ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………………/………………………….гр.Варна,
Административен съд-Варна, І-ви
касационен състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ |
като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева ч.к.н.а.д. 488/2021г. по описа на Адм.съд – Варна, за да се произнесе все предвид, следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК.
Образувано е по частна
жалба вх.№ 3513/09.03.2021г., подадена от Община Попово обл.Търговище
чрез кмета на общината, срещу Определение № 260258/04.02.2021г., постановено по
АНД № 2931/2020г. по описа на Районен съд – Варна. С него съдът е оставил без
уважение искането на община Попово за присъждане на разноски, съразмерно на
намаления размер на наказанието по НП № НЯСС-45 от 29.04.2020г., издадено от зам.председател на ДАМТН, на осн.чл.306 ал.1 т.4 НПК
вр.чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 АПК.
В частната жалба са
изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение,
мотивирани с доводите, че изменението на наказателното постановление представлява
частично уважаване на жалбата, водещо до частично потвърждаване и частична
отмяна на НП. Считат, че и разпределението на разноските следва да стане в
съответствие с потвърдената и отменена част от наказателното постановление.
От ответната страна - зам.председател на ДАМТН, възражение не е постъпило.
По допустимостта на частната жалба:
Подадена е в
законоустановения седемдневен срок от връчване на Определение №
260258/04.02.2021г., постановено по АНД № 2931/2020г. по описа на Районен съд –
Варна ,пред надлежен съд от страна- адресат на акта, имаща правен интерес да го
оспори по съдебен ред, поради което частната жалба следва да се разгледа по
същество.
По основателността на
частната жалба:
С Определение №
260258/04.02.2021г., постановено по АНД № 2931/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, съдът е оставил без уважение искането на община Попово за присъждане на
разноски, съразмерно на намаления размер на наказанието по НП № НЯСС-45 от
29.04.2020г., издадено от зам.председател на ДАМТН, на осн.чл.306 ал.1 т.4 НПК
вр.чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 АПК. Според ВРС, не случайно в разпоредбата на чл.143 АПК не е включена хипотезата на
изменение на административния акт чрез намаляване на наложено административно
наказание. Субсидиарното приложение на
ГПК следва да се отнася само за онези хипотези, при които чл.143 АПК посочва,
че е налице основание за присъждане на разноски и то, които са идентични и съответстващи
по своята същност с уредените в ГПК, но нямат изрична регламентация по АПК.
Субсидиарното приложение не се отнася до хипотезите, чиято съотносимост е само
частична и при това се извлича единствено чрез аргументи за приложение по
аналогия. Да се счита намаления размер на наложената санкция за основен
критерий за съразмерност на обезщетението за направените разноски, според
решаващия състав е несъстоятелно и несъответстващо на същността, принципа и
целите на обезвредата за сторени разноски в съдебното производство. Изложил е
довод, че разходите в тези производства страната прави, преди всичко за да се
установи, извършено ли е изобщо твърдяното нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото, правилно ли е ангажирана отговорността на лицето, сочено
като извършител и приложена ли е за нарушението съответстващата му санкционна
норма. И едва ако всички тези обстоятелства са законосъобразно констатирани, се
преценява справедливостта на размера на наложената санкция. Този най-малко
съществен елемент от предмета на спорното производство не може да бъде основен и единствен критерий за съразмерност
на паричния еквивалент на вложените от страната средства за компетентна и
професионална защита на нейните интереси.
Съдът, като съобрази
гореизложените доводи, обосноваващи резултата в обжалваното определение,
приема, че същото е неправилно, на следните мотиви:
Съобразно чл.63д ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тази законодателна уредба е категорична и недвусмислена в своето
разпореждане, че разноски се дължат винаги, когато са сторени и доказани.
Фактът, че закона не регламентира с изрична уредба какви съдопроизводствени
действия да предприеме съда в случаите, в които наказателните постановления се
изменят, е неправилно да се тълкува в смисъл, че тази хипотеза е умишлено
пропусната. Подобно тълкуване ще изключи една група от страни в процеса, в
който се постановява резултат, с който се изменят оспорените наказателни постановления
и ще доведе до нерепариране на иначе сторени
разноски. Не такава е волята на законодателя. Няма правна логика, която да
обосновава присъждането на разноски при отмяна или потвърждаване на НП, но да
отказва присъждането им при изменение на НП.
Съобразно
чл.46 ал.1 и ал.2 от ЗНО, разпоредбите на нормативните актове се прилагат
според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби
липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на
Република България. Цитираната разпоредба в своята ал.2 дава указание какво
следва да стори съдът в случаите на непълнота на нормативния акт, а именно да
приложи разпоредба, която се отнася до подобен случай. Тълкуването, което прави
районния съд, че субсидиарното прилагане на ГПК следва да е ограничено и да се
отнася само за онези хипотези, при които чл.143 АПК посочва, че е налице
основание за присъждане на разноски, не намира опора в закона. Напротив, според
разпоредбата на чл.78 ГПК страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. Именно поради това, че в
разпоредбата на чл.143 АПК няма уредба досежно присъждането на разноски в случаите
на изменение на актовете, по реда на чл.46 ал.2 ЗНО вр.чл.144 от АПК, следва да
се приложи чл.78 от ГПК, респективно правото на разноски да се съблюдава в
условията на съразмерност, пропорционално на уважената претенция.
С Решение №260311 от 28.10.2020 г. е
постановено изменение на Наказателно постановление №НЯСС-45 от 29.04.2020 г., издадено от зам. председател на
ДАМТН срещу Община Попово, ЕИК *********, за нарушение по чл.192а, ал.2, вр.
ал.1, т.3 ЗВ, като е намален размера на наложеното административно-наказание имуществена санкция, от 10000.00лв.(десет
хиляди лева, 00 ст.) до 2000.00лв. (две хиляди лева, 00 ст.) и е потвърдено наказателното
постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
На стр.34 от въззивното
производство е приложен списък на сторените разноски от община Попово и
съставляващи адвокатско възнаграждение в размер от 2000.00лв. Искане за присъждане
на разноски е въведено в представено писмено становище / стр.35 от в.д./. Договореното възнаграждение е заплатено на адв.
Росица Денева в пълен размер, видно от представения договор за правна защита и
съдействие /л.7 от а.н.х.д. №163/2020г. на ВРС/.
Гореизложените
фактически установявания в аспекта на приложимите, цитирани по-горе разпоредби
, обосновават
основателността на доводите в частната жалба, съответно дължимите на община Попово разноски са в размер от
1600.00лв./хиляда и шестотин лева/, пропорционално на
уважената част от жалбата.
Мотивиран от изложените изводи, Административен съд
Варна, І-ви касационен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260258/04.02.2021г.,
постановено по АНД № 2931/2020г. по описа на Районен съд – Варна, с което съдът
е оставил без уважение искането на община Попово за присъждане на разноски,
съразмерно на намаления размер на наказанието по НП № НЯСС-45 от 29.04.2020г.,
издадено от зам.председател на ДАМТН, на осн.чл.306
ал.1 т.4 НПК вр.чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 АПК.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор да заплати на община Попово сума в размер от 1600лв. / хиляда
и шестотин лева/, съставляваща сторените в
производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/