Номер 306228.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно частно гражданско дело №
20201200500781 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.чл.413 ал.2 ГПК.
Против разпореждане №1422 от 18.06.2020г. по ч.гр.д.№ 541/2020 на РС П. е
подадена жалба от ЧСИ Г.С.В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
съдебния акт.Оспорва извода на първоинстанционния съд,че жалбата е недопустима,тъй
като претенцията е насочена не към взискателя.Намира,че поддържаното от съда,че по реда
на чл.79 от ЗЧСИ ,съдебния изпълнител може да събере неплатени към него задължения
само от взискателя не кореспондира с правната уредба.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане.
По аргумент на чл.413 ал.2 ГПК,жалба не се връчва на другата страна.
Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има
право и интерес да обжалва постановения акт.
Атакувания съдебен акт е разпореждане на РС П.,произнесено в производството по
чл.410 ГПК.Съдът е бил сезиран със заявление от Г.С,в качеството й на частен съдебен
изпълнител.
РС П. е оставил заявлението без разглеждане по съображения,че по този ред не може
да се претендира ЧСИ да се снабди с изпълнителен титул за вземанията си за разноски
срещу длъжник,а ако разноските се претендират към взискателя ,е изложил свои
съображения за други правни варианти при приложение на закона.РС П. се е позовал на ТР
№2 от 26.05.2015г. по т.д.№ 2/2013 г.,но според съда в случая това решение,което дава
задължителни указания на съдилищата по прилагане на закона е тълкувано превратно и
погрешно
Съгласно чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в изрично посочените в т. 1, 2 и 3 хипотези. Съгласно ал. 2, когато таксите не са внесени от
1
взискателя, се събират от длъжника. Съгласно чл.29 б.”б”, взискателят внася авансово
пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските,събирани от ЧСИ. Следователно, пропорционалната такса по т. 26, която се
дължи за събрана сума при изпълнение на парични вземания, не се дължи авансово от
страна на взискателя, а се събира директно от длъжника и винаги е за негова сметка, като е
без значение чрез какъв изпълнителен способ е събрано вземането. Това правило се прилага
и когато изпълнението е насочено спрямо имот и същият е възложен на взискателя (по
действащия ГПК няма изп. способ възлагане на имот вместо вземане). В чл.495 ГПК е
предвидено, че взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от
влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на
съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената
надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. В закона обаче не е предвидено,
че в този случай взискателят следва да внесе и таксата по т. 26, поради което същата следва
да бъде събрана от длъжника.
Т.е. възможността да се събира по реда на чл.79 ЗЧСИ неплатени такси по принцип е
насочена към удовлетворяване вземането на ЧСИ,именно от длъжника.
От друга страна, в чл. 79 ЗЧСИ е посочено, че разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати на основание чл.433 ГПК.
Съгласно чл.410 ал.2 ГПК искането за издаване на заповед за изпълнение,трябва да
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК.В този текст са посочени изискванията за
редовност на исковата молба,включително и на пълно изложение на обстоятелствата,на
които се основава иска.Ако то не отговаря на тези изисквания,съдът има възможност да даде
срок за отстраняване на нередовности/чл.411 ал.2 т.1 ГПК/.Според настоящия състав в
случая сме изправени именно пред тази хипотеза.Заявителят в т.12 от заявлението не е
описал в пълнота,от какво произтича вземането и срещу кого е насочено /длъжник или
взискател/.Не са посочени и размерите на отделните вземания по пера,посочено е само т.4
т.26 и т.31 от ТТРЗЧСИ,но не е пояснено за т.4 и т.31 за какви разходи е задължението и
размера.
Фактическата обстановка съдът извлича в съвкупност от заявлението,издаденото
разпореждане на съда и изложение на фактите във въззивната частна жалба и то не в пълен
обем,както е необходимо да се изложат в заявлението,с оглед защитата и на длъжника,да
бъде наясно какво се претендира от него по предмет,съответно дали да подаде възражение,а
и с оглед евентуална допустимост на иска по чл.422 ГПК ,за да се провери доколко
задълженията,описани в заявлението и за които е издадена заповед за изпълнение са
същите,предмет на иска.
Първоинстанционния съд по неясни съображения е оставил възражението без
разглеждане,а не го е отхвърлил,поради което и поради наличието на предпоставките за
2
приложение на чл.411 ал.2 т.1,проверяващия съд не може да се произнесе по същество.
Разпореждането следва да се отмени,като делото се върне на РС П. и същият съд даде
указания за пълно изложение на обстоятелствата,от които произтича вземането.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане №1422 от 18.06.2020г. по ч.гр.д.№ 541/2020 на РС П.,с
което заявление вх.№2028/16.06.2020г.,подадено от ЧСИ Г.Са е оставено без разглеждане.
ВРЪЩА делото на РС П. за продължаване на процесуалните действия,съобразно
указанията.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3