№ 768
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501032 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Р. Т.
Н. ЕГН ********** с адрес: гр. Бургас, ж.к. С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, против
Разпореждане за незабавно изпълнение на издадена Заповед №89/12.03.2021г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по гр. дело № 1698/2021 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
съдът е разпоредил длъжникът – частен жалбоподател Р.Н. да заплати на В.
Ж. Ж. ЕГН ********** от гр. Стара Загора сумата от 850 лв. – главница,
ведно със сумите от 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Недоволство от така постановеното разпореждане за незабавно
изпълнение изразява частната жалбоподателка, която счита същото за
незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени разпореждането за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417
от ГПК от 12.03.2021 г., тъй като не са налице основанията съобразно
разпоредбата на чл.417 от ГПК. Страната прави искане на основание чл.420
ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, за което твърди, че
представя надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Излага
съображения.
Постъпил е писмен отговор на подадената частна жалба от В.Ж. с
искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Излага съображения.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК от В.Ж. против Р.Н. за заплащане на годишна арендна вноска от 75 кг.
хлебна пшеница на декар в натура или левовата им парична равностойност по
пазарни цени съответстваща на това количество. Според заявителя
неплатената сума от дължимата арендна вноска за 2020 година е в размер на
850 лева, тъй като общото задължение възлиза на 1274 лева и част от
дължимата сума – 431 лева е платена от частната жалбоподателка.
БРС е издал обжалваната заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като частната
жалбоподателка обжалва незабавното изпълнение. Следва да се отбележи, че
във формирания петитум липсва „незабавно изпълнение“, но тъй като
съобразно разпоредбата на чл.413 ал.1 от ГПК „заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските“, настоящата
съдебна инстанция приема, че частната жалбоподателка обжалва незабавното
изпълнение по смисъла на чл.419 от ГПК.
Направените оплаквания са свързани с представения Договор за аренда
на земеделска земя от 30.03.2015 г. с нотариална заверка на подписите и
посоченото в договора, че арендатора дължи арендна вноска в размер на 75 кг
от 100% пшеница или левовата равностойност по пазарни цени, като се
твърди, че паричното изражение на стойността не е определено точно, а е
определяемо и не може от представените със заявлението – Справки – Обзор
за състоянието на зърнения пазар и движението на зърното в страната за
периода 16.10.2020 – 30.10.2020г., без назначаване на експертиза в
производство по чл.417 от ГПК да се определи точната стойност на
паричното изражение на вземането на арендодателя. Според страната за да е
налице валидно изпълнително основание въз основа на което да се издаде
изпълнителен лист е необходимо в договора да е включено посочване на
размера на вземането като абсолютна стойност или да бъде определена по
договора при спазване на точни критерии в договора за определяемост на
дължимата престация. Частната жалбоподателка счита, че производство по
2
чл.417 от ГПК не може да се превърне в исково производство за събиране на
доказателства. Не е спазено изискването по договора между страните, че
арендната вноска се заплаща в натура или в левова стойност с оправдателен
счетоводен документ. Твърди се, че претенцията е неоснователна, тъй като от
момента на сключване на договора страната е изплащала авансово суми, за
които представя счетоводна справка, като твърди, че към настоящата година е
извършила сумиране на авансово платените суми с платените от последната
година парични суми и в крайна сметка дължимата сума за 2020 година е
платена.
В постъпилият писмен отговор са изложени обстоятелства, че
оплакванията са неоснователни, тъй като посочените в чл.419 ал.3 от ГПК три
хипотези за отмяна на незабавното изпълнение не са налице.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за
неоснователна, което налага същата да бъде оставена без уважение. Съгласно
разпоредбата на чл.419 ал.3 от ГПК, за да се отмени разпореждането следва
да не са налице предпоставките на чл.418 ал.2 изр.първо от ГПК, т.е.
представеният документ по чл.417 ГПК да не е редовен от външна страна и да
не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Видно
от представения Договор за аренда на земеделски земи, същият е с
нотариална заверка на подписа и формално отговаря на изискванията на
чл.417, ал.1, т.3 от ГПК. В същия е уговорено заплащане на левова
равностойност на определено вземане в натура, за което изчисляване
заявителят е представил писмени доказателства. Не е налице и второто
обстоятелство по чл.419 ал.3, във връзка с чл.418 ал.3 от ГПК, тъй като в
случая не се касае за изискуемост на вземане в зависимост от изпълнение на
насрещно задължение или от настъпване на друго обстоятелство, за които
следва да е налице удостоверяване с официален или изходящ от длъжника
документ. Не е налице и хипотезата на чл.419 ал.3, изр.последно ГПК,
„когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител“, тъй като такова твърдение липсва. Съдът е обвързан от
разпоредбата на чл.419 когато преценя дали е налице основание за отмяна на
незабавното изпълнение. В случая изискванията на закона са спазени.
По отношение на разпоредбата на чл.420 от ГПК и фактът, че
длъжникът е представил надлежно обезпечение по реда на чл.180 и 181 от
3
ГПК, районния съд с определение №1091 от 07.06.2021г. по гр.д. №1698/2021
г. по описа на БРС е спрял принудителното изпълнение на Заповед №
89/12.03.2021 г., поради което съдът намира второто искане в частната жалба,
неправилно адресирано до БОС, за осъществено чрез посоченото по-горе
определение на БРС. В този смисъл частната жалбоподателка внасяйки
дължимата сума и спирайки производството по изпълнителното дело е
изпълнила частично целения от нея резултат, а по отношение на издадената
заповед за изпълнение посочените в същата суми следва да бъдат уточнени в
производството по чл.422 от ГПК.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Т. Н. ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. С., бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, против
Разпореждане за незабавно изпълнение на издадена Заповед №89/12.03.2021г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК по гр. дело № 1698/2021 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4