Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260037 12.04.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети март Година две хиляди двадесет и втора
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 22 по
описа за 2021 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.137 ал.5 от ТЗ,
чл.26 ал.2, чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с 124 от ТЗ от В.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощник
Петранка Иванова Деведжиева, ЕГН **********,*** -
Адвокатско Съдружие „Добрев и Ко“ против „Ди Енд Ви Трейдърс“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Костадин Георгиев Костадинов,
със седалище и адрес на управление в град Бургас, ул. „Македония" № 101,
чрез пълномощник адв. Радостин Станчев от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38 и „ВД Севън
2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Владимир Анатолиевич Назаров, със седалище
и адрес на управление в град Созопол, ул. „Солинария"
№ 6, чрез пълномощник адв. Марио Златарев от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“
№ 91, ет.1, с искане за обявяване за нищожен на договор за покупко - продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 47,
том III, per. N 8402, дело № 412 на Нотариус Бинка Кирова с район на действие
РС-Бургас - per № 290 на Нотариалната камара сключен между „Ди Енд Ви Трейдърс" ООД , ЕИК ********* и „ВД Севън 2"
ЕООД, ЕИК *********. Приложени са
доказателства. Направени са доказателствени искания.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е съдружник в
ответното дружество „Ди Енд Ви Трейдърс" ООД, като притежава 49
дява от капитала му, а останалите 51 дяла се притежават от другия съдружник и
управител на дружеството – Костадин Георгиев Костадинов. На 11.09.2020 г. е
съставен протокол на общото събрание на „Ди Енд Ви Трейдърс"
ООД, в който е вписано, че е взето решение за продажба на процесния
имот за сумата от 150 000 евро. Имотът е продаден от първия ответник на
втория ответник с нотариален акт № 47, том III,
per. № 8402, дело №
412 на нотариус Бинка Кирова - per № 290 на Нотариалната камара с район на действие РС-Бургас за
сума в размер на 150 000 евро, която сума е получена по банков път.
Правният си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с обстоятелството,
че с атакуваното решение на общото събрание на „Ди Енд Ви Трейдърс"
ООД се нарушават членствените му права – дял от
печалбата или ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството. Заявява се от ищцовата
страна, че взетото на 11.09.2020 год. решение на общото събрание на „Ди Енд Ви Трейдърс"
ООД за продажбата на процесния имот е нищожно на основание чл. 137 ал. 5 от ТЗ, във
вр. с чл. 137 ал.1, т.7 от ТЗ, във вр. с чл. 2.4 от раздел VI от дружествения договор, чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал.
2, пр. 2 от ЗЗД, чл. 124 ал.1 от ГПК. Според ищеца, атакуваното
решение е нищожно, тъй като е взето в нарушение на императивната норма на чл.
137, ал. 4 от ТЗ, поради факта, че протоколът от 11.09.2020 год. съдържа
нотариално удостоверяване на подписа само на единия съдружник – управителя
Костадин Костадинов. В тази връзка, посоченият в протокола адрес на ищеца, на
който му е била изпратена нотариална покана, е различен от адреса, посочен в
дружествения договор, като по този начин управителят на дружеството е направил
абсолютно невъзможно узнаването от ищеца за провеждане на общо събрание на
съдружниците на „Ди Енд Ви Трейдърс" ООД.
Нотариалната покана е изпратена на 31.08.2020 г., чрез куриерска
фирма „Еконт", като е отразено, че адресът е
посетен три пъти и са правени опита за контакт по телефон, без обаче да е ясно
на кой телефон. Излагат се твърдения, че извършените от куриера отбелязвания не
се ползват с материална доказателствена сила, тъй като неоткриването на ищеца
на адреса не може да бъде скрепено с установената в ГПК фикция за редовно
връчване. Подчертава се, че атакуваното решение е нищожно, тъй като е нарушена
и разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ТЗ. Ответното дружество не е обезпечило
уведомяването на ищеца за насроченото общо събрание на съдружниците и неговия
дневен ред, съответно липсва нотариално удостоверяване на подписа на ищеца под
протокола от 11.09.2020 г., което прави взетите решения нищожни.
На
следващо място се твърди, че атакуваното решение е нищожно, тъй като такова
решение не е вземано, но то е отразено като съществуващо в протокола на общото
събрание. Заявява се, че на 11.09.2020 г. не е провеждано общо събрание на
дружеството, а протоколът е фиктивно съставен, което се установява и
нотариалното удостоверяване, което е извършено на 14.09.2020 г.
Като
нищожно се преценява процесното решение и на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като с извършената продажба първият ответник
е нарушил добрите нрави. Излагат се твърдения, че през месец август 2020 г.
съпругата на ищеца, която е негов пълномощник, била уведомена от управителя на „Ди Енд Ви Трейдърс"
ООД, че има купувач за недвижимия имот на дружеството. Между страните в
настоящото производство и техни пълномощници са провеждани множество срещи с
цел уточняване на детайли по продажбата на имота, на които била договорена
продажна цена в размер на 220 000 евро. Твърди се, че преговорите са
водени между страните в периода – юли, август, септември и октомври 2020 г.,
през което време първият и вторият ответник извършвали действия по подготовка
за изповядване на сделката. Заявява се, че изпращането на покана до ищеца на
несъществуващ в дружествения договор адрес, безспорно противоречи на добрите
нрави и процесната сделка следва да бъде прогласена
за нищожна. Посочено е, че дружеството не притежава право на собственост върху
друг недвижим имот.
В подаден отговор на исковата молба, ответното „Ди Енд
Ви Трейдърс“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Костадин Георгиев Костадинов, чрез пълномощника адв.
Станчев, оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. На първо място се заявява, че
изложените от ищеца фактически твърдения не отговарят на истината. Признава се
обстоятелството, че за продажбата на процесния имот с
ищеца е разговаряно много преди изповядване на сделката, като се споразумели да
го продадат на цена от 150 000 евро. Твърди се от ответното дружество, че
от повече от 7-8 години ищецът живее и работи постоянно в Г., по никакъв начин
не е участвал в дейността на дружеството, а с управителя на последното се
чували инцидентно по телефона.
От фактическа страна, при срещи с купувачи, последните
поставяли условие за представяне на протоколно решение за продажбата на процесния имот, но поради факта, че ищецът не е в страната,
приемането на такова решение се отлагало във времето, което управителят на
ответното дружество счита за умишлено, с цел да бъде елиминиран като управител.
В тази връзка излага твърдения, че през юли 2020 г. получил уведомление от
Агенция по вписване, Търговски регистър, че по партидата на дружеството е
постъпило искане от съдружника му, да бъде освободен като управител и вписана като
такава съпругата му П. Д., което решение било прието от ищеца като съдружник на
29.06.2020 г. Твърди се, че на посочената дата, ищецът не е бил в България,
поради което не е могъл да приеме и подпише протоколно решение. По това решение
е постановен отказ на Агенция по вписванията за отразяването му. Поради
изискванията на купувачите, ответното дружество приело решение за свикване на
Общото събрание на съдружниците и съответно приемането на процесното
решение за продажба. Поканата за свикване на общо събрание изготвил управителят
на дружеството, който я отправил на 31.08.2020 г. до съдружника – ищец, чрез
куриерска фирма „ЕКОНТ”. Пратката била
насочена към известния на управителя на ответника адрес на ищеца, на който
последният живеел със съпругата си - при връщане в гр.Бургас. Оспорва се
твърдението на ищеца, че адресът му е този, посочен в дружествения договор.
Твърди се, че Д. не притежава имот на този адрес, тъй като още на 28.02.2012 г.
имотът е продаден от ищеца и там живеят купувачите. В тази връзка, напълно
добросъвестно поканата била отправена на действения адрес, на който живее
ищецът със семейството си. След като изпълнил задълженията си, управителят на
ответното дружество провел общо събрание на съдружниците и приел процесното решение. Продажната цена от продажбата на имота
постъпила по банковата сметка на дружеството, като послужила за погасяване на
задължения на последното към НАП, към
Община – Бургас и трети лица - кредитори на дружеството.
Заявява се от ответника, че ищецът в електронно
съобщение поискал, управителят на
дружеството да му прехвърля сумата от 110 000 евро от продажната цена на имота,
която сума не само не отговаря на дела му от 49 % от капитала, но представлява
около 75 % от общата продажна цена.
На следващо място в отговора на исковата молба е
изложено, че управителят на ответното дружество е действал изцяло в интерес на
последното, като не го е ощетил, а продажната цена била изцяло платена.
Оспорват се твърденията на ищеца за нищожност на решенията на общото събрание,
проведено на 11.09.2020 г. В тази връзка ответното дружество се позовава на
Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2012 г. по тълк. дело
№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и заявява, че процесните
решения биха били нищожни само в хипотезата на чл. 75 ал. 2 от ТЗ. Развива
съображения за неприложимост на разпоредбите на ЗЗД, като сочи, че решенията на ОС не следва да
бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва
приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. За погрешно е
счетено разбирането на ищеца, че
решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни
разпоредби на ТЗ, са нищожни. При опорочена процедура при приемането на
решения, последните са незаконосъобразни, но не и нищожни, като отмяната
им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. Също така, нищожни са само решенията на ОС, посочени в чл. 75 ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ. Нищожно е и липсващото
(невзето) решение на ОС, което обаче, е отразено като съществуващо в протокола
на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в
търговския регистър. Счита, че защитата по такова решение се осъществява от
член на дружеството по реда на чл. 124 ал. 1 или 3 от ГПК или по реда ан чл.
431 ал. 2 от ГПК, като и в двата случая се касае за установителни искове, за
които следва да е налице правен интерес. Нищожно е и решението на ОС, което е
извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена
от закона и учредителния акт. Предвид изложеното се твърди, че процесното решение не е нищожно, а при приемане на
атакуваното решение е спазена законовата процедура, включително и чл. 137 ал. 4
от ТЗ.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска
се сочи, че решенията относно разпореждане с недвижими имоти съгласно текста на
чл.137 ал.1 т.7, във връзка с ал.3, предложение последно от ТЗ и чл.1, т.2.8 от
раздел VI от Дружествения договор, се приемат с мнозинство повече от 50 % от
капитала, поради което приетото решение от съдружника, притежаващ 51 % от капитала
на дружеството, е законосъобразно. Според ответното дружество, не е ясно и с
какво са нарушени добрите нрави. Подчертава се обстоятелството, че дружеството
е получило изцяло продажната цена от сделката, както и обстоятелството, че
изцяло в правомощията на управителя на дружеството е да сключва сделки с трети
лица.
В подаден отговор на исковата молба, ответното
"ВД Севън 2"ЕООД с ЕИК № *********, представлявано от управителя на
дружеството Владимир Анатольевич Назаров,
чрез пълномощника адв. Златарев оспорва исковата
молба като недопустима, нередовна и
неоснователна. Твърди се, че ответникът "ВД Севън 2" ЕООД е
страна по напълно действителна и
валидна сделка по покупко-продажба на недвижим имот, че е изплатил напълно реално и действително договорената
продажна цена по банков път, както и че е налице действително и валидно решение на ОС на съдружниците на „Ди
Енд Ви Трейдърс“ ООД за отчуждаване на имота. Оспорва
се твърдението на ищеца за уговорена различна продажна цена от тази посочена в
нотариалния акт. Позовава се на тълкувателно решение № 3/
15.11.2013 год. по тьлк.д.№ 3/2013 год.на ОСГТК на
ВКС,
съгласно което решението на ОС на ООД
по чл.137 ал.1, т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителността на
разпоредителна сделка с недвижим имот.
За неоснователни
и недоказани са счетени твърденията на ищеца за липса на съгласие при сключването на сделката за продажба на недвижимия
имот. Излага се становище, че както дружеството - продавач, така и съдружниците
в същото, са били съгласни и са приели договорената продажна цена. Оспорва се и
твърдението за нарушаване на добрите нрави, като се сочи смисъла и съдържанието
на това понятие. В случая ищецът не твърди сериозна и значима
нееквивалентност на насрещните престации, която нееквивалентност да засяга имуществените
интереси и да вреди на която и да е страна по сделката, респективно да
обосновава наличието на визираното основание за нищожност. Акцентира се на
обстоятелството, че ищецът не е страна по договора за продажба на недвижимия
имот. От друга страна, дружеството - купувач е извършил подобрения в имота на
стойност от 150 000 евро, като при условията на евентуалност се прави
възражение за задържане на имота до момента за заплащане на извършените
подобрения.
В допълнителна искова молба ищецът допълва и пояснява
първоначалните си фактически твърдения. Счита за ирелевантно по отношение на
качеството му на съдружник обстоятелството, че към настоящия момент работи в Г..
Предоставил е на съпругата си пълномощно, съобразно което тя вместо него има
правото да участва в дружествената дейност, което обстоятелство е добре
известно на ответното дружество. Твърди, че проценият
имот бил отдаван под наем от управителя на ответното дружество, но ищецът е
получавал информация за получаваните парични средства.
При извършена през април 2020 г. справка, В.Д.
установил, че дружеството, в което е съдружник, е натрупало задължения
към Община Бургас за неплатени данъци и такси по отношение на процесния недвижим имот от 2012 год., а от отговора на
исковата молба разбрал, че дружеството имало задължения и към други лица. Заявява се в допълнителната искова молба, че
управителят на ответното дружество прекъснал контактите си с ищеца, поради
което последният предприел действия за свикване на извънредно Общо събрание на
„Ди Ен Ви Трейдърс“ ООД на основание чл. 138 ал. 2 от ТЗ и раздел 6, т.4 от дружествения договор. Твърди, че на практика дружеството
не било осъществявало търговска дейност, в тази връзка отрича твърденията на
ответника, че не е участвал в дружествените работи.
Признава се обстоятелството, че през годините са
водени разговори с потенциални купувачи на процесния
имот, но отрича да са коментирани параметри на продажната цена. Твърди, че
ответното дружество "ВД Севън 2"ЕООД не е придобило собствеността
върху процесния недвижим имот, тъй като решението на
ОСС от дата 11.09.2020 г. е нищожно. За ирелевантно се счита от ищеца
обстоятелството, че имотът на посочения от него адрес в дружествения договор е
продаден. Заявява, че на ответника му е известно, че не живее на
административен адрес - град Б., ж.к. В., бл.*, вх. *, ет. *., на който е била
изпратена поканата за свикване на общо събрание на дружеството. Счита, че е
налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като притежава 49 дяла от
капитала на „Ди Енд Ви Трейдърс" ООД и
извършената продажба на поземления имот собственост на дружеството, в резултат
на нищожно решение на ОСС, нарушава правата му, произтичащи от членственото му право. Счита, че процесното
решение на общото събрание на дружеството е нищожно, а не отменяемо.
Допълва, че е налице нарушение на добрите нрави, тъй
като решението от 29.06.2020 год. е взето когато са водени преговори за
продажбата на процесния недвижим имот между
пълномощника на ищеца, първия и втория ответник и са договаряни конкретни
параметри на окончателната сделка, както и предвид обстоятелството, че поканата
за ОСС за дата 29.06.2020 год. не е изпратена до официално заявения в
Дружествения договор адрес за кореспонденция - град А., ул. „О.“ № *.
Оспорва се твърдението на ответника "ВД Севън
2"ЕООД за извършени подобрения в процесния имот
в твърдения размер.
В срока по чл. 373 от ГПК, ответното Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД, чрез пълномощника си е подало допълнителен
отговор на исковата молба. В подадения отговор, ответникът взема отношение по
наведените от ищеца с допълнителната искова молба доводи и допълва собствените
си фактически твърдения, като по същество са изнесени обстоятелства, касаещи
отношенията между съдружниците на „Ди Енд Ви Трейдърс"
ООД и дейността на дружеството.
Също в срока по чл. 373 от ГПК, ответното дружество
"ВД Севън 2"ЕООД, чрез пълномощника си е подало допълнителен отговор
на исковата молба, с който поддържа първоначалните си твърдения и възражения.
Подчертава се обстоятелството, че реално договорената и заплатена от него цена
за процесния имот е 150 000 евро, поради което
не е налице твърдяното от ищеца основание за нищожност на договора по чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. От друга страна, вътрешните
отношения между съдружниците в дружеството – продавач, не следва да засягат
действителността на сделката и придобитите от него права.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа исковата молба, като моли съда да
я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа ангажира свидетелски
показания.
В съдебно заседание пълномощниците на ответниците „Ди
Енд Ви Трейдърс“ ООД и „ВД Севън 2“ ЕООД поддържат
направените възражения, като считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Позовават се на свидетелски показания. Защитните си тези развиха в писмени
бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Претенцията има правното си основание в чл. 124 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 137 ал. 5 от ТЗ, чл. 26, ал. 1, предл.
3 и чл. 26 ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
От представените по делото доказателства се
установява, че на 30.11.2020 г. между „Ди Енд Ви Трейдърс“
ООД и „ВД Севън 2“ ЕООД е сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот,
по силата на който първото дружество е продало на второто процесния
недвижим имот с идентификатор 07079.605.17, ведно с всички подобрения в имота
за сумата от 150 000 евро. Сделката е обективирана
в нотариален акт № 47, том III, per. N 8402, дело № 412 на Нотариус Бинка
Кирова с район на действие РС-Бургас - per № 290 на Нотариалната камара. Не е
спорен въпросът между страните, че продажната цена посочена в нотариалния акт е
платена от купувача изцяло по банкова сметка ***. По делото
е представен протокол от 11.09.2020 г. от проведено общо събрание на
съдружниците в „Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД, с който е
прието решение за продажба на собствения на дружеството недвижим поземлен имот
с идентификатор 07079.605.17 за сумата от 150 000 евро (това е процесният имот). В протокола е отразено, че съдружникът В.С.Д.
не присъства и не се представлява, като на този съдружник е била изпратена
покана за свикване на общото събрание на посочения в дружествения договор адрес
– гр. Б., ж.к. „В.“ *, вх.*, ет.*, чрез куриерска фирма „Еконт“,
по данни на която адресът на получателя е посетен повече от три пъти, правени
са и опити за свързване по телефон, но получателят не е открит. В протокола е
прието, че съдружникът В.Д. е редовно уведомен за насроченото общо събрание на
дружеството, като другият съдружник е посочил и обстоятелството, че Д. работи в
чужбина, не участва в дейността на дружеството и е абдикирал от задълженията си
като съдружник. Записаният в дружествения договор адрес на съдружника В.Д. ***.
От удостоверение за промени на настоящия адрес, издадено от община Айтос се
установява, че от 01.02.2007 г. настоящият адрес на В.Д. ***. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от издадено удостоверение за настоящ адрес ***/ 18.01.2022 г. От Удостоверение на
Главна дирекция „Гранична полиция“ е видно, че последното напускане на
територията на страна от В.Д. е през Аерогара Варна на 10.05.2019 г., като няма
данни за влизане в република България. В удостоверението изрично е посочено, че
след 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на
свободно движение, не подлежат на задължителна проверка в автоматизираната
информационна система на МВР, поради което не се съдържат изчерпателни данни за
всички пътувания на тази категория лица.
За установяване на твърдените от страните факти и
обстоятелства, по делото са разпитани свидетели, от показанията на които се
установява, че „Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД са взели
решение да продадат процесния имот и от 2019 г. са
били в процес на търсене на купувач. Водени са били преговори с потенциални
купувачи, включително и с ответника „ВД Севън 2“ ЕООД. Между страните в
настоящото производство е проведена среща за обсъждане на сделката по
продажбата на имота, на която е присъствала съпругата на ищеца като негов
пълномощник, но до подписването на предварителен договор не се стигнало. На
срещата е бил разискван най – вече въпросът, как следва да се извърши
прехвърлянето на процесния имот, коментирана е и
продажна цена, но не е взето окончателно решение за параметрите на сделката.
При така установените по делото факти, съдът прави
следните правни изводи. Порочните решения на общото събрание на търговско дружество
не следват режима на недействителност,
уреден за сделките в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). За тях е налице специална
уредба в чл. 71, чл. 74 и чл. 75 от Търговския закон
(ТЗ). С Тълкувателно решение № 1/2002г.
по тълк. д. № 1/2002 г. ОСГК на ВКС е прието, че
Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на общото
събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, посочени в чл.75
ал.2, вр. ал.1 ТЗ, като са изброени и други, неуредени в закона, хипотези на
нищожност на решенията. Нищожно е също липсващото (невзето) решение, което е
отразено като съществуващо в протокола, както и решение взето извън пределите
на компетентността на общото събрание, определена с дружествения договор или
закона. Само в тези хипотези нищожността може да се установява чрез
самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Когато са опорочени
процедурата по свикването и провеждането на Общото събрание, реда, кворума или
мнозинството за приемане на решенията или учредителния акт, тези решения са
незаконосъобразни, т.е. отменяеми, а не нищожни.
В случая ищецът твърди, че решението на общото
събрание на „Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД за продажба на процесния имот е нищожно, тъй като е взето в нарушение на императивната норма на чл. 137 ал. 4 от ТЗ
поради факта, че протоколът от 11.09.2020 год. съдържа нотариално
удостоверяване на подписа само на единия съдружник – управителя Костадин
Костадинов. Както бе посочено, законът квалифицира като нищожни само определена
категория решения на общото събрание на дружество с ограничена отговорност и
тези взети в нарушение на чл. 137 ал. 4
от ТЗ не са сред тях. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на
ищеца за нищожност на взетото решение поради нарушаване на добрите нрави,
тъй като е изпратена покана за свикване на общо събрание до ищеца на адрес,
който не съществува в дружествения договор. Действително от приложения по
делото дружествения договор на ответното дружество „Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД е видно, че адресът на ищеца вписан в него е
- град А., ул. „О.“ № *, а поканата за свикване на общо събрание е изпратена на
адрес – гр. Б., ж.к. „В.“ *, вх.*, ет.*. По делото са представени два броя
удостоверения, издадени от община Айтос и от община Бургас, от които се
установява, че от 01.02.2007 г., настоящият адрес на В.Д. ***. От показанията
на свидетелката Д. също се установи, че ищецът не
живее на адреса посочен в дружествения договор. Не са подкрепени с
доказателства твърденията ѝ, че тя е ищецът живеят на адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх. *, ет. *. При това
положение, недоказани останаха твърденията на ищеца, че управителят на
дружеството е направил абсолютно невъзможно узнаването от страна на ищеца за
провеждане на общо събрание на съдружниците на дружеството. Дори да се
установи, че е опорочена процедурата по свикване и провеждане на общо събрание,
реда, кворума или мнозинството за приемане на решение или същите противоречат
на императивно разпоредби на закона или дружествения договор, то процесното решение е незаконосъобразно (отменяемо), а не
нищожно, като защитата срещу него следва да се се осъществява по реда и в
сроковете по чл. 74 от ТЗ.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че атакуваното решение е нищожно, тъй като такова
решение не е вземано, но то е отразено като съществуващо в протокола на общото
събрание. Решението е нищожно когато
“липсва“ (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола. Съгласно
правната доктрина „липсващото решение” е решение, което е вписано в
протокола от общото събрание като взето, но в действителност не е. Тежестта да
докаже неосъществяването на вписаните в протокола факти по вземане на
решенията, липсата на валидна воля за формиране на решение, е в тежест на
оспорващия. В практиката се приема, че конкретните хипотези на липсващо
решение, което е основание за нищожност са: когато въобще не е проведено общо събрание
(както е заявено от ищеца) или когато такова е било проведено, но въпросът не е
бил предмет на обсъждане и на взетото решение на това събрание. Както бе
посочено, нарушенията свързани с процедурата по свикване и провеждане на обща
събрание, наличие на кворум и необходимо мнозинство за вземане на решения,
опорочава взетите решения, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни.
От представените по делото доказателства е видно, че
за атакуваното решение е съставен
протокол на общото събрание на „Ди Енд Ви Трейдърс“
ООД. В случая се установява, че е била налице и воля за формиране на такова
решение, като съдружниците са имали желание да продадат процесия имот, търсили
са потенциални купувачи, водели са преговори и т. н. Протоколът представлява
частен документ, обективиращ взетите решения на общо
събрание на търговско дружество. Що се отнася до достоверността на датата на
съставяне на протокола, то следва да се приеме, че при нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието на частен документ, доказва и неговото
съществуване в деня, когато е извършено удостоверяването. Това е равнозначно на
нотариално удостоверяване на датата, на която частния документ е бил представен
на нотариуса. Едновременно със заверяването на подписа и съдържанието се стига
до удостоверяване на факта, че в деня на тази заверка частният документ е
съществувал. От изложеното не може да бъде направен извод, че е налице липсващо
решение. Налице са доказателства за свикване на общото събрание на съдружниците
на „Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД (дали то е било свикано и
проведено законосъобразно, не е предмет на настоящото производство), в дневния
ред на което е именно разглеждане на въпроса за продажба на процесния
имот. Налице е съставен протокол за
проведеното общото събрание, който е заверен за подпис и съдържание
едновременно, като законът не изисква тази заверка да е в деня на провеждане на
общото събрание. При това положение, твърдението на ищеца за нищожност на процесното решение на общото събрание на дружеството
ответник, поради невземането на такова и формалното му отразяване в протокола
като извършени действия, са неоснователни. Доказан се явява факта на проведено
общо събрание на дружеството и приемане на решение, отразено в представения
протокол. Не е спорно и обстоятелството, че решението е в компетентността на
общото събрание и е взето с необходимото мнозинство, съгласно чл. 1, т. 2.8 от
дружествения договор. Предвид изложеното, атакуваното решение не е нищожно на
соченото от ищеца основание.
Независимо от изложеното, в конкретния случай следва
да бъдат съобразени задължителните
разяснения на ВКС, дадени в т. 1 от ТР № 3/ 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно
действителността на разпоредителна сделка, извършена от управителя на ООД, без
взето решение на общото събрание на дружеството. Съгласно посоченото
тълкувателно решение, общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган, който изразява общата воля на
съдружниците по въпросите за управление. Посочено е, че управителят на
дружеството е компетентен да организира и ръководи дейността му, като може и да
волеизявлявя. Действията, извършени от управителя,
обвързват дружеството. Той е подчинен на общото събрание , но тази негова
подчиненост намира израз само във вътрешните отношения, а в отношенията на
дружеството с трети лица, управителят не е ограничен в правомощията си.
Посоченото е още от ВКС, че липсата на решение по чл.
137 ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и
несъответствия от вътрешно-организационен характер не съставляват липса на
съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. В тази
връзка се прави извод, че Решението на ОС по чл.
137 ал. 1, т. 7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на сделката, като
сключените от управителя сделки са действителни, а въпросът дали е налице
предходно решение на ОС по чл.
137 ал. 1, т. 4 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството
и е без значение за третите лица.
В случая, не е спорно, а това е видно и от справка в
Търговския регистър, че при сключване на процесната
сделка, управител на дружеството е Костадин Георгиев Костадинов. Следователно
за пред всички трети лица, включително за процесната
продан, е налице валидно волеизявление на продавача да се разпореди с процесния имот на посочената в нотариалния акт цена. Органният представител е изявил воля, която
обвързва представлявания и дори такава да не е била формирана по надлежния ред,
това не може да опорочи последвалата сделка. Както е посочено от ВКС в
цитираното по-горе ТР № 3/2013 г. на ОСГТК, органният представител е изразител
на волята на самото юридическо лице, т. е. волята на ЮЛ съвпада, отъждествява
се с тази на органния му представител. Липсата на взето решение от общото събрание
на дружеството продавач нито опорочава проданта, нито пък е противопоставимо
на другия участник в нея, в случая на купувача „ВД Севън2“ ЕООД.
Недоказани оставаха и твърденията на ищеца за
нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт
нотариален акт № 47, том III, per. N 8402, дело № 412 на нотариус с район на
действие РС-Бургас, поради нарушаване на добрите нрави. Според задължителната
практика на ВКС: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите
нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва
да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила
и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.“ Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26 ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес“ (ТР № 1/ 15.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK).
В случая ищецът твърди, че на водени предварителни
преговори се е обсъждала продажна цена за процесния
имот в размер на 220 000 евро, а имотът е продаден за 150 000 евро.
Посоченото не може да бъде основание за заключение, че със сключената сделка са
нарушени добрите нрави. С решение № 119/ 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
485/2011 г., I г. о., ГК, се приема, че противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на
морала. Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори, може да се приеме за противоречие с добрите нрави
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона. Така, при преценка действителността на двустранните
възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави, следва съдът
да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД
го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля
на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка
и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката
на действителността ѝ целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване
на допустим от закона интерес за страните. В друго решение - № 24/ 9.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, се приема, че само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява
сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите
съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. В конкретния случай не се заявява,
че договорената продажна цена, посочена в нотариалния акт, представлява
нееквивалентна престация за процесния
имот, а само се твърди, че са водени преговори за по – висока продажна цена.
Това обстоятелство обаче, не е достатъчно да обоснове противоречие на
атакуваната сделка с добрите нрави, тъй като страните са свободни да договарят
и крайната им воля е обективирана в нотариален акт №
47, том III, per. N 8402, дело № 412/2020 год. Свободата на договаряне в гражданското
право е основен принцип. Този принцип има граници, като при двустранните, възмездни договори се
изразява в удовлетворяване на допустим от закона интерес за всяка от страните
по сделката. При купувача този интерес е придобиване на вещ, а при продавача –
получаване на равностойна цена. С принципа на справедливостта в гражданските
правоотношения се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните
субекти. В случая това са две търговски дружества, всяко от които е получило
насрещна престация, съобразно интересите си.
Мотивиран от горното, съдът приема, че предявеният иск с основание в чл. 124 ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 137 ал. 5 от ТЗ, чл. 26 ал. 1, предл. 3 и чл. 26,
ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, на основание, чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски в
настоящото производство. В полза на ответника „Ди Енд Ви Трейдърс“
ООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 000 лева за
адвокатско възнаграждение. На ответника „ВД Севън2“ ЕООД следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 8880 лева с ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ищеца с правно основание чл.
78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не следва да
бъде уважавано. Договарянето и получаването на възнаграждение за положен
адвокатски труд е специфична част от упражняването на една свободна професия.
Приетата Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения цели защита получаването на достойно възнаграждение за труд на
членовете на една гилдия. Или цитираната норма е предвидена в случай на
значителни разминавания в заплатено адвокатско възнаграждение, което излиза
извън принципа за справедливост. Случаят не е такъв. По делото бяха проведени 2
съдебни заседания, бяха разпитани свидетели и на двете страни. Впрочем договореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е по-малко от минималното такова с около 317
лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от така изложените доводи, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
В.С.Д., ЕГН **********,*** - Адвокатско Съдружие „Добрев и Ко“ против „Ди Енд Ви Трейдърс“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Костадин Георгиев Костадинов,
със седалище и адрес на управление в град Бургас, ул. „Македония" № 101,
чрез пълномощник адв. Радостин Станчев от АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Хан Крум“ № 38 и „ВД Севън
2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Владимир Анатолиевич Назаров, със седалище
и адрес на управление в град Созопол, ул. „Солинария"
№ 6, чрез пълномощник адв. Марио Златарев от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, за
обявяване за нищожен на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 47, том III, per. N 8402,
дело № 412/2020 на нотариус Бинка Кирова с район на действие РС-Бургас - per № 290 на Нотариалната камара сключен между „Ди Енд Ви Трейдърс"
ООД , ЕИК ********* и „ВД Севън 2" ЕООД, ЕИК *********, като неосноватален.
ОСЪЖДА В.С.Д.,
ЕГН **********,*** - Адвокатско Съдружие „Добрев и Ко“ да заплати в полза на
„Ди Енд Ви Трейдърс“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Костадин Георгиев Костадинов, със седалище и адрес
на управление в град Бургас, ул. „Македония" № 101 сумата от 5 000 (пет
хиляди) лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.С.Д.,
ЕГН **********,*** - Адвокатско Съдружие „Добрев и Ко“ да заплати в полза на
„ВД Севън 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Владимир Анатолиевич Назаров, със седалище
и адрес на управление в град Созопол, ул. „Солинария"
№ 6, сумата от 8 880 (осем хиляди осемстотин и осемдесет) лева направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: