РЕШЕНИЕ
№ 2522
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110204895 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: *********,
представлявано по пълномощиe от адв. Т. Т. против наказателно постановление (НП)
№ 800873-F790327/06.12.2024 г., издадено от С К Д – началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на
дружеството-жалбоподател, на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс
/ДОПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 10555.45 лева, за нарушение на
чл.127и, ал.1 от ДОПК.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно,
като на първо място се поддържа, че не е извършено нарушението, за което е
санкционирано дружеството. На второ място, се претендира, че при издаването на
АУАН и НП са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и чл.54, ал.1, т.5 от ЗАНН,
изразили се в неясно посочване на мястото на извършване на нарушението, като в
АУАН е посочено, че същото е извършено в гр. Видин, а в НП – в гр. София. На
следващо място се сочи, че в АУАН и НП липсва описание на вида и характеристиките
на стоката и съответно, че не е било ясно как е преценено от проверяващия орган, че
се касае за стока с висок фискален риск, с оглед и на непосочването на кода по
комбинираната номенклатура за превозваните стоки. Претендира се и, че е нарушена
1
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствие на
свидетели, които не са били свидетели на извършването или установяването на
нарушението, въпреки наличието на свидетели от втората посочена категория /такива
на установяване на нарушението/. На последно място се претендира, че е нарушен
принципът на пропорционалност, изведен от практиката на СЕС – Решение от
31.05.2018 г. по Дело №С-190/17 и Решение от 16.07.2015 г. по дело №С-255/14 на
СЕС. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобрано и неправилно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател,
чрез своя процесуален представител – адв. Т., поддържа жалбата въз основа на
съображенията, изложени в нея.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото се
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена на 20.03.2025 г. в законоустановения срок от връчване на
наказателното постановление, удостоверено в разписка за връчване на НП от
10.03.2025 г. Жалбата е подадена от представляващия дружеството, посредством
надлежно упълномощен адвокат, т.е. от името на легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдебният
състав установи следната фактическа обстановка, която е описана и в обжалваното
НП:
На 10.09.2024 г. в 20:42 ч. при извършена проверка на ГКПП „Видин- Дунав
мост 2" на МПС марка „Форд", регистр. № на МПС и регистр.№ на ремарке и водач:
Д Д Г, е установено по документи-представена фактура №026785/07.09.2024 г., че с
него се превозва стока, включена в списъка на стоките с висок фискален риск /СВФР/
- „Меса и карантии, годни за консумация от пуйки: Разфасовки пресни или охладени:
Обезкостени“ – 435 кг.; „Меса и карантии годни за консумация от пуйки : разфасовки
пресни или охладени: обезкостени“ – 434 кг.; „Меса и карантии, годни за консумация
от пуйки: разфасовки пресни или охладени: обезкостени“ – 438 кг.; „Меса и карантии,
годни за консумация: разфасовки пресни или охладени: обезкостени“ – 750 кг.; „Меса
и карантии годни за консумация от пуйки: разфасовки пресни или охладени:
необезкостени: бутчета и разфасовки от тях: кълки и разфасовки от тях“ – 1320 кг.
Водачът на превозното средство не е представил УНП за транспорта на стоката.
Органите по приходите съставили „Протокол за извършена проверка на СВФР
2
при ВОП" № 050903209416_1 от 10.09.2024 г. и са поставили техническо средство за
контрол на горепосоченото МПС.
На 11.09.2024 г. органите по приходите от ГД“ФК“ са посетили адреса на
разтоварване на стоката – с. Равно поле, общ. Елин Пелин, ул. Трети март“ 1 /складова
база на ЛИДЛ/. На адреса е установено горепосоченото транспортно средство и
водача на същото. От представената фактура е установено, че превозваната стока,
описана по-горе е на стойност 13492.29 евро, като левовата и равностойност изчислена
по фиксинга на БНБ се равнява на 26 388.62 лева. Установено е, че изпращач на
стоката е „A.I.A. S.P.A. UNIPERSONALE”, Австрия, а получател на стоката е Лидл
България ЕООД, с ЕИК: *********.
На мястото на проверката в обекта на разтоварване на стоката присъстващият
упълномощен представител на Лидл България ЕООД, с ЕИК: ********* – С Ш, не е
представил УНП /уникален номер за превоза/.
Органите по приходите са извършили проверка на 11.09.2024 г. в ИСФК – „ВОП
и проверки в страната с УНП“, при която е установено, че липсват данни за УНП за
този превоз.
Въз основа на гореизложеното е прието, че дружеството Лидл България ЕООД
ЕНД КО КД, с ЕИК: ********* не е изпълнило задължението си по чл.127и, ал.1
ДОПК, съгласно която разпоредба: „При превоз на стока с висок фискален риск, който
започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на
територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна
операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на
транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на
стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на
получаване/разтоварване.“
За констатираното нарушение срещу дружеството е съставен АУАН
№F790327/26.09.2024 г., който е предявен и връчен на упълномощен представител на
Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: *********, който го подписал без вписани
възражения. Писмени такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП№
800873-F790327/06.12.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл.278б,
ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ е наложена имуществена санкция в
размер на 10555.45 лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.
На осн. чл.53, ал.2 ЗАНН, в издаденото НП е уточнено, че нарушението е
извършено в гр. София, като изрично е посочена както в АУАН, така и в НП датата на
извършване на нарушението – 10.09.2024 г., а именно датата на влизане на
3
транспортното средство в страната.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, представени с административно наказателната преписка,
приобщени на осн. чл.283 НПК, а именно заверени копия на: протоколи за извършени
проверки от 10.09.2024 г. и от 11.09.2024 г., заповед на изпълнителния директор на
НАП – Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г.; документи, съпровождащи процесната стока:
фактура; пълномощни; Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите,
публикувана на интернет страницата на Министерство на финансите, както и
показанията на актосъставителя, които се подкрепят от приобщените писмени
доказателства.
С жалбата, с която е инициирано настоящото административнонаказателно
производство не се оспорва фактическата обстановка по констатиране на нарушението,
както и останалите факти, описани в АУАН и НП, а се претендира, че не е извършено
нарушението, тъй като в законовия срок е подадена декларация за процесния превоз,
въз основа на която е издаден УНП, но въпреки даденото му указание жалбоподателят
не представи доказателства за доказване на това твърдение.
Освен това, в жалбата се претендира, че в хода на производството пред
наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо
лице, както и че с наложената санкция е нарушен принципът на пропорционалност
между тежестта на извършеното нарушение и размера на наложената за него санкция.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява по един
категоричен и несъмнен начин от гореописаната доказателствена съвкупност, като
между отделните доказателствени източници не са налице каквито и да е
противоречия, които да налагат подробен анализ на доказателствата и излагане на
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. При кредитиране на
всички доказателства, които са събрани в производството и неоспорени от страните и
на осн. чл.305, ал.3, изр. 2 НПК, съдът счита, че не се налага по-задълбочен анализ на
доказателствата. Същественото е, че от страна на жалбоподателя не се доказа
твърдението му, изложено в жалбата, че е подадена декларация за процесния превоз.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При съставянето на АУАН са спазени реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН и
актът е издаден от компетентен орган. При издаването на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН. Всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН са налични в
издаденото НП - съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Същото е издадено от
компетентен огран – С Д, началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София,
4
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изп.директор на НАП.
Действително, както се претендира от жалбоподателя, в АУАН е посочено, че
нарушението е извършено в гр. Видин, а в обжалваното НП при приложение на
разпоредбата на осн. чл.53, ал.2 ЗАНН тази неправилна оценка на фактите е
отстранена, като е посочено, че нарушението е извършено в гр. София, което според
настоящия съдебен състав е сторено именно в рамките на правомощията на АНО,
предвидени в чл.53, ал.2 ЗАНН и по никакъв начин не е довело до ограничаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото както в АУАН, така и в
издаденото НП ясно е посочено в какво точно се изразява неправомерното
поведение/неизпълнение на законово предвидено задължение на жалбоподателя –
недеклариране предварително на данните за превоза до влизането на транспортното
средство на територията на страната. С оглед на това, правилно са определени в
обжалваното НП както мястото, така и времето на извършване на нарушението.
Мястото на нарушението действително неправилно е посочено в АУАН, но то е
изводимо от описаните в него обстоятелства по извършване на нарушението и в
частност от описаното изпълнително деяние на същото, а именно: недеклариране на
данни за превоза, което деклариране очевидно е следвало да се извърши пред органа
по приходите – НАП, чието седалище е в гр.София. Именно това място на извършване
на нарушението е посочено в издаденото впоследствие НП и настоящият съдебен
състав приема, че това е станало на осн. чл.53, ал.2 ЗАНН и неправилното посочване в
АУАН на мястото на извършване на нарушението по никакъв начин не е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото неговата защита в нито
един момент не е била насочена към оборване или опровергаване на мястото на
извършване на деянието. Такава защита освен това обичайно не се упражнява когато
се касае за нарушения, извършени чрез бездействие, какъвто е настоящият случай,
доколкото е ясно, че такова нарушение се извършва на мястото, на което е било
дължимо действието. Защита с оглед твърдяното място на извършване на нарушението
се упражнява при нарушение, извършено с действие, като форма на изпълнително
деяние, какъвто настоящият случай не е. С оглед на това, съдът намира, че с начина на
оформяна на процесуалните документи /АУАН и НП/ и тяхното съдържание, не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя, доколкото в тях нарушението и
обстоятелствата по извършването му са достатъчно ясно описани, така, че за
нарушителя да стане ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
Нарушението на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като в АУАН са посочени свидетели на
съставяне на акта, вместо свидетели на установяване на нарушението, при наличие на
такива, също не е нарушение, което да е от естество да ограничи по какъвто и да е
начин правото на защита на санкционираното юридическо лице в конкретния случай,
5
доколкото в административно наказателната преписка се съдържат
индивидуализиращи данни на свидетеля на установяване на нарушението, който е
участвал в извършване на процесната проверка заедно с актосъставителя и
жалбоподателят е разполагал с възможност да поиска негов разпит в качеството на
свидетел по делото, при извършена преценка за необходимост от това. В случая обаче
такова искане не е направено, като и съдът не намери необходимост за това, доколкото
фактите по делото са несъмнено установени.
Съгласно, посочената за нарушена правна норма – чл.127и, ал.1 ДОПК: „При
превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга
държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната,
получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира
данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията
на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.“
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че в
качеството на получател и купувач на процесната стока с висок фискален риск не е
декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство,
превозващо стоката на територията на страната.
Изпълнителното деяние се изразява в неподаване на процесната декларация,
като меродавният момент до който това законосъобразно следва да бъде извършено е
до влизане на транспортното средство, превозващо стоката на територията на страната.
В конкретния случай не се представиха доказателства за това, че такава декларация е
била подадена, с оглед на което съдът приема, че същата не е била подадена.
Процесната стока представлява СВФР, с код: 0207 26 и 0207 27 /с различни
подкатегории/, доколкото е включена в списъка на стоки с висок фискален риск с
кодове по Комбинираната номенклатура, утвърден със Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023
г. на министъра на финансите, изм. със Заповед №ЗМФ-169/20.02.2024 г., който е
публичен и се намира на сайта на Министерство на финансите.
В конкретния случай, както е посочено в АУАН и НП, деянието е извършено на
10.09.2024 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната, доколкото това
е бил най-късният момент, в който е можело правомерно да се извърши декларирането
на данните за превоза на процесната стока, а мястото на нарушението е гр. София,
както е посочено в обжалваното НП, доколкото дължимата информация е следвало да
постъпи по електронен път в сървъра на НАП в гр. София.
Към този момент е била в сила именно горепосочената Заповед №ЗМФ-
1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, изм. със Заповед №ЗМФ-169/20.02.2024
г., издадена на осн. чл.127а, ал.7 ДОПК. В утвърдения с нея списък на СВФР с код: :
6
0207 26 и 0207 27 /с различни подкатегории/ фигурират: меса и карантии, годни за
консумация от домашни птици от №0105, пресни, охладени или замразени: от пуйки;
необезкостени или обезкостени.
Процесната стока – putenbrust schnitzel, putenbrust filet, putenoberkeule, puten
innenfilet и puten unterkeulen /от немски език означава: шницел от пуешко месо, филе от
пуешко месо, пуешко бутче, пуешко филе и пуешко бутче/, посочена в документа
/фактура/, придружаващ стоката, напълно съответства на горепосочената категория
стоки и представлява стока с висок фискален риск.
Следователно, при приложение на материалния закон също не са допуснати
нарушения, като деянието на дружеството-жалбоподател, изразило се в недеклариране
пред НАП на данни за превоза на СВФР до влизане на транспортното средство, което
ги превозва на територията на страната правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.127и, ал.1 ДОПК. Правилно е определена и датата на нарушението, а именно
10.09.2024 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната, доколкото това
е бил най-късният момент в който е можело правомерно да се извърши декларирането
на данните за превоза на процесната стока.
При приложение на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН правилно е определено и
мястото на извършване на нарушението, като гр. София, доколкото необходимата
информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП, намиращ се
в гр. София, на осн. чл.8, ал.1, изр.2 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България.
За правилно квалифицираното нарушение, законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл.278б, ал.3 ДОПК, която предвижда лице, което не
изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, да се наказва с глоба – за физическите лица,
или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер
на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък
върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. В случая данъчната основа на
превозваната стока, видно от приложената фактура е 13492.29 евро, с левова
равностойност – 26 388.62 лева /13492.29х1.95583/, като 40% от нея се равнява на
10555,45 лева, като с обжалваното НП на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 10555,45 лева, която е правилно изчислена.
За процесния случай, според настоящия съдебен състав не са налице основания
за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
7
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството
на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н.. Съгласно разпоредбата на §1, т.4 ЗАНН: „Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на
обществена вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с
нарушенията от същия вид, с оглед наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства – високата стойност на превозваната стока и факта, че това деянието не
е инцидентен случай, доколкото в самата жалба се сочи, че за идентични случаи
административно наказателното производство срещу същия жалбоподателя е било
прекратявано поради това, че в АУАН не е посочен съответният код на стоките по
Комбинираната номенклатура на СВФР. Следва да се има предвид и високата
обществена опасност на деянието, доколкото с недекларирането предварително на
превоза на СВФР се възпрепятства възможността за осъществяване на физически
контрол от органите по приходите върху движението на СВФР на територията на
страната при условията на Глава Петнадесета „а“ от ДОПК.
Според настоящия съдебен състав и санкцията, предвидена в разпоредбата на
чл.278б, ал.3 ДОПК за извършеното нарушение, бидейки определена като процент от
данъчната основа на превозваната стока, която е определяща за обществената опасност
на деянието, се явява със справедлив размер, поради което липсват основания да се
приеме, че същата е непропорционална на обществената опасност на извършеното
нарушение.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде
8
потвърдено, като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който представлява наказващия орган в хода на
производството, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от
ЗАНН, който размер съдът счита, че съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 129 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление(НП)№800873-F790327/06.12.2024
г., издадено от С К Д – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на Лидл
България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: *********, на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-
осигурителния кодекс /ДОПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 10555.45
лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, като законосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Лидл България ЕООД ЕНД КО КД, с ЕИК: ********* да заплати на
Национална агенция по приходите /НАП/ сумата в размер на 100.00 /сто/ лева,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9