РЕШЕНИЕ
№ 1235
Добрич, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | СИЛВИЯ САНДЕВА |
При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20247100700557 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІ от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е второ поред, след като с Решение № 11828/04.11.2024 г. по адм. дело № 7171/2024 г. по описа на ВАС е обезсилено Решение № 785/12.04.2024 г. по адм. дело № 195/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от фазата на оставяне на исковата молба без движение.
Образувано е по искова молба на К. А. К., [ЕГН], от гр. Каварна, № 46, вх. А, ет. 4, ап. 10, уточнена с три допълнителни молби и в съдебно заседание на 02.06.2025 г., с която срещу Централна избирателна комисия (ЦИК) са предявени два обективно съединени иска, както следва: 1. иск за заплащане на сумата от 10 142 лева (след направено изменение на първоначалния размер на иска от 9 820 лева по реда на чл. 214 от ГПК) - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди за периода от 01.02.2022 г. до 01.02.2023 г. от незаконосъобразно Решение № 152/01.02.2022 г. на ОИК – Каварна за прекратяване на пълномощията му като общински съветник за мандат 2019 г. – 2023 г., отменено с Решение № 57/24.02.2022 г. по АД № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, оставено в сила с Решение № 7046/13.07.2022 г. по АД № 154/2022 г. по описа на ВАС, от незаконосъобразно Решение № 154/23.12.2022 г., обявено за нищожно с влязло в сила Решение № 12/12.01.2023 г. по АД № 785/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, както и от незаконосъобразно бездействие на ОИК – Каварна при изпълнение на съдебното решение по АД № 80/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич, в резултат на които е бил лишен от възможността да получи сума, представляваща сбор от месечното възнаграждение на общински съветник от ОбС – Каварна за участие в заседанията на общинския съвет и в заседанията на ПК по образование, култура и младежки дейности, в която е бил избран за член, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; 2. иск за заплащане на сумата от 2 000 лева – обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди за периода от 01.02.2022 г. до 21.03.2023 г. от два незаконосъобразни акта на ОИК – Каварна - Решение № 152/01.02.2022 г., отменено от съда като незаконосъобразно, и Решение № 154/23.12.2022 г., прогласено от съда за нищожно, както и от последвалото незаконосъобразно бездействие на ОИК – Каварна при изпълнение на съдебното решение, с което е отменено първото решение на ОИК, изразяващи се в силен първоначален шок от новината, че са прекратени пълномощията му като общински съветник, негативни преживявания, психически болки, страдания, неудобства, влошено здраве, дълбоко разочарование и недоверие в изборната комисия, постоянно безпокойство, занижена самооценка, политически и социален дискомфорт и др., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба и в допълнителните уточняващи молби се сочи, че с Решение № 152/01.02.2022 г. ОИК – Каварна е прекратила предсрочно пълномощията на ищеца като общински съветник в ОбС – Каварна, анулирала е издаденото му удостоверение и е обявила за избран за общински съветник следващият в листата от квотата на ПП „НФСБ“ – М. П. Г.. С Решение № 57/24.02.2022 г. по АД № 80/2022 г. АдмС – Добрич е отменил това решение на ОИК – Каварна. С Решение № 7046/13.07.2022 г., постановено по АД № 3134/2022 г., ВАС е оставил в сила решението на АдмС – Добрич. След постановяване на решението на ВАС ищецът е уведомил незабавно ОИК – Каварна, като е приложил и копия от съдебните решения. От 14.07.2022 г. до 23.12.2022 г. ОИК - Каварна не е провела заседание, за да изпълни влязлото в сила решение на АдмС – Добрич. На 23.12.2022 г. ОИК – Каварна е провела заседание, на което е взела Решение № 154/23.12.2022 г. със следния текст: „Отхвърля възстановяване на правомощията на общинския съветник Красимир Кръстев“. Това решение е оспорено от ищеца и е обявено за нищожно с Решение № 12/12.01.2023 г. по адм. дело № 785/2022 г. Същевременно по подадена от ищеца молба до АдмС – Добрич е постановено Разпореждане от 12.01.2022 г. по адм. дело № 766/2022 г., в сила от 03.02.2023 г., с което на председателя на ОИК – Каварна е наложено наказание „глоба“ за неизпълнение на влязлото в сила решение. Въпреки това ОИК – Каварна няма постановено решение, с което да бъдат прекратени пълномощията на обявения за избран за общински съветник от квотата на ПП „НФСБ“ - М. П. Г., съответно такова, с което да се възстановяват пълномощията на ищеца като общински съветник съгласно съдебното решение. Съгласно чл. 30, ал. 8, изр. последно от ЗМСМА председателят на ОИК – Каварна следвало да уведоми председателя на ОбС – Каварна за отмененото решение на ОИК в тридневен срок от влизане в сила на решението на съда. В този срок следвало да бъде проведено и заседание на колективния орган, на което да се вземе решение в изпълнение на постановените и влезли в сила съдебни актове. Такива действия няма въобще предприети, в резултат на което ищецът не е допуснат до работата на съвета и не е включен в присъствения списък на заседанията за исковия период. В същото време обявеният за избран общински съветник с отмененото решение на ОИК – Каварна продължил да участва в работата на общинския съвет и да получава възнаграждение за това. След влизане в сила на решението на АдмС - Добрич е налице незаконосъобразно бездействие на ОИК – Каварна, която умишлено и целенасочено отказвала да изпълни съдебното решение, като прекрати пълномощията на М. П. Г. и възстанови ищеца на заеманата от него длъжност преди 01.02.2022 г. Вследствие на това незаконосъобразно бездействие на комисията и на нейните незаконосъобразни актове ищецът претърпял имуществени вреди за времето от 01.02.2022 г. до 01.02.2023 г., изразяващи се в невъзможността да участва в работата на ОбС и на ПК, на която бил член, и да получава дължимото по закон брутно месечно възнаграждение за тази работа, което се равнявало на 70 % от средната брутна месечна работна заплата за общинската администрация.
Сочи се, че в резултат на същото противоправно поведение на комисията лицето е претърпяло и неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания). Твърди се, че още с постановяването на Решение № 152/01.02.2022 на ОИК – Каварна всички медии в гр. Каварна и областта започнали да „обсъждат“ положението на ищеца като общински съветник. Много от общинските съветници открито злорадствали срещу него. За изключително кратко време авторитетът му в града се сринал, като хората вярвали на ОИК, а не на него, дори и след решението на първоинстанционния съд. Плъзнали слухове, че ищецът бил извършвал незаконни неща, затова го махнали от ОбС. Не му били спестени и подигравки от членове на различни от представляваната от него партия. Това силно повлияло на психическото му състояние и уронило политическото и човешкото му име. Създала се доста негативна оценка и сред неговите съпартийци. От влизане в сила на съдебното решение ищецът присъствал на всяко заседание на ПК и на ОбС, като понасял стоически униженията на председателя на ОбС, който не го допускал до заседанията под предтекст, че не бил надлежно уведомен от ОИК. Същевременно общинският съветник, който заемал неговото място в ОбС, продължавал и след 14.07.2022 г. да посещава заседанията, като ехидно му се надсмивал и го коментирал с изрази от рода „Тоя какво прави тук, не разбра ли, че ОИК е на моя страна“. Това всеки път натоварвало ищеца психически, като му създавало дискомфорт, чувствал се напълно смазан и професионално, и политически. Всички тези обстоятелства наложили ищецът да спре да контактува със съпартийците си, с познатите си и да ограничи като цяло обществените си изяви. Чувствал се обиден и разстроен и това се отразило в значителна степен на емоционалното и психическото му състояние. Първоначално изпитвал недоволство, а по-късно обида и гняв от подобно отношение на длъжностните лица към него. Този психически стрес и напрежение неимоверно се отразили и на личния му живот. За ищеца настъпили дълги и безсънни нощи, здравето му съвсем се разкратило, отслабнал осезаемо, само пушел и гледал в една точка. През всичките тези 12 месеца тормозът му се отразил пагубно. Множеството съдебни дела, жалби, писма до различни институции, явяване на заседания на ОбС без възможност за участие разклатили нервната му система. Ищецът бил потресен как длъжностни лица, каквито са членовете на ОИК, погазват правовата система, като се възползват от огромните правомощия, дадени им от закона. Загубил всякаква надежда, че някога съдебното решение ще бъде изпълнено от ОИК, която явно се считала над съда и над закона. В един продължителен период от време водил четири административни дела, подавал жалби до ЦИК, до Окръжна прокуратура – Добрич, до АпП – Варна и до други държавни органи. С постановяването на съдебните решения, всичките в полза на ищеца, не изчезнали породените страдания и негативни преживявания. Техният интензитет се засилил още повече след поставяване на решението на ВАС, когато станало ясно, че ОИК – Каварна не само приела незаконосъобразно решение, но и не възнамерявала да изпълни съдебното решение дори след като на председателя на комисията била наложена глоба за бездействие от съда.
С оглед на изложеното се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер съответно на 10 142 лева и 2000 лева за двата искови периода ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител поддържа ИМ с твърдения, че са налице незаконосъобразни актове и бездействия на назначен от ЦИК административен орган, които са в пряка причинно - следствена връзка с нанесените му имуществени и неимуществени вреди.
Ответната страна – Централна избирателна комисия (ЦИК), изразява становище за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация в нейно лице. В условията на евентуалност ги счита за неоснователни по съображения, че не е надлежен ответник по материалното правоотношение. Оспорва наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на ОИК - Каварна. Твърди, че съдебният акт, с който е отменено решението на ОИК, поражда директно правно действие, изразяващо се във възстановяване пълномощията на общинския съветник. Действащото законодателство не урежда произнасяне на ОИК, нито има нормативна процедура по възлагане на правомощия на ОИК за извършване на последващи действия по влязло в сила съдебно решение. Не отрича, че ОИК – Каварна е следвало да издаде ново удостоверение на ищеца, доколкото предишното му е било анулирано, но счита, че липсата на такова удостоверение не е формална предпоставка за неизпълнение на функциите му. Удостоверението няма нито правопораждащ, нито правовъзстановяващ характер по отношение на възникването на пълномощията на общински съветник. ОИК няма задължение да уведомява общинския съвет, неговия председател или самия общински съветник за постановения и влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя решението на ОИК. Лицето, което има правен интерес от такова действие, следва да представи на председателя на общинския съвет акта, от който черпи правото си да участва като общински съветник в заседанията на общинския съвет. Твърди, че претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди не са в резултат на активно или пасивно поведение на орган по произвеждане на избори, а в резултат на поведение на други субекти – председателя на ОбС – Каварна, който не го е допуснал до участие в заседанията на съвета, като доказателства за това се съдържат в подадените от лицето жалби до ОП - Добрич. Сочи, че съгласно установената съдебна практика на обезщетяване подлежат само тези вътрешни състояния, които справедливостта налага да бъдат възмездени. Не всяко отражение върху душевното състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Счита за недоказано, че твърдените негативни преживявания надхвърлят прекомерно нормалното възприемане на последиците от отмененото решение на ОИК и съдебното му обжалване. По тези съображения иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Добрич, изразява становище за основателност на предявените искове. Счита, че е налице незаконосъобразен административен акт и причинени вреди от този акт, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи, че размерът на имуществените вреди следва да бъде определен съобразно заключението на ССчЕ, а на неимуществените вреди – съобразно критерия за справедливост.
Административен съд – Добрич, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Исковете са подадени от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 46, ал. 2 от ИК, поради което са процесуално допустими. Неоснователно е възражението, че ЦИК няма качеството на надлежна страна в процеса. Пасивната процесуалноправна легитимация на ответника е обусловена единствено от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, индивидуализиращи спорното право, а дали действителното положение съвпада с правното твърдение на ищеца е въпрос по материалноправната легитимация на страните, по който съдът се произнася с решението по делото. В случая твърденията на ищеца са, че спорните субективни права (материални и нематериални) са накърнени от актове и бездействия на орган по произвеждане на избори, поради което именно ЦИК е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди – в този смисъл определения на ВАС по адм. дела №№ 7479/2018 г., 7517/2018 г. и др.
За да се произнесе по същество на исковете, съдът съобрази следното :
Не се спори между страните, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът К. А. К. е бил избран за общински съветник в ОбС – Каварна за мандат 2019 г. - 2023 г. и е бил член на постоянната комисия по образование, култура и младежки дейности към съвета. С Решение № 152/01.02.2022 г., издадено на основание чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА, ОИК – Каварна е прекратила предсрочно пълномощията му като общински съветник в ОбС – Каварна, анулирала е издаденото му удостоверение и е обявила за избран следващият в листата общински съветник от квотата на ПП „НФСБ“ – М. П. Г.. Ищецът е обжалвал това решение пред Административен съд – Добрич, който с Решение № 57/24.02.2022 г. по АД № 80/2022 г. го е отменил като незаконосъобразно. С Решение № 7046/13.07.2022 г. по АД № 3134/ 2022 г. ВАС е оставил в сила решението на първоинстанционния съд.
С уведомление вх. № 163/14.07.2022 г. и с уведомление с вх. № 384/26.07.2022 г. (л. 21 и л. 69 от адм. дело № 766/2022 г.) ищецът е информирал ОИК – Каварна и председателя на ОбС – Каварна за влязлото в сила съдебно решение.
На 04.08.2022 г. е проведена сесия на ОбС – Каварна, на която К. А. К. не е бил допуснат от председателя на ОбС – Каварна и не е бил включен в присъствения списък (л. 83) поради липса на официално уведомление от ОИК – Каварна за влязлото в сила решение на съда и непроведена процедура за въстановяването му като общински съветник включително чрез издаване на удостоверение за избран общински съветник.
С писмо с изх. № МИ-15-245 от 17.08.2022 г. (л. 17 от адм. дело № 766/2022 г.) ЦИК е дала методически указания на ОИК – Каварна, че следва своевременно да отрази в електронния публичен регистър на жалбите и сигналите влезлите в сила съдебни решения, с които е отменено Решение № 152/01.02.2022 г. на ОИК – Каварна, както и да уведоми ОбС – Каварна за тези решения.
От председателя на ОИК – Каварна (няма данни за датата) е свикано заседание на комисията на 01.09.2022 г. със следния дневен ред : „Във връзка с Решение № 7046 от 13.07.2022 г. на ВАС, възстановяване на правомощията на общински съветник К. А. К. и прекратяване на правомощията на общинския съветник Маруся Петрова Георгиева“ (л. 174 от адм. дело № 195/2023 г.). От протокол № 45 от 01.09.2022 г. на ОИК – Каварна става ясно, че заседание не е проведено поради липса на кворум съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от ИК (л. 175 от адм. дело № 195/2023 г.).
С писмо с изх. № МИ-15-290 от 01.11.2022 г. на ЦИК са дадени нови указания на ОИК – Каварна да предприеме необходимите действия от своята компетентност, свързани с последиците от отмяната на Решение № 152/01.02.2022 г., като проведе заседание за прекратяване пълномощията на обявения за избран с отмененото решение на ОИК общински съветник – М. П. Г., анулиране на издаденото ѝ удостоверение и издаване на удостоверение на К. А. К.. В писмото е посочено, че редът за свикване на заседанията на ОИК е определен в раздел I, т. 2 на Решение № 848 от 28.08.2019 г. на ЦИК, като е разпоредено да се уведоми ЦИК в кратки срокове за предприетите действия по изпълнение на съдебните решения.
От председателя на ОИК – Каварна е насрочено ново заседание за 30.11.2022 г. със същия дневен ред, но поради отсъствие на 8 членове на ОИК – Каварна заседание отново не е проведено (л. 176-177 от адм. дело № 195/2023 г.).
На 23.12.2022 г. е проведено заседание на ОИК – Каварна „относно възстановяването на правомощията на общинския съветник К. А. К. и прекратяване на правомощията на общинския съветник Маруся Петрова Георгиева“, за което е съставен Протокол № 47/23.12.2022 г. (л. 30 от адм. дело № 766/2022 г.). В протокола е посочено, че е обсъден изходът от съдебния спор и във връзка с Решение № 7046 от 13.07.2022 г. на ВАС са направени разисквания „…относно необходимостта от такова решение и че не следва ОИК да пререшава вече влязло в сила решение на върховния съд, съответно да гласуват „за“ решение, което е в противоречие с предходно такова на комисията …“. След проведено гласуване е взето Решение № 154/23.12.2022 г. на ОИК – Каварна, с което е отхвърлено възстановяването на правомощията на общинския съветник К. А. К.. На същото заседание е взето и решение № 155 със следното съдържание : „Отхвърля прекратяването на правомощията на общинския съветник Маруса Петрова Георгиева“ (л. 34-35 от адм. дело № 766/2022 г.).
Решение № 154/23.12.2022 г. на ОИК – Каварна е обжалвано от ищеца, като с Решение № 12/12.01.2023 г. на Административен съд – Добрич по адм. дело № 785/2022 г., влязло в сила на 04.02.2023 г., е обявена нищожността му.
С. К. А. К. е подал искане по чл. 306, във вр. чл. 304, ал. 1 от АПК за налагане на административно наказание на председателя на ОИК – Каварна и на председателя на ОбС – Каварна за неизпълнение на влязлото в сила решение на Административен съд – Добрич по адм. дело № 80/2022 г. С разпореждане № 76/12.01.2023 г. по адм. дело № 766/2022 г. председателят на Административен съд – Добрич е наложил на председателя на ОИК – Каварна наказание „глоба“ в размер на 200 лева за неизпълнение на съдебното решение, като е оставил без уважение искането за налагане на наказание „глоба“ на председателя на ОбС – Каварна с мотива, че той не е бил официално уведомен за влязлото в сила съдебно решение. Разпореждането е обжалвано от председателя на ОИК – Каварна в осъдителната му част и е оставено в сила с Решение № 35 от 03.02.2023 г. по к. адм. дело № 66/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич, троен състав.
На 11.08.2022 г. ищецът е подал и жалба до Окръжна прокуратура – Добрич срещу председателя на ОбС – Каварна и председателя на ОИК – Каварна за нарушаване на служебните им задължения при изпълнение на съдебното решение. По жалбата е образувана преписка вх. № 3110/2022 г. по описа на РП – Добрич, № 704/2022 г. по описа на ТО – Балчик за евентуално извършено престъпление по чл. 296 от НК. С постановление от 06.01.2023 г. прокурор при РП – Добрич е отказал да образува досъдебно производство по случая. Ищецът е обжалвал това постановление пред ОП – Добрич. С постановление от 14.02.2023 г. прокурор при ОП – Добрич е отменил отказа и е изпратил преписката на РП – Добрич с указания за извършване на допълнителна проверка по случая.
Съгласно служебна справка в електронния публичен регистър (л. 37 от адм. дело № 766/2022 г.) към 11.01.2023 г. е качено само решението на ВАС. Решението на Административен съд – Добрич не е обявено изобщо в регистъра, видно от архива на интернет страницата на ЦИК. Липсват данни по делото да е изпратено официално уведомление до председателя на ОбС – Каварна за постановяването на двете съдебни решения, както и ОИК – Каварна да е провела легитимно заседание, на което да е взела решение за прекратяване пълномощията на обявения с отмененото решение на ОИК общински съветник – М. П. Г., за анулиране на издаденото ѝ удостоверение и за издаване на удостоверение на К. А. К.. Такива данни (публикувано решение) не се съдържат и в архива на официалния сайт на ЦИК.
От приложената при първото разглеждане на делото прокурорска преписка (в т.ч. прокурорски постановления) и от изисканата в настоящото производство документация от ОбС – Каварна се установява, че ищецът не е бил включен официално в присъствените списъци от заседанията на общинския съвет и на ПК по образование, култура и младежки дейности за периода от м. февруари 2022 г. до края на м. януари 2023 г. Вместо това във всички списъци от заседанията на ОбС и в някои от списъците от заседанията на ПК от края на м. март 2022 г. е било вписано името на заелия мястото му общински съветник - М. П. Г.. След окончателната отмяна на решението на ОИК К. А. К. не е бил допуснат до участие в заседанията на общинския съвет не само на сесията на 04.08.2022 г., но и на следващите сесии до началото на м. февруари 2023 г. Името и подписът му фигурират за първи път в списъците на заседанието на ПК от 21.02.2023 г. и на заседанието на общинския съвет от 28.02.2023 г. (л. 98 – л. 100). Съгласно обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание от 02.06.2025 г. и по преписка № 357000-1726/2023 г. по описа на ОД на МВР – Добрич (л. 183 по адм. дело № 195/2023 г.), той е бил възстановен като общински съветник в ОбС – Каварна в началото на м. февруари 2023 г. В обясненията на лицето не се съдържа информация как е извършено възстановяването му, нито е посочено конкретно решение на ОИК – Каварна, прието във връзка с изпълнението на решението на Административен съд – Добрич.
От представените медийни публикации от м. февруари, м. ноември и м. декември 2022 г. (л. 38 - л. 40 по адм. дело № 195/2023 г. и л. 22 – л. 29 по адм. дело № 766/2022 г.) е видно, че прекратяването на пълномощията на ищеца като общински съветник в ОбС – Каварна и невъзстановяването му на работа в общинския съвет след постановяване на решението на ВАС е добило широка известност сред обществеността в град Каварна и в областта и е отразявано периодично в интернет сайтове на местни телевизии и електронни медии.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Т. В., Ц. З. Ц. (близки познати и колеги на ищеца - общински съветници в ОбС – Каварна за мандат 2019 г. – 2023 г.) и Д. Д. К. (съпруга на ищеца) се установява, че К. А. К. бил дългогодишен общински съветник, а преди това и председател на общинския съвет в град Каварна. Бил публична личност и с години изграждал репутацията си като обществена фигура в града. Решението на ОИК за предсрочното прекратяване на пълномощията му и последвалите го съдебни дела го сринали психически и физически. Той бил човек, който дал много от себе си за града, живеел с проблемите на хората и преживял много тежко изваждането му от общинския съвет. Бил съсипан. Чувствал се угнетен и унижен. Изпаднал в депресия. Невъзможността да работи и да бъде полезен с действията си като общински съветник му повлияла много зле. Преди бил много общителен и деен, участвал активно в обществения живот на града, а след отстраняването му се променил драстично. Отказвал да контактува с околните. Затворил се в себе си. На срещите със съпартийците си бил дистанциран, мълчал и много рядко се включвал в разговорите. Вкъщи също бил по-неразговорлив и по-раздразнителен. Близките му избягвали темата, защото се афектирал допълнително. Започнал да вдига кръвно. Отключил и диабет. Започнал да ходи по доктори, да пие лекарства. Преди пиел само хранителни добавки, но след покачване на кръвната му захар започнал да си бие инсулин. Отслабнал с повече от 20 кг вследствие диабета и изглеждал съсухрен. Пропушил. Споделил, че припалва от време на време цигара, за да се успокоява. Спял неспокойно. Събуждал се често вечер. Св. К. разказва, че понякога нощем го заварвала буден на терасата да пуши цигари. По повод отстраняването му имало много негативни коментари и писания в социалните мрежи. Някои хора в града започнали да му се подиграват, подхвърляли обидни и злобни забележки по негов адрес като „А, на тоя му намериха цаката“, „Получи си го най-после“. Когато излязло решението на ВАС, ищецът се зарадвал и обнадеждил, но след като не го възстановили в общинския съвет, отново се разочаровал. Това го натоварило допълнително. Изгубил доверие в институциите. Бил възмутен и отчаян. Почуствал се още по-зле, станал още по-затворен и потиснат. Гневял се, че няма справедливост, защото въпреки съдебното решение в негова полза, не го връщали на работа в съвета без основателни причини. Приемал това като подигравка и гавра с личността му. Изпитвал безсилие, че нищо не може да направи. След решението на ВАС започнал да посещава заседанията на комисията по образование, на която бил член, както и на общинския съвет, но не му било позволено да участва в работата им и да гласува. Въпреки това оставал в залата и присъствал на заседанията, като изтърпявал стоически нападките и оскърбителните подмятания от другите общински съветници, дори от съпартийците си. Св. В. сочи, че идвал на заседанията пряко волята си, защото се чувствал като човек втора ръка. Св. Ц. споделя, че се занижила самооценката му. Много хора смятали, че той бил виновен да се развият по този начин нещата и да не е в ОбС. Всичко това повлияло на репутацията му и се отразило изключително негативно на психиката и на настроението му както у дома, така и навън.
Свидетелите са преки очевидци на станалите събития след прекратяването на пълномощията на ищеца като общински съветник и имат непосредствени наблюдения върху живота му преди и след случилото се. Липсата на медицински документи (представените при първото разглеждане на делото лабораторни резултати не съдържат дата и име на изследваното лице и не могат да бъдат кредитирани) и близката родствена връзка на едно разпитаните лица със страната не е основание на съда да не възприема показанията им. Свидетелите са част от близкото обкръжение на ищеца и пресъздават свои лични впечатления за душевното и физическото му състояние през процесния период от време. Показанията им са логични, последователни и взаимнодопълващи се, не противоречат на останалите доказателства и не са оспорени от ответника в процеса, поради което съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
По делото е изслушана съдебносчетоводна експертиза, съгласно която през периода м. февруари 2022 г. – м. февруари 2023 г. са проведени 14 бр. заседания на ОбС – Каварна и 13 бр. заседания на комисията по образование, култура и младежки дейности. Брутното възнаграждение на общински съветник в ОбС – Каварна за този период възлиза общо на 11 052 лева, от които по 724 лева за м. февруари – март 2022 г.; по 800 лева за м. май - юни 2022 г. и по 910 лева за периода м. юли 2022 г. – м. февруари 2023 г. На ищеца е изплатено възнаграждение за м. февруари 2023 г. в размер на 910 лева, поради което дължимата сума за останалия период се равнява на 10 142 лева. Нетният размер на дължимото възнаграждение за същия период възлиза общо на 7 869, 97 лева, като конкретните размери на възнагражденията за отделните месеци и направените удръжки за осигурителни вноски и данъци са подробно описани в таблица 2 към експертизата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт (отменен по съответния ред), незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, имуществена или неимуществена вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, а непосредствени – следващите по време и място неправомерния резултат.
В случая ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразни актове и незаконосъобразно бездействие на ОИК – Каварна, свързани с предсрочното прекратяване на пълномощията му като общински съветник и последвалото неизпълнение на съдебното решение, с което е отменено решението на ОИК за предсрочното прекратяване на пълномощията му.
От събраните доказателства се установява, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение и на двата иска.
Безспорно е по делото, че с Решение № 57/24.02.2022 г. по АД № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, оставено в сила с Решение № 7046/13.07.2022 г. по АД № 3134/2022 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 152/01.02.2022 г. на ОИК – Каварна, с което са прекратени предсрочно пълномощията на ищеца като общински съветник в ОбС – Каварна, анулирано е издаденото му удостоверение и е обявен за избран следващият в листата общински съветник от квотата на ПП „НФСБ“ – М. П. Г.. Безспорно е и това, че повече от шест месеца след влизане в сила на решението на Добричкия административен съд ОИК – Каварна включително в лицето на своя председател не е предприела адекватни мерки за своевременното му изпълнение, макар и да е било задължително за нея като страна по делото по силата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Дори напротив, взела е решение с текст „Отхвърля възстановяването на общинския съветник Красимир Атанасов Кръстев“, което е обявено за нищожно от съда като противоречащо на влязлото в сила съдебно решение съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК. С постановяването на двете незаконосъобразни решения и с неоправданото си бездействие при изпълнение на решението на съда тя е възпрепятствала упражняването на пълномощията на ищеца като общински съветник и участието му в работата на общинския съвет и на неговите постоянни комисии. Няма спор, че общинската избирателна комисия като колективен орган е носител на административни правомощия по силата на ИК, а нейните членове имат качеството на длъжностни лица по смисъла на НК (чл. 77, ал. 2 от ИК), поради което е налице първата предпоставка от хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ОИК няма качеството на юридическо лице и не разполага със самостоятелен бюджет. Тя се назначава, ръководи и контролира от ЦИК на основание чл. 57 и чл. 74 от ИК, поради което именно ответникът следва да понесе отговорността за нейното неправомерно поведение. В този смисъл са Решение № 10919 от 10.08.2020 г. по адм. дело № 7902/2019 г. по описа на ВАС и Решение № 1460/29.01.2020 г. по адм. дело № 4931/2019 г. по описа на ВАС.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници. Т.е. законът е предвидил заплащане на труда на общинските съветници за участие в заседанията на общинския съвет и на комисиите, в които са избрани, като в чл. 36, ал. 2 от ЗМСМА е въведена единствено възможността за удържане на средства от начислените им възнаграждения при неизпълнение на задължението им за присъствие на съответните заседания. Възнаграждението за изпълнение на задълженията като общински съветник няма произход от трудово правоотношение. Трудът по изборното правоотношение не е свързано с постигане на краен резултат за разлика от трудовото правоотношение. Приравняването на изборното правоотношение с трудовото е само за целите на социалното и данъчното законодателство. Възнаграждението на общинския съветник се следва в това му качество, различно е от възнаграждението по служебно, трудово или друго правоотношение и се получава паралелно и независимо от него. Ето защо на ищеца би се дължало възнаграждение по чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, ако не беше загубил статута си на общински съветник. Неполучаването на възнаграждение поради невъзможността му да участва в заседанията на общинския съвет и на постоянната комисия по образование, култура и младежки дейности, в която той е бил избран, безспорно представлява имуществена вреда под формата на пропусната полза, състояща се в неосъществено увеличаване на имуществото му. В случая не става дума за хипотетична, а за сигурна облага, от която ищецът е бил лишен, с оглед на което е изпълнена и втората предпоставка от фактическия състав на иска за имуществени вреди.
Налице е и третата предпоставка за възникване на правото на обезщетение за пропуснати ползи – причинна връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилата вреда. Неполучаването на възнаграждението за периода от 01.02.2022 г. до 13.07.2022 г. е пряка последица от прекратяването на пълномощията на ищеца като общински съветник, признато за незаконно от съда, а за периода след 14.07.2022 г. е в резултат от обявеното за нищожно решение на ОИК – Каварна и бездействието на комисията да изпълни влязлото в сила решение на съда в противоречие с императивната норма на чл. 177, ал. 2 от АПК. Ако не е бил прекратен мандатът му и не е било осуетено възстановяването му на изборната длъжност, К. А. К. е щял да да запази качеството си на общински съветник и да получава възнаграждение за дейността си като такъв.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ОИК, тъй като съдебният акт, с който е отменено решението на ОИК, поражда директно правно действие и неполучаването на възнаграждение поради недопускането на лицето до участие в работата на общинския съвет не е в резултат на активното или пасивното поведение на комисията, а в резултат на поведението на други органи и субекти (председателя на общинския съвет). Отпадането на основанието за предсрочно прекратяване на пълномощията на ищеца като общински съветник не води автоматично до възстановяване на правното положение отпреди решението на ОИК от 01.02.2022 г. Това следва от спецификата на заеманата от ищеца изборна длъжност, която изисква да се предприемат определени действия, за да се уредят последиците от съдебната отмяна на акта, независимо че в ЗМСМА и ИК няма такава регламентация. Задължението за уреждане на последиците е на самия издател на акта, което предполага и изрично произнасяне на ОИК. Съгласно чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА препис от решението на ОИК се изпраща на председателя на общинския съвет в тридневен срок от влизането му в сила. На още по-голямо основание в този срок следва да се извърши уведомяване и за отменените решения на ОИК. Като колективен орган общинската избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат по реда и при условията на чл. 85 от ИК. Според ал. 1 на този член общинската избирателна комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане на най-малко една трета от членовете ѝ, а съгласно ал. 4 решенията на ОИК се вземат с мнозинство две трети от присъстващите членове. Сам ответникът в две свои писма до ОИК – Каварна, изпратени след постановяване на решението на ВАС, е дал изрични указания, че съдебното решение следва да бъде отразено в публичния регистър и да бъде съобщено на председателя на общинския съвет, като за привеждането му в изпълнение следва да бъде взето решение, с което да бъдат прекратени пълномощията на обявения за избран с отмененото решение общински съветник, да бъде анулирано издаденото му удостоверение и да бъде издадено удостоверение на К. А. К.. Едва след извършването на тези действия ищецът е могъл да встъпи в правомощията си като общински съветник и да участва редовно в заседанията на общинския съвет и на неговите постоянни комисии, съответно да получава полагащото му се по закон възнаграждение за тази работа. И това е така, защото именно удостоверението за избран общински съветник го легитимира като такъв пред всички трети лица и държавни и общински органи по аргумент от чл. 453, ал. 5, във вр. чл. 87, ал. 1, т. 26 от ИК. Ако се приеме обратното, то при липсата на анулирано удостоверение на другия общински съветник би се стигнало дотам две лица да се легитимират като общински съветници за едно и също място в общинския съвет, което е недопустимо. От доказателствата по делото е видно, че комисията е оповестила единствено решението на ВАС и поне до началото на м. февруари 2023 г. не е провела необходимата процедура за възстановяването на лицето. Като страна в производството по оспорване на Решение № 152 тя е била длъжна да изпълни съдебното решение за отмяната му (арг. от чл. 173, ал. 1 от АПК) незабавно след влизането му в сила, което е станало с постановяване на решението на ВАС. Решението на касационната инстанция е окончателно и не подлежи на съобщаване на страните, които са длъжни сами да следят за изхода от спора. Следователно задължението за изпълнение на решението на Административен съд - Добрич е възникнало на 14.07.2022 г. Считано от таза дата, ОИК – Каварна незаконосъобразно е бездействала, като не е провела в рамките на разумен срок (арг. от чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА) редовно заседание, на което да вземе решение за прекратяване пълномощията на обявения с отмененото решение общински съветник, за анулиране на неговото удостоверение и за издаване на удостоверение на К. А. К.. Тя не е взела такова решение нито след уведомяването ѝ от ищеца за влязлото в сила решение на съда, нито след двукратните указания на ЦИК. Фактът, че председателят на ОИК е насрочил месеци след произнасянето на ВАС две заседания, които не са проведени поради липса на кворум, а на третото ОИК не е взела решение за възстановяване поради липса на необходимото мнозинство, не изключва наличието на бездействие, тъй като нито едно от предприетите действия не е довело до пълно, точно и навременно изпълнение на съдебното решение. Именно това бездействие, а не неправомерното поведение на други органи или длъжностни лица като председателя на ОбС – Каварна е причината за невъзстановяването на мандата на лицето и за лишаването му от възнаграждение съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА, в подкрепа на което е и влязлото в сила разпореждане на председателя на Административен съд – Добрич по адм. дело № 766/2022 г. Недопускането на ищеца до участие в заседанията е пряк резултат от непрекратяването на пълномощията и неанулирането на удостоверението на другия общински съветник, заел мястото му в общинския съвет, съответно неиздаването на удостоверение в негово лице, документиращо качеството му на общински съветник. Всички последващи действия на председателя на общинския съвет са следствие от неизпълнението на съдебното решение от страна на ОИК – Каварна и не прекъсват причинната връзка между противоправното бездействие на комисията и вредоносния резултат. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС и ВКС прекъсване на причинната връзка има само тогава, когато първото деяние не е необходимо условие за следващото деяние, което е самостоятелно и достатъчно основание за настъпване на вредата, а в случая това не е така.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на издадено удостоверение не е основание за неизпълнение на функциите на избрания общински съветник. Безспорно качеството на общински съветник възниква по силата на проведения избор и удостоверението за избран общински съветник има само удостоверителен характер, но това удостоверение е задължително формално условие за встъпване в длъжността на общински съветник като официален свидетелстващ документ относно резултатите от гласуването и неиздаването му има за пряка последица невъзможността за изпълнение на задълженията на ищеца и за получаване на възнаграждение за работата му в общинския съвет и неговите комисии. С нищожното си решение и с непредприемането на надлежни и своевременни действия по изпълнение на отменителното решение на съда ОИК – Каварна е попречила на ищеца да упражнява функциите си като общински съветник и му е причинила имуществени вреди от пропуснат доход, които следва да бъдат възмездени от ЦИК като осъществяваща дейност по ръководство и контрол спрямо общинските избирателни комисии.
Не се споделя доводът на ответника, че ищецът няма право на възнаграждение за процесния период, тъй като не е участвал в заседанията на общинския съвет и не е изпълнявал каквито и да е задължения като общински съветник. Това разбиране противоречи на характера на претендираното вземане. Предявеният иск е за обезщетение за вреди от неполучено възнаграждение вследствие незаконосъобразното поведение на администрацията на ответника, а не за неизплатено възнаграждение за положен труд като общински съветник. Касае се за пропуснато от ищеца материално благо в резултат от невъзможността да участва в работата на общинския съвет и комисиите му, което произтича от действието на отменения като незаконосъобразен акт и отказа на ОИК – Каварна да изпълни съдебното решение.
Съгласно заключението на вещото лице брутното възнаграждение на общински съветник за участие в заседанията на общинския съвет и на постоянната комисия по образование, култура и младежки дейности за процесния период 01.02.2022 г. – 01.02.2023 г. възлиза на сумата от 10 142 лева. Именно това възнаграждение представлява действително пропуснатата полза, която ищецът е могъл да реализира, ако не е бил лишен от статута си на общински съветник (арг. чл. 13, ал. 1, т. 13, пр. последно, чл. 35, т. 1 от ЗДДФЛ). С оглед на това искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен изцяло (в този смисъл решения на ВАС по адм. дела №№ 7902/2019 г., 3198/2020 г., 10169/2019 г., 4551/2022 и др.). Върху дължимата сума за обезщетение следва да присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане, както е претендирано в исковата молба.
Изцяло основателен е и искът за неимуществени вреди. Правото на обезщетение на ищеца се основава на същите незаконосъобразни актове и бездействие на ОИК – Каварна относно прекратяването на пълномощията му като общински съветник и неизпълнението на отменителното решение на съда, поради което е осъществена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са и останалите две предпоставки от фактическия състав на нормата.
Неимуществените вреди засягат личните нематериалните блага на индивида. Съдебната практика ги свежда до две големи групи – причинени физически болки и емоционални страдания. Неимуществени вреди са и всички други негативни последици в резултат на увреждането. С исковата молба ищецът претендира вреди и от двете групи, изразяващи се в стрес, нервно напрежение, накърнен обществен престиж, негативна промяна в отношението на околните, душевни болки и страдания, довели до влошаване на общото му здравословно състояние.
Всеки административен акт, действие или бездействие, които са неблагоприятни за адресата си, създават негативни емоции у него. Тези неблагоприятни последици в личен и/или професионален план са напълно очаквани, предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице счита, че е необосновано засегната правната му сфера. Житейски оправдано е ищецът да изпита безпокойство, притеснение, огорчение, обида, несигурност, разочарование, нервно напрежение от създалата се ситуация. Важното е да се прецени степента на интервенция в сферата на адресата, която се определя от конкретните обстоятелства.
От еднопосочните показания на свидетелите се установява безспорно влошаване на душевното и емоционалното състояние на ищеца в резултат на прекратяване на пълномощията му като общински съветник и последващото продължително бездействие на ОИК да изпълни съдебното решение. Преживените събития повлияли върху възприятията и вътрешните му нагласи и очаквания. Изпитаните тревоги и притеснения се отразили крайно неблагоприятно върху психиката му. Настъпила негативна промяна в личните и професионалните му отношения, свързана с избягване на контакти, нежелание за общуване, ниска самооценка, ограничаване на публичните изяви. Случващото се довело до уронване на доброто му име и авторитет в обществото и злепоставянето му пред познати и колеги. Стресът и напрежението разстроили нормалното му ежедневие и навици. Довели до снижаване на качеството му на живот и до нарушаване на социалните му връзки. Отрицателните емоции и преживявания му създали сериозни здравословни проблеми, изискващи лечение. Изпаднал в депресивни настроения, съпроводени с физически симптоми като повишено кръвно налягане, безсъние, повишени нива на кръвна захар, рязко отслабване. Емоционалният срив се задълбочил, след като ОИК отказала да изпълни решението на съда. Бездействието на комисията засилило усещането му за несправедливост и подкопало още повече доверието му в институциите. Въпреки съдебното решение в негова полза не бил възстановен на длъжност като общински съветник, бил принуден да води нови съдебни дела и да подава жалби до прокуратурата, което го угнетило и обезверило допълнително. Чувството на унижение, безнадеждност и отчаяние се изострили. Всички тези негативни изживявания и неудобства от психическо и физическо естество съставляват реално увреждане на ищеца, което е пряка и непосредствена последица от неправомерните актове и бездействие на ОИК – Каварна и подлежи на обезщетяване от ответника. Липсват обстоятелства, които да прекъсват причинно – следствената връзка между претърпените вреди и противоправното поведение на комисията. Не се доказва по делото влошеното здравословно състояние на ищеца (физическо и психоемоционално) да се дължи изключително и само на други фактори. Дори и да се приеме, че са налице вредоносни деяния на трети лица (председателя на общинския съвет), те не прекъсват напълно пряката връзка между неправомерното поведение на ОИК и причинените вреди и не изключват отговорността на ответника.
За да се определи размерът на търсеното обезщетение, трябва да се отчете характера и степента на понесените морални вреди, времето на въздействие на негативните фактори, обществения и социалния статус на увреденото лице, икономическия стандарт в страната. Обезщетението има компенсаторна функция – да възмезди в най-пълна степен причинените вреди в техния паричен еквивалент. Материалното му изражение следва да почива на принципа на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД, във вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Справедливостта не е абстрактно понятие и е свързана с преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането на лицето. Вземайки предвид по-голямата продължителност на неблагоприятното засягане на ищеца, по-високия интензитет на търпените болки и страдания с оглед публичния характер на заеманата от него длъжност, широкия обществен отзвук на случая и разгласяването му в медиите, силното негативно отражение на изпитания стрес върху душевното и физическото му здраве, довело и до трайни болестни изменения (диабет), цялостното влияние на причинените неудобства и дискомфорт върху всички сфери на живота му (не само личен, но и професионален), изключително травмиращия характер на преживените събития, накърнили човешкото и професионалното му достойнство и чест и попречили на пълноценното му функциониране, обстоятелството, че отрицателните чувства на тревожност, несигурност и разочарование са се увеличили във времето след постановяване на решението на ВАС и последвалото продължително бездействие на ОИК да изпълни решението на Административен съд - Добрич, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за нанесените му неимуществени вреди възлиза на 2000 лева, поради което искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер. Върху така определената сума ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и заплатените от него разноски в размер на общо 2530 лева, определени съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия да заплати на К. А. К., [ЕГН], с постоянен адрес : гр. Каварна, ул. „България“ № 46, вх. А, ет. 4, ап. 10, както следва: 1. сумата от 10 142 лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването му от възможността за получаване на възнаграждение като общински съветник за периода от 01.02.2022 г. до 01.02.2023 г. в резултат на отменено като незаконосъобразно Решение № 152/01.02.2022 г. на ОИК – Каварна, на обявено за нищожно Решение № 154/23.12.2022 г. на ОИК – Каварна и на незаконосъобразно бездействие на ОИК – Каварна при изпълнение на Решение № 57/24.02.2022 г. по АД № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2023 г. до окончателното ѝ изплащане; 2. сумата от 2000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода от 01.02.2022 г. до 21.03.2023 г. в резултат на отменено като незаконосъобразно Решение № 152/01.02.2022 г. на ОИК – Каварна, на обявено за нищожно Решение № 154/23.12.2022 г. на ОИК – Каварна и на незаконосъобразно бездействие на ОИК – Каварна при изпълнение на Решение № 57/24.02.2022 г. по АД № 80/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия да заплати на К. А. К., [ЕГН], с постоянен адрес : гр. Каварна, ул. „България“ № 46, вх. А, ет. 4, ап. 10, разноски по делото в размер на 2530 (две хиляди петстотин и тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Съдия: | |