№ 7712
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110167926 по описа за 2023 година
Предявен е от ищецът Ц. Д. Ц. ,ЕГН : ********** срещу Апелативен съд – София
осъдителен иск, с правно основание чл.357,ал.1 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата
в общ размер от 22 883 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г., формирана от разликата между полученото от
ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи, съобразно
индексацията на възнаграждението му според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора
на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода 01.01.2021год. до 30.11.2023
г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.12.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й заплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с
Върховен касационен съд от 2017год. ,по силата на трудов договор като заемал длъжността
„главен експерт-инженер“,а след това по силата на допълнително споразумение към
трудовия договор заемал длъжността „Ръководител сектор“Експлоатация на сгради и
съоръжения“.
Поддържа, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в
отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“, работещи по трудови
правоотношения с Върховен касационен съд, били прехвърлени в Апелативен съд – София
въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което отнето стопанисването
на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1,
ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна
палата, от председателя на Върховен касационен съд и стопанисването е възложено на
председателя на Апелативен съд – София. Посочва се, че нито ищеца, нито който и да е от
прехвърлените служители от структурата на ВКС към административната структура на
Апелативен съд – София, е сключвал нов трудов договор с административния ръководител
на Апелативен съд – София, поради което и счита, че всички права по сключените с
1
Върховен касационен съд трудови договори са се запазили, включително и за индексиране
на основните трудови възнаграждения на служителите. Поддържа, че трудовият му договор
с Върховен касационен съд не е прекратен, както и че при прехвърлянето му в
администрацията на Апелативен съд – София е бил запазен размерът на трудовото му
възнаграждение, поради което и въз основа на този именно размер, следвало да бъде
извършено индексирането на основното му трудово възнаграждение. Оспорват се
правомощията на ВСС, да прекратява трудовото правоотношение между ищеца и Върховен
касационен съд, респективно да го назначава при друг работодател. Поддържа, че въпреки
отправени покани до административния ръководител на Апелативен съд – София, не му
били заплатени дължимите разлики в трудовото му възнаграждение, при съобразяване
правилата за прилагана на Класификатора на длъжностите, т.е.като му бъде индексирано
възнаграждението като на служител на Върховен касационен съд. Предвид гореизложеното
се моли за уважаване на предявения иск и за осъждането на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата от общо 22 883 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г. /след изменението на иска по чл.214 от ГПК в
о.с.з./ ,формирана от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това,
което реално е следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му според
диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата, за периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г.,ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното й заплащане. Претендират се разноски. В съдебно заседание
,редовно призован се представлява от процесуален представител ,който поддържа
иска.Подборни съображения излага в писмена защита.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника в производството, с който се оспорва предявения иск, както по
основание, така и по размер. Поддържа, че считано от 15.07.2020 г. работодател на ищеца е
именно Апелативен съд – София.. Посочва се, че с Решение на Пленума на ВСС по протокол
№ 24 от 04.02.2021 г. и Решение на СК на ВСС по протокол № 18 от 09.06.2020 г., е прието,
че с процесния случай става въпрос за съкратени щатни бройки от администрацията на ВКС
и разкрити нови такива в администрацията на Апелативен съд – София, което води до извод,
че трудовите правоотношения на тези служители с ВКС са прекратени, което не ги прави
прехвърлени в Апелативен съд – София, по смисъла на § 1 от ПЗР на ППКДАС, касаещ
прехвърляне на съдебни служители, като в мотивите на горепосочените решения изрично
било посочено, че СК на ВСС не е възразила съдебните служители, отговарящи за съдебното
имущество да бъдат назначени в Апелативен съд – София със запазване на размера на
трудовите си възнаграждения, но индексирането на същите следвало да се извърши след
изравняване на заплатите им с тези длъжности за съотвеното ниво – в случая апелативно. В
тази връзка се сочи, че в колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията
на съдилищата, е определен диапазона на трудовите възнаграждения на служителите за
длъжностите във ВКС и ВАС, а в колони 7 и 8 се определя диапазона на трудовите
възнаграждения на служителите за длъжностите в апелативните съдилища.
Предвид горното се поддържа, че при назначаването на ищеца при работодателя
Апелативен съд – София, същият е бил със запазено възнаграждение в диапазона по колона
5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, което е в размер
значително надвишаващ размера на възнаграждението на служителите, заемащи напълно
идентични щатни длъжности, определено по колони 7 и 8 от Класификатора на
длъжностите в администрацията на съдилищата. Сочи се, че неприлагането на индексация
на възнаграждението на ищеца е поради липса на законово основание за това, доколкото в
Решение на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС по протокол № 19 от
16.12.2020 г., е посочено, че възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се
индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група,
съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Предвид
изложените съображения, моли, за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск. Претендират се разноски. В съдебно заседание ,редовно призован се
2
представлява от процесуален представител ,който поддържа възраженията.Подборни
съображения излага в писмена защита.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно,приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството: че ищецът се намирал в трудово
правоотношение с Върховен касационен съд ,възникнало по силата на Споразумение №
857/04.01.20217год. ,на основание чл.96 вр. чл.107 и чл.70,ал.1 и ал.2 от КТ като заемал
длъжността „главен експерт-инженер“ ,II ранг ,а след това по силата на допълнително
споразумение № 221/13.02.2020год. заемал длъжността „Ръководител сектор“Експлоатация
на сгради и съоръжения“, I ранг ,считано от 01.01.2020год.
Въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г. е отнето стопанисването
на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1,
ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна
палата, от председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е възложено на
председателя на Апелативен съд – София,считано от 15.07.2020год.
С Решение на СК на ВСС от 09.06.2020год. ,на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ са
съкратени 31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно 31 щатни бройки в
Апелативен съд – София ,считано от 15.07.2020год. за длъжностите ,между които е и
ръководител сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ ,заемана от ищеца.
Съгласно мотивите към това решение ,увеличаването на щатната численост на АС-
София, чрез намаляването на щатната численост на ВКС е в изпълнение на решение на
Пленума по протокол № 10/30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на недвижимия
имот, намиращ се в гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ - р-н
„Триадица“ (ІV-67), кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна
палата, на административния ръководител на Апелативен съд – София.
Със същото решение ,т.16,3 е изразено съгласие административните ръководители на
ВКС и АС-София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера
на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за
длъжностите в администрацията на съдилищата.
Със Заповед № А-1102/01.12.2020год., във връзка с решение на СК на ВСС по
протокол №18/09.06.2020год.,с който от 15.07.2020год. е увеличена щатната численост на
съдебната администрация с 31 щатни бройки,на основание чл.19,ал.1 от ПАС ,е утвърдена
структура на администрацията на Апелативен съд – София ,като Отдел „Стопанисване и
управление на съдебно имущество“ е 38 щ.бр.,между които е и длъжността Ръководител
сектор „експлоатация на сгради и съоръжения“ – 1 щ.бр.
Съгласно извлечение от Протокол № 10/17.07.2020год. и Протокол № 19 от
16.12.2020год. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС е
взето решение ,с което е отхвърлено предложението на председателя на АС-София ,за
изменение на чл.11 от Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в
администрацията на съдилищата,както и искането по отношение длъжностите от Раздел I
„Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация „ и прилагането на колони 5
6 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за служителите на
3
Апелативен съд – София.В мотивите е прието ,че съгласно §1 от ПЗР на
ППКДАС,възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група,съгласно
Класификатора.Указано е на административния ръководител ,че може да организира
структурата на администрацията ,съобразно нуждите на съда ,съгласно чл.12 от ППКДАС.
С Решение по Протокол №3/04.02.2020год. на СК на ВСС е утвърден Класификатор
на длъжностите в администрацията на съдилищата ,в сила от 01.01.2020год.Съгласно
Класификатора ,възнагражденията на служителите от Раздел I,Ръководител сектор ,във ВКС
и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6 ,като са предвидени ранг I и ранг II, а за
съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8,с ранг I и ранг II.
С Решение по Протокол №6/23.02.2021год. на СК на ВСС е утвърден Класификатор
на длъжностите в администрацията на съдилищата ,в сила от 01.01.2021год.Съгласно
Класификатора ,възнагражденията на служителите от Раздел I,Ръководител сектор ,във ВКС
и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6 ,като са предвидени ранг I и ранг II, а за
съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8,с ранг I и ранг II.
С Решение по Протокол №15/11.04.2022год. на СК на ВСС е утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата ,в сила от
01.01.2022год.Съгласно Класификатора ,възнагражденията на служителите от Раздел
I,Ръководител сектор ,във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6 ,с ранг I и
ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8,с ранг I и ранг II.
С Решение по Протокол №27/17.08.2023год. на СК на ВСС е утвърден
Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата ,в сила от
01.04.2023год.Съгласно Класификатора ,възнагражденията на служителите от Раздел
I,Ръководител сектор ,във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6 ,с ранг I и
ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазон от 7 до 8 ,с ранг I и ранг II.
С Допълнително споразумение към трудов договор № 136/21.08.2023год. ,на
основание решението за актуализиране на Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата и на основание чл.119 от КТ ,на Ц. Д. Ц. ,считано от
01.04.2023год. е определено ново основно месечно възнаграждение за длъжността
„ръководител – сектор – експлоатация на сгради и съоръжение“ в размер на 2253лв. ;
допълнително трудово възнаграждение за определен I ранг в размер на 345лв. и
допълнително трудово възнаграждение за ТСПО – 40% в размер на 1029,20лв. или брутно
месечно възнаграждение от 3 637,20лв.
Представени са и Атестационни оценки на Ц. Д. Ц. за периода 01.12.2017год. –
14.07.2020год.,съгласно които на служителя са поставяни оценки „отличен“ и „много добър“
за атестационните периоди.
Съгласно заключението на вещото лице С. В. ,по допуснатата ССчЕ и показанията
на същото в с.з.,което съда кредитира изцяло ,като неоспорено ,обосновано и небудещо
съмнение в правилността ,към 01.01.2021 г., ищеца е бил с щатна заплата в размер на
4
2162,00 лева. Съобразно фишовете за заплати за периода 01.2021 г. – 11.2023 г., на ищеца е
заплатено брутно трудово възнаграждение , което е включва основната месечна работна
заплата, допълнителното трудово възнаграждение за ТСПО и възнаграждението за платен
годишен отпуск /таблица 1 от заключението/.
Вещото лице е изчислило и разликата, като от получения от ищеца сбор на
индивидуалната основна месечна работна заплата и паричното възнаграждение за ранг,
отработените дни в месеца, сума пропорционално на отработеното време, начислен % за
ТСПО и сума за заплатен използван платен годишен отпуск и с приложен % на индексация
на основното трудово възнаграждение или индексирана процентно и съответстваща с
основна заплата от колони 5 и 6 на Класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата за времето от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г.,като дава заключение ,че тя възлиза
на сумата от 20 909,88 лева.
При така установената фактическа обстановка от правна страна ,съдът
съобрази следното :
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са: наличието на валидно
трудово правоотношение през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия,
както и че е налице запазване на трудовото правоотношение във вида, в който е бил преди
прехвърлянето му , с произтичащите от това последици, включително в частта касаеща
трудовото възнаграждение, включително и право на индексация на трудовото
възнаграждение на ищеца в диапазона по колона 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга,в случая своевременното плащане на трудовото
възнаграждение по посочените в чл.270 от КТ начини или възраженията си , относно
изключването на възможността за индексиране възнаграждението на ищеца в диапазона по
колона 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.
За да се произнесе по този иск, съдът следва да разгледа спецификите на
правоотношенията на съдебните служители в органите на съдебната власт, респ. налице ли е
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ВКС и възникване на ново с
ответника ,което е спорно между страните.
Съгласно правилото на чл. 343, ал. 1 ЗСВ всички съдебни служители се назначават в
органите на съдебната власт след провеждане на конкурс. Съдебният служител се счита за
особена категория служител на трудово правоотношние, чиито права и задължения се
уреждат от ЗСВ, КТ и от правилниците, приети от пленума на ВСС. Кодексът на труда ,към
който препраща чл. 359 ЗСВ е общ закон, а Закона за съдебната власт е уреден като
специален в частта относно уредбата на правоотношенията на съдебните служители. В този
смисъл и изискването за провеждане на конкурс за първоначално постъпване в органите на
съдебната власт е уредено по различен начин от конкурса като основание за възникване на
5
трудовото правоотношение по Кодекса на труда. Отликата между двете се състои в това, че
при конкурса, уреден в КТ, правоотношението между работодател и служител възниква след
приключването на конкурса с лицето, класирано на първо място, след като същото бъде
уведомено. За назначаването на съдебния служител не е достатъчно единствено
провеждането на конкурс, но и е необходим и акт на органа по назначаването.
Необходимостта от такъв акт следва от разпоредбите на ЗСВ в случая чл. 114, ал. 1, т. 13
ЗСВ, според който председателят на Върховния касационен съд назначава и освобождава от
длъжност служителите в съда.
Самият акт на административния ръководител (заповед), в случая председателя на
ВКС отразява неговото съгласие да назначи класиралия се кандидат, докато трудовия
договор отразява съгласието на страните по него по всички общи и специфични
характеристики на длъжността, за която е проведен конкурс. Трудовото правоотношение на
съдебния служител с орган на съдебната власт възниква след успешно проведен конкурс,
вследствие на който се издава заповед на административния ръководител и се подписва
споразумение.
Именно при вече възникнало трудово правоотношение на съдебния служител
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ предвижда при назначаването му на друга длъжност във
Висшия съдебен съвет, Инспектората на Висшия съдебен съвет, Националния институт на
правосъдието или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс
да не се провежда. В тези случаи се сключва нов трудов договор със съответния
административен ръководител, имащ характер на допълнително споразумение, с което се
отразяват промените в съдържанието на вече възникналото трудово правоотношение, а
именно изменение на конкретното място за полагане на труд, конкретния работодател в
органите на съдебна власт като е възможно да се измени и длъжността на съдебния
служител. Същевременно обаче се запазват придобитите към този момент ранг, трудов стаж
и определени точки от проведени атестации и др.
В настоящия случай по делото се доказа съществуването на трудово
правоотношение между ищеца ,заемащ длъжността Ръководител сектор „експлоатация на
сгради и съоръжения“ и ВКС ,който считано от 15.07.2020год. е преназначен на същата
длъжност в друг орган на съдебната власт – Апелативен съд София,без провеждане на
конкурс ,на основание чл.343,ал.2 от ЗСВ.В този случай се запазва възникналото трудово
правоотношение в системата на съдебната власт ,променят се част от елементите му ,по-
точно мястото на полагане на труд.Досега съществувалото трудово правоотношение в
системата на съдебната власт продължава да съществува, като се изменя едната страна в
лицето на работодателя .
В случая промяната е била обективирана и в заповедите на административния
ръководител ,издадени на основание чл.19,ал.1 от ПАС ,с които е утвърдена структура на
администрацията на Апелативен съд – София , между които е и длъжността Ръководител
сектор „експлоатация на сгради и съоръжения“ ,заемана от ищеца.
6
Следователно след 15.07.2020год и към настоящия момент ,същият заема
посочената длъжност в администрацията на Апелативен съд – София ,като не е спорно ,че е
полагал труд и е изпълнявал задълженията си към ответника.
Ищецът е престанал да полага труд при първоначалния си работодател, но
трудовото правоотношение продължава да съществува с друг работодател- ответника ,то е
променено ,без да се прекратява.Правоотношението се запазва ,заедно с постигнатия ранг и
привилегии.Именно поради това ищецът е запазил достигнатото си основно трудово
възнаграждение ,съгласно ДС №221/13.02.2020год. ,достигнатия си ранг,и допълнителните
възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит,въпреки ,че съгласно
утвърдения Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата ,в сила от
01.01.2020год. ,за съдилищата от първа група ,в която попада и Апелативен съд
,възнаграждението за заеманата от него длъжност се определя в диапазона на колони 7 и 8 ,
в по-нисък размер от диапазона по колони 5 и 6 ,предвидени за служители на ВКС и ВАС.
Съгласно чл.341,ал.1 от ЗСВ ,колегиите на ВСС издават Класификатор на
длъжностите на съответните органи на съдебната власт ,в който се определят
наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за
съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и
възнаграждение за ранга.
Съгласно чл.4 от Правила за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата,длъжностите в администрацията се разпределят в групи
,съобразно числеността им ,като администрацията на ВКС и ВАС е изведена в отделна
група,следвана от първа група – администрация на съдилищата ,в която е и апелативния съд.
Съответно съгласно чл.7 от Правилата ,основните месечни заплати в Класификатора
се определят от административния ръководител в диапазон „от –до“.
Следователно ,след като след 15.07.2020год. ищецът е служител в администрацията
на Апелативен съд София ,то трудовото му възнаграждение се е определяло съобразно
длъжността ,която е заемал именно в апелативен съд ,а именно : Раздел I,Ръководител
сектор ,в съдилищата от първа група в диапазон от колони 7 и 8 ,с ранг I .
Като се отчетат запазените привилегии ,за периода от 2020год. до 01.04.2023год.,от
когато влиза в сила Класификатора за 2023год. ,основното трудово възнаграждение на
ищеца е надвишавало предвиденото в колони 7 и 8 за служител от Раздел I в съдилищата от
първа група ,поради което за него не е било налице основание за индексация.Още по-малко е
налице основание такава да бъде приложена съобразно колони 5 и 6 ,в които е предвидено
възнаграждение в този диапазон за служители в администрацията на ВКС и ВАС,каквато
длъжност ищеца след 15.07.2020год. не е заемал.
В тази връзка съдът счита ,че съобразно разпоредбата на чл.341,ал.1 от ЗСВ
,единствено в правомощията на ВСС ,в качеството му на първостепенен разпоредител с
бюджетни средства е да определя диапазона на трудовото възнаграждение за съответната
длъжност в съответните групи съдилища.Съответните административни ръководители на
7
съдилищата ,които са второстепенни разпоредители с бюджетни средства ,не разполагат с
оперативна самостоятелност да определят възнаграждения извън параметрите ,посочени в
Класификатора за съответната група съдилища.
Предвид изложеното ,съдът намира ,че макар трудовото правоотношение на ищеца
да е продължило ,без да се прекратява като е променено,при условията на чл.343,ал.2 от
ЗСВ , досежно работодателя и мястото на труд ,то следва да се счита за запазено само по
отношение на основното му трудово възнаграждение, достигнато към този момент ,заедно с
постигнатите ранг и др. привилегии ,но не и по отношение на задължение на работодателя
да го индексира и то в диапазона по колони 5 и 6 ,предвидени за служители на ВКС и
ВАС,съгласно Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата.
Следователно ,претенцията на ищеца ,с правно основание чл.357,ал.1 вр. чл.128,т.2
от КТ се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските :
С оглед изхода на делото, ищецът, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да заплати на ответника
направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Водим от изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. Д. Ц. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София
,ж.к.“Младост 3“ ,бл.318,вх.4,ап.78 срещу Апелативен съд – София ,с ЕИК : *********,с
адрес в гр.София,бул.“Витоша“ № 2 , осъдителен иск , с правно основание чл.357,ал.1 вр.
чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата в общ размер от 22 883 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021 г. до 30.11.2023 г., формирана
от разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е
следвало да получи, съобразно индексацията на възнаграждението му според диапазона на
колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за
периода 01.01.2021год. до 30.11.2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 12.12.2023 г. до окончателното й заплащане като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,ж.к.“Младост 3“
,бл.318,вх.4,ап.78 да заплати на Апелативен съд – София ,с ЕИК : *********,с адрес в
гр.София,бул.“Витоша“ № 2 ,на основание чл.78,ал.3 вр. ал.8 от ГПК сумата 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9