О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1851
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов след като разгледа докладваното в.ч.гр. дело № 1899 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 423 ал. 1 от ГПК.
Постъпило е чрез РС-Пловдив с вх. № 47093/17.07.2019г. ВЪЗРАЖЕНИЕ до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 24378/14 август 2019г. от Ю.С.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д.Б.,***, съдебен адрес ***, против заповед за изпълнение на парично задължение от 05.10.2016г.по ч.гр.дело № 13101/2016г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІгр. състав.
Моли се да бъде прието възражение против заповед за изпълнение на парично задължение от 05.10.2016г.по ч.гр.дело № 13101/2016г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІгр. състав, както и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд задаване на указания за предявяване на установителната искова претенция на ктредитора относно вземанията.
Излагат се съображения: Ю.К. била разбрала за издадената заповед за изпълнение на парично задължение, след като извършили справка в деловодната програма на съда относно броя на делата образувани от и срещу К.; запознаването с делото се удостоверявало от пълномощното приложено по делото; при което се твърди, че бил спазен едномесечният срок за подаване на настоящето възражение.
Заявява се и, че заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, като връчването било опорочено, като се излагат доводи относно прилагане на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК. Счита се, че е опорочено връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение, при което е налице хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК. Претендира се на осн.чл.38 от ЗА адв. възнаграждение според размера в НМРАВ, като прилага пълномощно и договор за правна защита и съдействие; както и впоследствие доказателство за внесена ДТ за възражението от 125 лв.
С писмено становище от заявителя/кредитор „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощник юрисконсулт А.-К. Д. Р., съдебен адрес:***, се оспорва възражението на длъжника като недопустимо, алтернативно, като неоснователно.
Въззивният състав на ПдОС констатира от приложени документи, в т.ч. по гр.дело № 13101/16г. по описа на ПдРС,ХІ гр. състав, следните обстоятелства, имащи отношение към обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК, както следва:
Заповедното производство по ч.гр.д. № 13101/16г. по описа на ПдРС,ХІ гр.с. е образувано по заявление от кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр. София чрез пълномощник юриск. Албена Благоева срещу длъжника Ю.С.К., ЕГН **********,***, като, съответно, е издадена от РС-Пловдив и Заповед № 7569/16 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от 05.10.2016г.
Със заповедта се разпорежда длъжникът Ю.С.К., ЕГН **********,***,да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С., чрез пълномощника си юрк. Б. следите суми:сумата от 353,08 лева (триста петдесет и три лева и осем стотинки)- главница, произтичаща от договор за паричен заем № 5162135 от 25.02.2015 г., сключен между длъжника и „Вива кредит” ООД, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: *********, чиито правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с приложение № 1 от 01.10.2015г. към рамков договор от 22.01.2013 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия);сумата от 36 лева (тридесет и шест лева) - договорна лихва за периода от 25.03.2015г. до 09.09.2015г.;сумата от 50 лева (петдесет лева) – такса разходи; сумата от 246,48 лева (двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) - неустойка за периода от 08.04.2015г. до 09.09.2015г.;сумата от 42,03 лева (четиридесет и два лева и три стотинки) обезщетение за забава за периода 26.03.2015г. – 03.10.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото- държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева). Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: сключен на 25.02.2015 г. между длъжника и „Вива кредит” ООД договор за паричен заем № 5162135 за сумата в общ размер на 400 лева, като заемателят се задължава да върне същата, ведно с договорната лихва в размер от 48 лева на 14 равни двуседмични вноски.
Относно връчване на заповедта по чл. 410 от ГПК от заповедния съд: Изпратено е на 10.10.2016г. съобщение до длъжника Ю.С.К., с приложена към него заповед за изпълнение издадено по ч.гр.д.№13101/16г. на РС-Пловдив,гр.колегия,ХІ състав. Като на 27.10.16г. от страна на призовкар към РС-Пловдив,Е.А., е отбелязано, че по сведение на г-н Т. от посочения адрес, на адреса не живее лице с такива имена. Видно е, че това съобщение с приложена към него заповед за изпълнение, е за длъжника на адрес: гр. ****, бул.“***“ №***, ет. **, ап. ****, /посочен от заявителя като постоянен адрес на длъжника/. При което е налице резолюция на 31.10.16г. от заповедния съд да се залепят 2 броя уведомления на адреса. Изготвено е уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК до длъжника на посочения адрес, че в двуседмичен срок от 03.11.16г. същият следва да се яви в канцеларията на РС-Пловдив за получаване на съобщението по ч.гр.д. заедно с приложените книжа. Отбелязано е, че на 03.11.16г. е залепено уведомлението на входната врата на блока и П.К.№ 38. С разпореждане на районния съд от 18.11.16г. се приема, че съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда, респ., редовно връчено по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на 17.11.16г. С разпореждане №87360/16 от 02.12.2016г. на основание чл. 416 от ГПК районният съд разпорежда да се издаде изпълнителен лист, тъй като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като е редовно връчена на длъжника по реда на глава шеста от ГПК, и че в срока посочен в чл. 414 от ГПК длъжникът не е възразил срещу същата. Изп. лист за кредитора е получен на 24.02.2017г. от юриск. С.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният състав на ПдОС намира, че е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на заповедния съд, съгласно изискванията на чл. 47 ал. 1 от ГПК. От събрани служебно сведения от заповедния съд, настоящият и постоянен адрес на длъжника К. е този, на който е изпратено съобщението от съда, заедно със заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. От официално удостоверяване от страна на служебния служител- призовкар на РС-Пловдив е видно, че на посочения адрес на длъжника - гр. ***, бул. *** № ***, ет. *, ап **, е намерено друго лице г-н Т., което е заявило, че на този адрес на длъжника, не живее Ю.С.К.. При което, районният съд разпорежда да се извърши връчване чрез залепване на уведомление, което връчване е извършено законосъобразно съгласно действащата към момента на разпореждане -31.10.2016г. редакция на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК, /т.е. преди понастоящем действаща, изм.ДВбр.86/2017г./.
Предвид гореизложеното неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неспазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК относно връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК на длъжника.
Независимо от това, въззивният съд констатира, че по делото няма данни, в т.ч.и доказателства за спазване на едномесечния срок за подаване на възражението до въззивния съд, считано от узнаването на заповедта за изпълнение. В т.н. във възражението са налице, само, твърдения за начина и момента за разбиране от длъжника за издадената заповед за изпълнение, но не и доказателства; като, само по себе си, запознаването с делото дори удостоверено от пълномощното по делото, не доказва кога, фактически, длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд не намира да са налице предпоставки за приемане на възражението на длъжника съгласно чл. 423 ал. 1 от ГПК, респективно, съгласно чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, поради което и възражението на длъжника не следва да бъде прието от съда като неоснователно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА постъпило чрез РС-Пловдив с вх. № 47093/17.07.2019г. ВЪЗРАЖЕНИЕ до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 24378/14 август 2019г. от Ю.С.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д.Б.,***, съдебен адрес ***, против заповед за изпълнение на парично задължение от 05.10.2016г.по ч.гр.дело № 13101/2016г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/