№ 17848
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ...... С. Д.
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110153727 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „...... срещу Е. Л. ...... и Б. Б. В.
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира
признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно (Е. Л. ...... - 1/3 и Б. Б. В. - 2/3)
следните суми: сума в общ размер от 1943.51 лева - главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ......., ведно
със законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането; сума в общ размер от 40.33 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
25.03.2022 г. (датата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на
вземането; сума в общ размер от 314.88 лева - обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. и сума в общ размер от 6.91 лева - обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2022 г. по ч. гр. д. №
15837/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
В исковата молба се релевират съображения, че претендираната сума е дължима за
ползвана топлоенергия от ответниците, които съобразно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Претендират се разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Е. Л. ......, с който оспорва исковете като неоснователни, доколкото
ответникът никога не е живял в процесния имот, въпреки че е съсобственик на имота.
Заявява, че единствено и само другият ответник е живял в имота и е ползвал реално
доставената топлинна енергия.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника Б. Б. В.. В депозираното по чл. 414 ГПК възражение ответникът е
оспорил законосъобразното начисление на вземанията. При условията на евентуалност е
направено възражение за погасяване на вземанията по давност.
1
Третото лице - помагач на страната на ищеца ....... не оспорва исковете и изразява
становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с действащите през
процесния период нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч. гр. д. № № 15837/2022 г. по описа на
СРС, 34 състав, по което на 07.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Е. Л. ...... и Б. Б. В., като сумите са разделени, както следва:
1. За Е. Л. ......: сумата от 647.84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 104.96 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; сумата от 13.44 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане
на вземането и сумата от 2.30 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.;
2. За Б. Б. В.: сумата от 1295.67лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 209.92 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.; сумата от 26.89 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.03.2022 г. до изплащане
на вземането и сумата от 4.61 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.
Горепосочените суми касаят топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..........
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена надлежно
на Е. Л. ...... и Б. Б. В., които в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подали възражение срещу
издадената заповед, съответно в указания му с разпореждане № 85935 от 15.09.2022 г. срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответниците в
посочените размери, за които е издадена заповедта.
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1.
валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия
за процесния апартамент; 2. качеството потребител за ответниците – собственик; 3.
изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период и за
разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е възникнало вземането
за цена по предоставената услуга в посочения размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на
ответниците е възложено да установят, че са платили претендираните суми.
2
В тежест на ищеца, при релевираното в депозираното възражение по чл. 414 ГПК
възражение за погасяване по давност на вземанията, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по
отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена
при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и
пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. „...... е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С доклада си по делото, обективиран в определение № 11871 от 28.03.2023 г., съдът е
отделил за безспорно обстоятелството, че ответникът Е. Л. ...... е собственик на 1/3 идеална
част от процесния имот, а ответникът Б. Б. В. е собственик на 2/3 идеална част от процесния
3
имот, което обстоятелство се установява и от представените и приети като доказателства по
делото следните писмени документи (лист 15-20 от делото):
- Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот ........ г., по силата на
който ответникът Б. Б. В. е придобил 1/3 идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. .......
- Удостоверение за наследници изх. № ...... г., издадено от Столична община – район
„.......“;
- Удостоверение за наследници № ..... г., издадено от Столична община – район „......“
и
- Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ........ г. издадено от Столична
община – район „......“.
Видно от представената по делото молба- декларация от 21.07.1997 г. (лист 21 от
делото) ответникът Б. Б. В. е поискал да бъде открита партида при ищцовото дружество на
негово име за процесния имот.
Отделно от горното, ответниците не оспорвт да са съсобственици на имота, в
указаната от ищеца дялова съсобственост. В първото открито съдебно заседание ответникът
Е. ...... изрично признава дълга и изразява готовност да го плати, ако съдът не приеме
възражението му, че не е потребил енергията, доколкото не е живял в имота.
Видно от представен по делото Протокол от 10.09.2002 г. на етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. ....... за сключване на договор с фирма за извършване на
индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия, като собственик на
процесния апартамент е посочен ответникът Б. Б. В..
По делото е представен и договор между етажните собственици на сграда, находяща
се на адрес: гр. ....... и ....... за извършване на индивидуално разпределение на топлинна
енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване (лист 26 от делото),
както и договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сгради етажна собственост (лист 36 от делото).
С оглед горните доказателства, съдът приема, че през процесния период ответниците
Е. Л. ...... и Б. Б. В. са били собственици на процесния имот в твърдяните квоти на
съсобственост през процесния период, като всеки от тях отговаря за разноските за своята
идеална част от имота, в това число за доставените количества топлинна енергия, съобразно
квотите на съсобственост, а именно 1/3 за Е. Л. ...... и 2/3 за Б. Б. В.. В действителност
ответникът Б. Б. В. е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно
процесния топлоснабден имот да бъде на негово име, но това не освобождава другия
съсобственик Е. Л. ...... от задължението му за заплащане на неговата част от разноските по
имота, нито доказва наведеното от последния в отговора на исковата молба възражение, че
през процесния период не е бил ползвател на процесния имот.
Горното означава, че за процесния период ответниците са били потребители на
топлинна енергия, т. е. битови клиенти и между страните е възникнало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове, тъй като същите са собственици на недвижим имот в сграда – етажна собственост,
което е топлоснабдено, като не са налице данни по делото към исковия период това
облигационно отношение да е преустановило действието си.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ...... на потребителите в гр.
София (представени по делото на лист 44) най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения
4
за промени в общите условия, поради което и същите ги обвързват. Според клаузите на тези
Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се
установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за
доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно
опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на
заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се
отнасят – чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).
Сградата, в която се намира имотът на ответниците е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 – 148, Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща
арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за
мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
По делото са приети заключения на извършени съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи.
От приетото заключение по съдебно-техническа експертиза (лист 88 – 96 от делото)
се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът,
въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот
отоплителните тела са били демонтирани, което е отбелязано в отчетни формуляри и за
процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на процесния имот. Вещото лице
посочва, че през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба №16-334/06.04.2007 г. на база пълната
5
отопляема кубатура – 79 куб. м., съгласно акт за разпределение на кубатурата. Посочено е,
че за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 24.10.2000 г. Посочено е също, че има
монтиран един брой водомер за топла вода, който е отчетен на 17.05.2019 г., 07.06.2020 г. и
25.05.2021 г., като отчетите са подписани от потребител. От експертизата се констатира още,
че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащите
Наредба №16-334 от 01.06.2014 г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Изравнителната
сметки за периода 05.2019 г. - 04.2020 г. е с отразена промяна на цената за ТЕ и приспадната
сума за връщане в размер на 166 лева, като се изяснява, че дължимата от ответниците сума
за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика, е общо 2016.76 лева. Вещото лице посочва, че за процесния период начислените
суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява
реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължима сума, в
съответствие с действащите нормативни изисквания. Установява се също и, че редовно са
отчитани технологични разходи за сметка на ищеца. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период има извършени две плащания по партидата на абонатен № ........, а
именно: на 08.10.2018 г. – сума в размер на 39.23 лева по фактура за м. 05.2018 г. и на
20.11.2018 г. – сума в размер на 34 лева по фактура за м. 06.2018 г., като е посочено, че
задълженията за процесния топлоснабден имот са както следва: сума в общ размер от
1943.51 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г., в това число задължение за отоплителен сезон м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. в размер на
714.31 лева; задължение за отоплителен сезон м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. в размер на 796.39
лева и задължение за отоплителен сезон м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. в размер на 432.81 лева;
сума в общ размер от 40.33 лева - главница за услугата дялово разпределение; сума в общ
размер от 314 лева – дължима лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. и сума в общ размер от 6.91 лева - дължима лихва върху
сумата за дялово разпределение.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-
счетоводна експертизи като обективно и компетентно изготвени, от лица разполагащи с
нужните специални познания и опит в областта.
По делото са представени съобщения към фактура № ......... г.; фактура № ..... г. и
фактура № **********/31.07.2021 г., с отразени количества потребена топлинна енергия и
дължимата цена за процесния периода, както извлечение по партида за дължимостта на
месечните вноски (лист 30-35 от делото).
Предвид горните доказателства и кореспондиращите с тях заключения на вещите
лица, съдът приема, че за процесния период 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. незаплатената
топлинна енергия, доставена от ищеца възлиза на 1943.51 лева, а стойността на услугата
дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 40.33 лева.
По възражението за погасителна давност:
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца, то следва да
разгледа релевираното, в депозираното по ч. гр. д. № 15837/2022 г. по описа на СРС, 34
състав възражение по чл. 414 ГПК, възражение за погасяване по давност на процесните
вземания.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „...... на клиенти в град София (приложими през процесния период),
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД и
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са
6
периодични такИ. и се погасяват с 3-годишна давност. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2
ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен
на 25.03.2022 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда). На основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. вкл. (общо 2 месеца и седем дни).
Следователно за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 18.01.2019 г., или претендираните вземания за периода от
01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., тъй като падежа за м. 11.2018 г. е настъпил на 15.01.2019 г., т. е.
преди изтичане на срока по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съобразно изложеното претенцията за главница за топлинна енергия срещу
ответниците, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, следва да бъде уважена за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 1650.93 лева, до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен период и
размер от 1943.51 лева следва да се отхвърли.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.,
тъй като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна давност. От
ангажираните писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза се установи, че услугата е извършвана в процесния период.
Предвид отразените фактури за услугата дялово разпределение в представеното по делото
извлечение по партида за дължимостта на месечните вноски (лист 35 от делото) и
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, стойността на тази
услуга за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. съдът възприема на сума в общ размер от
40.33 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на
заявлението) до окончателното изплащане на вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
За процесния период са приложими ОУ на „...... от 2016 г., публикувани на 11.07.2016
г. и влезли в сила на 10.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4, обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
7
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези
суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45 дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг по отношение на главницата за
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. в размер на 1650.93 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
10.03.2022 г. възлиза на сума в общ размер от 314 лева, до който размер искът е основателен
и следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 314.88 лева
следва да се отхвърли.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при настъпване на две
хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към длъжника. В общите условия на „......
не се съдържа уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите за дялово
разпределение. По делото не са събрани доказателства, обуславящи извода, че ответниците
са била поканени да платят тези суми преди образуване на съдебно производство или че е
следвало да ги заплатят в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок. Поради това този иск следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от
исковете (86.97 %), а ответниците – пропорционално на отхвърлената част (13.03 %),
съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в
размер на 46.11 лева за държавна такса и му се определят 50 лева за юрисконсулт, от сбора
на които пропорционално следва да получи 83.59 лева. В исковото производство са
доказани разноски в общ размер на 683.24 лева, от които 83.24 лева за държавна такса и 600
лева депозити за експертизи и съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
или общо 783.24 лева, от които пропорционално ответниците дължат 681.19 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца, които претендират такИ. в размер на 300 лева
за адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой, за защита в заповедното
производтсво на ответника Б. В., съгласно договор за правна защита и съдействие от
04.05.2022 г. (лист 38 от приложеното към настоящото дело - ч. гр. д. № 15837/2022 г. по
описа на СРС, 34 състав), от които пропорционално ищецът дължи 39.09 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„...... искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.
Л. ......, ЕГН ********** с постоянен адрес: ........... дължи на „......, ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: ......, при квота от 1/3 от общия дълг, следните суми: сумата от 550.31
лева, представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в .......... ведно със законната лихва от
25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 13.44 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 104.67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
присъдените 550.31 лева до пълната претендирана сума от 647.84 и за периода от 01.05.2018
г. – 31.10.2018 г. – главница за ползвана топлоенергия; разликата над присъдените 104.67
лева до пълната претендирана сума от 104.96 лева - обезщетение за забава; както и иска за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 2.30 лева за
периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г., вземания по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15837/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„...... искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.
Б. В., ЕГН ********** с адрес: ........ дължи на „......, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: ......, при квота от 2/3 от общия дълг, следните суми: сумата от 1100.62 лева,
представляваща главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в .......... ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 26.89 лева, представляваща главница за
услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 209.33
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдените 1100.62 лева до
пълната претендирана сума от 1295.67 лева и за периода от 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г. –
главница за ползвана топлоенергия; разликата над присъдените 209.33 лева до пълната
претендирана сума от 209.92 лева - обезщетение за забава; както и иска за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 4.61 лева за периода от
31.03.2019 г. до 10.03.2022 г., вземания по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15837/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК Е. Л. ......, ЕГН ********** с постоянен
адрес: ........... да заплати на „......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......, при
квота от 1/3 от общия дълг, сумата от 27.86 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата от 227.06 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК Б. Б. В., ЕГН ********** с адрес: ........ да
заплати на „......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......, при квота от 2/3 от
общия дълг, сумата от 55.72 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и
сумата от 454.12 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „......, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: ...... да заплати на Б. Б. В., ЕГН ********** с адрес: ........, сумата от 39.09
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ......., ЕИК ....... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9