РЕШЕНИЕ
№ …205
гр. С., 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на трети декември през две
хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 441 по описа на
съда за
Едноличен търговец „К. Х. Т.”, гр. С., обжалва Наказателно постановление № Ю-80/16.07.2018
г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – С. област,
с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание адв. Сн. Оцетова – пълномощник на жалбоподателя, заявява, че
поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на
нейната основателност.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си адв. Б. Б., който оспорва
жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната
неоснователност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление (НП). От писмените доказателства, допълнително представени от
ответника по жалбата в изпълнение на указанията на съда, се установява, че
жалбата е подадена по пощата в законоустановения преклузивен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Видно е от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че на 16.05.2018 г. свидетелите Р.Д. и Д.Г., заемащи съответно
длъжностите „главен инспектор” и „инспектор” в отдел „Контрол на храните” в Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – С. област, извършили планова проверка
в обект – кафетерия, стопанисван от жалбоподателя –
едноличен търговец „К. Х. Т.” и находящ се на адрес гр. С., ул. „О. П.” № .. В хода на проверката свидетелите установили, че в
обекта се извършва търговия, изразяваща се в предлагане на хамбургери,
приготвяни на място с месни и млечни продукти, съхранявани в плюсово хладилно съоръжение, а в съседно на обекта
помещение се пържели картофи, които също били влагани в хамбургерите. Обектът
бил регистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните (ЗХр)
и в издаденото удостоверение за регистрация № 1870/04.10.2011 г. било посочено,
че е разрешено в него да се предлагат храни на зърнена основа; ядки и
маслодайни семена; захарни и шоколадови изделия; топли напитки – чай, кафе и
др.; готови за консумация храни в замразен вид. Свидетелите Д. и Г. отразили констатациите си в доклад от извършена
инспекция в обект за производство и търговия с храни, който те съставили на
място в деня на проверката в присъствието на К. Х. Т., упражняваща дейност като
едноличен търговец, стопанисващ обекта.
Административно-наказателното
производство е образувано със съставяне на АУАН срещу жалбоподателя – едноличен
търговец за неизпълнение на задължението му по чл. 15, ал. 2 от ЗХр да уведоми ОДБХ – С.област за
промяна в дейността на обекта, изразяваща се в търговия - предлагане на
приготвени в обекта хамбургери, за което са необходими месни и млечни продукти,
които не са разрешени съгласно удостоверението за регистрация. Актът съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие процесуалните
изисквания на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
С обжалваното НП описаното в АУАН
неизпълнение на задължението на жалбоподателя по чл. 15, ал. 2 от ЗХр е прието за съставомерно като административно нарушение
по чл. 48, ал. 1 от ЗХр и за него на основание чл.
48, ал. 2 от ЗХр е ангажирана имуществената
санкционна отговорност на жалбоподателя като му е наложена имуществена санкция
в размер 1000 лв.
В хода на проведеното в
настоящото производство съдебно следствие са приобщени като писмени доказателства
горепосоченото удостоверение за регистрация № 1870/04.10.2011 г., издадено от
директора на ОДБХ С.-област, както и списък-приложение по образец към
удостоверението, неразделна част от него, в който конкретните видове разрешени
за предлагане в обекта храни са отбелязани с подчертаване. С оглед изявлението
на пълномощника на ответника по жалбата в хода на съдебното следствие, по
делото не е спорно, че списъкът-приложение към удостоверението е представен в
неговата пълнота.
В релевантния за обекта раздел
ІІІ „Заведения за обществено хранене” от списъка-приложение точка 5 има
буквално и визуално следния вид:
„5. Група е – готови за консумация тестени храни – макарони,
спагети, пици, лазаня и др. /…/; сандвичи, хамбургери, бургери и др. /…/;
малотрайни сладкарски изделия – пасти, торти и др. /…/; трайни сладкарски
изделия – гофрети, кексове и др. /…/; хлебни
изделия; тестени закуски”
Възприетият от административния
орган подход за определяне на разрешените за предлагане в обекта храни – чрез
подчертаване в списък по образец, представляващ приложение и неразделна част от
удостоверението за регистрация, съпоставен с използваната пунктуация, поражда
нееднозначни изводи по въпроса дали определянето като „готови за консумация” се
отнася: 1/. само за примерно изброените тестени храни – макарони, спагети,
пици, лазаня и др., в какъвто случай подчертаните, т. е. разрешени за обекта
сандвичи, хамбургери, бургери и др. могат да се предлагат независимо дали са
готови за консумация или са приготвени в обекта или 2/. касае цялата група
храни по тази точка, от която само подчертаните са разрешени за предлагане в
обекта – т. е. готови за консумация сандвичи, хамбургери, бургери и др.; готови
за консумация малотрайни сладкарски изделия /пасти, торти и др./; готови за
консумация трайни сладкарски изделия /гофрети,
кексове и др./; готови за консумация хлебни изделия и готови за консумация
тестени закуски.
В подкрепа на първия от тези
алтернативни изводи е преди всичко обстоятелството, че сандвичи, хамбургери,
бургери и др., приготвяни на място в обект за обществено хранене, не фигурират
в никоя друга група храни по останалите 15 точки от раздел ІІІ на образеца на
списъка, а е трудно мислимо приготвянето им на място изобщо да не е предвидено
като възможна дейност на заведение за обществено хранене. Казано иначе, в този
смисъл изискването „готови за консумация” би следвало да се отнесе само към
примерно изброените „тестени храни – макарони, спагети, пици, лазаня и др.
/…/”, а пунктуационното им отграничаване (с точка и
запетая) от „сандвичи; хамбургери; бургери и др. /…/” и подчертаването на
последните, за разлика от първите, би следвало да означава, че в обекта са
разрешени за предлагане на краен потребител както сандвичи, хамбургери, бургери
и др., които са готови за консумация, така и такива, които са приготвени на
място в обекта.
Разбира се, възможен е и друг
извод – че изискването да са готови за консумация се отнася за всички храни в
група Е, тъй като с оглед цялостното съдържание на храните в групата и
независимо от граматическите и пунктуационни особености в изброяването им,
всички те могат да бъдат определени като тестени храни, поради което в обекта е
позволено предлагане само на такива сандвичи, хамбургери и бургери, които са
готови за консумация.
Така или иначе, според настоящия
състав, конкретното съдържание на списъка-приложение по образец към
удостоверението за регистрация на стопанисвания от жалбоподателя обект, е двусмислено
относно обстоятелството включват ли се в обхвата на позволените за предлагане в
обекта храни приготвяни на място сандвичи, хамбургери, бургери и др. Поради това
не може да се направи категоричен извод, че предлагането на такива храни на
крайни потребители в обекта представлява промяна в дейността на обекта, за
която е издадено удостоверението за регистрацията му (или промяна на групите
храни, с които обектът ще търгува, която формулировка е по-коректна с оглед
обстоятелствената част на АУАН и НП), която да е породила вмененото на
жалбоподателя като неизпълнено от него задължение по чл. 15, ал. 2 от ЗХр – да уведоми ОБДХ – С. област за тази промяна. Ето защо
по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да не е изпълнил това задължение и
деянието му да съставлява от обективна страна административно нарушение по чл.
48, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 2 от ЗХр, за което е
ангажирана имуществената му санкционна отговорност по чл. 48, ал. 2 от ЗХр. Поради това НП е материално незаконосъобразно.
Отделен, но не по-малко съществен
е въпросът, че промяната на групите храни, които обектът ще произвежда или
търгува, както и промяната в дейността му, не пораждат за стопанисващия обекта
задължение за уведомяване на ОДБХ, чието неизпълнение да съставлява
административно нарушение по чл. 48 от ЗХр, а съвсем
различно задължение – за заявяване на нова регистрация на обекта, което е
скрепено с друга санкция за неговото неизпълнение.
Логическата връзка между
разпоредбите на чл. 12, чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗХр налага извод, че в чл. 15, ал. 1 от ЗХр
е установено задължение за производителите и търговците на храни писмено да
уведомяват съответната ОДБХ, респ. РЗИ, при промяна само на онези обстоятелства,
които са посочени в чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7 от ЗХр
като подлежащи на вписване в регионалния регистър на обектите за производство и
търговия с храни, както и при спиране или възобновяване на дейността на обекта.
Само в тези случаи заявените промени се вписват в регистъра и в издаденото
удостоверение за регистрация по чл. 12, ал. 9 от ЗХр.
В случай на промяна на групите храни, които се произвеждат или предлагат в него
(чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗХр, която е изключена от
горните хипотези), както и при промяна в дейността на обекта, разпоредбата на
чл. 15, ал. 2 от ЗХр. изисква новата му регистрация
по реда на чл. 12 от ЗХр. Поради това производството
или търговията с храни, които не са вписани в удостоверението за регистрация на
обекта, създава за стопанисващия го субект не
задължение по чл. 15, ал. 1 от ЗХр за писмено
уведомяване на съответната ОДБХ за промяна на вписани в регистъра и подлежащи
на промяна съгласно закона обстоятелства, а
съвсем различно по естеството си задължение – за заявяване на нова регистрация
на обекта. Неизпълнението на това именно задължение е равносилно на
производство, респ. търговия с храни в нерегистриран обект, поради което е
съставомерно като административно нарушение по чл. 42, ал. 1 от ЗХр. В този смисъл разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗХр не може да бъде обект на самостоятелно нарушение от
производителите и търговците на храни.
Съставът на административно
нарушение по чл. 48, ал. 1 от ЗХр, за което на
основание чл. 48, ал. 2 от ЗХр е ангажирана
имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя – едноличен търговец,
освен бланкетен, е и субсидиарен – отговорността за
нарушение на друга конкретна разпоредба на ЗХр или на
наредба по неговото прилагане възниква съгласно тази разпоредба само и
доколкото деянието не представлява нарушение по чл. 38 – 47 от ЗХр. При положение, че в конкретния случай в АУАН и в НП са
изложени обстоятелства, сочещи на съставомерност на описаното в тях деяние на
жалбоподателя като административно нарушение по чл. 42, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр (предвид изложените по-горе съображения относно
естеството на такова деяние), то това деяние не е съставомерно от обективна
страна като административно нарушение по чл. 48 от ЗХр.
Погрешната правна квалификация на деянието обуславя неправилно приложение на
санкционната правна норма, поради което всякога съставлява нарушение на
материалния закон. Това нарушение не може да бъде отстранено в настоящото
производство чрез изменение на НП поради същественото юридическо различие между
елементите, съставляващи обективната страна на съставите на административни
нарушения по чл. 42, ал. 1 от ЗХр. и чл. 48, ал. 1 от
ЗХр. С оглед конкретното описание на деянието в АУАН
и в НП, евентуалното му преквалифициране в настоящото производство би било
равносилно на предявяване за пръв път едва с решението на съда на ново
административно-наказателно обвинение срещу жалбоподателя, при това за по-тежко
наказуемо административно нарушение, а това е процесуално недопустимо.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон и при липсата на основания за
неговото изменение, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Ю-80/16.07.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – С.област.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен
срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: