Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260371
гр. Пловдив, 13.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2090/2020г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-010344 от 16.12.2019г. на Началник РУ група, Сектор „пътна
полиция“
при ОДМВР Пловдив, с
което на С.С.К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят
С.С.К. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Редовно уведомен не се явява лично в съдебно
заседание и се представлява от адв. С.П., който поддържа жалбата и излагат
мотиви в подкрепа на твърденията си.
Въззиваемата
страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище по
жалбата
изпратено до съда моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.12.2019 година, около 23:15 часа, в гр. Пловдив на бул. „Цар
Борис III Обединител“,
кръстовището с ул. „Св. Петка“, посока тунела, жалбоподателят С.С.К., бил спрян за
проверка в момента на управление на лек автомобил "Рено Канго", с рег. № …, собственост на Н. Р.
М. Проверката
се осъществила от свидетеля по делото С.Г.Т., заемащ длъжността м.а. в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив. Установено било, че жалбоподателят имал поставена табелата с
регистрационен номер на автомобила на определеното за това място - с рег. № …. След
извършена от св. Т. проверка било установено че управлявания от жалбоподателя
автомобил бил със снета регистрация в регистъра на КАТ от дата 28.10.2019г. Преценено било,
че тези обстоятелства съставляват административно нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Затова
бил съставен АУАН серия GA, № 94731 от 08.12.2019г. в присъствието
на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с отбелзяване, че няма
възражения.
Като
доказателство към акта бил иззет контролен талон, СРМПС. В срока по смисъла на
44, ал.1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН от страна на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН, било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В
наказателното постановление било отбелязано че лекия автомобил с рег. № … е
собственост на В. К. Б., както и че това било видно от документ № …. на
нотариус № ….
По делото
като свидетел е разпитан актосъставителя С.Г.Т.. В разпита си същия разказва
как е било установено нарушението и какво му е казал жалбоподателя. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни, непредубедени и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
По делото
като писмено доказателство е приобщено копие на Договор за покупко-продажба № ….
заверен от нотариус с рег. № …, видно от който на 27.08.2020г. лек автомобил "Рено Канго", с рег. № … е бил закупен
от В. К. Б.
По делото е
приобщено като писмено доказателство и писмо с рег. № 103000-9044 от
08.06.2020г. на Началник Сектор „ПП“, и
справка от информационните системи на МВР, видно от които на 28.10.2019г.
АИС-КАТ-Регистрация служебно е прекратила регистрацията на МПС с рег. № …, във
връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради непререгистриране на МПС в срок.
Въз основа на
установената фактическа обстановка настоящия състав направи следните правни
изводи.
Според настоящия съдебен състав в хода на АНП
е допуснато съществено процесуално нарушение /СПН/, драстично накърняващо
правото на защита на санкционираното лице и то до степен на невъзможност за
неговото адекватно упражняване. Това е така, защото както в АУАН, така и в НП
липсва ясно, точно и прецизно описание на вмененото административно нарушение,
както и на обстоятелствата, при които е извършено. Казано с други думи, АУАН и
НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. От описанието на нарушението
не става ясно процесния автомобил на какво основание е бил със снета
регистрация на посочената в АУАН и НП дата. Това лишава жалбоподателя от
основни факти срещу които той следва да се защитава. Едва в съдебно заседание
се установи че автомобила е бил дерегистриран служебно на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, тъй като е придобит от нов собственик който в двумесечен срок
не го е регистрирал.
На следващо място по делото не е
спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят
е управлявал описания по-горе лек автомобил. Не
е спорно и това, че този автомобил бил с прекратена по реда на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал.
1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Причина за прекратяването на регистрацията бил фактът, че колата е била
закупена В.
К. Б., като прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона
нотариален ред. Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана
пред нотариус, за което били подаден данни към системата на Сектор "Пътна
полиция". Очевидно е, че купувачът имал задължение в двумесечен срок,
считано от покупката, респ. придобиването на собствеността над автомобила, да
регистрира превозното средство на свое име. Той обаче не сторил това, а след
изтичането на срокът по чл. 143, ал.
15 от ЗДП, считано от покупката на автомобила, процесното МПС
служебно било дерегистрирано.
При
така установеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Няма представени никакви
доказателства от страна на АНО, че жалбоподателя, който не се
явява купувач на процесното МПС, е знаел и
съзнанавал че
управлявания от него автомобил е бил дерегистриран към момента на проверката –
08.12.2019г. Поради всичко това няма как да се приеме, че от
субективна страна той е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са
осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за
несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата
на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение
от страна на жалбоподателя и е наложил наказание без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя
е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано да е
извършил.
Доколкото
съдът намери претенцията на жалбоподателя за основателна, и
отмени издаденото наказателно постановление, то съгласно препращащата норма
на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК,
в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 400 лева.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая
разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е
част административнонаказващият орган, а в случая това е ОДМВР
Пловдив.
По делото е
приложен Договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя по делото С.К.
и адв. С.П. от 14.01.2020г. В договора е отразено че договореното
възнаграждение е 400 лв., както и че сумата е изплатена в брой на адвоката.
Адв. П. се е явил в съдебно заседание и е осъществил процесуално
представителство на жалбоподателя. Платеното от жалботодателя по делото
адвокатско възнаграждение не е в минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 от
Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/към датата на склячването на договора/, която указва че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Тъй
като обаче от възиваемата страна не е направено възражение за прекомерност, то
и настоящия състав няма право да намали възнаграждението до предвидения в
закона минимум.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-010344 от 16.12.2019г. на Началник РУ група, Сектор „пътна
полиция“
при ОДМВР Пловдив, с
което на С.С.К., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати на С.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 400 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните през Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.