Р Е
Ш Е Н
И Е
N 260077
гр.Русе, 05.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гражданско дело
N286 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл.432 от КЗ.
Ищецът С.Н.И. твърди, че с присъда
№28/25.06.2018 г. по НОХД №241/20 г. на Русенския окръжен съд подсъдимият Е. С.
Б. от гр.Тутракан бил признат за виновен в това, че на 28.05.2016 г. на път III- с. Николово- с.Червена вода,
Русенска област, в землището на с.Николово, в района на км 4+800, при
управление на МПС- лек автомобил “БМВ 320И” с рег.№ ******, нарушил правилата
за движение по чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП- като водач на пътно превозно
средство и след като бил длъжен при избиране на скорстта на движението, не се
съобразил с релефа на местността и с конкретните пътни условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на две лица – на П.Ц.С.и на С.Н.И.
и смърт на едно лице- Е.Е.Е., поради което и на основание чл.343, ал.4 във
вр.ал.3, б.б, вр. ал.1, б.в във вр.чл.342, ал.1, пр.3 и
чл.58а от НК бил осъден на
осем години лишаване от свобода. С решение №266/15.11.2018
г. по ВНОХ №346/2018 г. на ВТАС присъдата била изменена по отношение на наложените наказания. Присъдата
влязла в сила на 02.07.2019 г. Вината
за настъпилото ПТП била изцяло
на водача на МПС Е. С. Б.. Към момента на ПТП за лекия
автомобил имало валидна застраховка
“Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество.
Вследствие на ПТП получил следните телесни увреждания: Многофрагмено счупване на черепа. Епидуларен и събдуларен кръвоизлив в лява челна област, наложил двукратно
отваряне на чарепната кухина. Контузия на мозъка.
Изразен компенсаторно- дислокационен синдром на главния
мозък. Колекции от кръв в леви максиларен и
сфеноидален синус. Периорбитална колекция от кръв в
ляво. Поради получените телесни увреждания бил приет по спешност в МБАЛ “Русе” АД- гр.Русе в отделението по
Неврохирургия, където му било проведено оперативно лечение. Независимо,
че бил изписан с подобрения, не успял да се възстанови, което наложило да търси
медицинска помощ периодично. От операцията на
главата му останал изключително неестетичен дефект на черепа, за което направил
консулт и прегледи в болница Питие-Салпетиер в Париж, където било взето решение
да му бъде направена нова операция с поставяне на титаниева мрежа с цел
покриване на дефекта. На 14.01.2019 г. била извършена оперативната интервенция.
При прегледите споделил за получаваните от него временни пристъпи през нощта от
темпорален тип, когато сънува, с потене и през деня с частични припадъци и с
големи контракции на големия дъвкателен мускул, за което му било предписано
медикаментозно лечение. В резултат на същото пристъпите намалели, но тъй като
продължавали бил поставен под наблюдение. Била установена епилепсия, което наложило
медикаментозно лечение минимум от една година и му бил указан режим, който
трябва да спазва. От получените телесни увреждания изпитвал силни болки в
главата и тялото, трудно помнел, имал изтръпване в главата, спял неспокойно и
често се будел, което състояние продължавало и до момента. От операциите
получил видими белези, в които участъци нямало да му порасне коса. Получените
травми и проведеното оперативно лечение били свързани с болки и страдание и
довели до временната му неработоспособност в продължение на месеци. Независимо
от поставената титаниева мрежа, съществувал риск от травма на мозъка и при най-
леко нараняване. Всичко това се отразило негативно на самочувствието му, чувствал
се безпомощен, обезобразен. Бил разсеян, на моменти избухлив, изпадал в
депресивни състояния, което се отразявало на отношенията му с околните и на
работата му. Струвало му се, че няма да може да намери партньор в живота си и
живеел с усещането за изгубена младост и хубост. Всичките му усилия били
насочени към физическото и емоционално възстановяване, вместо в личностното му
развитие. Поради епилепсията му било препоръчано спазването на щадящ нервната
система режим, прием на лекарства и непрекъсната рехабилитация. Независимо от
изминалия дълъг период от инцидента, не могъл да се възстанови, а настъпили
усложнения- епилепсия, които коренно променили начина му на живот. В резултат
на ПТП получил постоянно разстройство на здравето с повтарящи се епилептични
припадъци, нарушени говорни и двигателни функции, понесени силни болки и
страдания, неудобства, свързани с нуждата от чужда помощ и придружител като и
за в бъдеще щял да продължи да търпи болки и страдания. Промяната в начина му
на живот била свързана и с невъзможността да полага физически труд, да се
излага на слънце и неблагоприятни климатични условия, забрана на някои житейски
удоволствия. Освен физическите страдания, травмите се отразили негативно и на
психическото му здраве- бил напрегнат и тревожен, изпадал в състояния с
песимистичен фон на настроението, понижена самооценка и ниско ниво на обща
активност, съчетан с безпокойство, усещане за нарушена социална адаптация и
загуба н продуктивността, изпитвал хронично чувство за дискомфорт, които
последици съществували и до момента. През целият период на лечение изпитвал
интензивни болки в продължение на месеци и бил принуден да приема обезболяващи
лекарства. Продължителното лечение и рехабилитация били свързани с допълнителни
неудобства при обслужване на елементарните му потребности. Бил в невъзможност
да работи и да се грижи за себе си.
Причинени му били вреди от неимуществен характер от виновно и противоправно
поведение на водача на МПС, застрахован при ответника. Определял справедливият
размер на дължимото обезщетение в размер на 173 000 лв.
В изпълнение на
изискванията на КЗ за причинените вреди предявил писмена претенция при ответника
№ 17411650004, по която ответното застрахователно дружество му определило
обезщетение в размер на 53 000 лв. и бил поканен да сключи споразумение.
Определенията размер на обезщетението не репарирал претърпените от него вреди,
които оценявал на 173 000 лв., поради което не сключил споразумение с
ответника. Независимо от това по банковата му сметка била преведена сумата от
53 000 лв. Тази сума не обезщетявала действително претърпените от него
неимуществени вреди, което пораждало правният му интерес от иска.
Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му
заплати сумата в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът ЗК „Уника“
АД-гр.София, ЕИК ********* счита предявеният иск за допустим. Признава, че ищецът
е подал писмена претенция, въз основа на която била проведена предвидената в закона процедура и
на С.И. било определено обезщетение в размер на 53 000 лв. Сумата била преведена по банковата
сметка на ищеца на 25.02.2020 г. Признава, че с
ищеца не са сключвали извънсъдебно споразумение. Оспорва основателността на предявения иск като
счита, че с извършеното плащане са изцяло репарирани претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД като твърди, че пострадалия допринесъл с поведението си за
настъпването на телесните увреждания, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан в нарушение на нормата на чл.137а от ЗДвП. Счита, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително
завишен. Оспорва периода
на претендираната лихва, тъй като претенцията за заплащането й от датата на
деликта била в разрез с разпоредбите на КЗ-
след изтичане на тримесечния срок от уведомяването. Прави възражение за погасяване на лихвите по давност- с изтичането на предвидения в
чл.378, ал.8 от КЗ тригодишен давностен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С присъда № 28/25.06.2018 г. по
НОХД №241/208 г. по описа на РОС, влязла в сила на 02.07.2019 г., подсъдимият Е.
С. Б. бил признат за виновен в това, че на
28.05.2016 г. на път III- с. Николово-
с.Червена вода, Русенска област, в землището на с.Николово, в района на км
4+800, при управление на МПС- лек автомобил “БМВ 320И” с рег. № Р ****** ВВ, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.
1 от ЗДвП- като водач на пътно превозно средство и след като бил длъжен при
избиране на скорстта на движението, не се съобразил с релефа на местността и с
конкретните пътни условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на две
лица – на П.Ц.С.и на С.Н.И. и смърт на едно лице- Е.Е.Е., поч. на 30.05.2016 г. като на основание чл.343, ал.4 във вр.ал.3,
б.б, вр. ал.1, б.в във вр.чл.342, ал.1, пр.3 и чл.58а от НК
му било наложено наказание “лишаване
от свобода”.
В резултат от ПТП ищецът
получил следните телесни увреждания: Многофрагментно счупване на черепа. Епидуларен и
събдуларен кръвоизлив в лява челна област, наложили двукратно отваряне на
черепната кухина. Контузия на мозъка. Изразен компресионно- дислокационен синдром на главния мозък.
Колекции от кръв в леви максларен и сфеноидален синуси.
Периорбитална колекциа от кръв в ляво, които са довели до
състояние на разстройство на зравето, временно опасно за живота. Уврежданията било в резултат на действието на
тъпи предмети в лявата част на главата и горната лицева половина и могли да бъдат получени от детайлите в
купето на автомобила в лявата част и тавана в областта на лява задна седалка.
Ищецът пострадал от ПТП
като пътник, возещ се на задната седалка без поставен предпазен колан, но и при
неговото ползване движението на тялото би било в същата посока в резултат на
действащите инерционни сили.
Ищецът бил настанен в болнично
заведение, където му били направени
множество изследвания и извършени две операции- на 29.05.2016 г. и на
06.06.2019 г. Същият бил на лечение в болничното заведение 19 дни, след което му било
предписано домашно лечение от 30 дни. Нормалният
възстановителен период при тези увреждания бил от шест месеца до една година.
През м. Декември 2018 г. била
направена пластика на костния дефект в болнично заведение в Париж, Франция, а
през м. Ноември 2019 г. били констатирани епилептични припадъци, поради което ищецът бил приет по
спешност за лечение в
Университетските болници в Париж.
Развилото се
усложнение- епилепсия било в пряка
причинна връзка с травмите, получени при ПТП. Отключеното заболяване било пожизнено и налагало медикаментозно лечение за период минимум от
една година, както и
щадящ режим. Същото се преценява като постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
При проведеното
болнично и домашно лечение ищецът се е нуждаел от чужда помощ при обслужването,
вертикализацията и адаптацията. Помощ му била оказвана от неговата майка- св.С.А.и
неговия брат – св.Е.М., които го хранели, обслужвали, помагали му да става и да
се движи. Ищецът бил на легло и се нуждаел от чужда помощ в продължение на шест
месеца, през което време изпитвал силни болки в главата, не помнел, станал
раздразнителен и избухлив, не искал да общува, оплаквал се от светлината. След
петмесечният период на лечение в България, същият заминал за Франция, където
продължил лечението и се оплаквал, че има болки в главата, не помнел, не
излизал, получавал припадъци, не можел да спи, както и че това му състояния
наложило да бъде преместен на друга работа. На ищеца бил признат статут на лице
с увреждане от Френските власти, поради намалената му работоспособност.
Към момента на ПТП за
лекият автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
с ответнака със застрахователна полица № BG/05/116001067014.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа признанията на страните относно неизгодните за
тях факти, писмените доказателства, приетата по делото СМЕ на в.л. д-р С.,
която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена, както и въз основа
на показанията на св. Акиф и св.Мехмед. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като
същите са последователни, свидетелите установяват непосредствено възприети
факти и възпроизвеждат оплаквания на ищеца, които кореспондират с медицинската
документация, както и с останалите писмени доказателства и СМЕ.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432
от КЗ.
Предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ.
Установи се, че ищецът
съобразно изискването на чл.380 от КЗ е отправил писмена претенция до ответното
застрахователно дружество с представени документи. Застрахователят е образувал
застрахователна преписка и е определил обезщетение в размер на 53 000 лв.
като е поканил ищеца да сключат писмено споразумение. Независимо, че страните
не са постигнали съгласие относно размера на обезщетението, сумата от
53 000 лв. е била платена на ищеца по посочената от него банкова сметка ***.02.2020
г. За претендираният размер на обезщетение над посочената сума е налице спор
между страните, който поражда правният интерес от търсената защита. Това обуславя
допустимостта на предявения иск и същият следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
между застраховател и водач на МПС,
увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по
силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на
увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и
прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да
установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение
подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят
от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на
законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай
съдът намира, че са установени горепосочените предпоставки, обуславящи
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че с влязла в сила присъда №№ 28/25.06.2018 г. по НОХД
№241/208 г. по описа на РОС, Е. С. Б. е признат за виновен в това, че на 28.05.2016 г. на път III- с. Николово- с.Червена вода,
Русенска област, в землището на с.Николово, в района на км 4+800, при
управление на МПС- лек автомобил “БМВ 320И” с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП- като водач
на пътно превозно средство и след като бил длъжен при избиране на скорстта на
движението, не се съобразил с релефа на местността и с конкретните пътни
условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на две лица – на П.Ц.С.и на С.Н.И.
и смърт на едно лице- Е.Е.Е., поч. на 30.05.2016 г.
като на основание чл.343, ал.4 във вр.ал.3, б.б, вр. ал.1,
б.в във вр.чл.342, ал.1, пр.3 и чл.58а от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода”.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на присъдата съдът
приема, че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, за който е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на произшествието.
Установи се също, че резултат
от ПТП ищецът получил следните телесни увреждания: Многофрагментно счупване на черепа. Епидуларен и събдуларен кръвоизлив в лява челна област, наложили
двукратно отваряне на черепната кухина. Контузия на
мозъка. Изразен компресионно- дислокационен синдром на
главния мозък. Колекции от кръв в леви максларен и
сфеноидален синуси. Периорбитална колекциа от кръв в
ляво, които са довели до състояние на разстройство на зравето, временно опасно
за живота. Уврежданията били
в резултат на действието на тъпи предмети в лявата част на главата и горната
лицева половина и могли да бъдат
получени от детайлите в купето на автомобила в лявата част и тавана в областта
на лява задна седалка.
Ищецът бил настанен по спешност в болнично заведение, където му били направени множество изследвания и
извършени две операции- на 29.05.2016 г. и на 06.06.2019 г. Същият бил на
лечение в болничното заведение 19 дни, след което му било
предписано домашно лечение от 30 дни. Нормалният
възстановителен период при тези увреждания бил от шест месеца до една година. През м. декември 2018 г. му била направена нова операция- пластика на костния дефект в
болнично заведение в Париж, Франция, а през м. ноември 2019 г. били констатирани епилептични припадъци, поради което ищецът бил приет по
спешност за лечение в
Университетските болници в Париж. Развилото се усложнение- епилепсия, било в пряка причинна връзка с травмите, получени при ПТП. Отключеното заболяване
било пожизнено и налагало медикаментозно лечение за период минимум от една година, както и щадящ режим. Същото
се преценява като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
При проведеното
болнично и домашно лечение ищецът се е нуждаел от чужда помощ при обслужването,
вертикализацията и адаптацията. Помощ му била оказвана от неговата майка- св.С.А.и
неговия брат – св.Е.М., които го хранели, обслужвали, помагали му да става и да
се движи. Ищецът бил на легло и се нуждаел от чужда помощ в продължение на шест
месеца, през което време изпитвал силни болки в главата, не помнел, станал
раздразнителен и избухлив, не искал да общува, оплаквал се от светлината,
променил начина си на живот. След петмесечният период на лечение в България,
същият заминал за Франция, където продължил лечението и се оплаквал, че има
болки в главата, не помнел, не излизал, получавал припадъци, не можел да спи,
както и че това му състояния наложило да бъде преместен на друга работа. На
ищеца бил признат статут на лице с увреждане от Френските власти, поради
намалената му работоспособност.
Изложеното дава
основание да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди като пряка
последица от ПТП, които подлежат на обезщетяване.
Безспорно е по делото,
че към момента на ПТП за лекият автомобил, управляван от Е. Б., е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно
дружество. Този факт дава основание да
се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице, както и че е настъпил застрахователния риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема,
че за ищцовата страна е възникнало субективното право на застрахователно
обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Установи се също, че
ищецът своевременно е предявил писмена претенция при ответното дружество, което
след изпълнение на визираната в КЗ процедура му е определило и изплатило обезщетение в размер на 53 000 лв. С
така определеният размер ищецът счита, че не са обезщетени изцяло претърпените
от него неимуществени вреди, поради което е заявил претенция за разликата над
тази сума.
Съдът намира предявеният
иск за частично основателен.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
/В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./
Съдът като съобразява, начина
на извършване на деликта, вида и характера на телесните увреждания, настъпилото
усложнение- епилепсия, което страдание е пожизнено и поставя ищеца в състояние
на постоянно разстройство на здравето, опасно за живота му, продължителността
на проведеното болнично и извънболнично лечение, наличието на оперативни
интервенции, продължителността на временната неработоспособност,възрастта му,
установените силни болки и страдание през целия период на лечение, липсата на
пълно възстановяване, стресът, който е изживял, промяната в начина му живот, признатия
статут на лице с увреждане, както и свързаните с това ограничения при намиране
на работа за в бъдеще, приема, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение възлиза на 93 000 лв.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от
страна на пострадалия.
За да бъде
намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този
принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само, ако именно поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
Възражението на
ответника е неоснователно.
По делото се установи,
че ищецът е пострадал от ПТП като пътник, возещ се на задната седалка. Няма
релевирани преки доказателства, които да установяват, че същият е бил поставен
без предпазен колан. Такива данни се съдържат в приетата по делото експертиза.
Вещото лице в дадените обяснения в съдебно заседание сочи, че и при ползването
на предпазен колан движението на тялото би било в същата посока в резултат на
действащите инерционни сили. Поради
това, дори и да се приеме, че поведението му е било в нарушение на изискванията на ЗДвП, същият не е допринесъл
за настъпването на травмативните увреждания в този им вид и интензитет.
Липсата на установено
съпричиняване обосновава извод, че не е налице основание за намаляване на
определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД и обуславя
неоснователност на възражението на ответника.
Справедливият размер на
обезщетението възлиза на 93 000 лв. С извършеното от ответника плащане на
сумата от 53 000 лв., същият е
погасил задължението си до размер на 40 000 лв. Няма данни тази сума да е
заплатена към момента, поради което съдът намира предявеният иск за основателен
до размер на 40 000 лв., до който следва да бъде уважен. В останалата част
над тази сума до размер на 120 000 лв. искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Ищецът е претендирал
присъждане на законна лихва от деня на деликта на основание чл.84 от ЗЗД. Тази
норма е обща и се дерогира от наличието на специални правни норми, визирани в
КЗ, при ангажиране на отговорността на застрахователя. В случая на основание
чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва следва да се присъди от датата
на писменото уведомяване- 05.02.2020 г. За периодът от 28.05.2016 г.- 05.02.2020
г. акцесорната претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
Отговорността за
разноските следва да се определи съобразно нормата на чл.78 от ГПК.
В исковата молба е
направено искане за присъждане на направените разноски, вкл. и адв.
възнаграждение. Ищецът е освободен от
такси и разноски за производството по силата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
Същият не е извършвал разноски по делото, които да му се присъждат. По делото
ищецът е представляван от адвокат безплатно съгласно удостовереното в договора
за правна защита. Поради това в полза на процесуалният му представител на
основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди възнаграждение в размер на 1730
лв.
Ответното дружество е
направило разноски за производството в размер на 150 лв. Същото е било
представлявано от юрисконсулт, поради което съобразно обема на осъщественото
процесуално представително се дължи възнаграждение в размер на 150 лв. Общият
размер на разноските, направени от ответника възлизат на 300 лв. Съобразно отхвърлената част от иска
ответникът има право на разноски в размер на 200 лв., които ищецът следва да
бъде осъден да заплати.
Ответникът следва да
заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 1600 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на С.Н.И.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 28.05.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 40 000 лв. до размер на 120 000 лв., както и за
заплащане на лихва за забава за периода от 28.05.2016 г.- 05.02.2020 г.
ОСЪЖДА
С.Н.И., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на ЗК „УНИКА“ АД- гр.София, ЕИК ********* сумата в размер на 200 лв.
разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД- гр.София, ЕИК 040451865да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв Г.И.Н. *** възнаграждение в размер на 1730
лв.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД- гр.София, ЕИК ********* да заплати на по
сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 1600 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: