РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 25 април 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, XIX състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТОИЛ
БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ПЕТРОВА ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА ЧКАНД
№ 977 по
описа на съда 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, частната жалба и
становищата на
страните:
1. Производството е по реда на
чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 66 от ЗИНЗС.
2. Образувано е по частна жалба
на лишения от свобода (л. св.) Ю.М.А., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в
Затвора - Пловдив, депозирана чрез адвокат Нина Матева, срещу Определение №
538/28.02.2023 г. постановено по административно дело № 461 по описа за 2023 г.
на Административен съд Пловдив, с което жалбата на А. против Отказ на Началника
на Затвора - Пловдив, да замени режима на изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" от "строг" на "общ" по
молба per. № 475 от 23.01.2023 г. до Началника на Затвора -
Пловдив, обективиран в писмо с per. №
695 от 10.02.2023 г., е оставена БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, а производството по делото е
ПРЕКРАТЕНО.
Поддържа се, че обжалваното определение е постановено
в противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна. Според частния
жалбоподателя, тълкуването на съда на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС
противоречи на основните принципи защитаващи правата на лишените от свобода
както на национално, така и на европейско ниво. Сочи се, че неупражняването на
съдебен контрол на актовете и действията на затворническата администрация, в
смисъла вложен от съда, би било в колизия на европейските директиви и накърнява
правата и законните интереси на лицата лишени от свобода, като ги лишава от
правото да търсят защита на накърнените си права, а отказът в писмото на
началника на затвора е именно такъв акт.
3. С Възражение вх. № 17759 от 05.04.2023 г., Началникът
на Затвора -
Пловдив изразява становище за неоснователност на частната жалба. Позовава
се на практика на Върховния административен съд и на Административен съд
Пловдив. Иска се частната жалба да бъде отхвърлена.
II. За допустимостта:
4. Частната жалба е подадена в законоустановения
за това срок, от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването му и срещу акт
подлежащ на оспорване по реда на гл. XIII от АПК, поради което е
ДОПУСТИМА.
III. За
фактите:
5. За да постанови горепосочения резултат,
административният съд е приел
следното от правна страна:
Според разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС
първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на
затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване
наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
В ал. 2 на този законов текст е предвидено, че началникът на затвора се
произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се
изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е
окончателно.
Първоинстанционния съд е приел, че
систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС
води до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на
заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в
лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за
оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на
осъденото лице. Нормите са специални и дерогират
общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. Препращането към АПК е само относно
реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването
лица. ЗИНЗС, като специален закон, не създава задължение за произнасяне с
изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на режима на
изтърпяване на наказанието с по-лек. По такова искане не може да се формира
нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт (в този смисъл Опр.
№ 2954/28.02.2019 г. по адм. дело № 1160/2019 г. на
ВАС, I отд.; Опр. №
1750/04.02.2020 г. по адм. дело № 477/2020 г. на ВАС,
III отд.; Опр.
№ 14541/24.11.2020 г. по адм. дело № 12188/2020 г. на
ВАС, III отд.).
В конкретния случай няма издаден административен акт
по чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС и Началникът на Затвора - Пловдив не се е произнесъл
със заповед, която да подлежи на оспорване по реда на АПК, на основание чл. 66,
ал. 2, изр. 3 от ЗИНЗС. Горното се установява от материалите по преписката и
писмо вх. № 4683/28.02.2023 г.
При това положение е прието,
че административният съд няма компетентност да разпореди замяна на режима на
изтърпяване на наказанието, каквото е искането на жалбоподателя, нито може да
задължи началника на Затвора-Пловдив да се произнесе.
С тези съображения, първоинстанционният
съд е обосновал недопустимост на жалбата на л. св. Ю.М.А. поради липсата на
годен за оспорване акт и на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил същата без
разглеждане, а производството по делото е прекратено. IV. За правото:
6. Като е стигнал до тези правни
изводи, административният съд е постановил правилен съдебен акт. В
определението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно недопустимостта
на жалбата, с която е сезиран. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
7. Според редакцията на
разпоредбата чл. 66 ЗИНЗС, в правомощията на началника на затвора е замяната на
режима на изтърпяване на наказанието с по-лек такъв. Следва да се възприеме
извода, че по подаденото от А. на 10.02.2023 г. искане, началникът на затвора
не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима може да се извърши само по
негова преценка (служебно) и без наличието на сезиране. В случая не се формира
нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, както правилно е приел и административният
съд.
В този смисъл е
преобладаващата практика на Върховния административен съд намерила отражение в
цитираните от първоинстанционния съд съдебни актове.
8. Тези съображения налагат да се приеме, че обжалваното
пред касационната
инстанция определение на административния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, на осн. чл.
235 от АПК, Пловдивският административен съд, XIX касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 538/28.02.2023
г. постановено по административно дело № 461 по описа за 2023 г. на
Административен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: