Решение по дело №4721/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260072
Дата: 28 януари 2021 г.
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20204430104721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.Плевен, 28,01,2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в  публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка ***а, като разгледа докладваното от  съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №4721 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по искова претенция с правно основание чл.327 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД

  Пред РС Плевен е постъпила искова молба от “Л.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,  ***, представлявано от управителя ***, чрез адв.И.Н. от ПАК, против ЗП С.Г. ***, ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че през 2018 г. ЗП С.Г. ***  е закупил от ищеца течни торове общо 975 литра, на обща стойност 15828,00 лева с ДДС, за което са издадени фактури №**********/10,04,2018 г. на стойност 2860,00 лева, №**********/30,04,2018 г. на стойност 1804,80 лева, №**********/09,05,2018 г. на стойност 1449,60 лева, №**********/12,06,2018 г. на стойност 2282,40 лева, №00000099945/19,07,2018 г. на стойност 1987,20 лева, №**********/23,07,2018 г. на стойност 3187,20 лева и №**********/17,08,2018 г. на стойност 2256,00 лева. Твърди се, че със същите номера и дати били подписани и нареждания за експедиция. Твърди се, че било уговорено заплащане на фактурите по банков път, но към настоящия момент единствено е заплатена сумата от 929,60 лева по фактура №**********/09,05,2018 г. на 27,11,2018 г. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от 14 898,40 лева, представляваща неплатена сума по фактури №**********/10,04,2018 г., №**********/30,04,2018 г., №**********/09,05,2018 г., №**********/12,06,2018 г., №00000099945/19,07,2018 г., №**********/23,07,2018 г. и №**********/17,08,2018 г. г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 3413,62 лева за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на завеждане на ИМ. Ищеца претендира и направените съдебни и деловодни разноски, включително и разноските по обезпечение на исковете. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи иска и да постанови неприсъствено решение, тъй като са налице процесуалните предпоставки за това. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не ангажира становище по иска. Същият не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Съдът,  като  прецени  събраните  по  делото  писмени  доказателства  и  съобрази  доводите  на  страните,  намира  за  установено  следното:

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

- на ответника ЗП С.Г. ***, ЕГН **********,***, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.39 от делото/, редовно уведомен е за съдебното заседание, видно от съобщение на л.43 от делото. Въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито е изпратил представител в проведеното публично съдебно заседание.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е  предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от договор за продажба на общо 975 литра, на обща стойност 15828,00 лева с ДДС, доставени и получени от ответника. За извършените услуги ищецът е издал данъчни фактури, получени лично от ответника. Сочи, че в уговорения между страните срок в съответните фактури ответното дружество не е изпълнило задължението си да плати сумите по тях. Поради неплащане на процесните суми по издадените фактури, ответното дружество е изпаднало в забава и съгласно чл.86 от ЗЗЗД, дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на забавата до датата на завеждане на ИМ. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски, включително и за обезпечителното производство.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.367 от ТЗ вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане №261154/24,09,2020 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение №260056/07,01,2021 г. проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца разноски както в настоящото производство, така и в обезпечителното такова, в общ размер на 2718,78 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ЗП С.Г. ***, ЕГН **********,***, да заплати на Л.Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 14 898,40 лева, представляваща неплатена сума по фактури №**********/10,04,2018 г., №**********/30,04,2018 г., №**********/09,05,2018 г., №**********/12,06,2018 г., №00000099945/19,07,2018 г., №**********/23,07,2018 г. и №**********/17,08,2018 г. г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ЗП С.Г. ***, ЕГН **********,***, да заплати на Л.Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 3413,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на завеждане на ИМ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗП С.Г. ***, ЕГН **********,***, да заплати на Л.Б.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сторените по настоящото дело разноски, както и разноските от обезпечителното производство, в общ размер на 2718,78 лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от  ГПК.

                                                                       

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: