания по сметката (76 103,29 лв).
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи положителните си твърдения, че между страните са възникнали валидни облигационни връзки по посочените договори за наем, в изпълнение на които ищецът е престирал суми: 3520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., сумата 7604.27 лв, представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г. по фактура № **** г., сумата 7604.27 лв, като получена от ответника без основание по фактура № **** г., на ответника – наемодател; точно изпълнение на задълженията си по договорите за наем и прекратяване на същите на твърдяната дата, с което е отпаднало основанието за задържане на дадените като депозит суми.
Ответникът следва да докаже връщане на сумите или направените правоизключващи възражения, съответно собствената си изправност по сключените договори за наем.
От представените по делото доказателства се установява, че във връзка
със сключения Договор за наем от 22.02.2017 г. на склад
/помещение № 12 / в „****“, ищцовото дружество е
заплатила частта от месечния наем за съответния месец в размер на 704.10
лв. наем за м. февруари 2017, както и предвидения в договора и общите условия
към него депозит по договор за наем на стойност 3520.49 лв.
Безспорно бе доказано, че след изтичане на договорения срок, между страните е сключен нов Договор за наем от 22.02.2018 г. за същото складово помещение № 12, както и за наемане на допълнителна открита площ от 200 кв.м., като не е извършено ново внасяне на гаранционен депозит, макар и наемната площ да е била увеличена, срещу увеличаване на съответното наемно заплащане. Съдът приема позицията на ответното дружество, че на практика внесения през 2017г. по първия договор депозит е продължил да обезпечава и последващия договор за същото помещение през новия наемен период, удължен по договорка между страните до 22.08.2018г. Самото ищцово дружество не се е противопоставило на това задържане на депозита, не е поискало възстановяването му заради прекратяване, поради изтичане на срока на първия договор, както и не е предложило, или заплатило на ответното дружество нов депозит, по новия договор, който реално би следва да е и на по-висока стойност.
Установява се,
че с нов Договор за наем от 15.03.2018 г., ищовото
дружество е наело от ответното склад № 1 и склад № 5 с обща площ от 1944 кв.м.
и месечна наемна цена от 3888 Евро. По делото е приложена фактура № **** г.,
издадена от ответното дружество спрямо ищцовото, в
която е отразено задължение в размер на двойния размер на месечния наем,
представляващ гаранционен депозит - 2 х 7604.27лв.=15208.54
лв.
Съгласно изменените от 01.10.2018г. Общи условия се установява, че е
налице изменение в условията за прекратяване на договор за наем, като съгласно
чл.20, ал.4, в случай, че договора за наем е изтекъл и няма изрично
противопоставяне от страна на наемодателя и се ползва от наемателя, същия може
да бъде прекратен с едномесечно предизвестие от страна на наемателя, като същия
дължи три наема неустойка и наемодателя има право да задържи платения депозит
до заплащане на неустойката. По делото бяха събрани гласни и писмени
доказателства-протокол за поставяне на 02.10.2018г. на видно място на съобщение
за изменените Общи условия. Съобщението е било поставено от двама служители на
ответното дружество на входа на ****, с възможност на заинтересуваните лица да
се запознаят подробно с текста на ОУ и получат екземпляр, от охраната.
Представен е и Протокол от 18.10.2018г. за сваляне на съобщението.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ищцовото дружество, че изготвените на 01.10.2018г. Общи условия по договорите за наем, с които се въвеждат изменения на първоначалните, не са им противопоставими, тъй като е следвало писмено да бъдат уведомени за тях, съгласно разпоредбата на чл. 16 ал.3 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ТЗ предвижда, че търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, ако тя заяви писмено, че ги приема. Това правило следва да намери приложение и в случаите, когато общите условия бъдат изменени в срока на действие на договора. В процесния случай е било предвидено, че промени в общите условия могат да се извършват при предвидените в тях условия и предпоставки, като тези промени имат действие по отношение на длъжника след изменението и при липса на изрично противопоставяне от негова страна. В тежест на наемодателят е било постановено задължението предварително и по подходящ начин да запознава клиента с новите общи условия, съгласно чл.5 от договора за наем. Безспорно бе доказано, че ответното дружество е поставило писмени уведомления на общодостъпни места в Логистичен парк-„****“, съдържащо достатъчен срок/ от 7 работни дни от поставяне на уведомлението за изменянето или заменянето на Общите условия/. Безспорно бе установено, че в предвидения 7-дневен срок ищцовото дружество не се е възползвало от възможността да заяви писмено, че отхвърля изменените или заменени Общи условия. Регламентирано е, че изменянето или заменянето на Общите условия има сила за всеки един наемател по заварен договор, когато му бъде съобщено по предвидения ред, че Общите условия са изменени или заменени и в срока описан в уведомлението по предходната алинея наемателят не заяви писмено, че отхвърля изменението или замяната на Общите условия. При наличието на изрично уговорен между страните специален начин на уведомяване, общото правило на чл. 16, ал. 3 от ЗЗД, което предвижда, че изменението на общите условия следва да бъде съобщено на клиента, следва да се счита за изключен.
По делото бе установено,
че ищцовото дружество е отправило до ответното
уведомление от 20.02.2019г. за едностранно прекратяване на договорите за наем с
едномесечно предизвестие, което е било прието от служител на ответника.
Съдът приема за безспорно установено, че сключеният между страните
Договор за наем от 22.02.2018 г. за складово помещение № 12, както и за наемане
на допълнителна открита площ от 200 кв.м., в общ размер от 2000 евро месечно,
първоначално е бил сключен за срок от 6 месеца, но поради непротивопоставяне от
страна на ответното дружество, ищцовото е продължило
ползването му, т.е. следва да се приеме, че договорът се е
превърнал в безсрочен и съгласно Общите условия може да бъде прекратен с
едномесечно предизвестие от страна на наемателя. В същото време, съгласно
чл.20, ал.4 от Общите условия от 01.10.2018г. – в сила към 20.02.2019г.,
наемателят дължи неустойка в размер на три месечни наема, а наемодателя има
право да задържи платения депозит до заплащане на неустойката. Дори да се
приеме, че ищцовото дружество е упражнило надлежно
правото си на прекратяване на договора с едномесечно предизвестие, то за него
остава задължението да заплати неустойка в размер на трикратния размер на
месечния наем. Ищцовото дружество не представи
доказателства да е изпълнило това свое задължение. В същото време Общите
условия предоставят на наемодателя – ответното дружество правото да задържи до
изплащане на предвидената неустойка /тремесечен
наем/, внесения от ищеца депозит. Доколкото задължението е за неустойка в
размер на тримесечен наем, т.е.- сумата от 11734,98 лв., то внесеният от ищеца
депозит представлява от едномесечния наем – сумата от 3520.49 лв./внесена на
22.02.2017г./, поради което за ответното дружество е налице основание да
задържи пълния размер на внесения депозит.
Съдът приема за безспорно установено, че сключеният между страните
Договор за наем от 15.03.2018 г., за склад № 1 и склад № 5 първоначално е бил
сключен за срок от 6 месеца, но поради непротивопоставяне от страна на
ответното дружество, ищцовото е продължило ползването
им, т.е. следва да се приеме, че договорът се е
превърнал в безсрочен и съгласно Общите условия може да бъде прекратен с
едномесечно предизвестие от страна на наемателя, като в същото време наемателят
дължи неустойка в размер на три месечни наема, а наемодателя има право да
задържи платения депозит до заплащане на неустойката. Дори да се приеме, че ищцовото дружество е упражнило надлежно правото си на
прекратяване на договора с едномесечно предизвестие, то за него остава
задължението да заплати неустойка в размер на трикратния размер на месечния
наем. Ищцовото дружество не представи доказателства
да е изпълнило това свое задължение. В същото време Общите условия предоставят
на наемодателя – ответното дружество правото да задържи до изплащане на
предвидената неустойка /тремесечен наем/, внесения от
ищеца депозит. Доколкото задължението е за неустойка в размер на тримесечен
наем, т.е.- сумата от 22812,81 лв., то внесеният от ищеца депозит представлява
двукратния размер на месечния наем - 2 х 7604.27лв.=15208.54 лв., поради което за ответното дружество е
налице основание да задържи пълния размер на внесения депозит.
Съдът не споделя
становището на ищцовото дружество, че представители
на ответното са препятствали нормалното ползване на складовите площи, като не
са допускали в района на парка товарни автомобила на ищеца. Подобни твърдения
бяха наведени, като единствените доказателства в подкрепата им бяха свидетелски
показания на служители на ищцовото дружество, докато
свидетелят на ответника отрече да не са допускани камиони на ищеца. Ищцовото дружество не представи други доказателства за
твърденията си /ннапример сигнали до полиция, или
други органи за неправомерни действия на ответника/. В същото време въпреки, че
твърди от препятстване на дейността да са претърпени загуби става ясно, че
ръководството на ищцовото дружество е уведомило
служителите си да се приберат в София, до решаване на проблемите. Самите
свидетели на ищеца заявяват, че съобщената им от техния работодател причина за
създалата се ситуация били неизплатени задължение от ищеца към ответника.
Съдът приема за безспорно
доказано както от писмените, така и от гласните доказателства на всички
свидетели, че през м.март 2019г. ищцовото дружество е
продължило да ползва наетите от ответното дружество площи, доколкото
освобождаването им е извършено на 13.03. и 14.03.2019г., като за целта са
ползвали техника и работници на ответното дружество.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Общите
условия на договорите за наем от 01.10.2018г. са
уредени размера, срока и условията, при които внесен гаранционен депозит се
възстановява в полза на
наемателя. Регламентирано е, че депозита е възможно да се възстанови след
изтичане срока на наемния договор, но след погасяване на незаплатените задължения,
включващи и задължение за дължима неустойка и обезщетения в полза на
наемодателя. Фактът, че през м.март 2019г. ищцовото
дружество е заплатило на ответното сума по фактура №***/13.03.2019 г. - на обща
стойност 300 лв. с ДДС, за услуги извършвани с мотокар води до извода, че към
момента, когато е оправено уведомлението за прекратяване на договорите от
страна на ищеца с едномесечно предизветие-20.02.2019г., са били налице
задължения на ищеца към ответника.
От друга страна съдът намира за безспорно доказано, че с писмено
уведомление от ответното дружество до ищцовото
дружество на 11.03.2019 г. „****" ЕООД, чрез пълномощника си ****е отправило изявление за прекратяване
на договорите за наем всички наети от ищеца, складови помещения и площи, поради неплащане на наемна
вноска за м. Март 2019 г. и натрупани парични задължения в размер на 14 958.58
лв. и считано от
следващия ден /12.03.2019 г./ и е поканило „И." ЕАД на 13.03.2019 г. да се
яви за получаване на движимите вещи, съхранявани в наетите помещения и площи.
Уведомлението е надлежно връчено чрез куриер, на представляващия ищцовото дружество на 12.03.2019г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява извършването от страна на ответното дружество, спрямо ищцовото на услуга с мотокар на 13.03 и
14.03.2019 г. във връзка с предаването и изнасянето на вещите, собственост на наемателя, както и
подписването на приемно-предавателни протоколи от 13.03. и 14.03.2019 г., между
представителите на страните по наемните правоотношения. Ответното дружество е
оценило извършените услуги в размер на 1000 лв., за което е издадена фактура № ***/13.03.2019
г., по която липсват твърдения и доказателства за извършено плащане, или
оспорване от ищеца.
Съдът приема за безспорно
установено, че ищцовото дружество не е заплатило в
предвидения в самите договори за наем и Общи условия срок-10-то число на
съответния месец, месечните наеми за наетите площи за м.март 2019г. Подобни
доказателства не бяха представени, а и от заключението на вещото лице по ССЕ се
установява, че ищцовото дружество не е извършило
подобни плащания.
Съдът приема, че предвид неправомерното поведение на наемателя и прекратяването на договорите от
ответника по негова вина, ответникът не дължи връщане на дадените депозити
съответно от 3520,49 лева, както и тези за сумите общо от 15208.54 лв.
Така мотивиран, съдът намира че предявените искове по чл.55 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните.
При извод за неоснователност на предявените искове не следва да бъдат обсъждани направените в условията на евентуалност възражения за прихващане.
По разноските в производството:
С оглед отхвърляне на исковете, в полза на „****“
ЕООД, ЕИК: ****, гр. Варна, ул." ****"№ 29 следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски – депозит за
ССЕ в размер на 545, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
Съдът отхвърля искането на процесуалния представител на ищцовото
дружество за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на ответника,
поради прекомерност, доколкото минималният размер на възнаграждение по
предявените искове следва да бъде 1127 лв., но поради фактическата и правна
сложност на производството и броя на съдебните заседания намира, че именно
пълния размер на заплатеното възнаграждение следва да бъде репариран.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.“ ЕАД, ***, против „****“ ЕООД, ЕИК: ****, гр. Варна , ул." ****"№ 29 обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва: сумата 3520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г и дължима след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на искоата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 3520.49 лв като получена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 7604.27 лв., като получена от ответника без основание по фактура № **** г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 7604.27 лв., представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г. дължима от ответника, считано от датата 21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2019 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответника да върне сумата 7604.27 лв като получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „И.“ ЕАД, ***, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК: ****, гр. Варна , ул." ****"№ 29 сумата от 2045лв /две хиляди четиридесет и пет лева/, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: